РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 18.07.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на тринадесети
юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА
в присъствието на секретаря Стоянка
Миладинова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1036 по описа на съда
за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск за развод от Ф.Е., гражданин на Република Турция, чрез пълномощника му адв. С. против Н.М.Е..
Като причина за разстройството на брака се сочи продължила повече от 15 години фактическа раздяла между съпрузите. Ищецът не желае произнасяне по въпроса за
вината. Твърди, че от брака няма родени деца, нито семейно жилище или движими
вещи, които да поделят. Не претендира издръжка. Желае след прекратяване на
брака съпругата да носи бащиното си фамилно име С. .
Ангажира писмени и гласни
доказателства.
Ответницата Н.М.Е. чрез назначения ѝ
особен представител адв. З. в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК намира иска за допустим и заявява, че ще се ползва от
доказателствата, представени от ищеца.
Не сочи доказателства.
Съдът като взе предвид
становището на страните и прецени събраните по делото доказателства намира за
установено следното:
Страните са съпрузи, сключили
граждански брак на 02.10.2002 г. в Димитровград, за което е съставен Акт за
граждански брак № 0138/02.10.2002 г.
Съпругът Ф.Е. е турски гражданин,
роден на *** г. и разполагащ с документ за самоличност паспорт № U 11642871.
Съпругата Н.М.Е., ЕГН **********
е българска гражданка.
Преди брака е носила фамилното
име С. .
От брака страните няма родени
деца, нито движимо или недвижимо имущество в режим на СИО, което да поделят.
От показанията на разпитания по
делото свидетел С. Р. К. , чийто показания съдът възприема като логични,
последователни и незаинтересовани, се установява, че двамата с ищеца се
познават още от 2001 г., тъй като свидетелят купувал от него дамаски. Ищецът се
запознал с Н. и през 2002 г. се оженили. Живели заедно в Димитровград около 2-3
месеца, след което ищецът заминал за Турция, а когато се върнал съпругата му я
нямало.
При така установените
правнорелевантни факти съдът намира молбата за развод за основателна.
Предявен е иск за развод с правно основание
чл. 49, ал. 1 СК.
Съединен с него е и иск по чл. 322, ал. 2 ГПК,
вр. чл. 53 СК за фамилното име на съпругата след прекратяване на брака.
За уважаване на иска в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване твърденията си за дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
Безспорно се установи по делото, че бракът между ищеца и ответницата е дълбоко и непоправимо разстроен. Разпитаният по делото свидетел установи, че двамата са живели като съпрузи едва около 2-3 месеца, след което са се разделили.
Предвид изключително дългата фактическа раздяла между страните, продължила повече от 15 години, съдът намира, че присъщите на здравото семейство отношения на взаимна обич, уважение, доверие и подкрепа между съпрузите, напълно са изчезнали от брачната връзка на страните. Бракът им съществува само формално и е лишен от съдържание.
Никоя от страните не е направила искане за произнасяне по вината за разстройството на брака, поради което на основание чл. 49, ал. 3 СК съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Съдът не дължи произнасяне и по отношение на издръжката между съпрузите, тъй като ищецът изрично е заявил, че не претендира издръжка, а искане за издръжка от страна на съпругата няма.
Съдът намира за неоснователно искането на съпруга-ищец след прекратяване на брака съпругата-ответница да носи бащиното си фамилно име С. .
Съгласно разпоредбата на чл. 53 СК след развода съпругът може да възстанови фамилното си име преди този брак. Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че изключително от волята на съпруга, приел името на другия съпруг, зависи възстановяването на предбрачната му фамилия при прекратяване на брака. Без значение е волята на съпруга, чието фамилно име е прието при сключване на брака. Ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той ще запази брачната си фамилия – в този смисъл Решение № 245 от 17.05.2012 г., постановено по гр.д. № 1058/2011 г. на ВКС, IV г.о.
В настоящия случай ответницата не е направила искане за промяна на фамилното име, прието при сключване на брака, и за възстановяване на предбрачната си фамилия, поради което следва да бъде постановено след прекратяване на брака тя да продължи да носи брачното си фамилно име Е..
На основание чл. 329, ал. 1 ГПК разноските по делото следва да останат в тежест на страните, така както са сторени.
С оглед изхода на делото всяка от страните следва да бъде осъдена да доплати по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на по 20 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА
С РАЗВОД на основание чл.
49, ал. 1 СК брака между Ф.Е., турски гражданин, роден на *** г., притежаващ
паспорт № U 11642871, и
Н.М.Е., ЕГН **********, сключен на 02.10.2002 г. в Димитровград, за което е
съставен Акт за граждански брак № 0138/02.10.2002 г. на Община Димитровград, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване на брака съпругата Н.М.Е., ЕГН ********** да носи брачното си фамилно име – Е..
ОСЪЖДА Ф.Е., турски гражданин, роден на *** г., притежаващ паспорт № U 11642871 със съдебен адрес:*** чрез адв. С., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 20 лв.
ОСЪЖДА Н.М.Е., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – Пазарджик държавна такса в размер на 20 лв.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: