№349
гр. Перник, 08.09.2020 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на единадесети август две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е.В., като разгледа
докладваното от съдия Димитрова административно дело № 33 по описа на съда за
2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.27, ал.6 от Закона за закрила на
детето /ЗЗД/.
Образувано е по
жалба на А.Г.С. с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис 7, срещу Заповед №
ЗД/Д-РК-124/22.11.2019 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Перник, с която е наредено да се продължи настаняването на малолетното дете С.А.С.
с ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, в семейството на Д.Н.П. –
професионален приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от
Закона за закрила на детето.
В жалбата се
изразява несъгласие с административния акт, като се твърди, че при
постановяването му са нарушени административнопроизводствени
правила /тъй като жалбоподателката не е уведомена за
започването на административното производство, съгласно изискването на чл.26 от АПК; не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая в
съответствие с чл.35 от АПК и детето С.А.С. не е изслушан в хода на
административното производство и по този начин не е съобразена разпоредбата на
чл.15 от Закона за закрила на детето/, както и че същият не кореспондира с
действителните факти и обстоятелства и е издаден в противоречие с материалния
закон и в несъответствие с неговата цел
– касационни основания по чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Моли се за
отмяна на заповедта като неправилна, неоснователна и незаконосъобразна.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В проведените
съдебни заседания жалбоподателката С. се представлява от
адв. А.Г..
Ответникът по
жалбата – директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ - Оборище, гр. София,
редовно призован, не се явява в съдебните заседания, но представя под робни писмени бележки. Счита жалбата за неоснователна, а
оспореният с нея административен акт за правилен и законосъобразен.
Процесуалният му представител юрисконсулт Е. Г.***-Ч. също счита жалбата за
неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Заинтересованата
страна А.И.С. - баща на детето, присъства лично в съдебните заседания. Заявява
желание да поеме грижите и отглеждането на малолетния си син с. С..
Заинтересованата
страна Д.Н.П.
- професионален приемен родител, при която детето С.А.С. е настанено с процесната заповед, не изразява становище по жалбата.
В съдебно заседание
на 11.08.2020 г. малолетното дете С.А.С. се представлява от назначения му от
съда особен представител адв. В.Б., която изразява становище, че процесната заповед е
постановена при съблюдаване на всички законоустановени
правила и изцяло съобразена с интереса на детето, поради което жалбата срещу
нея следва да бъде отхвърлена.
За Прокуратурата на
Република България, се явява прокурор Росица Ранкова от Окръжна прокуратура –
Перник, която счита, че заповедта е правилна и законосъобразна и следва да бъде
оставена в сила.
Административен съд
– Перник, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на
чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приетите по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
По допустимостта на
жалбата:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок, от
страна, която има право
и интерес от обжалването, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията са следните:
С.А.С. е роден на *** г., което се установява от удостоверение за раждане,
издадено въз основа на Акт за раждане № 234 от 25.05.2016 г. Понастоящем той е
малолетен. Негови родители са А.Г.С. и А.И.С..
Малолетният с. С. бил изоставен от майка си А.С.,
която сключила граждански брак с лице от пакистански произход и заедно с него
заживяла в Република Ирландия. За с. и неговия едноутробен брат Е.А.С.продължил
да се грижи А.И.С.. Последният трудно се справял с отглеждането на двете деца.
След постъпил сигнал за деца в риск от Националната телефонна линия за деца 116
и 111, в Дирекция „Социално подпомагане“ – Перник започнало проучване на
възможностите за предоставяне на мерки за тяхната закрила при спазване поредността по чл.26, ал.1 от ЗЗДет.
В хода на производството било установено, че близките
и роднините на детето, в т.ч. и неговите родители, не са в състояние да полагат
адекватни грижи за отглеждането и възпитанието му. Със Заповед №
ЗД/Д-РК-094/24.07.2018 г. на директора на дирекция „Социално подпомагане“ – гр.
Перник, по реда на чл.26, ал.1 и чл.27 от Закона за закрила на детето, то било
настанено временно в професионалното приемно семейство на Д.Н.П. –
заинтересована страна по делото. На основание чл.27, ал. 1, вр.
чл.25, ал.1, т.2 и чл.26 от с.з., до Районен съд – Перник била подадена Молба
рег. № 22341/24.08.2018 г. за настаняване на детето в професионалното приемно
семейство на същото лице. С Решение № 891/05.10.2018 г. по гр.д. № 5998/2018 г.
Районен съд – Перник уважил искането. Определеният срок на настаняване е една
година от влизцане на решението в сила или до
настъпване на някое от обстоятелствата по чл.29 от ЗЗДет,
водещо до прекратяване на мярката за закрила. Решението е влязло в сила на
23.11.2018 г.
В срока за настаняване и двамата родители – независимо
един от друг, са заявили желание да поемат отглеждането на детето. Служители на
дирекция „Социално подпомагане“ – Перник са извършили съответни проверки за
евентуалната му реинтеграция. Установили са, че
майката А.Г.С. продължава да живее извън страната и няма данни за възможностите
й да полага съответните грижи; бащата също известно време живял в чужбина, а
след връщането си не е предприел действия за подобряване на жилищните условия и
материалното си положение, както и умението си да полага грижи за детето.
Със Заповед № ЗД/Д-РК-124/22.11.2019 г. /предмет на настоящия съдебен контрол/ директорът на дирекция „Социално
подпомагане“ – Перник наредил
да се продължи настаняването на малолетното дете С.А.С. в семейството на Д.Н.П.
– професионален приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от
Закона за закрила на детето. Актът е постановен в резултат на проучвания и
проверки, резултатите от които са обективирани в
социални доклади, протоколи, оценявания на случая и др. документи, приложени
като доказателства по делото. Констатациите от тях не се опровергават и в хода
на съдебното производство.
Бащата
А.И.С. е изслушан по делото. Заявява, че между него и детето има взаимна и
силна емоционална връзка. Желае да живеят заедно и да се грижи за него. Полага
усилия да създаде подходящи условия за това – наел е под наем жилище –
водоснабдено и електроснабдено, на което извършва
ремонт; започнал е работа и получава месечно трудово възнаграждение в размер на
1200 лева; очаква помощ от майка си, която ще се завърне от чужбина през
м.септември.
При
така установените факти,
настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда
на чл.168, ал.1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл.146 от АПК достигна
до следните правни изводи:
Предмет на оспорване в настоящето съдебно производство
е Заповед № ЗД/РК-124/22.11.2019
г., издадена от директора на Дирекция „Социално подпомагане“
– гр. Перник, с която на основание чл.27, ал.1 във връзка с чл.4, ал.1, т.4 и
чл.25, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за закрила на детето, е наредено да се
продължи настаняването на малолетния С.А.С. в семейството на Д.н.П. –
професионален приемен родител, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет.
Оспорената заповед
е валиден акт, като издадена от материално и териториално компетентния орган по
смисъла на чл.27, ал.1
от Закона за закрила на детето - директорът на
Дирекция „Социално подпомагате“ – гр. Перник.
Актът е постановен
в изискуемата от закона форма и съдържа мотиви, от които се установяват
фактическите и правни основания за издаването му. Фактически и правни основания
за издаването му се съдържат и в изготвения и съдържащ се в преписката Социален
доклад № СЛ/Д-РК/604-018/22.11.2019 г., изготвен от Станимира Станкова –
социален работник в отдел „Закрила на детето“.
Оспореният
административен акт съдържа изискващите се според чл.59, ал.2 от АПК реквизити,
още повече че според ТР № 16 от 31.03.1975 година на ОСГК на ВС, мотивите на
административния акт могат да се съдържат и в друг, предхождащ го документ,
съставен за целите на предстоящото издаване на акта. В обжалваната заповед
изрично е посочено, че първоначалното настаняване на детето е било за срок от една
година, през което време и двамата родители са изявили желание за реинтеграция на детето, но не са доказали възможността да
се справят с отглеждането и възпитанието му.
В тази връзка
съдебният състав намира за неоснователни възраженията в жалбата за допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените
правила. В съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от АПК заповедта е
съобщена на жалбоподателката чрез нейната майка Г. С.
на 13.12.2019 г., което се установява от известието за доставяне на л.12. Тя е
упражнила правото си на жалба, депозирайки настоящата такава на 30.12.2019 г.
В административното
производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, още по-малко
съществени. Оспорената заповед е издадена след проучване, анализ и преценка на
обстоятелствата, свързани с отглеждането и възпитанието на с. А. С., като е оценено, че макар и двамата родители са
изявили желание за реинтеграция на малолетния, нито
един от тях не е доказал възможност да осигури адекватни грижи, а същевременно
полаганите такива от приемния родител Д.Н.П. са напълно съобразени с възрастта
и нуждите му. С оглед на извода за липса на доказани умения, способности и
възможности на родителите или на други близки и роднини да създадат и поддържат
спокойна, безопасна и сигурна среда за неговото развитие и да задоволят
неговите потребности, то при спазване поредността по
чл.26, ал.1 от ЗЗДет административният орган правилно
и законосъобразно е счел, че следва да продължи настаняването му в семейството
на професионалния приемен родител Д.Н.П. - вписана в регистъра на утвърдените
приемни семейства, воден и съхраняван в РДСП – Перник въз основа на Заповед №
ЗД-ЗД ПГ01/013/11.06.2015 г. на директора на РДСП – Перник. Т.е. с предприета
мярка за закрила е спазена предвидената последователност в Закона за закрила на
детето и правилника за неговото прилагане, поради което оспореният акт е
постановен при изяснена фактическа обстановка съгласно чл.35 от АПК.
В процесният акт са посочени както фактическите, така и
правните основания за издаването му. Същият съответства на материалния закон и
целта му.
С приемането на Закона за закрила на детето /ДВ, бр.48 от 13.06.2000
год./ законодателят е уредил правата, принципите и мерките за закрила на
детето, органите на държавата и общините и тяхното взаимодействие при
осъществяване на дейностите по закрила на детето, както и участието на
юридически лица и физически лица в такива дейности, като държавата защитава и
гарантира основните права на детето във всички сфери на обществения живот за
всички групи деца съобразно възрастта, социалния статус, физическото,
здравословно и психическо състояние, като осигурява на всички подходяща
икономическа, социална и културна среда, образование, свобода на възгледите и
сигурност. Държавните органи в рамките на своята компетентност провеждат
държавната политика за закрила на детето и създават подходящи условия за
неговото развитие.
Настаняването извън
семейството се предприема в случаите, когато има опасност за здравето и живота
на детето, има временен характер и се извършва по административен ред. С процесната заповед е продължено настаняването на
малолетното дете С.А.С. в професионалното приемно семейство на Д.Н.П.
/заинтересована страна/ до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Това не отменя възможността за прекратяване на настаняването при
настъпване на промяна на обстоятелствата, довели до предприемане на мярката за
закрила, в т.ч. и по реда на чл.30, ал.1 или ал.2 от ЗЗДет.
Това не отнема и правото на който и да е от родителите да поиска прекратяване
на мярката от районния съд.
От събраните
доказателства по делото настоящият съдебен състав намира за безспорно
установена фактическата обстановка, така както е описана в процесната
заповед, изготвения социален доклад и плана за действие, приобщени надлежно към
административната преписка. Изготвеният социален доклад, преценен като писмено
доказателство, съставлява официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, като издаден от длъжностно лице в кръга на службата му, съставляващ и
индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.3 от АПК, с който са установени факти и
обстоятелства с правно значение и основание за издаване на обжалваната заповед.
Същият, на основание посочената разпоредба от ГПК се ползва с презумптивна доказателствена сила
пред съда /т.е. до доказване на противното/, за отразените в него изявления и
действия, извършени пред и от социалния работник, а в настоящия случай те не са
надлежно оборени с допустими от закона доказателства и доказателствени
средства.
С оспорената
заповед е постигната и целта на закона, визирана в нормата на чл.3, т.3 от Закона за закрила на детето като е осигурен най-добрия интерес на детето. Правилна и целесъобразна е
преценката на административния орган за защита на висшите интереси на детето,
които имат приоритет пред желанията или интересите на биологичния родител А.Г.С.
– жалбоподател. Приложените социални доклади и становища от компетентните
органи, изготвени в течение на няколко месеца, илюстрират задълбоченото,
съвестно и отговорно отношение на социалните работници към случая, както и
стремежът им да изпълнят основните цели на закона.
С оглед на
изложеното съдебният състав намира, че административният орган е действал в
духа на закона, като продължаването на временното настаняване на детето в
професионално приемно семейство е с оглед предотвратяване на опасността от
увреждане на физическото, психическото, нравственото, социалното развитие на
детето. От друга страна, при осъществяване на предприетата мярка за закрила
спрямо малолетния с. С. целта е да се защити и осигури по най-добрия начин
интереса на детето с оглед основната цел на приемната грижа: да се осигури
среда близка до семейната, където да бъдат задоволени по най-адекватен начин
неговите права и интереси и като такава мярка тя се предприема винаги в интерес
на детето. Несъмнено за отглеждане и възпитание на приемно дете се изисква
разбиране относно същността и значението на приемната грижа, специфичните
потребности на приемното дете и отговорността на приемния родител. Така
посоченият най-висш критерий – интереса на детето, не следва да бъде заменян и
използван като алтернатива.
Предвид горното и
при извършената проверка по реда на чл.168 от АПК, настоящият съдебен състав
приема, че не са налице отменителни основания по
чл.146 от АПК. По посочените съображения и след цялостна служебна проверка на
оспорената заповед настоящия съдебен състав достига до извод, че заповедта е
законосъобразна и правилна, издадена при спазване на материалноправните
разпоредби, процесуални правила и в съответствие с целта на закона. Не са
налице пороци, водещи както до нищожност, така и до унищожаемост,
поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли, като
неоснователна.
Относно разноските:
Съобразно изхода на
делото, направеното от жалбоподателката искане за
присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на А.Г.С.
с ЕГН ********** и съдебен адрес: ***, офис 7, срещу Заповед № ЗД/Д-РК-124/22.11.2019
г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Перник, с която е
наредено да се продължи настаняването на малолетното дете С.А.С. с ЕГН **********,
с постоянен адрес: ***, в семейството на Д.Н.П. – професионален приемен
родител, до произнасяне на съда с решение по чл.28 от Закона за закрила на
детето.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:/п/