Решение по дело №1097/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2717
Дата: 18 юли 2022 г.
Съдия: Яна Василева Николова Димитрова
Дело: 20221110201097
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 януари 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2717
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА
при участието на секретаря ХХХХХХХХХ
като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА
Административно наказателно дело № 20221110201097 по описа за 2022
година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните надушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на Д. Д. К., ЕГН **********, чрез адвокат Т. Н.
Г. от МАК, със съдебен адрес: ХХХХХХХХХ срещу наказателно
постановление № СО-Т-Д-21-01-188 от 08.07.2021 г., издадено от заместник-
кмета на Столична община, с което на жалбоподателя на основание чл. 36, ал.
1, във връзка с чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на
търговска дейност на територията на Столична община (наричана по-долу
Наредбата) е наложено административно наказание „глоба” в размер на 300
лева за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление (НП) е изцяло
незаконосъобразно, нецелесъобразно и неправилно, издадено в нарушение на
производствените правила и целта на закона. На първо място се сочи, че
АУАН е издаден при липса на компетентност на актосъставителя. На второ
1
място поради липсата на отбелязване в АУАН не ставало ясно дали
посоченият един свидетел е свидетел на извършване на нарушението, на
неговото констатиране или на съставяне на акта, което не създавало
сигурност дали е спазена законоустановената процедура по издаване на акта.
На трето място се излага твърдение, че описаната фактическа обстановка в
АУАН и НП не отговаряла на обективната истина и не било изяснени дали е
извършвана търговия на открито. На следващо място се сочи, че не бил
изследван въпросът в какво качество е действало санкционираното лице – в
лично качество или в качеството си на служител, представител на своя
работодател. С оглед на последното се твърди, че следвало да бъде
ангажирана отговорността на дружеството работодател, с което работникът е
сключил граждански договор, а не тази на работника. Счита се, че е налице
нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. На последно място се изтъква довод
за маловажност на случая. По тези съображения, иска от съда НП да бъде
отменено. Претендират се разноски.
Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява. В съдебното заседание,
същият се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител – адвокат Т. Н. Г., който поддържа жалбата. Иска от съда да
отмени НП по аргументите изложени в нея. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна заместник-кметът на Столична община, редовно
призована, се представлява от юрисконсулт М.П., която иска от съда да
потвърди обжалваното НП. Сочи, че от събраните доказателства са
установени както административното нарушение, така и вината на
нарушителя. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
На 11.04.2021 г., около 13:50 часа, в гр. София, район „С., парк
„ХХХХХХХХХ“ срещу езерото „А.“, жалбоподателят Д. Д. К. извършвал
търговия на открито – продажба на печена и варена царевица и чипс, от два
броя съоръжения – тип количка, заемайки около 4 кв. м. публична общинска
собственост – пешеходна зона. По същото време свидетелят Н. П. Г., на
длъжност „старши инспектор“ в Столичен инспекторат към Столична
2
община, който извършвал проверка в района, поискал от жалбоподателя да му
бъде предоставено разрешение за използване на мястото, представляващо
публична общинска собственост, издадено от кмета на район „С.. К. не
представил такова.
Административнонаказателното производство е образувано на
11.04.2021 г., със съставяне на акта за установяване на административно
нарушение (АУАН) № 21-01-188 от свидетеля Н. П. Г. на длъжност „старши
инспектор” при Столичен инспекторат към Столична община. Актът бил
съставен срещу Д. Д. К., в присъствието на свидетелката ХХХХХХХХХ. В
него свидетелят Г. описал фактическите си констатации, посочил, че
нарушението е извършено на 11.04.2021 г. в гр. София и дал правна
квалификация на същото по чл. 23 от Наредбата за реда и условията за
извършване на търговска дейност на територията на Столична община.
Екземпляр от АУАН бил предявен и връчен на същата дата на нарушителя,
който след като се запознал със съдържанието му го подписал с възражения.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН в Столичен инспекторат при Столична
община не е постъпило писмено възражение срещу така съставения акт.
Горното послужило като основание на 08.07.2021 г. Д.П.Б., заместник-
кмет на Столична община, да издаде обжалваното НП № СО-Т-Д-21-01-188, с
което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Д. Д. К..
НП е издадено при идентичност на описанието на нарушението и правната му
квалификация, на основание чл. 36, ал. 1 във връзка с чл. 35, ал. 3 от
Наредбата на Д. Д. К. е наложена глоба в размер на 300 лева. Наказателното
постановление е било връчено на пълномощник на нарушителя на 17.12.2021
г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събрание по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства – показанията на свидетеля Н. П. Г., справки от НАП за приети и
отхвърлени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ за регистрирани трудови
договори на Д. Д. К., заповед рег. № СО-РД-09-2540/12.12.2014г., заповед №
РД-09-567/20.06.2013г. и заповед № РД-09-2027/29.11.2011г., всички на кмета
на Столична община, както и длъжностна характеристика.
Съдът кредитира показанията на свидетеля Н.Г., който пресъздаде пред
съда факти и обстоятелства, които лично е възприел и в осъществяването на
3
които лично е участвал. Той заедно с колежката му Н.Г. са извършили
процесната проверка, като разказва как заварили жалбоподателя К. да
извършва търговия на открито в гр. София, район „С., парк „ХХХХХХХХХ“
срещу езерото „А.“,
Жалбоподателят предлагала за продажба варена и печена царевица. При
проверката нито свидетеля Г., нито колежката му изискали касов бон или
някакъв друг документ, за да установят от чие име и за чия сметка се
извършва търговията. Същите възприели, че граждани закупуват царевица, но
сами не направили контролна покупка, а директно пристъпили към съставяне
на АУАН срещу продавача К.. Св. Г. изрично посочва, че лицето е възразило,
че е сам служител на фирма, но че нито той, нито колежката са се
интересували подробно от това обстоятелство. Показанията на свидетеля са
последователни, логични и непротиворечиви, поради което съдът им се
доверява да изцяло.
От представената по делото справка от НАП, се установява, че
жалбоподателя Д. Д. К. е бил служител в юридическото лице
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ на длъжност „продавач-консултант“,
която длъжност заемал от 07.01.2021 г. до19.04.2021 г., което доказва, че е
бил в трудово правоотношение с юридическо лице, от чието име и за чиято
сметка е била извършвана търговската дейност към датата на съставяне на
АУАН – 11.04.2021г.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт и изхожда от
активно процесуално легитимирано лице. Спазен е предвидения в закона 7-
дневен срок от връчване на НП (препис от същото е връчен на 17.12.2021 г., а
жалбата е депозирана на 23.12.2021 г.), същата съдържа предвидените от
закона реквизити, поради което и се явява редовна и процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
4
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи. От
представените по делото два броя заповеди на кмета на СО са установява
компетентността на актосъставителя Н.Г., в качеството му на служител на
Столичен инспекторат да съставя АУАН за нарушения на НРУИТДСО, както
и правомощията на заместник-кмета на СО да издава НП въз основа на така
съставените АУАН. С оглед изложеното съдът намира доводът на
жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя за
неоснователен.
Неоснователно е и изложеното в жалбата възражение, че процедурата по
съставяне на АУАН е опорочена от непосочване качеството на свидетеля,
вписан в АУАН. Действително в акта не е вписано конкретното качество на
свидетеля ХХХХХХХХХ, но от разпита на актосъставителя пред съда се
установи, че същата е присъствала при извършването на проверката и при
установяване на нарушението. Ето защо не е налице хипотезата на чл. 40, ал.
3 от ЗАНН, в която е необходимо съставяне на АУАН в присъствието на
двама други свидетели“ /тоест такива, които не са присъствали нито при
извършване, нито при установяване на нарушението/, а съставянето на АУАН
в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на
нарушението изцяло съответства на изискванията на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл. 23 от НРУИТДТСО гласи, че търговия на открито се
извършва въз основа на разрешение за ползване на място (по образец),
издадено от кмета на района, на територията на който ще се извършва
дейността. По делото не се спори, не се и твърди, че жалбоподателят или
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД имат издадено такова разрешително за извършване
на търговия на открито към 11.04.2021 г. В случая обаче неправилно е бил
определен субектът на нарушението. Наказан е продавачът Д. Д. К., който
обаче не е стопанисвал съоръжението, чрез което е била извършвана
търговията на открито и съответно осъществено нарушението. По делото
категорично се установява от приложените справка от НАП, че
жалбоподателят Д.К. е бил служител в юридическото лице „ХХХХХХХХХ“
ЕООД, ХХХХХХХХХ на длъжност „продавач-консултант“, която длъжност
заемал от 07.01.2021 г. до 19.04.2021 г. Нарушението е било установено на
11.04.2021 г., тоест докато К. е бил в трудово правоотношение с дружеството.
Следователно търговската дейност е била извършвана фактически от
5
жалбоподателя, но той е действал от името и за сметка на работодателя си
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД, ХХХХХХХХХ. Предвид на това и доколкото на
дружеството не е издавано разрешително за извършване на търговия на
открито акт е следвало да бъде съставен срещу юридическото лице, а не
срещу служителя К..
Съдът не споделя изложения от въззиваемата страна довод, че винаги
следва да се наказват физическите лица, които фактически извършват
търговията, тъй като съгласно чл. 36, ал. 1 от НРУИТДТСО, за нарушения на
разпоредбата на чл. 23 на виновните лица се налага глоба, а на едноличните
търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 300 до
2000 лева, тоест субект на нарушението може да бъде не само физическо, но и
юридическо лице. Да се наказва винаги продавачът, би означавало никога да
не бъде ангажирана отговорността на юридическо лице, тъй като фактически
самата продажба винаги се осъществява от някое физическо лице, доколкото
юридическото лице по необходимост осъществява дейността си чрез
физически лица. Същите следва да се наказват само в случаите, когато
извършват продажбата от свое име и за собствена сметка без съответно
разрешително. В случая след като жалбоподателя К. е осъществявал
търговията от името и за сметка на работодателя си „ХХХХХХХХХ“ ЕООД,
то е следвало да бъде ангажирана именно неговата
административнонаказателната отговорност.
При проверката органът е следвало да изиска касов бон, именно за да се
установи обстоятелството, кой стопанисва подвижния търговски обект, като в
случая такъв касов бон не е бил изискан. Тежестта на доказване в настоящото
производство обаче е на административнонаказващия орган и той трябва да
установи по категоричен начин всички обстоятелства от обективната и
субективната страна на нарушението, едно от които несъмнено е авторството
и самоличността на извършителя. По делото са представени доказателства, че
наказаното физическо лице е работело на трудов договор с юридическо лице,
но проверяващите не са извършили подобна проверка, за да установяват от
чие име и за чия сметка се извършва търговската дейност, а директно са
пристъпили към съставяне на АУАН на К.. Подобен подход не би могъл да
бъде оправдан със съображения за бързина на приключване на проверката
/със съставянето на АУАН още на място, за да не се налагат последващи
6
действия и призоваване на представител на юридическото лице за съставяне
на АУАН/. Административни наказания се налагат на лицата, за които се
установи, че имат отношение към стопанисването (собственици, наематели)
или управлението на подвижния търговски обект, каквото обстоятелство не се
установява за наказаното лице Д.К..
Поради изложените съображение, съдът намира, че в случая неправилно
е била прието, че отговорен за извършеното нарушение е жалбоподателя,
което е основание за отмяна на атакуваното НП.
Във връзка с възражението на въззиваемата страна, че жалбоподателят
има качеството търговец по смисъла на § 3 от ДР на НРУИТДТСО, следва да
се посочи, че нарушената разпоредба на чл. 23 от НРУИТДТСО посочва как
се извършва търговия на открито – въз основа на разрешение за ползване на
място (по образец), издадено от кмета на района, на територията на който ще
се извършва дейността. Става дума за дейността („търговия“) – която
фактически може да бъде извършва и от лица, които не са търговци по
смисъла на цитираната разпоредба. Санкционната разпоредба на чл. 36, ал. 1
от НРУИТДТСО визира виновните лица и също не използва понятието
търговец, за да се препраща към дефиницията на § 3 от ДР на НРУИТДТСО.
Независимо от изложеното, дори да се приеме, че от обективна страна К.
може да бъде субект на това нарушение, то ще е несъставомерно от
субективна страна и би липсвало виновно поведение, понеже съответното
разрешение за осъществяване търговия на открито следва да се издаде не на
нея в качеството и на продавач, а на юридическото лице търговец
„ХХХХХХХХХ“ ЕООД, което стопанисва подвижния търговки обект. Не
може да се вменява на работника проверката, дали юридическото лице – неин
работодател има издадено такова разрешение или не. От субективна страна,
като служител на трудово правоотношение със „ХХХХХХХХХ“ ЕООД,
жалбоподателят К. не е бил длъжен в това му качество да има разрешение,
което се издава на работодателя му, оттам и след като не е бил длъжен, то
въобще не се изследва въпросът дали е могъл да има такова разрешение,
поради което деянието му е несъставомерно от субективна страна поради
липсата на виновно поведение.
Ето защо, съдът намира, че атакуваното НП е незаконосъобразно, поради
което и следва да бъде отменено.
7
Предвид изхода на делото, то основателно е искането на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Съгласно чл. 63д,
ал. 1 от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд,
както и в касационното производство страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Въз основа на
представените доказателства и списък на разноските се установява, че
жалбоподателят е заплатил в брой на адвокат ХХХХХХХХХ уговорената
сума в договора за правна помощ в размер на 300 лева при подписването на
договора на 19.01.2022 г. – същото не надхвърля размера на минималното
такова, дължимо съгласно Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СО-Т-Д-21-01-188 от
08.07.2021 г., издадено от заместник-кмета на Столична община, с което на
жалбоподателя Д. Д. К., ЕГН **********на основание чл. 36, ал. 1, във връзка
с чл. 35, ал. 3 от Наредбата за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 лева за нарушение на чл. 23 от същата
наредба.
ОСЪЖДА Столична община да заплати на основание чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК на Д. Д. К., ЕГН ********** сумата от 300
/триста/ лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производството.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава XII от АПК -
пред Административен съд - София град в 14-дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му и на основанията, предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8