Р Е
Ш Е Н
И Е № 355
гр.Пловдив,03.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на петнадесети ноември
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря КАТЯ МИТЕВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №780/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
евентуално съединени искове по чл.79,ал.1 и чл.55,ал.1,предл. първо от ЗЗД.
Ищецът „ВБХ
БЪЛГАРИЯ“ООД-гр.София с ЕИК ********* твърди,че на 03.04.2008 г. Управителния
съвет на дружеството взел решение за назначаване на ответника П.Д.К. с ЕГН **********
на длъжност прокурист на същото,като въз основа на така взетото решение и на
основание чл.23 от ТЗ на същата дата бил изготвен и договор за управление и
представителство,както и пълномощно,по силата на които ответникът бил натоварен
и упълномощен да управлява и представлява „ВБХ България“ООД ведно с всички
произтичащи от това плава и задължения,като на 18.08.2008 г. било извършено и
вписване на ответника като в Търговския регистър като прокурист.По силата на
договора ответникът се задължил да провежда дейността и съблюдава интересите на
дружеството-ищец при условията,определени в същия.Той бил натоварен и с
посочените в §3,т.1 от договора и т.I,подточки от 1 до 6 от пълномощното правомощия,като в
пар.9 от договора било предвидено,че в случай на предприемане на една от
странатие на действия,противоречащи на разпоредбите на договора,страната,която
е причинила щети на другата се задължава да заплати неустойка в размер на 5000
евро пропроционално на нанесените вреди,а ако щетата превишава размера на
неустойката,за прокуриста възниква задължение да я възстанови в пълен размер.Твърди
се още,че за периода 20.01.2011 г.-18.01.2012 г. ответникът извършил общо 24
тегления на суми от разплащателната сметка на дружеството в „МКБ
Юнионбанк“,като всяко от тези тегления е подробно описано в исковата молба като
размер и дата на извършването му,а общият размер на същите тегления възлизал на
сумата от 125 650 лв.От тази сума за изтеглените 77 270 лв. липсвали
разходнооправдателни документи,а и ответникът не ги възстановил на дружеството.
Също така за периода 01.01.2011 г.-31.07.2012 г. от кредитна карта „Виза
Класик“ с №*********,издадена на името на ответника,но свързана с открита на
името на дружеството обслужваща я сметка,ответникът извършил за сборната сума
от 23 776,99 лв. общо 28 броя тегления
на суми от банкомат или на каса /също описани в ИМ като отделен размер и дата
на извършването им/ и общо седем разплащания в търговски обекти,като от
посочената сума не били представени разходооправдателни документи на сумата от
15 276,99 лв.,нито пък същата сума била възстановена на дружеството.
При горните
твърдения ищецът моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 92
546,99 лв. като обезщетение за причинените на дружеството-ищец вреди от
ответника от неизпълнението на задълженията му като прокурист по сключения
между страните договор за управление и представителство от 03.04.2008 г.,от
която сума част в размер на 77 270 лв. представлява вреда за
дружеството,изразяваща се в изтеглени от ответника от разплащателна сметка на
„ВБХ България“ООД в „МКБ Юнионбанк“АД с IBAN:*** суми в периода от
20.01.2011 г.-18.01.2012 г.,без да са представени надлежни разходооправдателни
документи,а останалата част в размер на 15 276,99 лв. е вреда,изразяваща се в
извършени от ответника в периода
01.01.2011 г.-31.07.2012 г. тегления на суми чрез банкомат или на каса
от банковата сметка на „ВБХ България“ООД в „МКБ Юнионбанк“АД,обслужваща
кредитна карта „Виза Класик“ с №*********,както и извършени разплащания в
търговски обекти чрез тази кредитна карта.Моли да му се присъди и законната
лихва върху посочената главница от 92 546,99 лв. от датата на завеждане на
исковата молба пред съда до окончателното изплащане на сумата.Претендира и
направените по делото разноски,както и разноските,направени в производството по
обезпечаване на иска.
При условие на
евентуалност-в случай,че съдът счете горния иск за неоснователен и го
отхвърли,ищецът моли ответникът да бъде осъден да му върне сумата от 92 546,99
лв. като сбор от получени от него без правно основание суми чрез изтеглянето им от горната банкова сметка
на дружеството-ищец в „МКБ Юнионбанк“АД и от кредитната карта „Виза Класик“ на
„ВБХ България“ООД с горепосочения номер.
Ответникът П.Д.К. е депозирал в законния срок писмен
отговор на ИМ,в който е оспорил исковете изцяло и е поискал същите да бъдат
отхвърлени като неоснователни.Основното му съображение срещу тях е,че с решение
на общото събрание на дружеството-ищец е бил освободен от отговорност за
дейността си като прокурист за 2011 г. и 2012 г.
В допълнителната
си искова молба ищецът е заявил,че е невярно твърдението на ответника за
освобождаването му от отговорност за дейността му като прокурист за 2011 г. и
2012 г.Подробни доводи и обстоятелства в тази насока ищецът е изложил в
посочената молба.
Ответникът от своя
страна е изложил още аргументи в отговора си на допълнителната искова молба в
защита на позицията си,че е освободен от отговорност за дейността си като
прокурист за горните две години.Позовал се е и на обстоятелството,че е
прекратено наказателното производство,образувано по повод на подадена от ищеца
срещу него жалба за длъжностно присвояване.Още в първия си отговор ответникът е
поискал да му се присъдят направените по делото разноски и е направил
възражение относно размера на претендираните от ищеца разноски и
по-специално-размера на адвокатския хонорар.
ОС-Пловдив,като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
Няма спор между
страните,че с решение №1 от 03.04.2008 г.,приложено към делото в заверено
копие,ответникът П.К. е бил назначен от едноличният собственик на капитала на
дружеството-ищец за прокурист на същото дружество.Безспорно е също,че въз
основа на това решение и на основание чл.23 от ТЗ е бил подписан договор за
управление и представителство от 03.04.2008 г. и е било издадено пълномощно с
нотариална заверка на подписа на упълномощителя,по силата на които ответника е
бил натоварен и упълномоще в качеството му на прокурист да управлява и
представлява „ВБХ България“ООД ведно с всички произтичащи от това права и
задължения.Самият договор и пълномощното са представени по делото в заверени
копия и са приети като доказателство.
На следващо място
е безспорно,а и видно от публичнодостъпните данни по електронната партида на
дружеството-ищец в Търговския регистър към Агенция по вписванията,че ответникът
е бил вписан в регистъра като прокурист на дружеството на датата 18.08.2008
г.Впоследствие,с решение от 19.07.2012 г. на общото събрание на
дружеството-ищец,ответникът е бил освободен като прокурист и след това е заличен като такъв от Търговския регистър на
датата 14.08.2012 г.Въз основа на тези
данни,безспорни между страните,се установява ищцовото твърдение,че ответникът е
бил негов прокурист за сочения в исковата молба период.
Предявеният по
делото главния иск е основан на твърденията на ищеца,че по време на действието
на сключения с ответника договор за прокура от 03.04.2008 г. и по
времето,когато същият е бил прокурист на дружеството,е причинил на същото вреди,изразяващи
се в изтеглени от конкретна банкова сметка ***,за които ответникът не
представил разходооправдателни документи,не ги осчетоводил надлежно или изобщо
не ги е осчетоводил и в крайна сметка не ги е възстановил на дружество.
Относно твърдяните
тегления на парични суми от ответника от банкова сметка ***-ищец,се установява
следното от фактическа страна:
По делото са
представени в заверени копия и са приети като писмени доказателства общо 23
броя платежни нареждания /разписки/ на „МНБ Юнионбанк“АД,удостоверяващи
извършени от ответника тегления на парични суми от банкова сметка ***,открита в
същата банка на името на дружеството-ищец ВБХ България“ООД.Всички тези платежни
нареждания са надлежно оформени от външна страна,като е посочен в тях номера на
банковата сметка и титуляра на същата,размера на изтеглената сума,трите
имена,ЕГН и номера на документа за самоличност на П.К. в полето за
лице,упълномощено да получи сумата.Самото получаване на съответно изтеглената
сума е удостоверено от ответника в платежните нареждания с полагането на подпис
в полето:“Получих сумата“.В същите фигурират и подписи на касиер и на ъответния
служител на банката,извършил конкретно отразената в документа банкова
операция.В повечето от представените копия на платежните нареждания се съдържа
и печатен текст,удостоверен с подпис на служител на горната банка и с печат на
същата,че подписите в платежните нареждания са проверени по смесимен.Но дори и
без тази служебна проверка на банката,издала платежните нареждания,съдът приема
същите за автентични документи и в частност-за автентичен подписа на
ответника,положен в тях,тъй като същият подпис не е оспорен в настоящия процес
и ответникът не е оспорил самия факт на теглене на сумите по платежните
нареждания.Датата на издаване и изтеглената сума,отразена в наличните по делото
23 броя платежни нареждания,са следните:20.01.2011 г.-7000 лв.;21.01.2011
г.-900 лв.;02.02.2011 г.-1700 лв.;31.03.2011 г.-300 лв.;01.04.2011 г.-10 000
лв.;16.05.2011 г.-5000 лв.;13.07.2011 г.-2200 лв.;14.07.2011 г.-9800
лв.;15.07.2011 г.-7000 лв.;26.08.2011 г.-2500 лв.;29.08.2011 г.-3100
лв.;31.08.2011 г.-5000 лв.;01.09.2011 г.-6200 лв.;20.09.2011 г.-2500
лв.;21.09.2011 г.-1600 лв.;30.09.2011 г.-3900 лв.;18.10.2011 г.-1000
лв.;20.10.2011 г.-580 лв.;24.10.2011 г.-4500 лв.;06.12.2011 г.-1800
лв.;04.01.2012 г.-8000 лв.;11.01.2012 г.-36 000 лв. и 18.01.2012 г.-5000
лв.Или,общият размер на изтеглените суми по платежните нареждания възлиза на сумата
от 125 580 лв.Ищецът сочи и още една изтеглена от ответника сума в размер на 70
лв. от банковата му сметка,за която няма представено платежно нареждане и
изобщо някакъв първичен счетоводен документ,но тъй като тя е отразена в
представеното по делото и неоспорено банково извлечение за горепосочената
разплащателна сметка,като е отразено,че същата сума е изтеглена на 22.12.2011
г. от същата сметка чрез изплащането й на каса на ответника П.Д.К. при отбелязване ,съдът приема за доказано,че
и тази сума е била изтеглена от ответника.Така става видно,че общият размер на
изтеглените от ответника от сметката на ищеца суми за периода 20.01.2011
г.-18.01.2012 г. възлиза на сумата от 125 650 лв.Всички описаните обстоятелства
относно тегленето на сумите се потвърждават и от заключението на в.л.Й.П.,прието
в съдебното заседание на 15.10.2014 г.,проведено по гр.д.№1468/2014 г. по описа
на РС-Пловдив,ХIХ-ти състав преди
същото да бъде изпратено по подсъдност на настоящия окръжен съд и потвърдено от
вещото лице П. в настоящото производство след изпращане на делото по
подсъдност.Тези обстоятелства са установени и в заключението на в.л.В.Ш. по
допуснатата от окръжния съд съдебно-счетоводна експертиза по настоящото
дело.Във връзка с двете експертизи следва да се посочи,че те не са оспорени от
страните,не си противоречат изложените в двете заключения констатации по едни и
същи въпроси и съдът кредитира двете заключения като обосновано,професионално и
безпристрастно извършени.Предвид така установените обстоятелства съдът приема
за доказано ищцовото твърдение,че ответникът е изтеглил от горната банкова
сметка на дружеството-ищец в периода 20.01.2011 г.-18.01.2011 г. всички описани
в исковата молба суми,възлизащи общо на сумата от 125 650 лв.,като е направил
това в качеството му на прокурист на дружеството и съобразно представителните
права,които му дава това качество спрямо дружеството.
По предявеният иск
отговорността на ответника спрямо ищеца не се предпоставя единствено от факта
на изтеглянето на горните суми,а е от особено значение как тези суми са били
разходвани след изтеглянето им и най-вече дали са били употребени за
нужди,свързани с търговската дейност на дружеството-ищец,от чиято банкова
сметка ответникът ги е изтеглил и то в качеството на негов упълномощен
представител /по силата на договора за прокура и упълномощаването по чл.21 от ТЗ/,а също и дали те са били възстановени на ищеца и налице ли са
разходооправдателни документи за тях.В тази насока се установява от двете
заключения,изготвени от в.л.Й. П. и в.л.В. Ш.,че една част от изтеглената
сборна сума е била възстановена с извършени по банковата сметка парични
вноски,както следва:на 28.12.2011 г. е била внесена сумата от 5000 лв.,на
29.12.2011 г.-сумата от 14630 лв.,на 30.12.2012 г. е внесена сумата от 11600
лв.,или общо 31230 лв.,за които вноски са налице първични счетоводни
документи-три вносни бележки на „МКБ Юнионбанк“АД,които са представени по
делото в заверено копие и са били предоставени на ищеца от самата банка наред с
коментираните по-горе платежни нареждания,както е отразено в адресирано до
ищеца писмо на банката от 30.08.2012 г.,също приложено към делото в заверено
копие.Към внесените суми в общ размер от 31230 лв. следва да се прибави и
сумата от 150 лв.,за която няма наличен първичен счетоводен документ,както сои
в.л.Ш.,но сумата е отразена в приложеното банково извлечение от разплащателната
сметка като внесена на датата 10.10.2011 г. от ответника К. с основание на
внасянето й:“захранване на сметка П.К.“.При тези обстоятелства съдът приема за
установено от фактическа страна,че от изтеглената сума в размер на 125 650 лв.
една част от 31380 лв. е била възстановена по банковата сметка на ищеца чрез
извършени по сметката вноски,описани по-горе.
Наред с
горното,вещите лица са установили,че от изтеглената на 11.01.2012 г. сума на
стойност 36 000 лв. е била платена от дружеството-ищец на третото за спора
дружество „Анита-НН“ООД сума в размер на 17 000 лв. за „депозит по договор от
05.01.2012 г.“,за което плащане в счетоводството на ищеца е бил представен на
в.л.Ш. първичен счетоводен документ-квитанция към приходен касов ордер №002/11.01.2012
г.,издаден от „Анита-НН“ООД.Или,на база така установенотото следва да се
приеме,че за част от изтеглената сума от 36 000 лв.,а именно-за сумата от 17
000 лв. е налице разходооправдателен документ,установяващ че последната сума е
била използвана за нуждите на дружеството-ищец във връзка с осъществяваната от
него търговска дейност.
Предвид горните
обстоятелства съдът приема,че сумата от 48380 лв.,формирана от внесените по
сметката на ищеца суми в размер на 31380 лв. и платената на горепосоченото
дружество сума в размер на 17 000 лв.,следва да бъде приспадната от изтеглената
от ответника обща сума от 125 650 лв.,защото се установи,че една част от тази
сума е била възстановена по сметката на ищеца,а друга част-разходвана за негови
нужди,всързани с търговската му дейност.Така че,за сумата от 48 380 лв. не може
да бъде търсена отговорност от ответника,който я е изтеглил.За разходването и
изобщо използването на разликата от 77 270 лв. /след приспадане на сумата от 48
380 лв. от 125 650 лв./ събраните по делото доказателства сочат следното:
Като цяло относно
осчетоводяването на изтеглените от ответника суми от банковата сметка на ищеца
е установено в заключението на в.л.Й.П.,че една част в размер на 51 750 лв. не
е изобщо осчетоводена в счетоводството на „ВБХ България“ООД.Тази сума е
формирана от тегленията,извършени на датите,изброени в заключението на същото
вещо лице.Друга част от изтеглените суми,възлизаща на 27 208,37 лв. е била
осчетоводена в счетоводството на ищеца,но без наличие на първични счетоводни
документи в нарушение на чл.4,ал.3 от Закона за счетоводството,както сочи
вещото лице П.,и е формирана от изтеглената на 01.04.2011 г. сума в размер на
10 000 лв.,изтеглената на 16.05.2011 г. сума в размер на 5000 лв. и част от
изтеглената на 11.01.2011 г. сума в размер на 36 000 лв.,а
именно-частта,възлизаща на сумата от 12 208,37 лв.Трета част от изтеглените от
сметката суми,възлизаща на сумата от 26 791,63 лв. е била осчетоводена правилно
в счетоводството на ищеца за неплатени задължения на ответника П.К. към
дружеството-ищец,както е констатирано от вещото лице П..За всички
неосчетоводени,неправилно осчетоводени или осчетоводени като задължения на
ответника спрямо ищеца суми,не са представени по делото доказателства,от които
да стане видно,че те все пак са били разходвани за нуждите на ищцовото
дружество,свързани с търговската му дейност.При това положение,дори и след
отчитане на възстановените по сметката на ищеца суми,се налага извод,че за
сумата от 77270 лв. липсват каквито и да е доказателства да е употребена за
нужди на дружеството-ищец и за нея да са налице разходооправдателни
документи,както и доказателства същата сума или част от нея да е възстановена на
ищеца,респективно-да е действително постъпила в касата на дружеството и това да
е удостоверено с надлежни първични счетоводни документи.
На следващо място,ищецът
твърди,че ответникът като прокурист е извършил в периода от 01.01.2011 г. до
31.07.2012 г. общо 28 тегления от банкомат или на каса и 7 разплащания в
търговски обекти за обща сума от 23 776,99 лв. с използвана от него
кредитна карта VISA
Classic с №*********,която била свързана с обслужваща сметка с IBAN: *** в „МКБ Юнионбанк“АД
с титуляр дружеството-ищец.Твърди,че за извършените от кредитната карта
тегления и разплащанията с нея в търговски обекти ответникът не е представил
надлежни разходооправдателни документи.Във връзка с тези твърдения се
установява следното от фактическа страна:
По делото е
представено и прието като доказателство искане от 11.12.2010 г. за издаване на
кредитна карта VISA
Classic на „МКБ Юнионбанк“АД.Искането е направено от ответника К.,а
като титуляр на обслужващата картата банкова сметка е посочено дружеството-ищец
„ВБХ България“ООД.Същата сметка,както служител на банката е отразил в
посоченото искане,е с IBAN: ***,а както вече се посочи,неин титуляр е дружеството-ищец.Няма
спор,че заявената кредитна карта е била издадена,а накрая в писменото искане за
издаването й е удостоверено,че същата с №********* и е получена от ответника на
20.12.2010 г.,който с подписа си е удостоверил получаването й.Той е посочен в
искането и като оправомощен ползвател на картата.
От заключението на
в.л.П. се установява,че сумите,посочени в исковата молба в т.13,подточки от
13.01 до 13.35.,са изтеглени от горната кредитна карта в брой /чрез банкомат
или на касата,както е видно от приложените извлечения от интернет банкиране/,респективно
с някои от сумите са извършени плащания в търговски обекти чрез тази карта.В
заключението на в.л.В. Ш. е отразено,че разплащанията от сметка № *********при „МКБ
Юнионбанк“АД с банкова карта VISA Classic не са съпроводени с първичен документ,а и по делото не
са представени такива документи относно тегленията от картата и разплащанията с
нея в търговски обекти.Тези операции фигурират само в представени по делото
извлечения от интернет банкиране,отнасящи се до удостоверяване движението по обслужващата
картата банкова сметка за периода 10.01.2011 г.-31.12.2011 г. и периода от
01.01.2012 г. до 16.08.2012 г.Като краен резултат,въз основа на събраните по
делото доказателства,съдът приема за удостоверено тегленето на суми от горната
кредитна карта и разплащането с тази карта в търговски обекти за сума в общ
размер от 23 776,99 лв.,както е отразено в заключението на в.л.П. и макар да
липсват първични счетоводни документи,удостоверяващи тегленето на същата сума
от ответника,то съдът приема,че именно той я е изтеглил като единствен
оправомощен ползвател на картата и неин получател.Тъй като обаче титуляр на
банковата сметка,обслужваща картата,е дружеството-ищец,то следва да се
приеме,че изтеглилия сумите ответник дължи установяване не само разходването на
изтеглените суми /респективно,на сумите,с които е направено разплащане в
търговски обекти/ за нуждите на дружеството,но и възстановяването на същите
суми по кредитната карта.От заключението на в.л.П. е видно,че част от
изтеглените от кредитната карта суми не са отчетени с разходооправдателни
документи,като сумата от 21 157,59 лв. не е осчетоводена в счетоводството
на ищеца и е формирана от изброените в т.2.2. от заключението тегления,описани
като дата и отделна стойност.Друга част в размер на 1400 лв. е била
осчетоводена в същото счетоводство,но без наличието на първични счетоводни
документи,а друга сума от 700 лв. е била правилно осчетоводена като неплатено
задължение на ответника К. към дружеството-ищец.От изтеглените общо
23 776,99 лв. са били възстановени 8500 лв. по картата,както е отразено в
посоченото експертно заключение,при което положение остава разлика от
15 276,99 лв.,за която по делото не са представени разходооправдателни
документи,от които да е видно,че сумата е ползвана за нужди на
дружеството-ищец,нито пък има данни да е възстановена по
картата,респективно-сметката на ищеца.
Главното
възражение,на което ответникът основава защитната позиция срещу исковете е,че с
решения на общото събрание на дружеството-ищец,обективирани в протоколи от
13.06.2012 г. и 28.05.2013 г.,е бил освободен от отговорност за дейността си
като прокурист за 2011 г. и 2012 г.Сочените от ответника протоколи от заседания
на ОСС,проведени на посочените две дати,са представени в заверено копие с
отговора на исковата молба.В единия от тях-протокола от 13.06.2012 г. действително е обективирано решение на общото
събрание на съдружниците за освобождаването на ответника от отговорност за
дейността му като прокурист съответно за 2011 г.Наред с ответника,от
отговорност е освободен и управителя на дружеството-ищец за дейността му като
такъв през същите две години.В протокола от 28.05.2013 г. обаче няма
обективирано решение за освобождаване на
ответника от отговорност като прокурист-взето е решение в този смисъл по
отношение на друг прокурист-П. Г.Р..Така,че решение за освобождаване на
ответника за дейността му като прокурист през 2012 г. въобще не се установява
да е вземано от общото събрание на съдружниците в дружеството-ищец.Наред с това
съдът счита,че поначало приетите от общото събрание решения за освобождаване на
прокуриста от отговорност не изключват неговата договорна отговорност за
причинени на дружеството вреди,произтичаща от самия договор за прокура,сключен
на 03.04.2008 г.В тази насока съдът намира,че отговорността на прокуриста за
вреди не се погасява чрез освобождаването му от отговорност по реда на
чл.137,т.5 от ТЗ.Този ред всъщност е приложим само спрямо управителя на дадено
дружество с ограничена отговорност и само за него освобождаването от
отговорност с решение на ОСС има погасителен ефект за възможността да бъде
търсена по съдебен ред специалната имуществена отговорност на управителя по чл.145
от ТЗ.За разлика от управителя обаче,чието правоотношение с дружеството е не
само договорно,но и органно и същият се явява представител на дружеството по
закон,правоотношението на прокуриста с дружеството е изцяло договорно-то е
основано на договора за прокура и представителната власт на прокуриста спрямо
дружеството произтича от упълномощителната сделка по смисъла на чл.21 от ТЗ.С
оглед на това е отговорността на прокуриста спрямо дружеството е изцяло
договорна,а в частност-отговорността му за причинени на дружеството
вреди,явяващи се резултат от дейността му на прокурист.Така че,поддържаното от
ответника възражение срещу иска е неоснователно и не се установява причина да
се приеме,че ответникът е освободен от отговорност за вреди,причинени на ищцовото
дружество вследствие дейността на ответника като прокурист на дружеството.В
контекста на изложеното съдът намира за нямащи съществено значение за настоящия
правен спор данните от сочените по делото годишни финансови отчети на
дружеството-ищец.Така или иначе,тези данни са общи,а твърдяните вреди трябва и
се доказват на база първични счетоводни документи,какъвто документ годишният
отчет определено не е.
Вследствие на
гореизложените установени по делото факти и изтъкнати съображения,се налагат
следните крайни правни изводи:
Процесния главен
иск е основателен.Няма спор и се установи по делото,че през исковия период,за
който се отнасят твърдяните от ищеца вреди,ответникът е бил негов прокурист и в
тази връзка между страните е имало сключен и действал през същия период договор
за прокура от 03.04.2008 г.,наименован „договор за управление и
представителство на дружество ВБХ България ЕООД“,съгласно който ответникът като
прокурист е бил упълномощен и задължен срещу съответно договорено
възнаграждение да изпълнява дейностите,описани в §3 от договора и съгласно §1 и
§7,т.1-да съблюдава интересите на дружеството при условия,определени в същия
договор.А според §9 в случай на предприемане на една от страните на
действия,противоречащи на разпоредбите на договора,страната която причини щети
на другата се задължава да заплати неустойка в размер на 5000
евро,пропроционално на понесената щета,а ако причинената от управителя щета
превишава размера на неустойката,той се задължава да я възстанови в пълен
размер.По делото се установи от една страна,че ответникът по времето,когато е
бил прокурист на дружеството-ищец,е изтеглил от банкова сметка на същото дружество,
както и от негова кредитна карта горните суми,възлизащи съответно на 77270 лв.
и 15 276,99 лв.,или общо-92 546,99 лв.,а от друга страна-не се
установи наличието на разходооправдателни документи за същите изтеглени
суми,нито че те са използвани за нуждите на дружеството-ищец.При това положение
изтеглените от ответника суми съставляват вреда за дружеството-ищец,неоправдано
разместване на имуществени блага между ищеца и ответника,за която вреда
ответникът следва да носи отговорност и задължение да я репарира,като
възстанови на ищеца изтеглените суми,защото при лежаща върху него
доказателствена тежест,ответникът не доказа наличието на разходооправдателни
документи за изтеглените суми и използването им за нуждите на ищеца,който е бил
титуляр на горната разплащателна банкова сметка,респективно-на
сметката,обслужваща кредитната карта.При липсата на такива доказателства се
налага извод и за това,че ответникът,изтегляйки процесните суми,е нарушил
задължението,произтичащо от договора за прокура,да действа съгласно интересите
на дружеството-ищец.По тези съображения съдът счита,че предявеният главен
иск,възлизащ общо на сумата от 92 546,99 лв.,е основателен и доказан в
пълния му предявен размер и като такъв ще се уважи изцяло ведно със законната
лихва върху сборната главница,считано от датата на завеждане на исковата
молба-26.03.2013 г. до окончателното й изплащане.
Предвид
уважаването на главния иск,предявеният евентуален иск не подлежи на
разглеждане.
По разноските:
На основание
чл.78,ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 16 464,38 лв. съдебни разноски съгласно списъци за разноски,представени
в открити заседания,проведени съответно на 02.12.2014 г.,26.05.2015 г. и
18.10.2016 г.,за които разноски по делото са представени и надлежни
доказателства за реалното им извършване.
Мотивиран от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА П.Д.К. с ЕГН **********
*** и съдебен адрес:***,офис 6-адв.Т.Ч.-В. да заплати на „ВБХ БЪЛГАРИЯ“ООД с
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София 1528,район
Искър,ул.“Поручик Неделчо Бончев“№6 сумата
от 92 546,99 лв. /деветдесет и две хиляди
петстотин четиридесет и шест лева и деветдесет и девет стотинки/,ведно със
законната лихва върху нея,считано от 26.03.2013 г. до окончателното й
изплащане,която сума представлява обезщетение за причинените на
дружеството-ищец вреди от ответника от неизпълнението на задълженията му като
прокурист по сключения между страните договор за управление и представителство
от 03.04.2008 г.,от която сума част в размер на 77 270 лв. представлява вреда
за дружеството,изразяваща се в изтеглени от ответника от разплащателна сметка
на „ВБХ България“ООД в „МКБ Юнионбанк“АД с IBAN:***суми в периода от 20.01.2011
г.-18.01.2012 г.,без да са представени надлежни разходооправдателни документи,а
останалата част в размер на 15 276,99 лв. е вреда,изразяваща се в извършени от
ответника в периода 01.01.2011
г.-31.07.2012 г. тегления на суми чрез банкомат или на каса от банковата сметка
на „ВБХ България“ООД в „МКБ Юнионбанк“АД,обслужваща кредитна карта „Виза
Класик“ с №*********,както и извършени разплащания в търговски обекти чрез тази
кредитна карта,а също да му заплати и сумата от 16 464,38 лв. /шестнадесет хиляди четиристотин шестдесет и четири
лева и тридесет и осем стотинки/ съдебни разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :