Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.Плевен, 23.01.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен
съд, VI граждански състав, в публично
заседание на 12.01.2018 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАЛИНА ФИЛИПОВА
при секретаря Лилия Димитрова,
като разгледа докладваното от съдията Филипова гр.д.№ 5403 по описа за 2017
год., за да се произнесе, взема предвид:
Производството е
по реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен
представител Р.Г.А. - управител, срещу С.Л.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, в която се
твърди, че между „Вива Кредит“ ООД България и ответницата е налице договор за
паричен заем №5266810 от 11.04.2016 г. Твърди, че с подписването на договора за
паричен заем заемателят е удостоверил, че е запознат предварително от
заемодателя с преддооговорна информация, предоставена под формата на стандартен
европейски формуляр и условията на договора за паричен заем. Твърди, че
съгласно сключения договор за заем заемодателят се е задължил да предостави на
ответницата паричен заем в размер на 400 лв., който се усвоява веднага след
сключване на договора. С.П. усвоила сума в размер на 400 лв., като дължимата
главница е в размер на 320,41 лв. Твърди, че между заемодателя и
дружеството-ищец е сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения
/цесия/ от 01.12.2016 г., съгласно който и на основание чл.99 от ЗЗД и приложение
№1 към него от 29.07.2017 г. процесното вземане е прехвърлено в полза н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди, че от
цедента е било издадено изрично пълномощно във връзка с правото на ищцовото
дружество да уведоми длъжниците за цесията, като такова уведомление по
отношение на ответницата е приложено към исковата молба, което съдът да цени
съобразно разпоредбата на чл. 235, ал.3 ГПК. Твърди, че за ползването
на предоставената заемна сума ответницата дължи договорна лихва в размер на
38.55 лв., за периода от 25.04.2016 г. до 19.12.2016 г. /датата на настъпване
на падежа на договора/. Твърди, че ответницата се е задължила да ползва и върне получената сума ведно с дължимата
договорна лихва съгласно условията на сключения договор, като заплати общо сума
в размер на 461,52 лв. на 18 осемнадесетдневни погасителни вноски. Твърди, че
ответницата се е задължила в 3 дневен срок от усвояване на сумата по договора
да предостави на кредитора едно от обезпеченията, посочени в договора, като се
е съгласила, че в случай на неизпълнение на задължението за предоставяне на
обезпечение дължи неустойка в размер на 329,58 лв., която е дължима на
падежната дата на всяка от погасителните вноски. Така погасителната вноска,
която ответницата е следвало да заплаща, е в размер на 43,95 лв. Излага доводи, че претендираната неустойка
представлява такава за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на
обезпечение, като се начислява еднократно в момента на допускане на
неизпълнението й и за същата не е налице период за начисляването й. Твърди, че
дължимата към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК е в размер на 274.14 лв. Твърди,
че при забава на плащане на погасителна вноска заемателят дължи на заемодателя
сума в размер на 12,50 лв.,
представляваща направени разходи за проведени телефонни разговори, изпращане на
писма, покани и електронни съобщения за събиране на просрочено вземане, на
всеки четвърти и единадесети ден забава, но не повече от 150 лв. Твърди, че
ответницата дължи на заемодателя еднократна такса в размер на 100 лв. за забава
с повече от 57 календарни дни заплащане на която и да е погасителна вноска,
като в настоящия случай С.П. дължи разходи и такса за извънсъдебно събиране на
просроченото задължение в размер на 150 лв. Твърди, че по договора за паричен
заем ответникът е извършил плащания в общ размер на 285 лв. Твърди, че
ответницата е трябвало да изплати целия заем на 19.12.2016 г., последната
падежна дата, като поради виновно неизпълнение на това си задължение дължи
обезщетение за забава в размер на 22.07 лв. върху главницата за периода от 19.12.2016
г. до 26.04.2017 г. Претендира се и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумите.
Моли да бъде признато за установено, че ответницата дължи сумите главница в
размер на 320.41 лв., договорна лихва в
размер на 38.55 лв. за периода от 25.04.2016 г. до 19.12.2016 г.; неустойка за
неизпълнение на задължение в размер на 247.14 лв.; разходи и такси за
извънсъдебно събиране на задължението в размер на 150.00 лв.; законна лихва в
размер на 22.07 лв. за периода от 19.12.2016 г. до 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението 03.05.2017 г. Претендират се
разноски.
Ответницата С.Л.П., ред. уведомена, в срока на чл.131 ГПК, не взема становище
по предявените искове.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение по реда
на чл. 238 и чл.
239 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по
делото писмени доказателства, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед
за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 3113/ 2017 г. по описа на
Плевенския районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от
длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с
възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК.
Разгледан по същество, искът е основателен. Налице са предпоставките на чл. 238 и сл. от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение, а именно:
-въпреки че на ответницата са указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание, същата не е
депозирала писмен отговор на исковата молба в определения от закона едномесечен
преклузивен срок, нито се е явила в проведеното публично съдебно заседание.
-искът е вероятно основателен с оглед приложените по делото писмени
доказателства.
В заключение може да се обобщи, че положителният установителен иск по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен изцяло, като следва да бъде признато за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество процесната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица
се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№ 1/2004 г. за минималните адвокатски
възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното
изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017 г. относно юрисконсултското
възнаграждение.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл. 25, ал.1-или в размер от
100 до 300 лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение следва да бъде
определено в минимален размер от 100 лв. Следва да се осъди ответницата да
заплати направени разноски в настоящето производство общо 275 лв., от които 100
лв. юрисконсултско възнаграждение и 175 лв. държавна такса.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013 г., съдът следва да се произнесе и относно
разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен
диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното
производство разноски, е сумата от 75 лв. държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения Плевенският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на осн. чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 ГПК по отношение н. „А.З.К.Н.П.З.” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, офис 1-2, законен представител Р.Г.А. - управител, че С.Л.П., ЕГН **********, адрес: *** му дължи сумите главница в размер на 320.41 лв. по договор за паричен заем №5266810 от
11.04.2016 г., договорна лихва в размер на 38.55 лв. за периода от 25.04.2016
г. до 19.12.2016 г.; неустойка за неизпълнение на задължение в размер на 247.14
лв.; разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението в размер на
150.00 лв.; законна лихва в размер на 22.07 лв. за периода от 19.12.2016 г. до
26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -03.05.2017 г. до
окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 2011/05.05.2017 г. по ч.гр.д.№3113/2017
г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК С.Л.П., ЕГН **********, адрес: *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.К.Н.П.З.”
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, офис 1-2, законен
представител Р.Г.А. - управител, разноски по настоящото производство в общ размер на 275 лв., както и разноски в производството по ч.гр.дело №3113/2017
г. в размер на 75 лв.
Решението се
постановява при наличие на предпоставките по чл. 238 и чл. 239 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: