№ 93
гр. С., 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. Михайлова Маринова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20252200500116 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №56/23.01.2025г. по гр.д.
№5650/2022г. на С.ски районен съд, с което: признато е за установено, на основание
чл.108 от ЗС, по отношение на А. К. Г., че Х. П. Г. е собственик на частта с площ
6.70кв.м., обозначена в Комбинирана скица №4 към заключението на СТЕ по делото,
л.81 и неразделна част от решението, представляваща фигурата, заключена между
точките „а“, „б“, „в“, „г“ на скицата, представляваща в момента част от имота, на
който е собственик ответника Г. – дворно място, представляващо УПИ VI-176 в кв. 28
по плана на с. Г.Ч., общ. С.; осъден е А. К. Г. да предаде на Х. П. Г. владеенето върху
тази част и на основание чл.109 от ЗС го е задължил да премахне изградената от него
масивна ограда в частта, заключена между точките „а“, „б“, „в“, „г“ на Комбинирана
скица №4 към заключението на СТЕ по делото, л.81 и неразделна част от решението,
след което я премести на линията, заключена между точките „а“ и „г“, за да може
площта от 6,70кв.м. фактически да стане част от имота, собственост на ищеца - УПИ
VII-175 в кв. 28 по плана на с. Г.Ч., общ. С.. С Решението са присъдени разноски на
ищеца и е отхвърлена претенцията за разноски на ответника.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното
1
производство А. К. Г. и с нея се обжалва първоинстанционното решение изцяло.
В жалбата си, въззивникът А. Г. чрез пълномощника адв. М. посочва, че
обжалваното първоинстанционно решение е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и
некореспондиращо със събраните по делото доказателства. Счита, че не били събрани
всички необходими доказателства за правилното решаване на спора, по причини,
зависещи от съда. Съдът се е позовал изцяло на заключението на СТЕ, като го
кредитирал изцяло, като изготвено на съвременния метод – измервания чрез GPS, а не
стария – ортогонален. Посочва, че първоначално съдът допуснал повторна експертиза
и по този метод, но впоследствие, поради трудности при намиране на вещо лице и
изготвяне на заключението, отменил определението си. По този начин, въззивникът
счита, че делото останало неизяснено от фактическа страна. Самите отговори на
вещото лице, изготвило заключение по делото не били еднозначни, останали
неизяснени обстоятелства – в коя част от имота има евентуално навлизане – в тази,
описана в документа за собственост ли или в тази, която не попада в него. Твърди, че
при непълна, технически неиздържана и логично противоречива експертиза,
решаващия съд постановил неправилен и незаконосъобразен акт. Въззивникът моли
съда да отмени обжалваното решение изцяло и да постанови ново, с което да отхвърли
предявените против него искове. Претендира присъждане на направените по делото
разноски пред двете съдебни инстанции.
С въззивната жалба е направено искане за назначаване на повторна съдебно-
техническа експертиза, която да се извърши по т.нар. ортогонален метод, като вещото
лице отговори на въпросите, поставени в първоинстанционното производство.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от
насрещната страна – ищеца в първоинстанционното производство Х. П. Г., отговарящ
на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
С отговора на въззивната жалба въззиваемият Х. Г. чрез пълномощника си адв.
Х. оспорва същата като неоснователна. Намира обжалваното първоинстанционно
решение за правилно, законосъобразно и обосновано и моли въззивния съд да го
потвърди. Посочва, че съдът е изследвал задълбочено събраните по делото
доказателства и изготвеното заключение по назначената СТЕ и е достигнал до
правилни, законосъобразни и обосновани правни изводи. Приетото от съда заключение
се основавало на съвременния метод – измерване чрез GPS, който е съобразен с
методите, изрично посочени в Приложение №8 към чл.36, ал.2 от Наредба №РД-02-20-
5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри. Вещото лице инж. Ж. е вписан в регистъра за извършване на
дейности по кадастъра при АГКК. Счита, че не се налага събиране на допълнителни
доказателства чрез назначаване на нова СТЕ, поради наличието на актуални
2
технически средства и методи, задължителни за подобни случаи и приложени от
вещото лице Ж.. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски.
С определението по чл.267 от ГПК, въззивният съд е оставил направеното с
въззивната жалба доказателствено искане без уважение, като неоснователно, с
подробно изложени мотиви.
В с.з., въззивникът А. К. Г., редовно призовани, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Г. М., който поддържа подадената
въззивна жалба по изложените в нея съображения. Моли съда да отмени обжалваното
решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковите претенции. Претендира
присъждане на направените по делото пред двете съдебни инстанции разноски.
В с.з. въззиваемият Х. П. Г., редовно призован, не се явява. Представлява се от
процесуален представител по пълномощие адв. Е. Х., която заявява, че оспорва
въззивната жалба и поддържа съображенията относно нейната неоснователност,
изложени в отговора на жалбата. Посочва, че е налице от даденото разрешение за
строеж, поради неправилно дадена строителна линия. Не било налице и допустимо
отклонение, тъй като намлизавено е от 30 см. до почти 1 м. Моли съда да потвърди
обжалваното първоинстанционно решение, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на направените по делото пред настоящата инстанция
разноски.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ интерес от обжалването, чрез постановилия
атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед пълния
обхват на обжалване - допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
решението е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на
чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени при условията на обективно
кумулативно съединяване искове, както следва: ревандикационен иск по чл.108 от ЗС
3
по отношение на 6,70 кв.м. /с оглед допуснато изменение на исковата претенция с
протоколно определение от 02.11.2023г./, върху които ответникът е построил масивна
ограда, навлизаща частично в имота на ищеца Х. П. Г. - УПИ VII-175, кв. 28 по плана
на с. Г.Ч., общ. С. и иск с правно основание чл.109 от ЗС за осъждане на ответника А.
К. Г. да премахне частта от масивна ограда, навлизаща в имота на ищеца.
Въззивният състав СПОДЕЛЯ напълно ПРАВНИТЕ ИЗВОДИ на районния съд
по съществото на спора, които са обосновани и намират опора в материалноправните
норми, приложими към настоящия спор. Районният съд е провел надлежно и пълно
събиране на допустими и относими доказателства, въз основа на които е формирал
обективни фактически констатации и правилно ги е привел към съответстващата им
правна норма, като по този начин е достигнал до законосъобразни правни изводи.
Въззивният съд не споделя оплакванията, изложени във въззивната жалба и
намира същите за неоснователни.
Предявените искове са допустими.
По отношение на иска по чл.108 от ЗС:
За да бъде основателен, искът за предаване владението на един недвижим имот,
с правно основание чл.108 от ЗС, е необходимо да бъдат налице посочените в
цитираната правна норма предпоставки, а именно: ищецът да е собственик на
процесния имот, имотът да се намира във владение или държане на ответника и
последният да няма основание за това. Тези три кумулативни предпоставки следва да
са изпълнени едновременно. Доказателствената тежест за установяване на първите две
предпоставки се носи от ищеца, а по отношение на третата – ответникът следва да
установи наличие на основание за владение на имота.
По делото е установено и не се спори между страните, че страните са
собственици на съседни недвижими имоти в с. Г.Ч., общ. С., като ищецът Г. е
собственик на поземлен имот № УПИ VI-175 в кв. 28, а ответникът Г. на поземлен
имот № УПИ VI-176 в кв. 28.
Не се спори, че ответникът в първоинстанционното производство Г. е изградил
през 2022г. на имотната граница между двата имота плътна масивна ограда, въз основа
на издадено му от Община С. разрешение за строеж. Съгласно разрешението за строеж
№ 403/12.10.2022г. на Гл. архитект на Община С., оградата следвало да се изгради по
североизточната вътрешна регулационна граница, разположена изцяло в рамките на
УПИ VI-176 в кв. 28 по плана на с. Г.Ч., общ. С..
От заключението на съдебно-техническата геодезическа експертиза, изготвено
от вещото лице инж. Ж., което настоящата инстанция кредитира изцяло, като
безпротиворечиво, обосновано, основано на съвременния, точен и приложим метод на
изследване /измервания чрез GPS/, изготвено от вещо лице, в чиято компетентност и
4
безпристрастност съдът няма основания да се съмнява, се установява по категоричен
начин, че е налице навлизане на изградената от ответника Г. ограда в имота на ищеца -
УПИ VI-175 в кв. 28 по плана на с. Г.Ч., общ. С.. Площта, която е заета от оградата на
ответника при посоченото навлизане е 6,70кв.м. Следва да се посочи, че дворищно-
регулационната граница по последния план от 1993г. между парцел УПИ VI-176 в кв.
28 и УПИ VI-175 в кв. 28 съвпада с имотната граница между пл. №175 и пл. № 176. По
действащия план, уличната и дворищната регулация между двата имота е приложена,
няма предаваеми места.
В заключението на СТЕ подробно е посочено въпросното навлизане с точки от
координатен регистър в Комбинирана скица 4, а в Комбинирана скица 2 е отразено в
сив цвят и посочване на точната площ от 6,70кв.м.
Следва да се посочи, че е неоснователно оплакването, направено във въззивната
жалба, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, с оглед неизвършването
на експертиза по стария ортогонален метод. Както по-горе съдът отбеляза,
заключението е подробно, ясно, обосновано, не възникват съмнения в неговата
правилност и е изготвено с използването на по-точния и съвременен метод на
изследване - измервания чрез GPS, който безспорно е по-точен от метода, сочен от
въззивника.
С оглед изложеното, според настоящия състав е безспорно установено, че
ответникът в първоинстанционното производство А. К. Г. владее/държи реална част от
имот, собственост на ищеца, като не установи наличие на правно основание за това.
Следва са се посочи, че издаденото разрешение за строеж, което изрично посочва, че
оградата следва да се изгради на вътрешната за имота на ответника регулационна
граница, не е представлява такова. Налице е безспорно навлизане в имота на ищеца с
въпросните 6,70 кв.м., завладяване на тази площ от ответника и то без правно
основание. Налице са и трите кумулативни предпоставки, визирани в разпоредбата на
чл.108 от ЗС. Поради това ревандикационният иск е основателен и доказан в пълния
претендиран (с оглед допуснатото от районния съд изменение) размер от 6,70 кв.м.,
която площ е означена в сив цвят на Комбинирана скица №2 към заключението на в.л.
Ж..
Във връзка с възможността владението върху така посочената реална част да
бъде предадено на ищеца, следва да се отбележи, че в Комбинирана скица 4 в.л. Ж. е
посочил изрично частта от имота, върху която има навлизане от страна на ответника
чрез изградената от него ограда, което е над допустимата по чл.18 от Наредба №РД-
02-20-5 от 05.12.2016г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри грешка. Тази част (същата безспорно може технически
да се измести) е означена с координатни точки и е заключена между точките а, б, в, г и
д на скицата. За тази площ е напълно възможно предаването на владението чрез
изместване на оградата на линията между точки а и д (допусната ЯФГ в Решението на
СлРС, като вместо б.“д“ е посочена б.“в“), както е посочил и районният съд.
5
По иска по чл. 109 от ЗС:
Вторият обективно кумулативно съединен иск е негаторният иск по чл.109 от ЗС
– иск за защита на собственика срещу всяко неоснователно действие, което му пречи
да упражнява своето право. За да бъде основателен искът по чл.109 от ЗС, е
необходимо да бъдат налице следните предпоставки: ищецът да е собственик на
процесния имот и неговото право на собственост да е нарушено от ответника с
неоснователно действие или състояние. Тези две кумулативни предпоставки следва да
са изпълнени едновременно. Всякакви противоправни действия, които пречат на
собственика да упражнява своето право, са предпоставка за предявяване на негаторния
иск. Тези въздействия трябва да продължават и към момента на завеждане на иска или
да съществува опасност, че и занапред те ще продължават или да са останали трайни
последици от нарушението.
В случая, предявеният иск по чл.109 от ЗС е основателен.
Искането на ищеца е ответникът да премахне масивната ограда в частта й, която
навлиза в имота му. Петиторната защита на негаторния иск по чл. 109 от ЗС осигурява
прекратяване на неоснователни действия, препятстващи упражняването на правото на
собственост, респективно – възстановяване на фактическото положение преди
неоснователното въздействие. За да се активира действието на тази разпоредба, според
която “собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие,
което му пречи да упражнява своето право”, е необходимо да се докажат в
кумулативна даденост условията, предписани в нея – ищецът да е собственик на
имота, упражняването на някое от правомощията му като такъв – владение, ползване,
разпореждане, да е затруднено, пряка причина за това да е действие/бездействие на
посочения ответник и то да е неоснователно.
В случая са доказани всички елементи на фактическия състав на посочената
норма. Безспорно, страните са собственици на съседни имоти. Също е безспорно, че
изградената на границата между двата имота масивна ограда навлиза в имота на
ищеца. Това навлизане е неоснователно, като се установи, че в посочената в
Комбинирана скица 4 част между точки а, б, в , г, д, навлизането е над границите на
допустимата грешка по смисъла на чл.18 от Наредба №РД-02-20-5 от 05.12.2016г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните
регистри – в размери, вариращи от 30 см. до 99 см. Не е налице и извършване на
действието въз основа на акт, с който ищецът е обвързан. Издаденото разрешение за
строеж на ответника не е такъв акт, още повече, че безспорно същото не е изпълнено
във въпросната част на навлизането, тъй като същото е изрично за изграждане на
ограда на вътрешната регулационна граница, изцяло в имота на ответника, което
изискване не е спазено.
Правно основание за това навлизане в имота на ищците не се установи (вж.
6
изложеното по-горе по иска по чл.108 от ЗС). Това положение съдът намира за
недопустимо и напълно попадащо в приложното поле на разпоредбата на чл. 109 от
ЗС. По начало всяка от страните може да упражнява своето признато от закона
субективно право, доколкото това не нарушава правото на другата и не противоречи на
нормативно установени правила. В случая, ответникът е нарушил границата между
двата имота, като по този начин е налице пречка за ищеца да упражнява своето право
на собственост в пълен обем.
Вещото лице е посочило конкретните точки, при които може и следва да се
измести оградата, за да се възстанови положението отпреди неоснователното действие
и да се изпълни и разрешения строеж по вътрешната регулационна граница.
Следователно и втория обективно кумулативно съединен иск е основателен и
доказан и следва са се уважи.
Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е
постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди изцяло.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, районният съд правилно е присъдил на ищеца,
сторените от него в първоинстанционото производство разноски.
По отношение на разноските, направени от страните пред въззивната инстанция,
с оглед изхода на спора по въззивната жалба и нейната неоснователност, въззивникът
следва да понесе своите разноски, така, както ги е сторил и да заплати на въззиваемия,
направените от него разноски в доказания размер от 600лв. за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение № 56/23.01.2025г.,
постановено по гр.д. № 5650/2022г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА А. К. Г. с ЕГН ********** от гр. С., бул. „Ц.О. ** да заплати на Х.
П. Г. с ЕГН ********** от гр. С., ул. „Л.К. * сумата от 600лв., представляваща
направени разноски пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано от страните с касационна жалба пред ВКС
на РБ, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК, в едномесечен срок от връчване на
препис от същото.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8