Р Е Ш Е Н И Е № 37
гр. Габрово,
25.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГАБРОВО в
открито съдебно заседание от осемнадесети март, две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря
…...ЕЛКА СТАНЧЕВА............. и в
присъствието на прокурора ..... като разгледа докладваното от съдия КОСЕВ ..Адм. дело № 183 по
описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по настоящото адм. дело е образувано въз основа на депозирана в деловодството
на Административен съд Габрово Жалба с вх. № СДА-01-928 от 02.06.2020г., от Х.К.Х.
*** против Медицинско удостоверение №59/4 от 28.04.2020г., издадено от
Медицински институт МВР – Централна експертна лекарска комисия, с искане за
неговата отмяна.
В
жалбата се твърди, че така издаденото Медицинско удостоверение, предмет на
настоящото съдебно оспорване е
неправилно и незаконосъобразно, като същото било несъобразено с реалната
фактическа обстановка, която била коренно различна от възприетото от ЦЕЛК на
МВР.
Жалбоподателят
описва подробно настъпилия инцидент и полученото в резултат на същия увреждане,
усложненията в здравословното си състояние и проведеното лечение. Според него
затрудняването на движението на крайниците било повече от 30дни, което съгласно
съдебната практика отговаряло на критериите за средна телесна повреда съобразно
разпоредбите на НК. Според Х.Х. следвало в случая да се приеме че полученото
увреждане представлявало средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК и чл. 238, ал. 1 от ЗМВР, а не както било прието в издаденото удостоверение
на ЦЕЛК лека телесна повреда.
Заявява
се искане за отмяна на оспореното Медицинско удостоверение №59/4 от
28.04.2020г., издадено от Медицински институт МВР – Централна експертна
лекарска комисия като издадено в нарушение материалния закон и преписката да
бъде върната на ЦЕЛК за определяне на вида на телесната повреда при
съобразяване с разпоредбите на чл. 129, ал. 2 от НК. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като се представлява от
надлежно упълномощен пр. представител- адвокат, който заявява че поддържа
подадената жалба и заявените с нея искания по същество.
Ответникът
по делото редовно призован не се представлява в съдебно заседание. В
представено по делото писмено становище пр. представител на ответника оспорва
подадената жалба, смята същата за неоснователна поради което да бъде оставена
без уважение. Претендира присъждане на разноски, като същевременно заявява
възражение за прекомерност на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК за претендираното
възнаграждение за адвокат на жалбоподателя.
Заинтересованата
страна ОД на МВР Габрово, редовно призовани не се представляват в съдебно
заседание. В представено по делото писмено становище се оспорва подадената
жалба. Излагат се мотиви за правилност на издаденото Удостоверение, поради
което оспорването да бъде отхвърлено.
Процесното
Удостоверение е издадено на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР. Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за
устройството и дейността на МВР Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК)
извършва специализирано медицинско освидетелстване и изготвя медицински
заключения за здравословното състояние на лицата по чл. 98, ал. 1, т. 10 и т.
11 по медицински изисквания за работа в МВР и е орган на медицинската
експертиза за служителите на МВР със статут на териториална експертна лекарска
комисия по смисъла на чл. 103 от Закона за здравето.
Оспореното
в настоящото съдебно производство МУ№59/4 от 28.04.2020 г. на ЦЕЛК - МВР е
издадено на горепосоченото правно основание и с него по отношение на
освидетелстваното лице Х.К.Х. работещ на длъжност Началник група ООР в сектор
ООРТП на отдел ОП при ОД на МВР - Габрово, е установено увреждане, изразяващо
се счупване на крайната фаланга на десния показалец в резултат на притискане
между два твърди предмета. Увреждането без разместване на фрагментите и
неангажиращо ставната повърхност на костта е наложило имобилизация и
отбременяване на ръката, но не е довело до трайно затруднение на фините
движения и захвата на дланта, а само до разстройство на здравето извън случаите
на чл. 128 и чл. 129 от НК, което съотвества на квалификацията на лека телесна
повреда, съгласно текста на чл. 130, ал. 1 от НК.
В разпоредбата на чл. 238, ал.
1 ЗМВР е уредено правото на служителите в МВР, претърпели телесна
повреда при или по повод изпълнение на служебните си задължения, да им се
изплати обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна
повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда. Леката телесна
повреда по чл. 130 НК не
подлежи на обезщетение по този ред. Основната част на спора е от правно естество –
следва ли причинената на Х. телесна повреда да се квалифицира като средна или
лека, както е посочено в изаденото Удостоверение от ЦЕЛК на МВР. Х.Х. има
качеството на засегнато от издадения акт лице, поради което жалбата се явява
редовна и допустима, като подадена от субект с правен интерес, в законния срок
против ИАА, подлежащ на съдебен контрол.
Съдът, на основание чл. 168 от АПК, разгледа основателността на
подадената жалба във връзка с всички основания, посочени в чл. 146 от същия
кодекс.
При преценка на събраните по делото писмени и
гласни доказателства от фактическа и правна страна съдът намира за
установено следното:
Безспорно установено по делото е, че Х.К.Х.
работи като Началник група ООР в сектор ООРТП на отдел ОП при ОД на МВР –
Габрово, като в уверение на този извод са представени писмени доказателства.
На 22.01.2020г.,
около 08.05ч., по време на работа, при качване в асансьора Х.Х. притиснал
десния си показалец. Тъй като вратата на асансьора не се затворила плътно, при
придръпването й, захващайки я единият от пръстите на Х. /показалецът/ на
дясната ръка останал защипан, при което се чел звук от счупване. Болката
се усилвала и пръстът му се обездвижил и отекъл. Това го накарало на посети
лекар. На 22.01.2020г. в 17,30часа при преглед от д- р В. П. С.-
ортопед-травматолог в Амбулаторен лист №53 било отразено : „Основна диагноза
МКБ10 S62.6. Счупване на друг пръст на ръката. Анамнеза : Травма
на пръст на ръката в областта на ДИС с хематом под нокътната плочка и голям
оток. Оплаква се от болка в областта на дисталната фаланга, оток, хематом, огр.
Движения в ДИС- актини, пасивните са силно болезнени. Терапия : Имобилизация,
обезболяващи“.
На 03.02.2020г. Х.Х. бил
прегледан от д-р К. Я. П. – ортопед-травматолог в ДКЦ 1 Габрово ЕООД, който
отразил в Амбулаторен лист №5166: Основна диагноза: МКБ10 S62.6. Счупване на
друг пръст на ръката. Анамнеза : След травма е с фрактура на 2ра дясна дистална
фаланга. Оплаква се от оток и болки в областта на фрактурата, засилващи се при
движение. Обективно състояние: наличие на палапторна болка, ограничени и
болезнени движения в областта на дясна длан“.
Издадени са два болнични листа
Е20198070103 и Е20200276517 за временна нетрудоспособност за общо 40 дни при
постановен домашен-амбулаторен режим на лечение на Х.К.Х. с диагноза „МКБ10 S62.6. Счупване на
друг пръст на ръката“ за периода от 22.01.2020г.- 01.03.2020г.
включително.
Представена е на оптичен носител
рентгенография на втори пръст на дясна длан във фасова и профилна проекции от
МБАЛ“Д- р Тота Венкова“АД гр. Габрово на Х.Х. от 22.01.2020г. с разчитане от
д-р С. д. П.- специалист образна диагностика: „Лицева и странична
рентгенография на втори пръст на дясна ръка- данни за фрактура без дислокация в
основата на дисталната фаланга на 2 пръст на дясна ръка“.
Така установените и посочени по- горе
обстоятелства са взети предвид и отразени в процесното
Медицинско удостоверение № 59/4 на Медицински институт – МВР – ЦЕЛК, издадено
на основание чл. 238, ал. 3 от ЗМВР.
От издателя на оспореното Медицинско
удостоверение е отчетен факта, че болничните на Х.Х. са за 40 дни при постановен домашен-амбулаторен режим
на лечение при диагноза „ „МКБ10 S62.6. Счупване на друг пръст на ръката“ за периода
от 22.01.2020г.
до 01.03.2020 г.,
включително. Увреждането е наложило имобилизация /обездвижване/ и отбременяване
на ръката, което според медицинските лица от ЦЕЛК не е довело до трайно затруднение
на фините движения на ръката и захвата на дланта, което съответства на
квалификацията на лека телесна повреда по чл. 130,
ал. 1 от
НК.
Процесният ИАА е съставен и подписан
от 4 лица: председател на ЦЕЛК при МВР д-р М. Х.; членове: д-р Ц. Т.,
д-р Д. Б. и д-р В. Н., като не се оспорва факта и са представени
доказателства, че същите лица работят по трудови правоотношения с Медицински
институт на МВР – София.
Редът за изпълнение на специфичните функции по чл. 238, ал. 3 от ЗМВР и
за извършване на медицинска експертиза от ЦЕЛК и регионалните експертни
лекарски комисии към медицинските служби се определя с правила за медицинската
експертиза в МВР, утвърдени от министъра на вътрешните работи по предложение на
директора на МИ. Наличието в комисията на хирург и ортопед предполагат освидетелстването и
неговите изводи да са правилни с оглед вида на травматтичното увреждане на
лицето.
Х.Х. е входирал Докладна записка до ВПД Началник на
отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР Габрово на 22.01.2020г., в която е изложил обстоятелствата, при които
е получил увреждането. Така посочените обстоятелства не са спорни, като същите са
от значение за определяне на злополуката като трудова такава. На 04.03.2020г. Х.Х. подава
Заявление
до Директор
на ОД на МВР – Габрово, с което моли за определяне на медико-биологичния
признак на причинената му телесна повреда, получена от него, в качеството му на
служител при и по повод изпълнение на служебните му задължения. Приложена е
Справка за извършена проверка по преписка с рег-. №264р-1686/22.01.2020г.
С Разпореждане №3 от 31.01.2020 г.
на длъжностни лица от ТП на НОИ Габрово злополуката е било определена като
трудова по чл. 55, ал. 2 от КСО, като Разпореждането е изпратено на освидетелстваното
лице и работодателя му– ОД на МВР Габрово. Няма данни същото да е обжалвано.
По делото с оглед изясняване
продължителността и вида на причиненото увреждане, както и начина, по който то
се е отразило на освидетелстваното лице, са събрани свидетелски показания и е
изслушана СМЕ.
Свидетелят С. Д. е работила към
процесния период, през който Х. е получил описаното увреждане като служител-
медицинско лице в здравната служба в ОД на МВР Габрово. Свидетелката описва
подробно първото посещение в здравната служба на ОД на МВР Габрово на Х.Х. след
настъпилия инцидент, при който същия е наранил пръста си. Тя обработила
наранения пръс на Х., прегледала го, като отразила посещението му във воден в
службата журнал с отбелязване за съмнение за счупване на предната фаланга на
пръста. Насочила го към здравно заведение като след това Х. й се обадил и й
казал че след направена рантгенография било установено счупване на пръста му.
Впоследствие, след като започнал работа Х. също посещавал в службата св. Д.,
която отново обработвала пръста му, като го напръсквала с антибиотик, тъй като
бил възпален и имал оток. Посещенията му били според свидетелката три- четири,
като те, както било изискването се отразявали в журнала. Същият не бил изискван
и представян на ЦЕЛК при разглеждане на медицинската документация свързана с
нараняването на Х.. Свидетелката описва и работните задължения на Х.Х. свързани
с естеството на полагания от него труд.
Св. П.
И. е съсед на жалбоподателя Х.. Той удостоверява, че е виждал лично последния, който често го
търсел за помощ във връзка с осъществявани дейности вкъщи, включително да
пренесе или разтовари нещо. Х.Х. му бил споменал за нараняването на пръста си,
както и че той бил забрал, изпитвал болка и се налагало лечение.
От изслушаната по настоящото дело
СМЕ се
установява, че увреждането е довело до временно разстройство на
здравето неопасно за живота, с временно нарушение на двигателната функция
поради самата травма и допълнително дължащо се на имобилизацията на пръста.
Травмата е довела до трайно затрудняване на движението на показалеца за сметка на сгъването на проксималната и в по-
голяма степен на дисталната интерфалангиалната става. Наличното
счупване на дисталната фаланга на десния показалец, затруднените и в непълен
обем движения най- вече в съседната на счупената дистална са в подкрепа на
крайния извод на вещото лице за наличие на средна телесна повреда. Костно срастване
започва не по- рано от 20-ия ден при възрастни индивиди със завършена скелетна
зрялост, а при фалангина пръсти рентгенорогично се позитивира калус не по- рано
от около 30- ия ден. Според експерта естеството на робата на Х. се затруднява
от възстановяването на увредения му пръст.
В
проведеното по делото открито съдебно заседание от 16.02.2021г. вещото лице
заявява, че експертизата е изготвена по наличните документи, както и въз основа
на проведен преглед към съставянето й, по време на настоящото дело. При този
преглед се установява все още наличие на остатъци от функционални смущения
поради процесното увреждане. Експертът заявява, че въз основа на извършения
преглед и оплакванията на освидетелстваното лице е преценил че са налице
усложнения при оздравителния процес.. След периода на обездвижване следва
физиотерапия, рехабилитация и функцията следва да се възстанови. Към момента е
налично все още затруднение на флексията, като в проблемната зона за сгъване на
пръста функциите не са възстановени и това вещото лице установява лично при
направения от него преглед. Според експерта налице е СТП, тъй като със
затрудненото движение на пръста на практика се е стигнало до „затрудняване
хватателната функция на цялата ръка за целия период, което включва както
периода на обездвижване от 3 седмици, така и периода на рехабилитация след
това, за което на освидетелстваното лице са дадени допълнително болнични.
Самата рехабилитация е необходима за да се раздвижи цялата длан, а не само
увредения пръст, тъй като по време на обездвижването на пръста на практика се
обездвижва цялата длан.
Експертизата е оспорена от ответника
по делото, но поради факта че вещото лице подробно и аргументирано е дало
отговор на постановените въпроси към него, включително и на тези посочени от
ответника, съдът я приема като достоверна.
В подкрепа на изложеното в показанията
на св. Д. са и представените писмени доказателства- заверен препис /извадка/ от
Амбулаторна книга, водена в Медицинската служба при ОД на МВР Габрово. От така
представеното доказателство се установява, че Х. е посещавал медицинската
служба, както твърди св. Д., включително и след връщането му на работа, като
посоченото писмено доказателство следва да се преценява като такова
удостоверяващо продължителността на оздравителния процес и възстановяване на Х.Х..
Посоченото писмено доказателство е било налично и към момента в който са
изискани от ЦЕЛК МВР София всички налични в ОД на МВР медицински документи,
отразяващи процесното нараняване и оздративителен процес на Х.Х. от полученото
увреждане, но същите не са представени, нито е търсена за сведения св. Д.,
която има непосредствени впечатления не само от момента, към който Х. е получил
нараняването на пръста си, но и впоследствие при провеждане на оздравителни
процедури след започването му отново на работа.
Легалната дефиниция за СТП е обща и се съдържа в
разпоредбата на чл. 129, ал. 2 от НК, като тя е напълно приложима към настоящия
случай. Според и във връзка с процесния случай телесната
повреда е средна, ако е причинено: трайно затрудняване на движението на
крайниците, снагата или врата; постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, или разстройство на здравето, временно опасно за живота. Съдът намира, че
по делото е безспорно, че Х. не е претърпял постоянно разстройство на здравето,
нито такова, което е временно опасно за живота. Спорният момент е налице ли е
трайно затруднение на движението на крайник – дясна ръка поради счупване на
втория пръст от тази ръка.
Съгласно т. 10 от ППВС № 3 от
1979г., относимо за случая, трайното
затрудняване движението на крайниците представлява „ограничаване
възможността на крайниците да извършват движение в пълен обем“. Следователно
достатъчна е увреда на някоя от функциите им, без да е задължително всички те
да са увредени или затруднени. Също така не е задължително функцията или
функциите да не могат да се извършват в пълнота, достатъчно е това да не може
да се реализира „в пълен обем“ – т.е. налице да е само частично засягане на
функцията, затруднение. „В обсега на това увреждане влиза не само
затруднението на крайника, но и свързаните с него кости на таза, мускулите,
сухожилията и други части, които вземат участие при нормалното и свободно
извършване на движението. В съдебната практика се констатират различия
досежно степента и времетраенето на затруднението в движението на крайниците.
Неправилно като средна телесна повреда се квалифицират случаи на незначителни
затруднения, които нямат практическо значение за нормалното извършване
движението на крайниците или когато те са кратковременни. Уврежданията
са съставомерни по чл. 129, ал. 2 НК,
когато затрудняването има практическа стойност, а такава е налице при частична
загуба или при възникване на затруднения в извършване на основната функция на
крайника поради счупване или пукване на кости, изкълчване на стави и др.“. Затруднението
при извършване на хватателната функция и действия на ръката /които, нормално,
се извършват с дланта и пръстите, а не с останалата й част/ има практическо
значение за лицето както за изпълнението на служебните му задължения, за което
му е даден и съответен вид отпуск, така и за осъществяване на нормалните му
житейски функции – вкл. самообслужване, домакинска работа. Невъзможността да се
ходи на работа около два месеца и да се осъществяват такива нормални житейски
задачи не са незначителни затруднения, нито кратковременни такива.
Съгласно т. 16 от същия съдебен акт /ППВС № 3 от 1979 г./, при ЛТП „увреденият
претърпява само болка или страдание, като съдържанието на уврежданиятя се
свежда до краткотрайни телесни болки, предизвикани от посегателството върху
различни части на тялото“. По своята същност болката представлява
неприятно физическо усещане, а страданието е продължителен процес на болката. Не е
необходимо във всеки конкретен случай да се доказва, че пострадалият е
претърпял болка или страдание. Достатъчно е извършеното посегателство да е от
такова естество, че да предизвиква такива последици при нормални условия. При
това увреждане може и да има обективни следи.
В случая Х.Х. е претърпял не само „болка и страдание“, което е
безспорно, но и загуба на възможността за реализиране на всички движения на
ръката в пълнота и конкретно – нейната хватателна способност, която е основна
функция на ръцете, за определен период от време от близо два месеца. Болки той,
както заявява има и към момента, както има и затруднения със сгъването и
разгъването на пръста свободно, както сочи вещото лице в заключението си, осъществило
и последния му медицински преглед по време на настоящото съдебно производство.
В подкрепа на продължителното възстановяване са и представините писмени
доказателства- извадка от Амбулаторна книга, водена от медицинската служба при
ОД на МВР Габрово, както и показанията на св. Св. Дянкова, която свидетелства
за неколкократни посещения на х. в медицинската служба, оплаквания от бавно
възстановяване на наранения пръст и последващи оздравителни манипулации.
В заключение настоящият съдебен състав
намира, че по делото се събраха достатъчно данни, от които по несъмнен начин да
може да се установи незаконосъобразност на оспорения ИАА. Въпреки, че същият е
издаден от компетентен колективен орган, спазена е процедурата по издаването
му, същия не отговаря на изискванията на материалния закон и неговите основни
принципи, поради което следва да се отмени. Неправилно описаното по- горе
увреждане на Х.Х. е квалифицирано в оспореното Медицинско удостоверение №59/4
от 28.04.2020г., издадено от Медицински институт МВР – Централна експертна
лекарска комисия като лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
полученото увреждане от Х. има характер на средна телесна повреда по смисъла на
чл. 129 от НК.
С оглед изхода на настоящияправен спор, а именно
отмяна на оснорения административен акт- издаденото Удостоверение от ЦЕЛК при
МИ на МВР и поради направеното своевременно искане от страна на жалбоподателя
за присъждане на разноски, настоящия съдебен състав ан ГАС намира същото за
основателно. Разноски в случая са възнаграждението за адвокат в размер на 480
лева, внесената ДТ от 10лв. и възнаграждение /Депозит/ за вещо лице в размер на
500 лева, общо 990 лева. Процесуалния представител на ответника е заявил на
осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК възражение за прекомерност на претендираното
възнаграждениее за аквокат. АС Габрово намира, че възнаграждението за адвокат
на жалбоподателя не следва да бъде редуцирано, като не е налице прекомерност на
същото. Предвид фактическата и правна сложност на спора и
предприетите от представителя на жалбоподателя процесуални
действия, размерът на възнаграждението не следва да бъде намален, тъй като АС Габрово
намира за
справедливо и законосъобразно възнаграждение на стойност 480.00 лв., на
основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
С
оглед на така изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, във
вр. с ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 238 от ЗМВР, Административен съд Габрово
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Медицинско удостоверение №59/4 от 28.04.2020г.,
издадено от Медицински институт МВР – Централна експертна лекарска комисия по
Жалба от Х.К.Х. ***, като неоснователно.
ОСЪЖДА Медицинският институт на МВР -
лечебно заведение по чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, да заплати на Х.К.Х.
*** деловодни разноски по настоящото производство в размер на 990.00 /сто/ лв.,
съставляващи възнаграждение за адвокат, депозит за вещо лице и ДТ.
ВРЪЩА преписката на Медицински институт– МВР Централна
експертна лекарска комисия за ново произнасяне по съобразно
дадени указания в мотивната част на решението.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
узнаването му, чрез Административен съд Габрово до Върховен административен
съд.
СЪДИЯ:
/ГАЛИН
КОСЕВ/