Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 18.07.2016 Град Стара
Загора
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорски районен
съд
Петнадесети граждански състав
На двадесет и седми май Година две хиляди и шестнадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател:
Олга Златева
Секретар Е.Д.
Прокурор
като разгледа докладваното от
съдия Олга Златева
гражданско дело номер 6108 по
описа за 2015 година.
Предявени са искове по чл. 422
ал. 1, вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК от „Търговска лига – национален аптечен център”
АД гр.София против „Университетска многопрофилна болница за активно лечение
проф. д-р Стоян Киркович”АД - Стара Загора – за признаване за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите, за които е издадена Заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 280 от 09.07.2015 година по частно гражданско
дело No 3312/2015 г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, а именно:
12 949,52 лева – главница – представляваща неплатена цена за доставени
лекарства и консумативи на основание издадени фактури и изпълнени заявки за
доставка на лекарствени продукти, във връзка със спечелени открити обществени
поръчки за доставка на лекарствени продукти и сключени Договор за доставка на
лекарства от 08.01.2013г. и Договор
№ 201301301000 от 30.01.2013г. за доставка на
лекарствени продукти за хематологични заболявания и термална бъбречна
недостатъчност на хемодиализа; 1593,08 лева - мораторни лихва върху главниците
по фактурите, считано от падежа по всяка една от фактурите /подробно посочен в
уточняващата молба/ до 25.06.2015г.; 346,80 лева - внесени и неосвободени
гаранции за изпълнение на спечелените обществени поръчки; законна лихва върху
главницата от 07.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират
се разноски.
Ищецът твърди, че ответникът на
основание издадени фактури и изпълнени заявки за доставка на лекарствени
продукти, във връзка със спечелени открити обществени поръчки за доставка на
лекарствени продукти и сключени Договор за доставка на лекарства от
08.01.2013г. и Договор № 201301301000 от 30.01.2013г. за доставка на лекарствени продукти за
хематологични заболявания и термална бъбречна недостатъчност на хемодиализа,
дължал следните суми: 12 949,52 лева - главница; 1593,08 лева - мораторни
лихва върху главницата; 346,80 лева - внесени и неосвободени гаранции за
изпълнение на спечелените обществени поръчки; законна лихва върху главницата от
07.07.2015г. до окончателното изплащане на вземането. Ответникът
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян
Киркович" АД бил лечебно заведение, с основен акционер държавата, като по
силата на изискванията на ЗОП имал задължение за провеждане на процедури по
обществени поръчки за доставка на консумативи и медикаменти, лекарствени
продукти, болнична храна и други услуги, необходими за нормално функциониране и
изпълнение на задълженията като изпълнител на медицинска помощ и договорен
партньор на НЗОК. Ищецът бил търговец на едро с
лекарствени продукти, медикаменти, ваксини и консумативи по смисъла на Гл. III
от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина и в това си качество -
партньор на Министерство на здравеопазването, РЗОК, на редица болници,
диспасери и аптеки в цялата страна. Сочи се, че в началото на 2013г. ответникът
обявил и провел обществени поръчки за: доставка на лекарствени продукти и
доставяне на лекарствени продукти за лечение на хематологични заболявания и
термална бъбречна недостатъчност на хемодиализа. Ищецът участвал и спечелил
обявените процедури, с оглед което били сключени съответно два договора между
ищеца и ответника - Договор за доставка на лекарства от 08.01.2013г. и Договор
№ 201301301000 от 30.01.2013г. за доставка на лекарствени продукти за
хематологични заболявания и термална бъбречна недостатъчност на хемодиализа. В изпълнение на задълженията си
по ЗОП, ищецът превел по сметката на
ответника гаранции за изпълнение на договорите, както следва: 260,06 лева за
изпълнение на договора от 08.01.2013г. - 3% от прогнозната стойност на договора
/Спецификация към договора от 08.01.2013г./,
86,69 лева за изпълнение на договора от 30.01.2013г. - 1% от прогнозната
стойност на договора /Спецификация към договора от 30.01.2013г./. Въпреки
изпълнението на договорите и изтеклия срок на действие, ответникът не освободил
описаните гаранции за изпълнение. В изпълнение на поетите договорни задължения
ищецът изпълнил точно и в срок подадените заявки за доставка на лекарствените
продукти, като съгласно договореното и условията на обществените поръчки
издавал фактури за доставените продукти при отложено плащане от 90 дни. Срокът
на отложеното плащане изтекъл, но заплащане от ответника липсвало. В този
смисъл на всяка фактура освен дата на издаване, вид, количество и стойност на
лекарствата, бил посочен и падежът за плащане на доставката. Редът за
изпълнение на договора бил подробно разписан в договорите - след заявка от
Възложителя по факс или друг писмен начин, ищецът доставял в рамките на
уговорения срок поисканото количество лекарствени продукти. При предаването на
стоката се подписвал приемо- предавателен протокол. На 03.06.2013г. ответникът
направил последно частично плащане по издадена на 02.08.2013г. фактура
********** в размер на 440 лева. След тази дата същият преустановил заплащането
на доставените и фактурирани лекарства и считано от момента на настъпване на
падежа на всяка фактура, изпаднал в забава. Към настоящия момент ответникът
дължал стойността на доставените лекарствени продукти общо в размер на
12 949,52 лева по следните фактури: фактура № ********** от 02.08.2013г.
на стойност 2080, 44 лева, от която ответникът заплатил частично 440 лева на
03.06.2014г., като дължими оставали 1640, 44 лева; фактура № ********** от
23.10.2013г. на стойност 1248,26 лева; фактура № ********** от 18.11.2013г. на
стойност 1248,26 лева; фактура № ********** от 18.12.2013г. на стойност 2080,44
лева; фактура № ********** от 27.01.2014г. на стойност 2080,44 лева; фактура №
********** от 27.03.2014г. на стойност 2080,44 лева; фактура № ********** от
02.06.2014г. на стойност 2571,24 лева. Въпреки многократните опити да постигне
уговорка за разсрочено или отсрочено заплащане на дължимите суми, ответникът
прекратил комуникацията и отказал по-нататъшни опити за доброволно решаване на възникналата ситуация. С
оглед на това, за ищеца възникнало право да потърси защита на правата си по
съдебен ред чрез подаване на Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК, по което била издадена Заповед за изпълнение № 280 от
09.07.2015г., срещу която ответникът депозирал възражение по реда на чл. 415 от ГПК. Съгласно чл. 20 от ЗЗД, сключеният договор имал силата на закон между
страните. Същият бил двустранно и възмездно съглашение, по силата на което,
Търговска Лига се задължавала да достави на държавната болница описаните
лекарствени продукти, а болницата от своя страна - да заплати стойността на
лекарствата в срок от 90 дни след предоставянето на фактура и подписването на
приемо-предавателен протокол. Ищецът бил изрядна страна в договорните отношения
между страните, като добросъвестно и в срок изпълнявал заявките за доставка на
лекарствените продукти. Същото се удостоверявало от подписаните от двете страни
фактури и приемо-предавателни протоколи. Ответникът неправомерно и в грубо
нарушение на договорите не заплатил стойността на доставените лекарствени
продукти, съгласно гореописаните фактури, като с поведението си дал основание
за образуването на настоящото дело за установяване размера на дължимите суми.
Лихвата
за забава в размер на 1593.08 лева била формирана по следния начин: фактура
№**********/02.08.2013г. – дължима сума 2080,44 лева и дължима сума към
25.06.2015г. – 1640,44 лева, дата на падеж 31.10.2013г., 602 дни забава и
дължима лихва от 301,41 лева; фактура №**********/23.10.2013г. – дължима сума
1248,26 лева и дължима сума към 25.06.2015г. – 1248,26 лева, дата на падеж
21.10.2014г., 520 дни забава и дължима лихва от 180,80 лева; фактура
№**********/18.11.2013г. – дължима сума 1248,26 лева и дължима сума към
25.06.2015г. – 1248,26 лева, дата на падеж 16.02.2014г., 494 дни забава и
дължима лихва от 171,76 лева; фактура №**********/18.12.2013г. – дължима сума
2080,44 лева и дължима сума към 25.06.2015г. – 2080,44 лева, дата на падеж
18.03.2014г., 464 дни забава и дължима лихва от 268,86 лева; фактура
№**********/27.01.2014г. – дължима сума 2080,44 лева и дължима сума към
25.06.2015г. – 2080,44 лева, дата на падеж 27.04.2014г., 424 дни забава и
дължима лихва от 245,65 лева; фактура №**********/27.03.2014г. – дължима сума
2080,44 лева и дължима сума към 25.06.2015г. – 2080,44 лева, дата на падеж
25.06.2014г., 365 дни забава и дължима лихва от 211,38 лева; фактура
№**********/02.06.2014г. – дължима сума 2571,24 лева и дължима сума към
25.06.2015г. – 2571,24 лева, дата на падеж 31.08.2014г., 298 дни забава и
дължима лихва от 213,22 лева.
Сочи
се, че с молба изх. № 700003 от 22.01.2015г. за потвърждение на салдото по
разчетите между страните в настоящия спор към 31.12.2014г., ответната страна
признала съществуването и размера на претендираната искова сума. Налице била
константна практика на ВКС /цитирана е/, че отразяването на фактурата в счетоводството
на ответното дружество, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и
ползването на данъчен кредит по същата, представлявали недвусмислено признание
на задължението и доказвали неговото съществуване. Всички процесни фактури били
изписани и доставени единствено по договор No 201301301000 от 30.01.2013 г.
с 90 дни отложено плащане, съгласно чл. 6 от договора. Към всяка неплатена
фактура имало подписан приемо-предавателен протокол с вписан номер именно на този договор
- 201301301000 от 30.01.2013. Претенцията била основана единствено на този
договор. Твърдението на ответника, че част от доставките и неплатените фактури
били по договор No 201301010900 от 08.01.2013г. със срок на отложено плащане
185 дни, не отговаряло на истината, нито пък за него се сочели доказателства.
Вменената от ответника отговорност за неточно изпълнение била несъстоятелна и
недоказана. Преди всичко изложените възражения в тази насока били погасени на
основание чл. 18 и чл. 19 от договор No 201301301000 от 30.01.2013 и на
основание чл. 197 от ЗЗД. Изрично било предвидено в чл. 18 и чл. 19 от
договора, че купувачът може да предявава рекламации пред продавача за
некомплектност на доставените стоки /в какъвто смисъл били развитите от
ответника доводи/ в 14-дневен срок от датата на съставяне на
приемо-предавателния протокол, който отдавна бил изтекъл и дори и по сочения от
ответника неправилно като приложим договор No 201301010900 от 08.01.2013г тези
права на рекламация били погасени на основание раздел XI от договора. Противната
страна никога не била възразявала за недостатъци на стоката поради липса на
придружаващи документи след нейното получаване - следователно това нейно право
било погасено и на основание чл. 197 от ЗЗД. Съгласно тази разпоредба, исковете на купувача по
чл. 195 се погасявали с изтичане на една година при продажбата на недвижими
имоти и на шест месеца при продажбите на движими вещи. На
основание чл. 194 от ЗЗД след като приеме вещта, купувачът трябвало да я
прегледа в течение на времето, което било обикновено необходимо за това в
подобни случаи, и незабавно да уведоми продавача за забелязаните недостатъци. В
противен случай вещта се смятала
одобрена. Разгледани и по същество заявените възражения за некомплектност на
доставените лекарствени продукти били безпочвени, тъй като ответникът получил и подписал фактурите
при предаване на стоките, което не се оспорвало от него и същият признавал, че
е подписал двустранен протокол и е подал заявка за тях по договор No 201301301000 от 30.01.2013г. Твърдението, че срокът за отложено
плащане по договор No
201301301000 от 30.01.2013 не бил започнал да тече, защото ищецът
не изпълнил задълженията си за представяне на другите два документа по чл. 6 от
договора, а именно - документ
за качество и фактура не отговаряло на истината и на търговската
практика на страните. Всички фактури били подписани от
Милка Генкова- служител на ответника. Всички доставени лекарства
били разрешени за употреба от ИАЛ и за тях били налице аналитични сертификати
от производителя, изпълняващи функции на документи за качество. Вън от горното,
качеството на стоките никога не било оспорвано от ответника, включително и в
отговора на иска нямало наведени твърдения в такъв смисъл, а доколкото
ответникът се позовавал на непредставен документ за качество, очевидно този
довод обслужвал защитната му теза. Дори доставките на лекарствата да били
извършвани без предаване на аналитични сертификати, това не водело до
неизпълнение от страна на Търговска лига на задълженията й, защото се касаело
за технически и несъществен аспект от основното задължение на Търговска лига за
доставка, което ответникът никога не оспорвал. Документ за качество никога не
бил искан от ответника в хода на доставките и от непредставянето му не
следвало, че срокът за плащане не бил започнал да тече. Още повече че ответната
страна не възразила на това основание при получаване на доставките. Срокът на
отложеното плащане от 90 дни бил изтекъл и това обстоятелство щяло да бъде
констатирано от поисканата експертиза. Твърдението на ответника, че срокът
изобщо не бил започнал да тече било напълно голословно и въпрос по съществото
на спора. Съгласно константната практика на ВКС осчетоводяването на фактурите
било признание за дълг, защото нямало житейска логика едно дружество да
осчетоводява дългове, който не счита за свои и дължими. В този смисъл
твърденията на ответника за недължимост на исковата претенция били логически
нонсенс, освен ако насрещната страна не се опитвала да убеди, че е осчетоводила
дълг, който не счита за свой. Относно възраженията на ответника за начислената
лихва за забава по чл. 23 от договора от 30.01.2013г. се счита, че са изцяло
неоснователни, поради това, че ответникът очевидно не правел разлика между
неустойка и мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Предявен бил акцесорен иск
за присъждане на мораторна лихва за забава в размер на 1593.08 лева, дължима на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а не иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
присъждане на неустойката, каквато била уговорена в чл. 23 от договора. Това
щяло да бъде принципно правилно, ако ищецът претендирал неустойката, уговорена
в чл. 23 от договора, без да се съобрази с уговорения размер на същата или ако
претендирал едновременно мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД и неустойка за
забава по чл. 92 от ЗЗД, с което щяло да се стигне до търсене на двойно
обезщетение за забавено изпълнение. Тъй като в разглеждания случай не се
претендирала неустойка, нито се съчетавала лихва с неустойка, а само лихва,
възраженията за размера на лихвата били неоснователни, доколкото тя не се
равнявала само на 10 % от стойността на неизпълнението / арг от чл. 86 ЗЗД/.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължал винаги обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата, дори и това да не било изрично
уговорено между страните. В процесния договор нямало договорка между страните,
изключваща приложението на чл. 86. ал. 1 от ЗЗД. Страните били търговци и
техните отношения били винаги възмездни, което изключвало при забава на парично
задължение неизправната страна да възразява за недължимост на лихвата,
представляваща законодателна санкция за забавено парично задължение. Ако се
приемели доводите на ответника за обезщетение само в размер до 10 % от
стойността на неизпълнението, следвало, че разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД е заобиколена
в ущърб на кредитора, а неизправната страна получава по-лека санкция за
неизправното си поведение отколкото предвидената от законодателя в чл. 83, ал.
1 ЗЗД. Тъй като по същество ответникът не отричал получаването на стоките,
доказано подписал фактури за тях, не отричал качеството на продуктите и никога
в хода на изпълнение на договора не заявявал възражения в този смисъл, нямало
валидни възражения за придружаващите стоките документи, тъй като същите били
погасени, съгласно договора и правилата на ЗЗД.
Постъпили
са отговори от ответника, в които се оспорват предявените искове – по основание
и размер. Твърди се, че по договора от 08.01.2013г. и съгласно чл.3.3 от него
срокът на отложено плащане бил 185 дни, а по договора от 30.01.2013г. - 90 дни
- чл.6 от договора. Сочи се, че процесините 7бр. фактури били издадени по 2-та договора
- по договора от 08.01.2013г. били
издадени 2 бр.фактури: Ф-ра№ **********/27.03.2014г. и Ф-ра№
**********/02.06.2014г. А по договора от 30.01.2013г. били издадени останалите
5бр. Фактури, както следва: Ф-ра№ **********/02.08.2013г., Ф-ра №
**********/23.10.2013г., Ф-ра № **********/18.11.2013г., Ф-ра №
**********/18.12.2013г., Ф-ра No **********/27.01.2014г. Предвид
това, не било дължимо заплащане на претендираните суми по договора от
08.01.2013г., доколкото в чл.3.3 от договора заплащането се извършвало в 185
дневен срок от представяне на следните документи: доставна фактура – оригинал;
документ за качество, издаден от компетентен орган; двустранно подписан приемо
- предавателен протокол; митническа декларация; заявка от купувача. Към
настоящия момент освен двустранен протокол и заявка, други документи не били
представяни и като следствие не бил започнал да тече срокът на отложено плащане
от 185 дни, не бил настъпил падеж на вземането по цитираните от ищеца фактури.
Не било дължимо заплащане на претендираните суми, доколкото не бил настъпил
падежът им и съответно не бил започнал да тече 185-дневният срок на отложено
плащане. По договора от 30.01.2013г. също не било дължимо заплащане на
претендираните суми, доколкото в чл.3.3 от Договора заплащането се извършвало в
90-дневен срок от представяне на следните документи: фактура - оригинал и два
броя заверени копия; документ за качество, издаден от компетентен орган; приемо
- предавателен протокол; писмена заявка от купувача. Към настоящия момент освен
двустранен протокол и заявка, други документи не били представяни и като
следствие не течал срок на отложено плащане от 90 дни, не бил настъпил и падеж
на вземането по цитираните от ищеца фактури. Поради горното не било дължимо
заплащане на претендираните суми, доколкото не бил настъпил падеж и съответно
не течал 90 дневния срок на отложено плащане. Оспорва се твърдението на ищеца,
че падежът на всяка от процесиите фактури настъпвал 90 дни след издаването й.
Дори и да било дължимо обезщетение за забавено плащане, то същото не било в
претендирания размер, предвид клаузите на сключените договори. Съгласно чл.
12.1 от договора от 08.01.2013г., се дължала лихва за забавата за всеки
просрочен ден върху дължимата сума, в размер на съответната на забавата част от
основния лихвен процент за страната, определен от БНБ, но не повече от 10% от
стойността на неизпълнението. Същият размер на обезщетението бил предвиден и в
чл.23 от договора от 30.01.2013г. Предвид това, дори и да било дължимо някакво
обезщетение, то това било предвидената договорна неустойка в сключените
договори, в друг размер, различен от претендиралото от ищеца. Доводите на ищеца
с препратки към чл. 195 и чл. 197 от ЗЗД и чл. 18 и чл. 19 от договора, касаещи
рекламация относно доставени стоки, относно твърденията на ответника, че не са
изпълнени изискванията на чл.3.3 от договорите, за да настъпи изискуемост на
вземането, съответно да започне да тече предвидения срок на отложено плащане,
нямали никакво отношение към направеното възражение. Всички тези доводи били
изцяло неотносими към направеното възражение, че не били налице предвидените в
договора предпоставки за настъпване на падежа на вземането му. Договорите били
сключвани, за да се спазват, а с доводите си ищецът на практика признавал, че
не е изпълнил това свое задължение да представи всички изискуеми документи по
чл.3.3 от договора, за да настъпи падеж на вземането му. Липсващия съпътстващ
документ бил документ за качество. С този документ ищецът следвало да
разполага, с оглед разпоредбите на Закона за лекарствените средства в хуманната
медицина. Всеки вносител или производител на лекарствен продукт бил задължен по
силата на закона да посочи лаборатория на територията на страната, в която се
извършват изпитания за качеството на всяка отделна партида /чл. 148 и чл. 162
от ЗЛСХМ/. Всяка партида на съответния лекарствен продукт следвало да е
придружена с протокол за контрол на качеството й. Всеки търговец на лекарствени
средства следвало да разполага с документ за качество на съответната партида.
Това ясно личало от разпоредбите на гл.ГУ, раздел 1 и 2 ЗЛСХМ и по конкретно
чл. 148, чл. 162 и чл. 163, ал. 1 от ЗЛСХМ. Следователно, не би следвало ищеца
да изпитва затруднения в представянето на документ за качество на доставения
лекарствен продукт. Но такъв и до настоящия момент не бил представен.
Документът за качество удостоверявал съответствието на конкретната партида
лекарствен продукт с първоначално пуснатия на пазара и за който било издадено
разрешението за употреба и търговия от ИАЛ. Нямало как ответникът да установи
например дали активното вещество в доставеното лекарство от конкретната партида
съответства по количество на първоначално регистрираното по състав лекарство.
Това не можело да се установи при прост преглед на лекарството и това била
целта на разпоредбите в ЗЛСХМ относно контрола на качеството на отделните
партиди - да се удостовери, че те съответстват по състав на първоначално
регистрираното лекарствено средство. И това се доказвало от искания документ за
качество. Сочи се още, че ако действително с молбата вх.№ 26997/26.11.2015г.
ищецът е представил документи за качество - 2 бр. Аналитични сертификати, то
едва от момента на връчването им - 18.02.2016г. започнал да тече 90 дневния
срок за отложено плащане и същият изтичал на 17.05.2016г. Едва след тази дата
се дължало някакво обезщетение за забава. В тази връзка се оспорва претенцията
за заплащане на мораторна лихва, както и на законна лихва от датата на
предявяване на иска до 17.05.2016г. Дори такава да се дължала, то същата не
била в претендиралия размер, тъй като съгласно чл.23 от договора от
30.01.2013г. се дължала лихва за забава за всеки просрочен ден върху дължимата
сума, в размер на съответната на забавата част от основния лихвен процент за
страната, определен от БНБ, но не повече от 10% от стойността на
неизпълнението. Предявеният иск бил по чл.86 от ЗЗД, но именно поради
договореното между страните при забавено плащане, искът на ищеца с правно
основание чл.86 от ЗЗД бил изцяло неоснователен. Разсъжденията кога, какво и
защо се дължи, позовавайки се на разпоредбите на чл.86 от ЗЗД отново били опит
на същия да се освободи от сключения договор и договореното между странте, като
тези доводи противоречали на разпоредбата на чл.309а от ТЗ, доколкото се
касаело за търговска сделка. Тази разпоредба определяла какво може да
претендира кредиторът по една търговска сделска при наличие на договорна
отговорност за забавено плащане и по какъв начин може да претендира по - голямо
обезщетение от договореното.
В съдебно заседание пълномощникът
на ищцовото дружество моли да се уважат предявените искове.
В съдебно заседание ответното
дружество не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намери за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 3312/2015
г. по описа на Районен съд - гр. Стара Загора, съдът е издал Заповед по чл. 410
от ГПК с № 2080/09.07.2015г., по силата на която ответникът е осъден да заплати
на ищеца процесните суми, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 07.07.2015 г. до изплащане на вземането. В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК е
подадено възражение от длъжника /ответника/, обуславящо допустимостта на
настоящите установителни искове.
Не е спорно по делото, а и от
представените писмени доказаелства се установява, че страните са сключили два
договора: договор от 08.01.2013г. за доставка на лекарства и договор №
201301301000 от 30.01.2013г. за доставка на лекарствени продукти за
хематологични заболявания и термална бъбречна недостатъчност на хемодиализа и
по двата договора – ищецът – като продавач и ответникът – като купувач.
По делото са представени 7 бр.
фактури: № **********/02.08.2013г.; № **********/23.10.2013г.; № **********/18.11.2013г.;
№ **********/18.12.2013г.; № **********/27.01.2014г.; № **********/27.03.2014г.
и № **********/02.06.2014г. –подписани за всяка от страните. Съдът приема, че
процесните 7 бр. фактури са издадени по договора от 30.01.2013г., тъй като към
всяка фактура има приемо-предавателен проокол, в който е вписан номерът на
договора от 30.01.2013г., а именно – 201301301000. Също така, съгласно чл. 6 от
Договора от 30.01.2013г., заплащането се извършва разсрочено – 90 дни след
представяне на: фактура, документ за качество, приемателно-предавателен
протокол, писмена заявка от купувача. Във всяка от фактурите е посочена датата
на плащане, която е след 90 дни.
По делото е назначена
съдебносчетоводна експертиза, от приетото заключение на която се установява, че
процесните 7 бр. фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и са
съставени следните счеоводни статии: дебит с/ка 411 – Клиенти „МБАЛ проф. д-р
Ст. Киркович” АД, кредит с/ка 4532 – Начислен ДДС на продажби и кредит с/ка 711
– Приходи от продажби. По банковата сметка на ищеца е постъпил следният превод
на сума от ответника, във връзка с разплащането на процесната фактура №
**********/02.08.2013г. на стойност 2080,44 лв. с ДДС: на 03.06.2014г.
ответното дружество превежда по банковата сметка на ищцовото сумата от 440 лв.,
като основанието, отразено в преводното нареждане, е: „плащане по фактура №
**********/02.08.2013г. на стойност 440 лв.”. Получената сума от ищеца е
осчетоводена, като е съставена следната счетоводна статия: дебит с/ка 503 –
Банка – 440, кредит с/ка 411 – Клиенти „МБАЛ проф. д-р Ст. Киркович” АД – 440.
Неплатеният остатък по счетоводни данни в счетоводството на ищеца по фактура №
**********/02.08.2013г. е в размер на 1640,44 лв. По банковите сметки на ищеца
не са постъпвали други преводи на суми от ответника с основание за разплащане
на процесните фактури. Счетоводна сметка 411 – Клиенти „МБАЛ проф. д-р Ст.
Киркович” АД е с крайно дебитно салдо в размер на 12 949,52 лв., което се
явява остатък по вземане на процесните фактури. Фактурите са осчетоводени в
счетоводството на ответника и са съставени следните счеоводни статии: Дебит
сметка 307 Лекарствени средства и Кредит сметка 401 Доставчици – „Търговска
Лига – НАЦ” АД. На 03.06.2014г. има извършено плащане по банков път от
ответника към ищеца в размер на 440 лв., с вписано основание в платежното
нареждане: по процесната фактура № **********/02.08.2013г. Плащането е
осчетоводено от ответника, като е разплатена частично фактура №
**********/02.08.2013г., с падеж 31.10.2013г. на стойност 2080,44 лв. с ДДС,
като остава непогасен остатък в размер на 1640,44 лв. Останалите осчетоводени
процесни фактури от ответника са неразплатени – в счетоводството на ответника
са отразени като задължение по кредита на сметка 401-Доставчици. Общата сума на
оставащото задължение по процесните фактури е в размер на 12 949,52 лв.
Ищцовото дружество
е превело по сметка на ответното гаранции за изпълнение на двата договора,
както следва: 260,10 лв. – за изпълнение на договора от 08.01.2013г. – 3 % от
прогнозната стойност на договора и 86,70 лв. – за изпълнение на договора от
30.01.2013г. – 1 % от прогнозната стойност на договора /спецификациите към
договорите и 2 бр. преводни нареждания/.
В
молба с изх. № 700003 от 22.01.2015г. за потвърждаване на салдото по разчетите
между страните към 31.12.2014г. ответното дружество признава, че задълженията
му към ищцовото са 12 949,52 лв. и 346,80 лв. – гаранции.
Следователно, предвид
горното – писмените доказателства, осчетоводяването на двустранно подписаните
фактури, признанието в молбата за потвърждаване на салдо, претенцията за
главницата по 7-те фактури в размер на общо 12 949,52 лв. и за гаранции в
размер на общо 346,80 лева е основателна и като такава, следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК – 07.07.2015г. до окончателното им изплащане.
Съгласно чл. 23 от
договора от 30.01.2013г., за неизпълнение на задълженията си по договора,
неизправната страна дължи неустойка в размер на законната лихва, изчислена на
ден върху стойността на неизпълненото в договорените срокове задължение, но не
повече от 10 % от стойността на неизпълнението.
Видно от заключението, общият
размер на законната лихва за забава върху неплатените главници по процесните
фактури от датата на падежа на всяка една от тях до подаването на заявлението
по чл. 410 от ГПК – 07.07.2015г. е 1 639,10 лв., а до 25.06.2015г.
/крайната дата по Заповедта по чл. 410 от ГПК и съответно по исковата
претенция/ е в претендирания размер от 1593,08 лв., както пояснява вещото лице
в съдебно заседание. Десет процента от стойността на неизпълнението е 1294,95
лв. Съдът счита, че на ищеца се следва обезщетение за забава в договорения
размер по чл. 23 от договора от 30.01.2013г., а не обезщетение по чл. от 86 ЗЗД,
тъй като такава е била волята на страните – търговци, при сключването на
договора, а и тъй като договорът е по ЗОП. Следователно, претенцията за
обезщетение за забава е основателна и следва да се уважи до размера от 1294,95
лв., а за разликата до пълния претендиран размер от 1593,08 лв. – да се
отхвърли, като неоснователна.
С
оглед изхода на спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените
от ищеца разноски, съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК, съразмерно на
уважената част от исковете, в размер на общо 474,23 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено по отношение
на „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, ул. „Ген. Столетов” № 2, че
дължи на „Търговска Лига – Национален Аптечен Център” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Изгрев”, бул. „Г. М. Д.” № 1,
следните суми: 12949,52 лева - главница – представляваща неплатена цена за
доставени лекарства и консумативи по фактури: № **********/02.08.2013г.; №
**********/23.10.2013г.; № **********/18.11.2013г.; № **********/18.12.2013г.;
№ **********/27.01.2014г.; № **********/27.03.2014г. и № **********/02.06.2014г.;
260,10 лв. – гаранция за изпълнение на договор за доставка на лекарства от
08.01.2013г.; 86,70 лв. - гаранция за изпълнение на договор № 201301301000 от
30.01.2013г. за доставка на лекарствени
продукти за хематологични заболявания и термална бъбречна недостатъчност на
хемодиализа в МБАЛ „Проф. д-р Ст. Киркович”; 1294,95 лв. – обезщетение за
забава плащането по всяка една от фактурите, за периодите, съответно от 31.10.2013г.,
21.01.2014г., 16.02.2014г., 18.03.2014г., 27.04.2014г., 25.06.2014г.,
31.08.2014г. до 25.06.2015г. – за всяка от фактурите, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 07.07.2015г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за обезщетение за забава за разликата над 1294,95 лв. до
пълния претендиран размер от 1593,08 лв. – като неоснователна, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело 3312/2015г. по
описа на Старозагорския районен съд.
ОСЪЖДА
„Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян
Киркович” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Стара
Загора, ул. „Ген. Столетов” № 2, да заплати на „Търговска Лига – Национален
Аптечен Център” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Изгрев”, бул. „Г. М. Д.” № 1, сумата от 474,23 лв., направени по делото
разноски, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението
може да се обжалва от страните пред Старозагорския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
Председател: