№ 2830
гр. С., 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Гражданско
дело № 20221110138227 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Предявени са от „С.В.“ АД, ЕИК *********, против К. Й. Й., ЕГН **********, по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите (ЗВ) и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено съществуването на парични задължения в размер на сумите, както следва:
1036,73 лв., представляваща цена на предоставени ВиК услуги за периода 20.12.2017 г. -
24.10.2021 г., за имот с адрес: гр. С., ж. к. „Н.“, бл., вх., ап., с клиентски № **********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2022
г. до окончателното плащане, както и 77,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода
20.01.2018 г. - 24.10.2021 г., за които суми по ч. гр. д. № 6897/2022 г. по описа на СРС, 48
състав, е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.02.2022 г.
Ищецът „С.В.“ АД твърди, че между него и ответника К. Й. Й. е налице облигационно
правоотношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК
услуги при публично известни общи условия. Сочи, че за периода 20.12.2017 г. - 24.10.2021
г. е предоставил на ответника такива до обект, находящ се в гр. С., ж. к. „Н.“, бл., вх., ап., с
договорна сметка № ********** и клиентски № **********, чиято стойност не е била
заплатена. Поддържа, че правоотношенията между страните са регламентирани от Общи
условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор „С.В.“ АД,
одобрени от КЕВР на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 ЗРВКУ, по силата на които ответникът има
качеството на потребител на ВиК услуги за посочения имот. Твърди, че същият не е
заплатил стойността на доставените до имота ВиК услуги, поради което дължи и мораторна
лихва, тъй като съобразно общите условия потребителите са длъжни да заплащат дължимите
1
суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактуриране. Моли
за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът К. Й. Й. не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени в срок и в резултат от
своевременно депозирано възражение от длъжника в производството по ч. гр. д. №
6897/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, имащо за предмет същите вземания. Исковата
молба е редовна - заявените претенции са надлежно формулирани по основание, размер и
период, за който се отнасят, поради което съдът дължи произнасяне по същество на правния
спор.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите:
Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл. 154,
ал. 1 ГПК по иска за главница в тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване, че
между страните е съществувало валидно облигационно правоотношение по повод доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода за процесните имот и период, както и че ищецът
реално е изпълнил задълженията си по договора като е доставил ВиК услуги на ответника в
твърдяното количество, равняващо се на претендираната сума.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже всички свои
възражения, включително, че процесните суми са били заплатени.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване изискванията на този закон.
Съгласно чл. 198о ЗВ стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за
водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
(ЗРВКУ).
Съгласно чл. 2 ЗРВКУ ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност
извършване на ВиК услуги.
Съгласно чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителните и канализационните услуги по ал. 1
са услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), и
дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, като съгласно чл. 12 ЗРВКУ цените за доставка, отвеждане, пречистване на
водите и присъединяването на потребители към водоснабдителни и канализационни системи
2
се регулират от КЕВР.
Съгласно чл. 203 ЗВ потребителите дължат плащане на потребените от тях ВиК услуги.
По делото не се спори, че ищецът е търговско дружество с предмет на дейност
водоснабдяване, канализация и пречистване на вода, т. е. „оператор на ВиК услуги“ по
смисъла на чл. 2 ЗРВКУ.
Съгласно § 1, т. 2 ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла на закона са юридически или
физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят ВиК услуги и юридически или физически лица – собственици или ползватели
на имоти в етажна собственост. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 1 и 2 от
Общите условия на ищцовото дружество, като в ал. 3 от същата разпоредба на Общите
условия е прието, че потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят
ВиК услуги.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи
(Наредба № 4/14.09.2004 г.), потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на
които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и
нежилищни имоти в сгради – етажна собственост и на водоснабдяваните обекти,
разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно
водопроводно отклонение.
Следователно, потребители на ВиК услуги по смисъла на посочената нормативна уредба
са собствениците или лицата с учредено вещно право на ползване на имотите, като в
Общите условия на дружеството е предвидена възможността такива да са и наемателите, но
при подадена от наемателя нарочна писмена декларация за това.
В случая, по делото е приета Справка № 1236249/12.10.2021 г. за вписвания,
отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. С., по персонална партида №
245543, според която на 09.09.2002 г., т. е. преди процесния период, по партидата на
ответника К. Й. Й. е отбелязано вписването на договор за покупко - продажба на процесния
имот. Представената справка от Агенцията по вписванията съдържа удостоверяване на
разпоредителните сделки с недвижими имоти, по които е страна ответникът Й., отразеното
вписване придобиване на ап. от 09.09.2002 г. съдържа отбелязване, че вписването е основано
на представен нотариален акт, в който е обективиран договор за продажба на недвижим
имот, поради което съдът счита, че е доказано, че ответникът е бил собственик на процесния
имот през процесния период. В тази насока съдът намира, че вписването на разпоредителни
сделки с недвижими имоти се реализира с оглед осигуряване публичност и гласност на
актовете относно недвижимите имоти, а Правилникът по вписванията предвижда
възможност за предоставяне на справка относно вписаните разпоредителни сделки на
дадено лице, като собственик на недвижим имот. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба №
2/21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е
система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
3
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и
други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава
възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и
вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в
имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а
съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването,
след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон
форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното
право. От изложените разпоредби следва, че представената по делото справка е годно
доказателствено средство да установи притежанието на правото на собственост върху
процесния имот от ответника и основаната на това договорна обвързаност с ищцовото
дружество. В случая ответникът не е оспорил и че е собственик на имота, нито е проведено
насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от него право на собственост
е било отчуждено. С оглед на това, съдът намира представената справка за достатъчно
доказателство за принадлежността на правото на собственост за нуждите на настоящия
процес върху ап. в гр. С., ж. к. „Н.“, бл., вх., което обуславя извод за наличие на качеството
потребител на водоснабдителни и канализационни услуги на ответника в периода 20.12.2017
г. – 24.10.2021 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 7 и 8 ЗРВКУ всички ВиК оператори публикуват
одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране общи условия на договорите за
предоставяне на ВиК услуги най – малко в един централен и един местен ежедневник и
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. В последващ
период от 30 дни потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
съответното експлоатационно дружество заявление, в което да предложат различни условия,
които се отразяват в допълнителни писмени споразумения. В случая ответникът не твърди, а
и не доказва да се е възползвал от тази възможност, поради което следва да намери
приложение предвидената в чл. 298, ал. 1, т. 2 ТЗ последица, като се приеме, че с изтичането
на посочените в чл. 11, ал. 7 и ал. 8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги срокове общите условия на ищеца са станали задължителни за
него и същите са го обвързали. По изложените съображения съдът приема за установено по
делото, че в качеството му на собственик на процесния недвижим имот, за който се отнася
исковата претенция, в рамките на исковия период ответникът е имал качеството
„потребител“ на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, и е бил обвързан от облигационна връзка,
възникнала по силата на публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собствениците на водоснабдителните и канализационни системи и от
съответния регулаторен орган, респективно именно ответникът е задължено лице за
заплащане на доставените и потребени ВиК услуги за процесния период.
Съгласно чл. 30 на Наредба № 4/14.09.2004 г. изразходваната вода се отчита по водомера
4
на водопроводното отклонение, а за сгради - етажна собственост - по общия водомер на
водопроводното отклонение. Изразходваното количество вода се разпределя между
потребителите в сграда - етажна собственост, въз основа на отчетите по индивидуалните им
водомери по реда на тази наредба, като в разпределението се включват всички разходи в
общите части на сградата и загубите на вода в сградната водопроводна инсталация.
Съгласно чл. 32, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г., услугите ВиК се заплащат въз основа
на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора,
отчетено чрез монтираните водомери на всяко водопроводно отклонение. Според чл. 35, ал.
1 от същата наредба показанията на водомерите се отчитат с точност до 1 куб. м. за период,
който се определя в общите условия или договора, но не по - дълъг от шест месеца.
Следователно в Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено ползваните ВиК услуги да се
заплащат само въз основа на реално измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на всеки
потребител. От това правило са предвидени и изключения, които са изброени изчерпателно.
За установяване на факта на предоставяне на твърдените ВиК услуги и тяхната стойност
по делото е изслушано и прието заключение на вещите лица по комплексната съдебно –
техническа и съдебно - счетоводна експертиза, неоспорена от страните, според което през
процесния период до имота са доставяни ВиК услуги, като количеството, доставено за
периода е 396,926 куб. м. на стойност 1036,73 лв. с ДДС и тази стойност е определена в
съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени. В базата данни на
ищеца няма данни за извършени плащания през процесния период. Размерът на
непогасените задължения за главница за доставени ВиК услуги е в размер на 1036,73 лв.,
формирани както следва: 1186,87 лв. – начислени суми по фактури, издадени от 20.12.2017
г. до 24.10.2021 г. за период на потребление от 09.11.2017 г. до 17.09.2021 г., (-) 150,14 лв. –
сторно корекция на главница по издадени фактури от 22.10.2019 г. до 20.12.2019 г. за период
на потребление от 19.07.2018 г. до 16.12.2019 г. с КИ от 23.01.2020 г. Според експертизата,
лихвата за забава за периода 20.01.2018 г. - 24.10.2021 г. е в размер на 186,75 лв. Данните на
измервателните уреди са отчитани както е описано по периоди в Таблица № 1 от
заключението, по самоотчет или по изчисления въз основа на предишни реални отчети.
Съдът възприема заключението по комплексната експертиза като компетентно изготвено
и обосновано, доколкото вещите лица са отговорили на поставените задачи след запознаване
с материалите по делото и проверка в счетоводните записвания на ищеца, включително
издадени фактури – 47 броя и данни за самоотчет. От експертизата се установява, че до
имота на ответника са доставяни ВиК услуги – 396,926 куб. м. на обща стойност 1036,73 лв.
Ето защо съдът намира, че главницата възлиза в размер на 1036,73 лв., в какъвто размер е и
предявеният иск, който следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2022
г. до окончателното плащане.
По предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличие на главен дълг, който в
5
случая е в размер на 1036,73 лв. и забава в погасяването му. Моментът на забавата се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно чл. 31, ал. 2 от ОУ от 2006 г. и чл.
33, ал. 2 от ОУ от 2016 г. потребителите на ВиК услуги са длъжни да заплащат дължимите
суми за ползваните ВиК услуги в 30 - дневен срок след датата на фактурирането им. В този
смисъл и съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД, ответникът е изпаднал в забава по силата на цитираните
разпоредби на ОУ, без да е било необходимо да бъде канен от ищеца, доколкото
задълженията му са били срочни.
От заключението на комплексната съдебно – техническа и съдебно – счетоводна
експертиза се установява, че дължимата лихва за забава през процесния период е в размер на
186,75 лв., поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес
предявеният иск следва да бъде уважен изцяло в претендирания размер от 77,14 лв. за
периода 20.01.2018 г. – 24.10.2021 г.
По отговорността за разноски:
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС,
съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респективно чл. 415, ал. 1 ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното
производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както
в исковото, така и в заповедното производство. В случая предвид изхода на спора, право на
разноски има единствено ищецът. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените разноски в производството по ч. гр. д. № 6897/2022 г. по описа на
СРС, 48 състав, в размер на 25 лв. – държавна такса и 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение, или общо 75 лв., както и в исковото производство, които съответно
възлизат на 75 лв. – държавна такса, 550 лв. – депозит за експертиза и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение (определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37
ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане на правната помощ, при съобразяване
материалния интерес, фактическата и правната сложност на делото и извършените в хода на
същото процесуални действия от пълномощника на страната), или общо 725 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „С.В.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № 159, ет. 2 и 3, Б.Ц.И.Ц.Б., срещу К. Й.
Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н.“, бл., вх., ап., по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. 198о, ал. 1 от Закона за водите и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че К. Й. Й., ЕГН
**********, дължи на „С.В.“ АД, ЕИК *********, сумата от 1036,73 лв., представляваща
цена на предоставени ВиК услуги за периода 20.12.2017 г. - 24.10.2021 г., за имот с адрес: гр.
С., ж. к. „Н.“, бл., вх., ап., с клиентски № **********, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.02.2022 г. до окончателното плащане, както и
6
сумата от 77,14 лв., представляваща мораторна лихва за периода 20.01.2018 г. - 24.10.2021 г.,
за които суми по ч. гр. д. № 6897/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.02.2022 г.
ОСЪЖДА К. Й. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ж. к. „Н.“, бл., вх., ап., да заплати на
„С.В.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.Б.“ № 159,
ет. 2 и 3, Б.Ц.И.Ц.Б., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 75 лв., представляваща
разноски в производството по ч. гр. д. № 6897/2022 г. по описа на СРС, 48 състав, и сумата
от 725 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7