РЕШЕНИЕ
№ 115
гр. Бургас, 20.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Събина Н. Христова Диамандиева
Членове:Росица Ж. Темелкова
Калина Ст. Пенева
при участието на секретаря Марина Д. Димова
като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно
гражданско дело № 20252000500048 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.дело № 48/2025г. по описа на Апелативен съд –
Бургас е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивната жалба на С. Г. Б., чрез пълномощника
адв.Н., против решение № 310/28.10.2024г. по гр.дело № 161/2024г. по описа
на Сливенския окръжен съд, поправено с решение решение № 314 от
30.10.2024г., в частта, с която са отхвърлени предявените от него искове
против Прокуратурата на Република България за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди над уважения размер от 7000 лв. до предявения
размер от 80 000 лв. и искът за присъждане на лихва върху главницата от
16.07.2019г. до 09.04.2021г. Моли предявените искове да бъдат уважени
изцяло и да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В отговор на въззивната жалба, подаден от К. М., прокурор при
Окръжна прокуратура – Сливен, се иска оставянето и без уважение като
неоснователна. Намира оплакванията за противоречие на решението с
принципа на справедливост и практиката на ВКС за неоснователни като сочи,
че съдът се е произнесъл по всички относими към правилното решаване на
спора въпроси и релевантни обстоятелства. Счита размера на обезщетението
1
за правилно определен и моли решението да бъде потвърдено.
Пред въззивният съд не са направени доказателствени искания.
Бургаския апелативен съд в рамките на въззивните оплаквания и въз
основа на собствен анализ на събраните по делото доказателства приема
следното:
С обжалваното решение, поправено с решение № 314 от 30.10.2024г.
ответната прокуратура е осъдена да заплати на С. Г. Б. сумата 7 000 лв.,
обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди и сумата 1 700 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, във връзка с воденото
спрямо него наказателно производство по ДП № 123/2016г. по описа на РУ на
МВР Твърдица, за което е оправдан с Присъда № 38 от 25.03.2019г. по НОХД
№ 116/2018г. на PC - Сливен, потвърдена с решение № 38/16.07.2019г. по
ВНОХД № 288/2019г. на ОС - Сливен, ведно с обезщетение за забава за
период от 3 години до датата на предявяване на исковете. В останалата част,
до предявения размер от 80 000лв. обезщетение за неимуществени вреди,
както и претенцията за лихви от датата на увреждането ДО 19.04.2021г. съдът
отхвърлил като неоснователни.
За да достигне до извод за основателност на иска до този размер, съдът е
обсъдил представените доказателства, от които е установена неоспорена от
страните фактическа обстановка:
С присъда № 38 от 25.03.2019г. по НОХД № 116/2018г. по описа на PC-
Сливен, ищецът Б., бил признат за невиновен в повдигнатото от РП – Сливен
обвинение за това, че на 17.12.2014г. в гр.Т., обл.С., в условията на
продължавано престъпление, в качеството на управител на „Атлантик Уей”
ЕООД, чрез съставяне документи с невярно съдържание - протокол образец
18/17.12.2014г. и фактура **********/17.12.2014г., издадени от „Атлантик
Уей” ЕООД - гр.Твърдица с получател СОУ „Н. Рилски” - гр.Твърдица, в които
било отразено, че подлежат на изплащане извършени от „Атлантик Уей”
ЕООД строителни дейности, които не били извършени и не било отчетено
извършване на дейности полагане на материали в по-големи количества – не
били изградени дренажна и напоителна система, надписани били дейности по
кофражиране на стоманено бетонови стени и трамбоване, с което на
17.12.2014г. в гр.Твърдица, съзнателно дал възможност на „Атлантик Уей”
ЕООД да получи от бюджета на учебното заведение, представлявано от кмета
на Твърдица, без правно основание, чуждо движимо имущество 7 449.52 лв., в
която се включва цена за дренажна система – 4 788.20 лв., напоителна система
- 1 587.50 лв., кофраж - 563.72 лв. и трамбоване 146.60 лв. и е бил оправдан по
повдигнатото обвинение по чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал. 1 НК.
2
След протест на прокурора присъдата била потвърдена с неподлежащо
на обжалване решение № 38/16.07.2019г. по ВНОХД № 288/2019г. на ОС-
Сливен, като в наказателното производство по отношение на ищеца е била
взета мярка за неотклонение - "подписка".
Общата продължителност на наказателния процес - досъдебно и съдебно
производство е две години и пет месеца. През цялото време по отношение на
ищеца е взета мярка за неотклонение “подписка“.
За установяване на вредите, понесени от ищеца са разпитани свидетели,
които непосредствено са възприели настъпилите промени в поведението му –
обща тревожност, срам и неудобство при общуване, оплакване за безсъние и
главоболие и потвърждават, че те са били именно във връзка с воденото
срещу него наказателно производство. Свидетелите също така потвърждават,
че след 2020г. той постепенно започнал да възстановява взаимоотношенията
си и да се държи по обичайния за неговата личност начин – ведър, деен и
отзивчив.
При така установеното от фактическа страна съдът формира следните
правни изводи:
Съгласно нормата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, държавата – в лицето на
съответните органи на дознанието, следствието, прокуратурата, съда -
отговаря и дължи обезщетение за всички причинени имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
образувано наказателно производство и от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
независимо дали вредите са причинени виновно от съответните длъжностни
лица, намиращи се в трудово или служебно правоотношение със съответния
правозащитен орган (вж. и разясненията, дадени в тълкувателно решение №
3/22.04.2005г. по тълк. гр.д. № 3/2004г. на ОСГК на ВКС на РБ, задължителни
за съда).
Основанието за ангажиране на отговорността по чл.2, ал.1, т.3, пр.2
ЗОДОВ е обективният факт на оправдаване на лицето с влязъл в сила съдебен
акт.
По силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ обезщетението за причинените
неимуществени вреди се определя от съда съобразно с чл.52 от ЗЗД по
справедливост. Обхватът и съдържанието на това понятие са изяснени още в
раздел ІІ на Постановлението на Пленума на ВС № 4/1968г.
В актуалната практика на ВКС са изработени и утвърдени няколко
критерия, въз основа на които съдът определя справедливото обезщетение, а
3
именно продължителността на наказателното преследване, (която в случая е
повече от две години), личността на ищеца и неговия авторитет в обществото
(социалното му положение на човек, без негативни обществени прояви,
обществено ангажиран и с добра репутация в населеното място), възрастта
(при повдигане на обвинението ищецът е бил на 41 години), настъпилите
промени в поведението му, за които свидетелстват разпитаните свидетели са
обстоятелства, които са се отразили на неговото самочувствие и желание да
общува.
Към посочените релевантни за определяне на справедливото
обезщетение обстоятелства, следва да бъдат прибавени характерът на
престъплението по повдигнатото обвинение, а така също интензитетът на
наказателното преследване - привлечен е като обвиняем за престъпление от
общ характер по чл.212, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26, ал.1 НК. Провеждани са
множество съдебни заседания с негово участие, Прокуратурата е
протестирала оправдателната присъда на първоинстанционния съд. При това
положение не е налице намаляване на интензитета на наказателното
преследване по време на целия процес до влизане в сила на оправдателната
присъда. Ищецът е търпял мярка за неотклонение „подписка“, която не се
отличава със значителни ограничения в личната или имуществената сфера. Не
е доказано разгласяване, което да се вмени в отговорност на ответната страна.
Според въззивника-ищец доказаните по делото вреди са неправилно
оценени, като в резултат е определено обезщетение в по-нисък размер.
При определяне на размера на обезщетението въззивният съд достига
до крайни изводи, които не се различават от изложените в обжалвания
съдебен акт. Несъмнено в този случай са налице вредни последици, които се
определят като обичайни и присъденият размер е съобразен с действително
понесените вреди, вследствие на което е присъдено адекватно обезщетение и
не е нарушен принципът на чл.52 ЗЗД. Общата продължителност на
наказателното производство не надхвърля разумния срок, не са налагани
съществени ограничения на личната или имуществената сфера, не са доказани
трайни негативни последици в общото здравословно състояние или в
отношенията с най-близкия кръг лица.
Неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически терзания на личността, накърнената чест, достойнство и добро
име в обществото, като при определяне на паричния им еквивалент съдът
следва да съобрази и икономическият растеж и стандарта на живот към датата
на увреждането. Стандартът на живот в страната като критерий за определяне
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди е възприет и в
4
решение № 55 от 11.03.2013г. по гр. д. № 1107/2012г. на ВКС, ІV г.о., който
критерий е правилно приложен и не обосновава извод за по-висок размер на
обезщетението.
Като съобрази в съвкупност изложените обстоятелства въззивният съд
намира, че сумата от 7 000лв. в достатъчна степен съответства на доказаните
по делото неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от
незаконното обвинение.
В останалата част до предявения размер от 80 000лв. обезщетение за
неимуществени вреди искът не е подкрепен доказателства за понесени вреди в
такъв обем, който да съответства на посочения размер, поради което е
неоснователен като недоказан.
Неоснователно е и оплакването във въззивната жалба по отношение
началния период на дължимото обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
В случая на общо основание е приложим чл.111, б.в ЗЗД и при
направено своевременно, с отговора по чл.131 ГПК възражение за давност,
законната лихва е дължима от определената в решението дата 09.04.21г.
По изложените съображения въззивният съд достига до крайни изводи,
които съвпадат с изложените в обжалваното решение и го потвърждава.
Мотивиран от изложеното БАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 310/28.10.2024г. по гр.дело № 161/2024г.
по описа на Сливенския окръжен съд, поправено с решение № 314 от
30.10.2024г. в обжалваната част.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5