Решение по дело №2680/2019 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 211
Дата: 18 юни 2020 г. (в сила от 14 юли 2020 г.)
Съдия: Валентина Любенова Тонева
Дело: 20193630202680
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

211/18.6.2020г.          Гр. Шумен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Шуменският районен съд, осми състав,

на шестнадесети юни, през две хиляди и двадесета година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                                   Председател: Валентина Тонева

 

Секретар Й.К.,

като разгледа докладваното от районния съдия

ВАНД №2680 по описа на ШРС за 2019г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.

            Обжалвано е наказателно постановление № 19-0869-003513, издадено от Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция“, с което на Е.Д.Х., ЕГН **********, са наложени следните наказания: административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. по чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 101, ал.3 от ЗДвП.

           Жалбоподателят моли съда да постанови решение,с което да отмени наказателното постановление като неоснователно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание същият не се явява.

            Процесуалният представител на ОДМВР – Шумен - административно -наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, се явява в съдебно заседание, като заявява, че оспорва жалбата.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

            Разгледана по същество, жалбата е частично неоснователна.

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.10.2019г. около 13,00 часа, в гр. Шумен, на ул.“Софийско шосе“, по повод осъществено ПТП, служители на РУ - Шумен съставили АУАН,  в който описали следните обстоятелства:

1. До Хиподрум, в посока 5-ти километър, при управление на МПС л.а. “Ауди А4“, с рег.№ А 79 60 НК, собственост на Дж.Х. Ибрям, водачът на МПС, при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя /завой на лява крива/, излиза вдясно от пътното платно и се блъска в дърво, с което става причина за ПТП;

2. Управлява МПС с опасна техническа неизправност - дълбочина на протектора на задна  лява гума по – малък от 1,6 мм, установено с техническо средство дълбокомер № D*********.

Бил съставен и Акт за установяване на административно нарушение серия GA №93641 от 04.10.2019г. Актосъставителят е посочил, че са  нарушени разпоредбите на чл.20, ал.2 от ЗДвП и чл. 101, ал.3 от ЗДвП.

             Актът е подписан от нарушителя, без възражения. Впоследствие жалбоподателят не се е възползвал от законното си право и не е депозирал допълнителни писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.

              Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, е издадено Наказателно постановление № 19-0869-003513, издадено от Началник сектор  към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция“, с което на Е.Д.Х., ЕГН **********, са  наложени следните наказания: административно наказание „глоба“ в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1  от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП; и административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. по чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 101, ал.3 от ЗДвП.

Така установената фактическа обстановка се установява от разпита в съдебно заседание на актосъставителя и свидетеля по акта, от показанията на св. А., както и от присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По пункт първи

Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП: “Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В случая, от посоченото в АУАН и НП се установява, че ПТП е станало при движение с несъобразена скорост с релефа на пътя /завой на лява крива/, довело до излизане вдясно от пътното платно и сблъсък в дърво.

Правилно е издирена и приложимата за нарушението санкционна разпоредба на чл.179, ал.2 пр. 1 от ЗДвП, съгласно която водач, който, поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.Не се спори от жалбоподателя, че именно той е управлявал процесния автомобил на датата, посочена в АУАН.

Налице е съставомерно деяние, осъществено от страна на жалбоподателя, тъй като съгласно легалната дефиниция за пътно -транспортно произшествие, съдържаща се в разпоредбата на т.30 на параграф 6 от допълнителните разпоредби на ЗДвП: "Пътнотранспортно произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движението на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети.

Административно - наказващият орган е наложил законосъобразно глобата в посочения законов размер и в този смисъл, според съда, НП по пункт първи следва да бъде потвърдено .

По пункт втори , съдът констатира следното:

В АУАН и в атакуваното НП е посочено, че жалбоподателят виновно е нарушил чл. 101, ал.3  от ЗДвП.

Съгласно чл. 101 от ЗДвП, при възникване по време на движение на повреда или неизправност в пътно превозно средство, която застрашава безопасността на движението, водачът е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В този случай, ако спряното пътно превозно средство се намира в обхвата на пътното платно, водачът, когато се намира извън превозното средство, трябва да е облечен със светлоотразителна жилетка. Ал.2 предвижда, че когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, водачът може да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението.Съгласно ал.3 на текста, разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности.

  Разпоредбата на чл. 101, ал.1 от ЗДвП регламентира задължение на водачите да спрат и да вземат мерки за отстраняване на възникнала по време на движение повреда или неизправност в пътното превозно средство, застрашаваща безопасността на движението. Когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно, законът разрешава на водача да придвижи пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхно отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки за безопасност на движението . Последната възможност не е предоставена на водачите при наличие по превозното средство на опасни повреди или неизправности – сочената за нарушена норма на  чл. 101, ал ЗДвП, като в ал. 4 законодателят прави препратка към Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС.

Разпоредбата на чл. 101, ал.3 от ЗДвП (в сила от 20.05.2018 г.), посочена като нарушена, дословно посочва, че разпоредбата на ал. 2 не се прилага при възникване или констатиране на опасни неизправности. Тази разпоредба  всъщност не съдържа състав на самостоятелно нарушение, а  сочи неприложимост на друга разпоредба при конкретни условия – придвижване на пътното превозно средство на собствен ход до място за тяхното отстраняване, когато отстраняването на повредата или неизправността на място е невъзможно.

Поради това, посочената  като нарушена норма по пункт втори от НП, която не съдържа конкретно правило за поведение, на практика  налага извод  за  несъответствие между описаното нарушение и посочената като съответстваща  виновно нарушена разпоредба.

В АУАН и в обжалваното НП, в описанието на фактическите обстоятелства липсват констатации неизправността да е възникнала по време на движение. Нормата на чл. 101, ал.1 от ЗДвП съдържа правилото за поведение, като урежда специална хипотеза - когато неизправността е възникнала по време на движение, а не когато същата е била факт и е съществувала преди този момент. В процесните АУАН и в НП, при описание на фактическите обстоятелства по извършване на това нарушение, не се съдържат констатации дали неизправността е възникнала по време на движение, била  ли е налична отпреди. Липсата на отразяване на елемент от обективната страна на нарушението е съществено процесуално нарушение, тъй като нарушителят е в невъзможност да узнае конкретните факти, касаещи състава на твърдяното като извършено нарушение. При липсата на твърдение за осъществяването им, съдът не може да изследва нарушението по същество, тъй като не става ясно дали следва да намери приложение посочената разпоредба или друга.

В НП, по пункт втори, АНО е посочил като нарушена разпоредбата на  чл. 101, ал.3 от ЗДвП, с което е налице допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липсата на реквизит в НП, а именно не са посочени точните законови разпоредби, които са били нарушени виновно. Това нарушение е винаги съществено, доколкото нарушава правото на защита на санкционираното лице, за да може да упражни правото си на защита в пълен обем. Това нарушение на административно-процесуалните правила не може да бъде санирано в хода на съдебното следствие, защото между словесното описание на нарушението, цифровата му квалификация, както и приложимата санкционна норма, следва да съществува пълно единство и АНО не може да бъде заместван в това изложение и квалифициране от съда, който в случая може да се произнася само доколко АНО е изпълнил тези си задължения.

Съобразявайки горното, настоящият съдебен състав намира, че наказателното постановление по пункт втори е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено в тази му част.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-0869-003513 от 23.10.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция“, с което, на Е.Д.Х., ЕГН **********, са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 200лв. на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. по чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 101, ал.3 от ЗДвП, в частта по пункт първи, като правилно и законосъобразно.

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0869-003513 от 23.10.2019г., издадено от Началник сектор към ОДМВР гр. Шумен, Сектор „Пътна полиция“, с което, на Е.Д.Х., ЕГН **********, са наложени: административно наказание „глоба“ в размер на 200лв., на основание чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП и административно наказание „глоба“ в размер на 500лв. по чл. 179, ал.6, т.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 101, ал.3 от ЗДвП, в частта по пункт втори, като незаконосъобразно.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд, в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.

                                                                      

                                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: