МОТИВИ
КЪМ ПРИСЪДА по НОХД № 3043 / 2010 г. по описа на ВРС, XXII
състав, постановена на 07.07.2010 г.
Подсъдимият Е.Н.Х.,
ЕГН **********,***, живущ ***, понастоящем в ОЗ Варна, българин, български
гражданин, неженен, осъждан, с начално
образование, не работи е предаден на съд с обвинение по:
чл. 196, ал. 1,
т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3 от НК за това, че на 05.05.2010 година в град Варна, при
условията на опасен рецидив и чрез разрушаване на прегради здраво направени за
защита на имот изразяващи се в счупване на витринно стъкло на магазин, отнел
чужди движими вещи- пет броя шоколадови десерти „Корни” -50 грама, един брой
мобилен апарат марка „Моторола”, един брой мобилен апарат марка „Сони Ериксон”,
ведно с един брой сим карта „Виваком”, един брой монетник и сумата от 100 лева,
всичко на обща стойност 203.17 лева от владението на И. Г. К. без нейно
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Представителят на ВРП в хода по същество поддържа
повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 от НК. Счита,
че извършеното от същия деяние се доказва по несъмнен начин от събраните в хода
на досъдебното производство доказателства, както и направеното признание по чл.
370, т. 2 от НПК. Моли съда да наложи на подс. Х. наказание лишаване от
свобода, което да бъде изтърпяно ефективно, с оглед предходните осъждания.
Подсъдимият Х. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК е
признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт,
респективно, съдът с протоколно определение от 07.07.2010 г. по реда на чл.
372, ал. 4 от НПК е приел самопризнанието му, доколкото последното кореспондира
със събрания доказателствен материал в досъдебната фаза.
Защитникът на подсъдимия Х., адв. Б. в ход по
същество, предлага на съда да бъдат отчетени смекчаващите вината обстоятелства
и моли да бъде определено към минималния размер “лишаване от свобода” предвиден
в закона.
От събраните по делото доказателства,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Около 00.30
ч. на 05.05.2010 г. подс. Е.Н.Х., заедно със своите приятели - свидетелите М. Д.
Д. и К. Р. К., се разхождали в района на ул. „Шипка" в гр. Варна. Докато
вървели по улицата, обвиняемия забелязал, намиращия се на № 18 магазин за
хранителни стоки с продавач - св. И. Г. К. -и собственик А.р А.К.. В този
момент магазина бил затворен. Тъй като обвиняемият бил останал без пари, решил
да разбие магазина и да си набави средства. За целта той се отдалечил от
двамата свидетели, взел един камък и с негова помощ счупил витринното стъкло на
посочения по-горе магазин. Подс. Х. влязъл в магазина през направената дупка и
взел от там следните вещи - 5 /пет/ броя шоколадови десерти „Корни" - 50 грама, 1 /един/ брой
мобилен апарат марка „Моторола", 1 /един/ брой мобилен апарат марка „Сони
Ериксон", ведно с 1 /един/ брой сим карта „Виваком", 1 /един/ брой
монетник и сумата от 100 лв. След като излязъл от магазина, обвиняемия задържал
всички отнети вещи в себе си, като единствено мобилния телефон марка
„Моторола" скрил в намиращи се наблизо храсти. Всички гореописани
действия, извършени от подсъдиямия били възприети непосредствено то свидетелите
Деянов и Карагьозов. След това трите момчета взели такси и отишли до ЖП гара
Варна, където били задържани от органите на полицията.
В хода на разследването подс. Х. е показал на органите
на полицията мястото, където е бил скрил мобилния телефон марка
„Моторола", след което е предал всички отнети вещи с протокол за
доброволно предаване. Впоследствие с разписка всички вещи са били възстановени
на собственика им св. К..
От заключението по назначената
по делото Съдебно оценителна експертиза, приета от съда като обективно и
компетентно дадена се установява, че пазарната стойността на инкриминираните
вещи е в размер на 203,37 лева.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена като се позовава на направеното самопризнание по фактите на подс. Х. по чл. 371, т. 2 от НПК, което се
подкрепя от доказателствата събрани в досъдебната фаза и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: показанията на свидетелите Каменова,
К., Деянов и Карагьозов, свидетелство за съдимост на подсъдимия, протоколи за оглед
местопроизшествие, протоколи за доброволно предаване, както и от заключенията
на вещите лица по приетите съдебни експертизи.
Останалите събрани по ДП № 867 / 2010 г. по описа на ОД на
МВР гр. Варна доказателства и доказателствени средства, съдът кредитира изцяло,
като прие, че са единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, кореспондират
със събраните по делото гласни доказателства и са относими към основния факт,
включен към предмета на доказване по делото.
Така
установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи на съда:
По обвинението за престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195 ал. 1, т. 3 от НК:
Съдът е
постановил осъдителна присъда по отношение на подсъдимия подс. Х. по
обвинението по чл. 195, ал. 1 от НК. Този извод на съда се обуславя от
обстоятелството, че подсъдимият разрушавайки прегради за защита на имот и е
отнел чужди движими вещи с намерението противозаконно да ги присвои, без
съгласието на владелците им, т.е. същият е прекратил фактическата власт върху
вещите, която до момента на деянието се упражнявала от ощетеното юридическо
лице и е установил трайна фактическа власт върху тях, с възможност за
разпореждане.
Безспорно
установено е и авторството на деянието по възведеното обвинение. Тези изводи се
основават както на самопризнанията подс. Х., така и от показанията на свидетелите и протоколите
за оглед местопроизшествие и доброволно предаване.
В хода
на съдебното следствие бяха събрани доказателства, установяващи квалифициращи
елементи на деянието извършено от подсъдимия, поради което и деятелността му бе
квалифицирана по чл. 195, ал. 1, т. 3 от НК. Деянието е извършено от същия чрез
разрушаване на прегради здраво направени за защита на имот. За такава преграда
се приема всяка вещ или съоръжение, което е предназначено да изключи или
ограничи достъпа на трети лица до хора или вещи. Именно като такива вещ следва
да приемат стъклата на прозорците на помещенията, които са били унищожени с цел
проникване.
От
субективна страна деянието е извършено с предварително сформиран пряко насочен
умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, т.е. желал е неговото
извършване, като и е предвиждали настъпването на съставомерните последици и е
искал тяхното настъпване.
Обектът на престъплението е собствеността на
гражданите. Като причини за извършване на престъплението следва да се отбележат
незачитането от страна на подсъдимия на нормите, гарантиращи неприкосновеността
на чуждото право на собственост и стремежът му за получаване на имотни облаги
по неправомерен начин.
Съдът оправда подсъдимия за извършване на престъплението в условията на
опасен рецидив, доколкото не е налице нито една от хипотезите на 29 от НК, т.е
липсва този квалифициращ елемент относно субекта. ВРП е приела, че осъжданията
на подс. по НОХД № 6 / 2010 г.
и НОХД № 52 / 2010 г.,
като и по двете са му наложени наказания от по 8 месеца лишаване от свобода
изпълва чл. 29, б. б от НК. Но видно от датите на
извършване на престъпленията и датите на влизане в сила на присъдите,
престъпленията по посочените НОХД са извършени в реална съвкупност и е налице едно
осъждане по смисъла по смисъла на чл. 29, б. б от НК. Останалите осъждания на
подсъдимия са извършени от него като непълнолетен, което попада в ограничението
на чл. 29, ал. 2 от НК.
Относно
размера на наказанието за подс. Х.:
При
индивидуализацията на наказанието по отношение на подс. Х., съдът отчете като
отегчаващи вината обстоятелства обремененото му съдебно минало, същият е многократно
осъждан и то отново за престъпление срещу собствеността, проявената от него
упоритост при осъществяване на престъпните му намерения. Горното идва да
покаже, че деянието не е инцидентна проява, точно обратното налице е склонност
към престъпно поведение. Изложеното обуславя и по – висока обществена опасност
на дееца.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прие направените от подсъдимия
самопризнания, както в досъдебната фаза, така в съдебното производство,
съдействащи за разкриване на обективната истина по делото. Съобрази още
подбудите за осъществяване на инкриминираната деятелност, тежко материално и
семейно положение, като и младежката му възраст. Тези обстоятелства мотивират
съда да му наложи наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, в
размер над минималния предвиден в закона,
а именно една година и осем месеца лишаване от свобода. С оглед императивната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НК и приложението на чл. 58а от НК съдът след
редукцията определи наказние една година лишаване от свобода. С този размер на
наказанието съдът счете, че ще бъдат постигнати целите визирани в чл. 36 от НК
Предвид обстоятелството, че престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив и поради предходното осъждане на подсъдимия,
следва наложеното му наказание да се изтърпи ефективно, като на основание чл. 61,
т. 2 от ЗИН бъде определен първоначален строг режим на изтърпяване на
наказанието в условията на затвор.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Х. бе осъден да заплати направените по делото разноски в размер
на 28,00 лв. в полза на Държавата.
В този смисъл съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
