Решение по дело №563/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Делото е образувано по касационна жалба на Д. А. Л. от село Варвара, обл. Пазарджик, чрез адв. К. У. от АК – Пазарджик, против Решение № 125 от 07.04.2025 г., постановено по а.н.дело № 1413 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2024 г.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 24-0340-000834/09.08.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР – Пазарджик, РУ - Септември, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на касатора са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно. Счита, че в случая са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН, с оглед Решение № 4/30.04.2025 г. на КС на Република България. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адвокат, който поддържа жалбата и пледира за отмяна на НП на посочените в същата основания.

Ответникът по касационната жалба – Началникът на РУ – Септември към ОДМВР – Пазарджик, редовно призован, не се представлява.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пазарджик е правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, като взе предвид доводите на страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при чиято преценка са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

С решението си Районен съд – Пазарджик е потвърдил наказателно постановление № 24-0340-000834/09.08.2024 г., издадено от ВПД Началник РУ в ОДМВР – Пазарджик, РУ - Септември, с което за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на касатора са наложени административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно, че на 18.05.2024 г. около 20:51 часа в с. Варвара, ул. „27-ма“, в посока гр. Велинград Д. Л. е управлявал МПС лек автомобил „Хюндай І 40“ с рама № KMHLS81UACU012823, което не е регистрирано по надлежния ред, което представлява нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За това нарушение на водача е издаден АУАН № 1230376/18.05.2024 г. от Д. С. – младши автоконтрольор при ОДМВР – Пазарджик, РУ – Септември, връчен е лично, срещу подпис, на лицето. АУАН бил изпратен в Районна прокуратура – Пазарджик с оглед преценка за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. Образувана е пр. пр. № 3332/2024 г., по която била извършена проверка, завършила с постановление от 02.07.2024 г. за отказ да се образува досъдебно производство, поради което материалите по преписката били върнати на РУ – Септември при ОДМВР – Пазарджик за преценка относно ангажиране на административнонаказателна отговорност на касатора по реда на ЗДвП. Въз основа на установеното административнонаказващият орган по реда на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН е издал процесното наказателно постановление.

Въз основа на така установените факти, решаващият съд приел, че при издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Приел е, с оглед събраните доказателства, които са преценени както поотделно, така и в тяхната съвкупност, санкционираното лице е извършило нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна и правилно наказващият орган е приложил санкцията по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.

Районният съд е приел, че в случая не са налице предпоставки за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не може да се квалифицира като маловажен случай. Този извод съдът е извел въз основа на факта, че нарушителят има наложени такива административни нарушения, съобразил е изминатото разстояние от около 4 км., в което жалбоподателят е управлявал нерегистриран автомобил, съответно без регистрационни табели и възможността да се реализира ПТП без установяване на неговия субект. Освен това съдът е намерил, че за деянието не може да се приложи чл. 28 от ЗАНН, тъй като с разпоредбата на чл. 189 з от ЗДвП ДВ бр. 109/2020 г. в сила от 23.12.2021 г. за този вид нарушения приложението на чл. 28 от ЗАНН е изключено.

По изложените съображения касационният състав счита, че в резултат на един обективен анализ на събраните по делото доказателства РС – Пазарджик правилно е приел, че е осъществен съставът на административното нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Нарушението е безспорно установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства. В мотивите на постановеното решение районният съд е обсъдил подробно и задълбочено както представените писмени доказателства, така и показанията на разпитаните по делото свидетели. В тази връзка, настоящият касационен състав изцяло споделя изложените съображения, с които е потвърдено наказателното постановление.

Районен съд – Пазарджик в оспореното решение е отговорил на всеки един от повдигнатите с жалбата въпроси, като правилно е приел, че изложените в обстоятелствената част на НП обстоятелства и факти, описват в достатъчна степен вмененото на жалбоподателя нарушение, а именно, че управлявал МПС, което не е регистрирано по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Приел е, че са посочени обстоятелствата при които е извършено нарушението, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. По направените възражения във въззивното производство районният съд е обсъдил всички релевантни за спора въпроси, изложил е подробни и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от касационната инстанция и на основание чл.221, ал.2 от АПК препраща към тях.

Законът въвежда императивно изискване движението на моторни превозни средства по пътищата, отворени за обществено ползване, да се извършва при спазване на изискванията на ЗДвП - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и при нарушение на посочената разпоредба е предвидено ангажиране на отговорност по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.

В конкретния случай изпълнителното деяние е осъществено чрез действие и представлява поведението на санкционираното лице по придвижване по пътищата, отворени за обществено ползване, с процесното МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред. Нарушението по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е формално и от обективна страна е било довършено с факта на осъществяване на изпълнителното му деяние, без необходимост от настъпването на определени вредоносни последици в причинна връзка с деянието. От субективна страна нарушението е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл, доколкото деецът е знаел, че МПС-то не е регистрирано и въпреки това го е управлявал.

Следва да се посочи, че законодателят е уредил деянието по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП като престъпление и като административно нарушение, като в този случай наказуемостта е според обществената опасност. В случая прокурорът е преценил, че обществената опасност не е достатъчно висока, за да бъде квалифицирано деянието като престъпление, но тя не изключва административнонаказателната отговорност. Деянието, макар и да не разкрива висока обществена опасност, не се отличава с липсата на такава или тя да е явно незначителна. Обстоятелствата, че санкционираното лице има наложени незначителен брой предходни наказания по ЗДвП и че е управлявал процесното МПС само и единствено с цел да го придвижи от с. Варвара до паркинга на заведението във Варварски минерални бани, стопанисвано от неговия баща, не водят до явна незначителност на обществената опасност, тъй като се засягат защитавани обществени отношения с типичния интензитет за този вид административни нарушения.

С Решение № 4/30.04.2025 г. по конст. дело № 29/2024 г. Конституционният съд на Република България е обявил за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП в частта „28 и“, която предвижда, че за нарушенията по ЗДвП не се прилага чл. 28 от ЗАНН.

Настоящият касационен състав намира, че в процесния случай не е налице „маловажен случай“ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието „маловажен случай“ се съдържа в разпоредбата на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, според която „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или неизпълнение на задължения от съответния вид. В случая фактите по делото не обосновават извод, че е налице маловажен случай – автомобилът не е бил регистриран по реда на Наредба № І-45/24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, съответно е бил без регистрационни номера и така е управляван от жалбоподателя, с което обществените отношения, които охраняват сигурността на водачите и гражданите – участници в движението са били застрашени в значителна степен. В този смисъл са и мотивите на районния съд.

С оглед на това настоящият касационен състав намира, че наложените наказания съответстват на минималните такива, предвидени в закона за извършеното нарушение, съответно на критериите на чл. 27 от ЗАНН и на целите по чл. 12 от ЗАНН, поради което при налагането им АНО е съобразил тежестта на нарушението и оказване на необходимия предупредителен и превъзпитателен ефект.

Следва да се акцентира на обстоятелството, че позоваването на районния съд на обявената за противоконституционна норма на чл. 189з от ЗДвП въобще не е единствения аргумент за да се изключи маловажност на случая. Районния съд е посочил конкретни обстоятелства, които са пречка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.

При разглеждане на делото РС –Пазарджик не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му. Ето защо решението на Районен съд гр. Пазарджик следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба като неоснователна – без уважение.

С оглед изход на делото право на разноски би имал АНО, но такива не се претендират пред касационната инстанция, поради което разноски не следва да бъдат присъждани.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 125 от 07.04.2025г., постановено по а.н.дело № 1413 по описа на Районен съд – Пазарджик за 2024 г.

Решението е окончателно.