Р Е
Ш Е Н
И Е
№………
гр. С., 07.10.2016 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на четиринадесети април през
две хиляди и петнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА
при секретаря П.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16500 по описа за 2012 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от Р.Д.Д., Л. Г. Г., Х.С.К. и П.С.К., с която са
предявени срещу Е.Х.П., К.П.П., Р.П.С. и М.К.П. искове с правно основание чл.108
ЗС за установяване на право на собственост и осъждане за предаване на недвижим
имот, находящ се на първия надпартерен етаж (сега втори етаж) на сградата,
находяща се в гр. С., ул. ********* и състоящ се от три стаи, находящи се в
дъното на етажа: две с изглед към източния двор - стая/кантора №4 – четвърта
поред при броене в коридора с площ от 17,05 кв.м. и стая кантора №5, последна
стая, с площ от 24 кв.м. и третата – осветяваща се от втория северен двор –
стая кантора №6 (ъглова), с площ от 10,04 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от
гардеробното антре, от коридора и двата клозета, находящи се на етажа и 4/100
ид.ч. от общите части на сградата и дворното място, представляващо УПИ V – „За
ЖС“, находящо се в кв.304, местност Зона Г-Центъра по плана на С. с площ от 378
кв.м.
Ищците
твърдят, че наследодателите им са собственици на процесния имот по силата на
устен договор за поръчка от 1940 г. и реституция по ЗВСОНИ, като по отношение
на наследодателя на ответниците правото на собственост е установено с решение
по иск по чл.108 ЗС от 1947 г. по гр.д. №1067/1947 г. на Софийски областен съд.
Имотът се владее от ответниците без основание.
Ответниците
оспорват исковете, твърдят че са собственици на имота и го владеят в това си
качество. Твърдят нищожност на решението от 1947 г. – като постановено по
привиден процес и поради липсата на мотиви към него. Оспорват придобивното
основание на наследодателите на ищците. Позовават се на изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Съдът, след като се запозна със становищата на страните и
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
С решение №892 от 04.12.1947 г. по гр.д. №1067/1947 г.
на Софийски областен съд, II Гражданско
отделени, д-р К.П.И. е осъден да отстъпи собствеността и предаде владението на Ц.
Р. и М.Д.П. на следния недвижим имот: трите стаи, намиращи се в дъното на
етажа, двете с изход към източния двор, третата – осветяваща се от северния
двор, половината идеална част от гардеробната, коридора и двата клозета на
първия етаж на сградата в гр. С., на ул. *********. От представените
удостоверения за наследници (л.87-89) се установява, че ответниците са
наследници по закон на ответника по гр.д. №1067/1947 г. - К.П.И.. Ищците Л. Г. Г.,
Х.С.К. и П.С.К. са наследници по закон на Р. и М.Д.П. (л.32 и л.392). По силата
на чл.801 от Законъ за гражданското съдопроизводство (отменен), „решението, което е влязло въ законна сила,
е задължително не само за страните, но и за съда, който го е постановилъ, а
също и за всичките други съдебни и присътствени места и длъжностни лица, и те
не трябва въ никой случай да пререшаватъ свършеното съ това решение дело“.
Нормата от отменения закон е приложима, тъй като правният ефект на съдебните
актове се определя според закона, действал при постановяването им. По силата на
посочената разпоредба настоящият съд е длъжен да зачете решението по спора за
собствеността на процесния имот между наследодателите на страните – да приеме,
че правното положение на лицата, обвързани от силата на пресъдено нещо, е такова, каквото гласи решението, като съобрази
своята служебна дейност със съдебно установеното правно положение (виж „Сила на
пресъдено нещо в гражданския процес“, проф. д-р Ж.С., изд.2007 г., §36,
стр.453). При това положение съдът не може да пререшава въпроса относно
собствеността на процесния имот и на свой ред да проверява дали твърденият от
ищците придобивен способ се е осъществил, съответно – възникнали ли са в тяхна
полза собственически права върху процесния имот. Неоснователни са доводите на
ответника, че съдебното решение няма конститутивно действие и от него права не
произтичат. Съдът се запозна подробно със съображенията на съставите, изложени
в решенията относно спорове за собствеността на други лица в същата сграда
(решенията на ВКС, приложени на л.161-168), но те не са постановени по реда на
чл.290 ГПК, поради това не са задължителни за настоящия съдебен състав. Съдебното решение от 1947 г. съдът зачита
като установяващо правата на наследодателите на ищците, а не като титул за
собственост, от който тези права произтичат. Поради това и доколкото
страните по делото като универсални правоприемници на страните по гр.д.
