РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Етрополе, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕТРОПОЛЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвия Т. Евстатиева
при участието на секретаря Климентина Анг. Коева
като разгледа докладваното от Силвия Т. Евстатиева Гражданско дело №
20241830100420 по описа за 2024 година
Делото е образувано по повод подадена искова молба от М. И. Ю., с ЕГН
********** с постоянен адрес в гр. ******* – чрез пълномощника му адв.
Д.М. М. от САК, против „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ №
7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, офис 20, с която, са
предявени обективно съединени установителен иск за прогласяване на
нищожността на договор за потребителски кредит № 4368018/11.01.2022 г.,
сключен между ищеца и ответното дружество, на основание чл.22 ЗПК, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК или на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл.
19 ЗПК и осъдителен иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата в размер на
6,58 лева, представляваща недължимо платена от него сума по обявения за
нищожен договор, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че на 11.01.2022 г. между ищеца и ответното
дружество е сключен договор за паричен заем с № 4368018, по силата на
който страните са договорили на ищеца да бъде отпуснат такъв в размер на
1
200,00 лева, без посочен месечен лихвен процент. Твърди се, че в чл. 4 от
процесния договор е договорено обезпечение на същия, изразяващо се в някой
от следните варианти: две физически лица – поръчители или банкова
гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди се, че на същата
дата между ответното дружество, ищеца и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“
ЕООД е сключен договор, по силната на който последното посочено
дружество е поело задължение да обезпечи пред ответното дружество
задълженията на ищеца по процесния договор за паричен заем, като се
посочва, че обезпечението се изразява в наличие на парични средства и
готовност за изплащане на задължението на кредитополучателя. Твърди се, че
по този начин ищецът се е заплатил на гарантиращото дружество паричната
сума в размер на 57,16 лева, която е разсрочена за плащане ,ведно с месечните
вноски по отпуснатия заем. Посочва, че ищецът е следвало да предоставя
дължимите парични суми на ответното дружество, което, от своя страна, е
упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да събира в негова
полза сумите по процесния договор. Навеждат се доводи, че договорът за
поръчителство е провъзгласен за нищожен по силата на решение №
71/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 20231830100119 по описа на РС –
Етрополе за 2023 г., с оглед на което гарантиращото дружество е било осъдено
да върне на ищеца полученото по този договор възнаграждение. Твърди се, че
това възнаграждение е предвидим разход по кредита и е следвало да бъде
включено в ГПР, но не е било включено, поради което същият надхвърля
предвидения в ЗПК размер, респ. договорът за кредит се явява нищожен на
основание чл.22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, евентуално на основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗЗД.
Посочва се, че ищецът е погасил предсрочно взетият от него заем, като
е изплатил главницата плюс начислената върху нея, до този момент в размер
на 6,58 лева или общо сумата от 206,58 лева. В този смисъл и предвид
изразеното по – горе становище относно нищожността на договора за кредите,
се твърди, че сумата от 6,58 лева е получена от ответното дружество без
основание, респ. същото следва да бъде осъдено да я върне /плати/ на ищеца,
във връзка с което се предявява и осъдителния иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1
ЗЗД.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество е депозирало отговор, с
който оспорва така предявените искове като неоснователни. Заявява, че на
2
11.01.2022 г. между него и ищеца е сключен договор за паричен заем №
4368018/11.01.2022 г. /при изписването му в отговора е допусната техническа
грешка като е посочен № 43688018/, по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем на ищеца паричната сума в размер на 200,00 лева, които
последният се е задължил да върне, ведно с договорената възнаградителна
лихва в общ размер на 10,12 лева. Твърди, че договорът е бил предсрочно
погасен от ищеца, което е довело до редуциране на задължението му за
заплащане на лихва до размера 6,58 лева. Твърди, че договорът е
действителен тъй като сключен съобразно изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11,
ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1 ,т. 7 ЗПК, като се излагат подробни
аргументи в този смисъл. С оглед на това се посочва, че всички парични суми
по този договор са изплатени от ищеца на валидно правно основание, което
само по себе си, води до неоснователността и недоказаността на предявените
от него искове. Претендира разноски на основание чл.78 ГПК, включително и
такива за процесуално представителство и прави възражение за прекомерност
на претендираните от ищеца такива.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован не се явява и не се
представлява. По делото е постъпила молба от пълномощника на ищеца, в
която същият заявява желание, при липса на процесуални пречки, да се даде
ход на делото в негово отсъствие; поддържа исковите претенции и излага
подробни аргументи относно основателността им; претендира разноски, за
което прилага списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на
претендираните от насрещната страна разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството – ответник, редовно призовано, не се
представлява и не взема становище по хода на делото и доказателствата.
Като писмени доказателства по делото са приобщени следните
документи: заверено копие на Решение № 71/26.06.2024 г., постановено по гр.
д. № 119/2023 г. по описа на РС – Етрополе, II гр. състав и отговор на исковата
молба по същото гражданско дело, подаден от ответното дружество - „ИЗИ
АСЕН МЕНИДЖМЪНТ“ АД; копие на договор за паричен заем с №
4368018/11.01.2022 г.; адвокатско пълномощно и квитанция за платена
държавна такса за всеки един от предявените искове.
В съдебното заседание по делото е допусната и изготвена съдебно –
счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че вземайки
3
предвид размера на отпуснатия кредит, начислената договорна лихва , както и
начисленото възнаграждение за гаранция съгласно чл. 4 от процесния договор
за заем, използвайки нормативно установената формула /в Приложение № 1
към чл. 19, ал. 2 ЗПК/, както и платените суми по договора за гаранция,
действителният годишен лихвен процент е в размер на 357,98 %, а
действителният ГПР е 3088,88 %.
Във връзка горното, ръководен от събраните в хода на делото писмени
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 11.01.2022 г. между ищеца и ответното дружество бил сключен договор
за паричен заем с № 4368018, по силата на който заемодателят предоставил на
заемателя в заем паричната сума в размер на 200,00 лева, той се задължил да я
върне във вид на 12 седмични вноски, всяка в размер на 17,51 лева, заедно с
начислената върху тази сума възнаградителна лихва в размер на 10,12 лева,
при посочен фиксиран лихвен годишен лихвен процент 40 % и посочен в
договора Годишен процент на разходите /ГПР/ в размер 49,00%.
В чл.4 от договора било посочено, че заемателят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключването му да предостави на заемодателя
едно от следните обезпечения: две физически лица – поръчители, които да
отговарят на съответни условия, изчерпателно посочени в договора; банкова
гаранция с бенефициер – заемадотеля или одобрено от заемодателя дружество
– гарант, което предоставя гаранционни сделки. С оглед последното, на
същата дата /11.01.2022 г./ между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, с
ЕИК ********* – в качеството му на гарант, бил сключен договор за
предоставяне на гаранция. Съгласно т. 3, ал. 1 от този договор потребителят –
ищец следвало да изплати на гаранта възнаграждение в размер на 89,88 лева,
във вид на 12 седмични вноски, в размер на седмичната вноска 7,49 лева, със
срок на погасяване 05.04.2022 г. При това положение годишният лихвен
процент на договора възлизал в размер на 357,98 %, а ГПР – в размер на
3088,88 %.
Сумата по заема била усвоена от ищеца, като същият я върнал на
ответното дружество преди уговорения в договора срок, ведно с начислената
върху нея, до този момент, възнаградителна лихва в размер на 6,58 лева, или
общо 206,58 лева.
Всички описани по – горе факти съдът установи като безспорни от
4
събраните в хода на съдебното дирене писмени доказателства,подробно
описани по горе, както и от заключението на приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
изводи от ПРАВНА СТРАНА:
Съдът е сезиран с установителен иск за прогласяване недействителността на
договор за паричен заем с № 4368018/11.01.2022, на основание чл.22, вр. чл.
11, ал. 1 т. 1 ЗПК или на основание чл.22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК или
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 ЗПК и осъдителен
иск, с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 6,58 лева, представляваща
недължимо платена от него сума по обявения за нищожен договор, ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното й изплащане.
По така предявените искове в тежест на ищеца е да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, по първия предявен от него иск: че
между него и ответното дружество е сключен договор за паричен заем със
съответен номер, по силата на който му е била предоставена в заем
съответната парична суми при съответни договорености /възнаградителна
лихва, падеж, ГПР, срок на погасяване/; да докаже нищожността на
съответния договор на посочените от него /в условията на евентуалност/
правни основания; по втория предявен иск – да докаже, че е изпълнил
задълженията си по процесния договор в съответен размер и че това
представлява недължимо платена от него парична сума, респ. такава платена
без основание по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
С оглед отговора на исковата молба, в тежест на ответника, при
условията на обратно доказване, е да установи релевираните от него факти и
обстоятелства относно действителността на сключения договор за паричен
заем между него и ищеца, както и това, че всички плащания от страна на
последния във връзка с него са направени валидно и на съответното правно
основание.
С проекто – доклада и с доклада по делото, срещу които страните не са
възразили, съдът е обявил за безспорни следните факти по делото: че на
11.01.2022 г. между ищеца и ответното дружество е сключен договор за
5
паричен заем с № 4368018, по силата на който ответното дружество е
предоставило в заем на ищеца паричната сума в размер на 200,00 лева, която
последният се е задължил да върне, ведно с договорената възнаградителна
лихва в общ размер 10,12 лева, на 12 бр. вноски, всяка от които в размер на
17,51 лева, при договорен ГПР в размер на 49,00 %; че в изпълнение на този
договор ищецът е заплатил на ответното дружество паричната сума в размер
на 206,58 лева, от които главница – 200,00 лева и възнаградителна лихва -6,58
лева, като последната не е в размера,посочен в договора, а в по – малък такъв,
предвид предсрочното изпълнение на поетото задължение от страна на ищеца.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита за безспорно установено, че
между страните по делото е сключен договор за потребителски кредит по
смисъла на чл. 9 ЗПК, поради което за него са приложими правилата на ЗПК.
Съгласно императивната разпоредба на чл. 22 ЗПК когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Според чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин, като с нормата
чл. 19, ал. 1 ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на
ГПР - 49, 00%, т.е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК. Същият, обаче, видно от заключението на приетата по делото съдебно –
счетоводна експертиза е некоректно посочен в договора, тъй като при
изчисляването му /съобразно Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 ЗПК/, не е
включена и платена от ищеца сума по договора за гаранция. По делото
безспорно се установява, че действителният годишен лихвен процент по
процесния договор е в размер на 357,98 %, а действителният ГПР е 3088,88 %.
По силата на § 1, т. 1 ДРЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са
6
всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Възнаграждението в полза на гаранта е разход, свързан с предмета на
договора за потребителски кредит, доколкото касае обезпечение на
вземанията по договора. От начина, по който е формулирана клаузата на чл.4
от процесния договор става ясно, че за да бъде потребителят одобрен за
отпускането на кредита, той задължително следва да бъде обезпечен по един
от посочените начини – предоставянето на поръчителство, банкова гаранция
или гаранционна сделка с посочено от заемодателя дружество - гарант. В
конкретния случай договорът за гаранция има за цел да обезщети кредитора за
вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което
влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика
на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на потребителя и да
предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените
гаранции. При тези данни липсват съмнения, че сключването на тази
гаранционна сделка е условие за сключването на договора за потребителски
кредит и за усвояването му, а разходът за възнаграждение на гаранта е
предварително известен на кредитора. Това възнаграждение, обаче, не е
включено в ГПР.
Във връзка с всичко гореизложено настоящият съдебен състав, намира,
че това възнаграждение е част от ГПР, тъй като е свързано с допълнителни
разходи за потребителя, които оскъпяват кредита, а сключването на договора
за гаранция е условие, наложено от кредитора. Както вече беше посочено, а и
с оглед характера на гаранционната сделка, същата е пряко свързана с
договора за кредит, като възнаграждението по този договор значително
оскъпява кредита – размерът му е почти половината от главницата. Предвид
7
на това настоящият съд счита, че при сключването на процесния договор за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за
посочване на действителния ГПР, при това не само цифрово, а и с
непосочване на взетите предвид допускания, използвани при изчисляването
му по определения в ЗПК начин, поради което договорът е недействителен на
основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, като противоречащ на законовите
разпоредби на чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В този смисъл настоящият
съдебен състав счита за нужно да уточни, че неоснователни се явяват
възраженията на ответното дружество, релевирани в отговора му, че
надвишаването на максимално допустимия размер на годишния процент на
разходите не води до нищожност на целия договор, а до недействителност на
договорните клаузи, които предизвикват оскъпяването съобразно чл. 19, ал. 5
ЗПК. В конкретния случай установеният действителен ГПР в процесния
договор не само надвишава повече от 61 пъти допустимия размер, визиран в
чл. 19, ал. 4 ЗПК, но и при посочването му не са спазени изискванията на чл.
11, ал.1 ,т. 10 ЗПК, именно поради което е налице недействителност на
договора като цяло.
За пълнота на изложението настоящият съд счита за необходимо да
посочи още, че неточното цитиране в договора на действителния ГПР
представлява и използване на заблуждаваща търговска практика по смисъла
на 68г, ал. 1 и, ал. 4 вр. чл. 68д ЗЗП, а съгласно чл. 68в ЗЗП нелоялните
търговски практики са забранени, т. е. договорът е сключен в противоречие и
с тази законова забрана. Освен това използването на заблуждаваща търговска
практика накърнява и добрите нрави, тъй като не съответства на принципа на
добросъвестността, а потребителят бива подведен относно спазването на
забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и това не му позволява да прецени реалните
икономически последици от сключването на договора. Договорът е сключен и
при заобикаляне на закона, тъй като чрез включването в него на клаузите на
чл. 4 от договора, изискващи сключване на възмезден договор за гаранция, и
същевременно невключването на възнаграждението по този договор в ГПР по
кредита се заобикаля забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК. При включване на
възнаграждението по договора за гаранция в ГПР, същият би надхвърлил
значително петкратния размер на законната лихва – в случая повече от 61
пъти. С оглед на това съдът счита, че договорът за кредит заобикаля
разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, респ. се
8
явява недействителен и на това основание.
По изложените съображения съдът намира, че предявеният
установителен иск се явява изцяло основателен, като следва да бъде
прогласена недействителността на сключения между страните договор за
паричен заем с № 4368018/11.01.2022 г.
Предвид уважаването на установителния иск основателен и доказан се
явява и осъдителния иск за връщането на паричната сума в размер на 6,58
лева, платена от ищеца на ответното дружеството като възнаградителна лихва,
ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаването на
исковата молба до окончателното й изплащане. Съгласно разпоредбата на чл.
23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен,потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихвата и другите разходи по него. С оглед на това ищецът дължи
връщане само на главницата по процесния договор, която е в размер на 200,00
лева и за която безспорно е установено по делото, че е върнал на ответното
дружество. Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД който е получил нещо
без основание, с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне. В хода на делото фактът на плащането на сумата от 6,58 лева от
страна на ищеца на ответника беше обявен за безспорен такъв, т.е.
недвусмислено се установи, че тази парична сума е престирана от ищеца на
ответното дружество във вид на възнаградителна лихва, договорена за
заплащане по процесния договор за паричен заем. Предвид изложеното по-
горе относно уважаването на установителния иск за прогласяването
нищожността този договор, по безспорен начин се установява, че липсва
правно основание за предаването на тази парична сума, респ. същата е
получена от ответното дружество без правно основание и то дължи връщането
й, тъй като, в противен случай, че е ще е налице неоснователно обогатяване за
него.
С оглед изхода на делото ответното дружество следва да бъде осъдено да
заплати на ищеца сторените от него разноски по делото. Същият заявява
претенции за адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл.38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата в размер на 480,00 лева за
всеки един от двата предявени иска – или общо 960,00 лева; платени
държавни такси за всеки един от исковете в размер на 50,00 лева – или общо
9
100,00 лева и платен депозит за вещо лице по назначената съдебно –
счетоводна експертиза – в размер на 250,00 лева. С оглед релевираното от
ответното дружество възражение за прекомерност на разноските и съобразно
чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът следва да съобрази претендирания размер на
адвокатското възнаграждение с този, визиран в чл. 36 от Закона за
адвокатурата и приетата във връзка с него Наредба № 1/09.07.2004 г. Съгласно
чл. 7, ал. 2, т. 1 от същата наредба за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес до 1000,00 лева, минималното
адвокатско възнаграждение е в размер на 400,00 лева, а съгласно чл. 7, ал. 1, т.
4 от същата наредба – за неоценямите искове като този за обявяване на
нищожност – е в размер на 1000,00 лева. С оглед на това се установява, че от
страна на ищеца, се претендират разноски по първия иск под установения
минимален размер, а по втория – малко над този размер. Наред, с това, обаче,
предвид задължителните за съда постановки на Решение от 25.01.2024 г. по
дело С-438/22 на СЕС, настоящият съдебен състав счита, че с оглед
обстоятелството, че делото е приключило в рамките на три съдебни заседание,
в нито едно от които не се е явил лично процесуалния представител на ищеца,
а е представил само писмени становища относно хода на делото /едното от
които - повторно изискано от съда/, както и предвид фактическата и правна
сложност на делото като цяло, на адв. М. не се следва възнаграждения в
посочения по – горе размер и следва да му бъдат определени такива под
минималния за всеки един от предявените и уважени искове /а и под
претендирания такъв от него/, а именно по 300,00 лева – за установителния
иск и 200,00 – лева за осъдителния такъв, или общо 500,00 лева.
По отношение на другите разноски, сторени от ищеца в производството
съдът счита, че техният размер следва да бъде уважен в цялост, респ.
ответното дружество да бъде осъдено да ги заплати в размера, в който се
претендират – 350,00 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и
10
2 ЗЗД, сключеният между М. И. Ю., с ЕГН ********** от гр. ************ и
„ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул. „Джавахарлал Неру“
№ 28, ет. 2, ап. 40-46, офис 20, Договор за паричен заем с №
4368018/11.01.2022 г., поради противоречието му с чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК и заобикалянето на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, офис 20, да заплати на ищеца М. И.
Ю., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. *********
паричната сума в размер на 6,58 лева /шест лева и 58 стотинки/,
представляваща такава – платена без правно основание по смисъла на чл. 55,
ал.1, т. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на
предявяването на исковата молба /30.09.2024 г./ до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, офис 20, да заплати на ищеца М. И.
Ю., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в гр. ****************
паричната сума в размер на 350,00 /деветстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски, направени от ищеца в хода на производството.
ОСЪЖДА „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ж.к. „Люлин“ № 7, бул.
„Джавахарлал Неру“ № 28, ет. 2, ап. 40-46, офис 20 да заплати на адв. Д. М. М.
от САК, с адрес на упражняване на дейността в гр. ******* паричната сума в
размер на 500,00 /петстотин/ лева, представляваща адвокатско
възнаграждение по смисъла на чл. 38, ал. 2, вр. ал.1, т. 2 от Закона за
адвокатурата, определено при условията на Решение от 25.01.2024 г. по дело
С-438/22 на СЕС.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от получаване на
11
съобщението за постановяването му от страните, пред СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД.
Съдия при Районен съд – Етрополе: _______________________
12