№ 7401
гр. София, 25.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА
при участието на секретаря СОФИЯ Г. РАЙКОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА ЛЮБ. ГАЧЕВА Гражданско дело №
20231110155256 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК от
В. Ц. С., чрез адвокат А. Г., срещу „Е М“ ЕООД с ЕИК *****, за признаване за
установено между страните, че ищецът не дължи на ответника суми, присъдени в
полза на цедента му БА. „О“ АД, по силата на изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д.
№ 20882/2011 г. по описа на Софийски районен съд, 68-ри състав.
Ищцата твърди, че по изпълнителния лист било образувано изпълнително дело №
****/2011г. по описа на ЧСИ С Я в КЧСИ, което се твърди, че е било прекратено
поради настъпила перемпция, като поддържа, че не дължи претендираните по
образуваното изпълнително производство суми, а именно: 18047,54 лв. - общо
дължимата сума по издадения изпълнителен лист, както и сумите от 1482,58 лв. -
пропорционална такса по изпълнителното производство, както и сумата от 178,40 лв. -
обикновени такси по изпълнителното производство по ТТР към ЗЧСИ, поради
погасяването им по давност. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с
което да се признае за установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответника посочените суми поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Ответникът - „Е М“ ЕООД, е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който сочи, че исковата претенция е частично недопустима, досежно таксите по
изпълнителното производсво, оспорва изцяло предявения иск за вземането по
изпълнителния лист, като поддържа, че същото не е погасено по давност. В хода на
изпълнителното производство били предприети редица изпълнителни действия,
целящи удовлетворяване на вземанията, които прекъсвали погасителнатата давност.
Поради изложеното моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като му се присъдят
разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за
установено следното:
1
По допустимостта на предявения иск:
С определение от 15.06.2024 г. съдът е дал указания на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението с писмена молба, с препис за ответника, да
обоснове правен интерес от предявяване на иск за недължимост на разноски и такси по
изпълнителното дело, като съобрази, че те не са част от изпълняваното материално
право, а последица от образуването на изпълнителното дело, като съдбата на
разноските при евентуално уважаване на иска по чл. 439 ГПК е уредена в чл. 79 ГПК.
На ищеца е указано, че при неизпълнение в срок на дадените указания, исковата молба
в частта относно сумите в размер на 1482,58 лв. - пропорционална такса по
изпълнителното производство, както и сумата от 178,40 лв. - обикновени такси по
изпълнителното производство по ТТР към ЗЧСИ, ще бъде върната.
Определението е връчено лично на ищеца на 28.06.2024 г., като в указания срок
не е постъпила молба с изпълнение на указанията.
Ето защо и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба в частта относно
сумите в размер на 1482,58 лв. - пропорционална такса по изпълнителното
производство, както и сумата от 178,40 лв. - обикновени такси по изпълнителното
производство по ТТР към ЗЧСИ следва да бъде върната, а производството по делото –
прекратено.
В останалата си част за сумата от 18047,54 лв. - общо дължимата сума по
издадения изпълнителен лист, искът се явява допустим, поради което съдът дължи
разглеждането му по същество.
По предявения иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
е да докаже извършването на действия, спиращи или прекъсващи погасителната
давност за вземането.
По делото не е спорно, а това се установява и от приложения по делото препис
на изп. дело №******* по описа на ЧСИ С Я, ***, че в полза на „О“ АД бил издаден
изпълнителен лист срещу В. Ц. С. за сумите, както следва: 10 722,92 лева – главница
по договор за кредит от 31.10.2007 г., ведно със законната лихва от 17.05.2011 г. до
окончателното плащане, 164,47 лева – договорна лихва за периода 15.03.2010 г. до
16.05.2011 г., 1 364,29 лева – наказателна лихва за периода 15.03.2010 г. до 16.05.2011
г., 245,03 лева – държавна такса и 594,03 лева – юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д. №20882/2011 г. по описа на СРС, 68 състав.
С молба от 20.07.2011 г. „О“ АД е поискал образуването на изпълнително дело
срещу В. Ц. С. въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №20882/2011 г. по
описа на СРС, 68състав, в резултат на което е образувано изп. дело №******* по
описа на ЧСИ С Я. С молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
поискал извършването на конкретни изпълнителни способи – налагане на запор и
възбрана.
На 09.08.2011 г. е изпратена покана за доброволно изпълнение до длъжника с
приложено към нея копие от подлежащия на принудително изпълнение акт. Поканата е
връчена на 23.04.2012 г. по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. От посочената дата е започнал да
тече срокът за възражение на длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
С молба от 03.09.2013 г. взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни способи – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, извършване на опис и оценка на описаните в молбата движими вещи на
длъжника.
2
На 24.10.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
и е насрочено извършването на опис и оценка на движимо имущество на на длъжника.
Въз основа на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в
периода от 04.12.2013 г. до 21.07.2015 г. са постъпвали удръжки от трудовото
възнаграждение по процесното изпълнително дело.
На 27.08.2015 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника
при новия работодател.
На 23.12.2015 г. е насрочен опис и оценка на движимите вещи на длъжника.
С молба от 07.07.2017 г. взискателят е поискал извършването на конкретни
изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
длъжника, извършване на опис на описаните в молбата движими вещи на длъжника.
На 14.12.2017 г. са наложени запори върху трудовото възнаграждение на
длъжника, както и върху банковите му сметки в посочените в запорното съобщение
банки.
В резултат на наложения запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, в
периода от 09.02.2018 г. до 11.06.2024 г. регулярно са постъпвали суми по
изпълнителното дело от удръжките от трудовото възнаграждение на длъжника.
С молба от 30.04.2018 г. цесионерът „Е М“ ЕООД е поискал да бъде
конституиран като взискател по изпълнителното дело, като с молбата за
конституиране, на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 ЗЧСИ.
С молба от 22.02.2022 г. цесионерът „Е М“ ЕООД е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху банковите сметки на
длъжника.
С молба от 03.01.2024 г. взискателят „Е М“ ЕООД е поискал извършването на
конкретни изпълнителни действия – налагане на запор върху трудовото
възнаграждение и банковите сметки на длъжника.
Представено е споразумение от 24.06.2024 г. за разсрочване на парично
задължение, двустранно подписано от страните по спора, с което страните се
съгласяват да уредят доброволно отношенията си във връзка с неизпълнение от страна
на длъжника С. на парично задължение. Посочено е също така, че задълженията на
длъжника произтичат от договор за кредит от дата 31.10.2007 г., вземанията по който
са цедирани от „О“ АД на цесионера „Е М“ ЕООД, като за задължението имало
образувано изпълнително дело №0****/2011 г. по описа на ЧСИ С Я. В чл. 4 от
споразумението е посочено, че с подписването му длъжникът признава задължението
си по основание и размер и се задължава от датата на подписването му да погаси
задълженията си съобразно уговорките в споразумението. Съгласно чл. 4, ал. 4 с
подписване на споразумението длъжникът на основание чл. 113 от ЗЗД упражнява
правото си на отказ от последиците на чл. 110 и чл. 113 ЗЗД, настъпили до датата на
подписване на споразумението.
Съдът счита, че при осъществяването на принудително изпълнение въз основа
на влязла в сила заповед за изпълнение и изпълнителен лист, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл.
416 ГПК, се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и длъжникът не
може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън случаите на
чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се получава
3
ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането – арг. и от
чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, а
неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по
правни последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. "а" ЗЗД –
целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да се
установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна
степен волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към
кредитора – виж например Решение № 3 от 04.02.2022 г. на ВКС по гр. дело №
1722/2021 г., ІV г. о., ГК, Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г.,
II т. о., ТК, Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.,
ГК.
В конкретния случай с връчване на поканата за доброволно изпълнение и
заповед за изпълнение по изпълнителното дело на 23.04.2012 г. е започнал да тече
двуседмичният срок за възражение, изтекъл на 07.05.2012 г., като на 08.05.2012 г.
заповедта е влязла в сила.
Според разпоредбата на чл. 116, б. "в" ЗЗД, давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Съгласно
задължителните за съдилищата разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК, прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане, съгласно чл. 18 ЗЧСИ/, като примерно и неизчерпателно са изброени
изпълнителните действия, прекъсващи давността. Взискателят има задължение със
свои действия да поддържа висящността на изпълнителния процес, извършвайки
изпълнителни действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ,
включително като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и
прилагането на нови изпълнителни способи. При изпълнителния процес давността се
прекъсва многократно – с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на
закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително
изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, именно защото кредиторът
може да избере дали да действа /да иска нови изпълнителни способи, защото все още
не е удовлетворен/, или да не действа /да не иска нови изпълнителни способи/. Когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК по право, без значение дали и кога съдебният изпълнител ще постанови акт за
прекратяване на принудителното изпълнение, тъй като актът има само декларативен, а
не конститутивен характер. Поради това новата давност започва да тече не от датата
на постановлението за прекратяване на изпълнителното производство, а от датата на
предприемането от страна на взискателя на последното по време валидно
изпълнително действие.
С посоченото Тълкувателно решение е обявено за изгубило сила Постановление
№ 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. Според разясненията, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2020 г., ОСГТК,
4
погасителната давност не тече докато трае изпълнителния процес относно вземането
по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно
решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г., ОСГТК.
В контекста на изложеното, съдът намира, че за процесните вземания по
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 20882/2011 г., въз основа на който на
20.07.2011 г. е образувано изпълнително дело №******* по описа на ЧСИ С Я, давност
не е текла до 26.06.2015 г., от която дата е започнала да тече 5-годишната погасителна
давност за вземанията по изпълнителния лист.
Впоследствие погасителната давност е била прекъсната на 27.08.2015 г.,
23.12.2015 г., 07.07.2017 г., 14.12.2017 г., 30.04.2018 г., 22.02.2022 г., 03.01.2024 г. с
предприемане на посочените по-горе конкретни изпълнителни действия. Давността е
била прекъсната и в периода от 09.02.2018 г. до 11.06.2024 г., в който регулярно са
постъпвали суми по изпълнителното дело от удръжките от трудовото възнаграждение
на длъжника вследствие на наложения на 14.12.2017 г. запор.
Съдът намира, че погасителната давност за принудително изпълнение на
процесните вземания е била прекъсната отново на 24.06.2024 г. със сключването на
споразумението за разсрочване на дълга между „Е М“ ЕООД и длъжника на основание
чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Посоченото споразумение е подписано лично от длъжника, като в
същото той е признал наличието на вземания в полза на „Е М“ ЕООД по процесния
изпълнителен лист, като в открито съдебно заседание от 05.02.2025 г. ищецът не
оспорва и признава, че е подписал споразумението.
От изложеното е видно, че от прекъсването на давността на 24.06.2024 г., когато
е сключено споразумението за разсрочване на парично задължение, до приключване на
съдебното дирене на 05.02.2025 г. не е изтекла приложимата 5-годишна погасителна
давност, поради което предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
единствено ответникът. Ето защо ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата в размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ВРЪЩА на осн. чл. 129, ал. 3 ГПК искова молба с вх. № 278581/06.10.2023 г. по
описа на СРС, подадена от В. Ц. С. срещу „Е М“ ЕООД с ЕИК ***** в частта, в която
се иска да бъде признато за установено между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 1482,58 лв. - пропорционална такса по изпълнителното
производство, както и сумата от 178,40 лв. - обикновени такси по изпълнителното
производство по ТТР към ЗЧСИ, като ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази
му част.
Решението в тази си част подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването му на ищцата пред Софийски градски съд.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Ц. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С, срещу „Е
М“ ЕООД с ЕИК *****, за признаване за установено, че е погасена по давност
възможността за принудително изпълнение по отношение на сумата от 18047,54 лв. -
общо дължимата сума по издадения изпълнителен лист по ч. гр. д. № 20882/2011 г. по
5
описа на Софийски районен съд, 68-ри състав.
ОСЪЖДА В. Ц. С., ЕГН ********** да заплати на „Е М“ ЕООД, ЕИК: ***** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лева – разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО в тази си част може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от съдебния акт на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6