№1067/1947 г. на Софийски областен съд, II Гражданско отделени, са обвързани със сила на
пресъдено нещо от приетото в решение №892 от 04.12.1947 г. и съдът няма право
да преразглежда между тях спора относно собствеността на процесния имот.
Неоснователни са възраженията на ответниците за
нищожност на решение №892 от 04.12.1947 г. Съображенията,
свързани със симулативен процес, не могат да бъдат обсъждани – страните в
настоящото производство са универсални правоприемници на страните по гр.д.
№1067/1947 г., поради което не могат да се позовават на привидност – в този
смисъл и решението от 12.04.2010 г. на САС по гр.д. №330/2009 г. и Определение
№1020/22.07.2011 г. по гр.д. №172/2011 г. на ВКС, IV ГО, ГК (л.21-25). Съображенията, свързани с липса на
мотиви са неоснователни. На първо място представения по делото препис на
решението 04.12.1947 г. съдържа само диспозитива на решението – т.нар. „резолюция“
по смисъла на чл.635 и чл.636 от Законъ за гражданското съдопроизводство (отм.).
Това не означава, че съдебният състав, разгледал и решил делото, не е изготвил
и обявил мотиви към същото – по делото освен посочения препис, възпроизведен в Записка
за отбелязване на съдебно решение от 21.12.1947 г. (видно от извлечението,
представено от Службата по вписванията – л.9-11), не е представен друг
екземпляр на съдебното решение. Към настоящия момент гр.д. №1067/1947 г. на
Софийски областен съд е унищожено поради изтичане на срока на съхранението – от
удостоверението, издадено от СРС (л.279) е видно, че според данните в описната
книга, предмет на гр.д. №1067/1947 г. е бил иск на С. П. И. и други против д-р К.П.И.
с цена 627850 лв. Посочената сума е цената на иска. Поради това не може да се приеме,
че към съдебното решение не са изложени мотиви – такъв извод не може да се
обоснове от представените по делото преписи от диспозитива, нито от други
налични данни. На следващо място, според закона, действал към момента на
постановяване на акта - Законъ за гражданското съдопроизводство от 1891 г., липсата
на мотиви е основание за нищожност само на решенията на помирителния съд – виж
чл.1245, ал.6 от ЗГС, но не и на решенията на окръжните съдилища. Липсата на
мотиви не е основание за нищожност на съдебния акт и съгласно сега действащия
процесуален закон – виж Решение №355/03.10.2012 по дело №35/2012 на ВКС, ГК, I
г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК.
По така изложените мотиви съдът приема, че съдебният
акт, представляващ решение №892 от 04.12.1947 г. по гр.д. №1067/1947 г., е
валиден и е породил своето действие, включително като е установил със сила на
пресъдено нещо принадлежността на правото на собственост върху процесния имот. Настоящият
състав при разглеждане на спора между лицата, обвързани от решение №892 от
04.12.1947 г., е длъжен да зачете и да се съобрази с установеното от решението
правно положение – а именно, че собствеността върху процесния имот принадлежи
на ищците, съответно – правоприемниците им.
Процесният имот, представляващ трите стаи, намиращи се
в дъното на етажа, двете с изход към източния двор, третата – осветяваща се от
северния двор, половината идеална част от гардеробната, коридора и двата
клозета на първия етаж на сградата в гр. С., на ул. *********, е бил собствен на ищците, съответно – праводателите им,
съгласно изложените по-горе мотиви. Видно от представената към отговора на
исковата молба отчуждителна преписка (л.90 и сл.), имотът е отчужден по
ЗОЕПГНС. Ищците, съответно – праводателите им, не са били обезщетени чрез
изплащане на парична равностойност или с друг равностоен недвижим имот. При
влизане в сила на ЗВСОНИ (обн. ДВ бр.15 от 21.02.1992 г.) имотът съществува
реално в размерите, в които е отчужден и се намира в собственост на държавата. Приетата
по делото техническа експертиза установява идентичността на имота, в състоянието му към настоящия момент, с имота, така както е описан в решението от
04.12.1947 г., установяващо правата на ищците. По изложените съображения съдът
приема, че се е осъществил фактическият състав на реституция по ЗВСОНИ и ищците
са придобили собствеността върху процесния имот. Макар и имотът да е одържавен
от праводателя на ответниците, реституционният ефект е настъпил в полза на
лицата, на които в действителност е принадлежало правото на собственост към
момента на одържавяването, като това се установява по исков ред (съобразно
изискванията на чл.3, ал.1 ЗВСОНИ) в настоящото производство. Поради това съдът
приема, че ищците, в съответствие с доказателствената си тежест, са установили
правото си на собственост върху процесния имот.
Ответниците предявяват възражение за придобиване на
процесния имот по давност. По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с
непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ
за придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане
на материалноправните последици на давността, следва да е налице позоваване на давността
пред орган, сезиран за защита на субективно право.
По силата на чл.68, ал.1 за придобиването по давност е
необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота: упражняване
на фактическа власт с намерение за своене на вещта.
В настоящото производство е налице особеност,
доколкото имотът е част от сграда, в която ответникът, който се позовава на
давността, има собственост върху други самостоятелни обекти, а ищците са
собственици единствено на процесния имот. Въпросът с установяването на
фактическа власт е спорен, тъй като и двете страни са представили по делото
протоколи за предаване – приемане на имота от 1997 г. (л.281 и 282-283). Няма
обаче практическо значение установяване на действителното положение, а именно –
кой е влязъл във владение, тъй като не е налице една от характеристиките на
владението, а именно: то да е явно и несъмнително.
При преценката дали е установено владение, следва да
се вземат предвид характеристиките на владението, които са изрично посочени в
чл.2 от Закона за давността (отм.): непрекъснато (да не е загубено за повече от
6 месеца съгласно чл.81 от ЗС), спокойно (да не е установено по насилствен
начин), явно (да не е установено по скрит начин) и несъмнително. Както бе
посочено по-горе, ответниците са собственици на няколко обекта в процесната
сграда, а ищците – само на един, който е процесният. По делото са разпитани
общо десет свидетели, доведени от двете страни, като всички те установяват
безпротиворечиво един и същ факт – че в целия период от 1997 г. до предявяване
на исковата молба процесният имот е бил необитаем, в смисъл – не е бил
използван лично нито от ищците, нито от ответниците, нито от някой от тях чрез
наемател, нито от кое и да е друго лице. Това сочат свидетелите Т. и Й.
(разпитани в заседанието на 26.11.2014 г.), В. и Я. (разпитани в заседанието на
22.04.2015 г.), Д., М., А. и П. (разпитани в заседанието на 02.03.2016 г.), К.
(разпитан в заседанието на 02.03.2016 г.) и К. (разпитана в заседанието на
13.04.2013 г.). Единствено свидетелят Й. сочи, че през 2004 г. – 2005 г. имотът
е отдаван под наем от ответниците, но тези му показания са изолирани,
противоречат включително на други доведени от тях свидетели. Другото общо в
показанията на всички свидетели е че имотът – процесната част от него, е бил „необитаем“,
„порутен“, „в недобро състояние“, необзаведен, „занемарен“, „неизползваем“ –
съдът цитира точно описанието, което дават свидетелите за състоянието на имота
в периода 1997 г. – 2010 г. Всички свидетели – както тези на ответниците, така
и тези на ищците, са посещавали имота лично и достъп им е предоставен чрез
отключване на входната врата от някой от ищците или от някой от ответниците.
Няколко от свидетелите са посещавали имота за извършване на ремонтни дейности,
включително по отстраняване на течове (М., А., П. и Д.), като за ремонтите са
били натоварени от някой от ответниците. Същевременно при посещението в имота
на свидетелите В., Я., К. и К., достъп чрез отключване на входната врата са
осигурили представители на ищците, никой не се е противопоставил на
присъствието им в имота, нито вътре са намерени обитатели или следи от
обитаване. От свидетелите и писмените доказателства става ясно, че нова
блиндирана входна врата, осигуряваща достъп до цялата сграда, е поставена от
трети за процеса лица, собственици на самостоятелен обект в сградата, които са
предоставили ключове от тази врата както на ответниците, така и на ищците.
Доколкото ищците не притежават друг обект в сградата, освен процесния имот (за
разлика от ответниците), то следва да се приеме, че за необезпокоявания им
достъп до имота не е имало никакво противопоставяне, включително от страна на
ответниците.
Владението, упражнявано от ответниците, за да доведе
до придобиване на имота и съответно – загуба на собствеността на ищците, следва
да е явно и несъмнително и да се осъществява постоянно – да няма инцидентен
характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица на владеят
вещта. Постоянното владение не изисква непременно фактическата власт да се
осъществява във всеки момент във времето - може да се упражнява и чрез
периодични посещения в имота, стига
същите да сочат на намерение имотът да се счита за свой и да не са прекъсвани
от действия на трети лица. Обективният признак на владението изисква
упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по този начин се
отблъсква владението на собственика. Не
е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото
отношение към вещта, ако за тях собственикът не може да узнае, необходимо е да
осъществява физическо присъствие в имота и да извършва явни действия по
стопанисването му, които да противопоставя на собственика. Само при такива фактически
действия собственикът ще може да узнае, че друго лице владее неговия имот и ще
има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си. На
следващо място, за да се приложи установената в чл.83 ЗС презумпция и да се
обоснове постоянния характер на владението, не е достатъчно владелецът да
извършва еднократни въздействия върху вещта – инцидентно посещаване на имота
или извършване на отделни епизодични действия през значително отдалечени във
времето периоди. В този смисъл е задължителната за съда практика по чл.290 ГПК
- Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о., ГК и
др.
В процесния случай няма данни ответниците да са
манифестирали пред ищците собственическото си отношение към имота, напротив – не
са извършили никакви действия по ограничаване на достъпа на ищците до сградата,
не са се противопоставяли на посещенията им. След като ищците не са собственици
на други обекти в сградата, очевидно техните посещения са свързани с
упражняване на собственическите им правомощия върху процесния имот. А след като
ищците без противопоставяне от ответниците и безпрепятствано са осъществявали
посещения на имота си, включително чрез представянето му на брокери за
извършване на огледи и други дейности, то не може да се приеме, че са загубили
собствеността си поради осъществяване в полза на ответниците на състава на
придобивната давност. Действително, посещенията на ищците в процесния имот са
били по-редки от тези на ответниците. Но както изрично се сочи в цитираното
по-горе Решение № 68 от 2.08.2013 г. на ВКС по гр. д. № 603/2012 г., I г. о.,
ГК „За разлика от собственика, който не е
длъжен да упражнява правомощията си, владелецът трябва да осъществява
владението непрекъснато“ – т.е. спорадичните посещения в имота на ищците са
достатъчни, за да се квалифицират като упражняване на собственическите им
правомощия и представляват пречка за загубване на правото им на собственост. За
ответниците обаче, които претендират да са владелци, инцидентните посещения и
ремонтни работи не са достатъчни, за да обосноват извод за явно, постоянно и
несъмнително владение.
По изложените съображения съдът приема, че
възражението на ответниците за придобиване на имота чрез изтекла в тяхна полза
придобивна давност е неоснователно.
По делото няма спор, че към момента на предявяване на
иска и към момента на устните състезания фактическата власт върху процесния
имот се осъществява от ответниците. Доколкото възражението за придобивна
давност е неосновтелно, съдът приема, че ответниците владеят имота без валидно
правно основание.
По изложените съображения съдът приема, че предявеният
иск е основателен – установи се, че ищците са носители на правото на
собственост върху процесния имот и фактическата власт се упражнява от
ответниците без валидно правно основание. Предявените искове следва да се
уважат.
По разноските:
На ищците, с оглед изхода от
делото, следва да се присъдят направените разноски в общ размер от 6200 лв.
Поради което Софийският градски
съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Р.Д.Д., ЕГН:**********,
адрес: ***, Л. Г. Г., ЕГН:**********,***,
Х.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, П.С.К., ЕГН:**********,***, са
собственици по силата на по силата на устен договор за поръчка от 1940 г. и
реституция по ЗВСОНИ на недвижим имот, находящ се на първия надпартерен етаж
(сега втори етаж) на сградата, находяща се в гр. С., ул. ********* и състоящ се
от три стаи, находящи се в дъното на етажа: две с изглед към източния двор -
стая/кантора №4 – четвърта поред при броене в коридора с площ от 17,05 кв.м. и
стая кантора №5, последна стая, с площ от 24 кв.м. и третата – осветяваща се от
втория северен двор – стая кантора №6 (ъглова), с площ от 10,04 кв.м., заедно с
1/2 ид.ч. от гардеробното антре, от коридора и двата клозета, находящи се на
етажа и 4/100 ид.ч. от общите части на сградата и дворното място,
представляващо УПИ V – „За ЖС“, находящо се в кв.304, местност Зона Г-Центъра
по плана на С. с площ от 378 кв.м. и
ОСЪЖДА Е.Х.П., ЕГН:**********, К.П.П., ЕГН:**********, двамата с
адрес: ***, Р.П.С., ЕГН:**********, адрес: *** и М.К.П., ЕГН:**********, адрес: ***, ДА
ПРЕДАДАТ НА Р.Д.Д., ЕГН:**********,
адрес: ***, Л. Г. Г., ЕГН:**********,***,
Х.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, П.С.К., ЕГН:**********,***, на
основание чл.108 ЗС, собствения им недвижим имот, находящ се на първия
надпартерен етаж (сега втори етаж) на сградата, находяща се в гр. С., ул. *********
и състоящ се от три стаи, находящи се в дъното на етажа: две с изглед към
източния двор - стая/кантора №4 – четвърта поред при броене в коридора с площ
от 17,05 кв.м. и стая кантора №5, последна стая, с площ от 24 кв.м. и третата –
осветяваща се от втория северен двор – стая кантора №6 (ъглова), с площ от
10,04 кв.м., заедно с 1/2 ид.ч. от гардеробното антре, от коридора и двата
клозета, находящи се на етажа и 4/100 ид.ч. от общите части на сградата и
дворното място, представляващо УПИ V – „За ЖС“, находящо се в кв.304, местност
Зона Г-Центъра по плана на С. с площ от 378 кв.м.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА Е.Х.П., ЕГН:**********, К.П.П., ЕГН:**********, двамата с
адрес: ***, Р.П.С., ЕГН:**********, адрес: *** и М.К.П., ЕГН:**********, адрес: ***, да
заплатят на Р.Д.Д., ЕГН:**********,
адрес: ***, Л. Г. Г., ЕГН:**********,***,
Х.С.К., ЕГН:**********, адрес: ***, П.С.К., ЕГН:**********,***, на
основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 6200
лв., представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: