Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №...
гр. ВРАЦА, 25.05.2018г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд гражданско отделение в
публичното заседание на 23.05.2018г. в състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАВЛОВА
в присъствието на:
прокурора секретар Л.ГОРЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията Т.Александрова
в.гр.
дело N` 226 по
описа за 2018 год.
за да се произнесе взе предвид:
Производството се развива по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 52/12.03.2018г. постановено по гр.д.№ 1391/
2017г. по опис на РС-Козлодуй,състав на съда е признал за не-законно и е
отменил на основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ увол-нението на М.Б.М., ЕГН **********,
от рабо-тодателя Районна прокуратура - ***, представлявана от Адми-нистративния
ръководител - Районен прокурор Г.К., със Заповед № 161/14.08.2017г., извършено
на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ;
Възстановил е на основание чл.344, ал.1,
т.2 от КТ М.Б.М., ЕГН ********** на предишната работа при работодателя Районна
прокуратура - ***, на длъжност „съде-бен ***" в служба „Регистратура и
деловодство";
Осъдил е на основание чл.344, ал.1, т.З
връзка с чл.225, ал.1 от КТ, Районна прокуратура - ***, представлявана от
Районен прокурор Г.К., да заплати на М.Б.М. ЕГН **********, обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради незаконното уволнение, в размер на 3257.00 лв.,
ведно със законната лихва от датата на подаване н исковата молба 29.08.2017г.
до окончателното изплащане;
Присъдил е разноски на
основание чл.78,ал.1 ГПК и дър-жавна такса и разноски в полза на
РС-Козлодуй,дължими от рабо-тодателя в лицето на РП-***.
На основание чл.242, ал.1 от ГПК е допуснато предвари-телно изпълнение на решението ,в частта за присъденото
обезще-тение за времето,при което ищцата е останала без работа в ре-зултат на
незаконното уволнение.
Недоволна от решението е
останала Районна прокуратура-***,която с въззивна жалба вх. № 1576/26.03.2018г.
го об-жалва чрез ю.к. Т.Г.,нейн процесуален представител.
В жалбата се навеждат доводи
за неправилност и незаконо-съобразност.В тази връзка се изтъква,че действително
съобразно разпоредбата на чл.30,ал.5,т.8 ЗСВ,Прокурорската колегия към ВСС
определя броя на съдебните служители съобразно степента на натовареност по
предложение или след съгласуване с адми-нистративните ръководители на органите
на съдебна власт, а за органите,включени в структурата на прокуратурата на РБ-
и с главния прокурор,като могат да се разкриват нови и да се съкра-щават
длъжности.В тази връзка се позовава и на разпоредбата на чл.341,ал.2 ЗСВ, ал.2
ЗСВ,според която:"Броят на съдебните слу-жители в органите на съдебната
власт се определя от колегиите по предложение на съответния административен
ръководител и след съгласуване с Комисията по "Бюджет и финанси" към
ВСС,т.е. констатациите на съда,че промяната на щата на съдебните служители е в
правомощията на съответните колегии към ВСС не се оспорват.Поддържа се,че
съобразно приетото в непротиворечива задължителна съдебна практика на
ВКС,според която ,съкращение в щата може да се извърши реално и без да се
намалява общата численост на щатовете, само като се премахне съответна трудова
функция,дори и да са създадени нови длъжности или да е увеличен щата на други
длъжности.Освен това въззивникът се позовава и на 6,ал.1 от ПАПРБ, според който
Главният прокурор определя струк-турата на администрацията на Прокуратурата на
РБ,вида на съот-ветните звена,броя и вида на длъжностите на служителите в тях, като
възможност е регламентирана и в чл.138 от ЗСВ.Поддържа се в тази връзка,че
главният прокурор може да промени числеността на съдебните служители в една прокуратура,като
тази промяна може да не се отрази на общата численост на ПРБ,което е в негово
правомощие съгласно чл.30,ал.5,т.8 ЗСВ.В разглеждания случай главният прокурор
е извършил преразпределение на бройка на служител от РП-*** в такава в РП-Хасково.Твърди
се,че именно това е направено в този казус,при което е налице т.нар.
"трансформация",при която се съкращават длъжности и същевре-менно се
създават нови,не само по наименование,но по същност на изпълняваната
работа.Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на исковите
претенции.Претендират се разноски.Не се заявяват доказателствени искания.В
проведеното от окръжния съд открито съдебно заседание въззивната жалба се
поддържа от процесуалния представител на обжалващата прокуратура.....
В срока за отговор по
чл.263,ал.1 ГПК въззиваемата М. Б.М. *** чрез пълномощника си адв. Ц.К. дава
писмен такъв,в който развива доводи за неосно-вателност на въззивната жалба и
правилност и законосъобразност на обжалвания съдебен акт.Иска се неговото
потвърждаване.Не заявяват доказатествени искания.Пред въззивния
съд,въззиваемата чред процесуалният си представител-адв.Ц.К. поддържа отговора
и развива доводи за липса на основания за отмяна на обжалвания съдебен акт.
По производството е налична и
частна жалба,за частта от решението,в която е допуснато неговото предварително
изпълнение в частта за присъденото обезщетение,по която окръжният съд се
произнесъл с определението си от 25.04.2018г.
Окръжният съд,след като служебно
провери редовността и допустимостта на въззивната жалба,счита че същата е
подадена в срока по чл.259,ал.1 ГПК,отговаря на изискванията за съдържание и
приложения по чл.260 и чл.261 ГПК,произхожда от страна с необходимата
легитимация и правен интерес,насочена е против съдебен акт от категорията на
обажалваемите,което я прави про-цесуално допустима.
съгласно разпоредбата на
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а
по допустимостта- в обжалваната част,като по останалите въпроси е ограничен от
релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, пос-тановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на търсената съдебна защита.
Окръжният съд,като съобрази
доводите на страните и съб-раните по делото доказателства,съобразно правилата
на чл.235, ал.2 ГПК,намира въззивната жалба НЕОСНОВАТЕЛНА при следните
съображения:
Районният съд е сезиран с искова
молба на М.Б.М.,***, с която са предявени против работодателя Районна прокуратура
– *** обективно съединени искове – главен иск по чл.344, ал.1 т.1 КТ за
признаване за незаконно и отмяна на уволнение на ищеца със Заповед №
161/14.08.2017 г. на административния ръководител на РП-*** и акцесорни искове
по чл.344, ал.1, т.2 КТ за въз-становяването й на заеманата преди уволнението
от ответника длъжност „Съдебен ***” в специализирана администрация , служба
„Регистратура и деловодство” на РП-*** и по чл.344, ал.1 т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за времето,през което ищцата е останала без
работа, поради неза-конното уволнение за шест месеца в размер на сумата 3257.00
лв./ след извършена поправка на исковата молба в тази й част/
В срока по чл.131 ГПК от
ответната страна-ОП-*** е постъпил писмен отговор,с който исковете са оспорени
и е под-държано искане за тяхното отхвърляне като неоснователни и недо-казани.
По делото са събрани писмени
доказателства и е изслушана специализирана съдебно-счетоводна експертиза.
Първоинстанционният съд е
обсъдил подробно събраните до-казателства и е възприел фактическа
обстановка,въз основа на която е направил обосновани правни изводи за
основателност на исковите претенции,като с обжалваното решение ги е уважил-признал
е уволнението на ищцата за незаконно и го е отменил, възстановил я е на
заеманата преди уволнението длъжност и е присъдил обезщетение по чл.225 КТ,до
доказания в производсвото размер.
Фактическите констатации и правните изводи се споделят изцяло от
настоящия съдебен състав,поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съд
препраща към мотивите,изложени в об-жалвания съдебен акт.
В
допълнение към изложените от районния съд мотиви и в отговор на наведените от
страните доводи във въззивната жалба и отговора на същата,съдът намира
следното:
Ищцата М.М. е работила в Районна прокуратура - *** по силата на безсрочен трудов договор на
длъжност „съдебен ***” в специализирана администрация, служба „Ре-гистратура и
деловодство".Със Заповед № 101/16.05.2017г. на ад-министративния ръководител на Районна прокуратура-***
са й били възложени
допълнително трудови задължения присъщи на длъж-ността „съдебен деловодител".
Трудовото правоотношение между
страните е прекратено със Заповед № 161/14.08.2017г., считано от датата на
връчване на уведомлението за неспазен срок на предизвестието аргумент чл.335,ал.2,т.2 КТ, на основание чл.328, ал.1,
т.2,пр.2-ро КТ, съкращаване на щата,поради това,че една щатна бройка за длъж-ността
"съдебен ***",предвидена в длъжностното разписание на съдебните
служители в РП-***,утвърдено от главния про-курор и в сила от 01.01.2017г.е била преразпределена със за-повед №
РД-08-531/01.08.2017г. на главния прокурор от щата на РП-*** ,служба
"Регистратура и деловодство" в щата на РП-Хасково,служба
"Регистратура,деловодство и архив",при което длъжността заемана от
ищцата е била съкратена.
Ищцата твърди, че заповедта е незаконна, тъй като
е изда-дена в нарушение на разпоредбата на чл.341, ал.2 и чл. 30, ал. 5,т. 8 от ЗСВ, тъй като единствено Прокурорската колегия на ВСС разполага с правомощието
да определя броя на съдебните служи-тели,да съкращава и открива нови щатове в
органите на съдебната власт,а в конкретния случай решение от този орган не било
взето.Сочи,че заповедта на Главния прокурор, с която е прераз-пределена една
щатна бройка за длъжността „съдебен ***" от щата на Районна прокуратура - ***
в щата на Районна проку-ратура - Хасково не е годно основание за
освобождаването й от длъжност, тъй като не е издадена от надлежно лице
/подписана е „ЗА" Главен прокурор от Заместник главен прокурор Е.Д./ Навежда
и довод, че извършеното уволнение е незаконосъобразно, тъй като не е спазена
разпоредбата на чл. 329 КТ, като не бил извършен подбор преди уволнението между
ищцата и другите служители,които заемали длъжности „съдебен деловодител".
Във виззивната жалба се поддържат като въззивни
основания, че цитираните от районния съд разпоредби на ЗСВ относимо към
компетенциите на Прокурорката колегия към ВСС,регламенритани в чл.30,ал.5,т.8 ЗСВ вр. с чл.341,ал.2 ЗСВ,не изключват вменените правомощия на главния прокурор
на ръководител на прокуратурата на РБългария в чл.138 ЗСВ,а съобразно чл.6,ал.1
ПАПРБ той "оп-ределя структурата на администрацията на Прокуратура на РБъл-гария,вида
на съответните звена,броя и вида на длъжностите на служителите в тях",при
което в рамките на това правомощие може да издава заповеди относими към тази функция.Поддържа
се,че в случая, разпореждайки преразпределяне на една щатна бройка "съ-дебен
***" от щата на РП-*** и създаване на една щатна бройка в служба
"Регистратура и деловодство" в щата на РП-Хас-ково,е извършена
трансформация,при която трудовото правоотно-шение с ищцата следва да се
прекрати на посоченото в уволни-телната заповед основание.Поддържа се,че с
оглед на факта,че длъжността заемана от ищцата е била единствена по щата на про-куратурата-работодател,подбор
по чл.329 КТ не се изисква и може да не бъде упражнен.
При наличие на уволнително основание
"съкращение в щата" е е необходимо работодателят да установи с
относими досказа-телствени средства,че съкращението е реално,тъй като доказател-ствената
тежест е негова.При такава хипотеза на прекратяване на трудовото
правоотношение е необходимо
работодателят да устано-ви,че необходимостта от съответната длъжност е
отпаднала реално за дейността на предприятието,както и че съкращението е извър-шено
от правоимащия орган,т.е. от този,който има право да из-вършва промени в
щатното разписание.
В настоящия случай се поддържа,че е налице т.н.
"транс-формация",тъй като трудовите функции на заличената от щатното
разписание длъжност се запазват,но преминават изцяло към друга и се сливат с
нея или се разпределят за изпълнение от други служители с различни функции по
длъжностна характеристика,при което липсва идентичност със старата характеристика
на съкръ-щаваната длъжност.При тази хипотеза се съкращават длъжности,но и
същевременно се разкриват нови,не само по наименование,но и по същност на
изпълнявата работа,при което се твърди,че увол-нението е законосъобразно.
Настоящият съдебен състав,възприема направената
по-горе интерпретация за наличието на трансформация на длъжността заемана от ищцата,но
счита,че в случая липсва реално съкращение в щата,тъй като заповед № РД-08-531/01.08.2017г.
на главния прокурор за преразпределение на щатната бройка заемана от ищцата към
щата на друга прокуратура е издадена в нарушение на разпоредбата на
чл.30,ал.5,т.8 ЗСВ,/ изм.ДВ,бр.28/2016г./ и чл.341,ал.2 ЗСВ/
изм.ДВ,бр.28/2016г./,според които органът, който разполага с правомощие да
съкращава длъжности,респективно да извършва трансформации в съдебната
администрация,е Прокурор-ската колегия на ВСС.Това е така,защото съгласно чл.341,ал.1 ЗСВ "Колегиите на ВСС издават след съгласуване с Комисията по "Бюджет
и финанси" Красификатор на длъжностите на съответните органи на съдебната
власт,в който се определят наименованията на длъжностите,минамалната
образователна степен и други изиск-вания за съответната
длъжност,възнаграждението за длъжността, ранг за длъжността и възнаграждение за
ранга.
Съгласно разпоредбата на чл.30,ал.5,т.8 ЗСВ,съответните
колегии определят броя на съдебните служители съобразно сте-пента на
натовареност-по предложение на или след съгласуване с административните
ръководители на органите съдебната власт,а за органите включени в структурата
на прокуратурата на Р България- и с главния прокурор,като могат да разкриват
нови и да съкръ-щават длъжности.
Според чл.341,ал.2 ЗСВ,"броят на съдебните
служители в органите на съдебната власт се определя от колегиите по предложение
на съответния административен ръководител съобразно степента на натовареност на
органа на съдебна власт и след съгласуване с Комисия "Бюджет и финанси".
Така формулирани, горните законови разпоредби на
ЗСВ по никакъв начин не делегират права на главния прокурор да из-вършва
промени в щатовете на прокуратурите,които се намират под неговото ръководство.Тълкуването
и прилагането им също изключва такива правомощия.
В тази връзка е установено в производството,че
заповедта на главния прокурор,на който се основава уволнението на ищцата е
издадена без за това да има съответно решение на Прокурорската колегия на ВСС и
без да е отправяно предложение в тази връзка от административния ръководител на
РП-***.
Настоящият съдебен състав на окръжния съд,счита,че
раз-поредбите на чл.138,т.1 ЗСВ за осъществяваното от главния про-курор общо
ръководство на прокуратурата, не включва и правото да съкращава/трансформира/ длъжности,тъй
като по силата за по-сочените по-горе разпоредби на ЗСВ,това е вменено като пра-вомощие
на съответните колегии на ВСВ,в случая-Прорурорската колегия.Разпоредбата на чл.6,ал.1 от ПАПРБ,също не делегира такива
права,още повече че тя е уредена в подзаконов нормативен акт,който следва да се
тълкува и прилага ограничително,т.е. така ,че да не е в противоречие със
законови правни норми.
Справка по отношение на практика на ВСС,показва,че
всички промени в структурите и щатовете на органите в структурирани в системата
на прокуратурата на РБългария се е извършвала след съответно решение на ВСС,след
изменението на ЗСВ- по решение на съответната колегия,както е заложено в
коментираните по-горе разпоредби.
При това положение,при изпълнение на правомощията
си, про-изтичащи от чл.6 от ПАПРБ,главният прокурор действа при усло-вията на
обвързана компетентност съгласно разпоредбите на ЗСВ.
Като е достигнал до същите правни изводи и е
уважил предявените обективно съединени искове по чл.344,ал.1,т.1,2 и 3 вр. с чл.225,ал.1 КТ,районният съд е постановил правилен и за-коносъобразен съдебен акт,който
следва да бъде потвърден.
Що се отнася до молбата с вх. № 3585/03.05.2018г.
на процесуалния представител на РП-*** за изменение на опре-делението от 25.04.2018г.,с
което съдът е отменил допуснатото предварително изпълнение на решението на
районния съд на основание чл.242,ал.1 ГПК,в частта му за претендираните раз-носки-юрисконсултско
възнаграждение на основание чл.78,ал.4 ГПК,съдът намира следното:
Молбата е постъпила в срока по чл.248,ал.1 ГПК и е проце-суално допустима.
Ответната страна я оспорва,като е взела становище
за неос-нователност.
Разглеждайки я,окръжният съд счита,че следва да
бъде отхвърлена като неоснователна,при следните съображения:
От данните по делото се установява,че
ищцата,поддържайки незаконността на уволнението си и искайки неговата
отмяна,както и претендирайки с акцесорните си искове възстановяване на длъж-ността
заемана преди уволнението и обезщетение по чл.225,ал.1 ГПК за времето,през
което е била без работа поради незаконното уволнение,не е заявявала претенция
за допускане на предвари-телно изпълнение на решението,при позитивно такова в
нейна полза.
В случая предварителното изпълнение по чл.242,ал.1 ГПК на решението в съответната му част е допуснато по инициатива на съда.
Фактът,че съдът не е съобразил разпоредбата на чл.243,ал.2 ГПК,която регламентира императивна забрана за допускане на предварително
изпълнение на решението срещу държавата
и дър-жавните учреждения,каквото безспорно е ответната по делото про-куратура,не
може да бъде вменен във вина на ищцата. Последната с поведението си,не е дала
повод за допускане на предварително изпълнение на първоинстанционното решение в
съответната му част,не се е снабдила с изпълнителен лист,не е предприела дей-ствия
по принудително изпълнение,при което изхождайки от общия принцип заложен в
разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК,претендираните разноски ще следва да останат за
сметка на молителя.
Молбата по чл.248 ГПК за изменение на
определението на съда от 25.04.2018г. ще следва да се отхвърли.
При този изход на делото пред въззивната
инстанция,на въз-зиваемата страна се следва възстановяване на направените раз-носки.
Водим от горното,Врачанският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/12.03.2018г. постановено
по гр.д.№ 1391/2017г. по опис на РС-Козлодуй.
ОТХВЪРЛЯ молбата на РП-*** чрез
Прокуратурата на Република България представлявана от процесуалния представител
от ю.к. Т.Гетова по чл.248,ал.1 ГПК за изменение на определение № 287 от
25.04.2018г.на ВрОС,в частта за разноските,като неос-нователна.
ОСЪЖДА Районна прокуратура-***,представлявана
от Ад-министративния ръководител - Районен прокурор Г. К., ДА ЗАПЛАТИ на М.Б.М.,
ЕГН ********** разноски в размер на 500.00лева /петстотин лева/, представля-ващи
платено адвокатско възнаграждение, за защита пред въззив-ната инстанция.
Решението,в частта относима към молбата по
чл.248 ГПК за изменение на определение № 287/25.04.2018г. постановено по де-лото,е
с характер на определение и подлежи на обжалване с част-на касационна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок,считано от да-тата на уведомяване на страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна
жалба пред ВКС в едномесечен срок,считано от датата на уведомяване на страните.
Председател:...........Членове:1......... 2..........