РЕШЕНИЕ №….
гр. ***, 17.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
***кият
районен съд, Гражданска колегия, девети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на двадесет и първи март две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ЛЮБОМИР ГЕНОВ
при
участието на секретаря Галина Христова сложи за разглеждане гр. дело №4414 по
описа за 2018 г. на ДРС, докладвано от районния съдия, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД).
Образувано
е по искова молба на Е.И.И. с ЕГН **********
***, представлявана от процесуалния представител адвокат Д.Д. с адрес ***, офис
3, срещу *** представлявана от Кмета ***, по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона
за задълженията и договорите (първоначално дадената квалификация по чл.50 във
връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите от ищеца в исковата молба
и при първоначалния доклад не засяга правата на страните, тъй като
доказателствената тежест е идентична) за осъждането на ответника да заплати на
ищцата сумата от 3255.06 лева (три хиляди двеста петдесет и пет лева и шест
стотинки), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди в
резултат на увреждането на собствения на ищцата лек автомобил „***около 14.00
часа на 24.10.2018 г. в гр. ***, кв.“***“ от паднал клон на изсъхнало дърво (съгласно уточнението в
началото на първото съдебно заседание - половин дърво бяла бреза, сцепено на
две), грижата за което е задължение на
ответника – негов собственик, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (31.10.2018 г.) до окончателното плащане. В
исковата си молба ищцата сочи, че на 24.10.2018 г. е имало вятър; нейният син я
е водил на медицински преглед, след което се е прибрал в дома си в гр. ***,
кв.“***“ в ранния следобед около 14.00 часа и е паркирал процесния автомобил до
блока, в който живее; автомобилът е бил на разстояние около 6-7 метра от
изсъхнало дърво; още след влизането
вкъщи на нейния син ***са му звъннали съседите и са му казали, че върху
автомобила е паднал клон от изсъхнало дърво; той е слязъл долу и е установил същото;
подаден е бил сигнал и на мястото са се озовали служители на РД „ПБЗН“ – ***,
които са ги посъветвали да се обърнат към ***; малко по-късно са дошли
служители на ***, които са нарязали падналия клон и са го отнесли със себе си;
в резултат на удара от счупения клон на дървото върху автомобила на ищцата е
била увредена нейната предна част – предна броня, преден капак, преден ляв
калник, преден десен калник, предна лява колона, предна дясна колона, корпус на
ляво огледало, десен фар, предна лява врата, таван на купе, спойлер; необходимо
е да се извърши ремонт на автомобила на стойност от 3085.06 лева според калкулациите
на реномиран автосервиз, а към тази сума трябва да се прибавят и платените 170
лева за замяната на счупеното предно стъкло, която се е наложила незабавно
поради невъзможността колата да бъде управлявана без него; притежаваният
автомобил е бил напълно изправен, като на 04.09.2018 г. е бил преминат
технически преглед; поддържането на декоративната растителност в рамките на
населените места е задължение на съответната община съгласно чл.61 и следващите
от Закона за устройството на територията и тя е бездействала противоправно при
поддържането на растителността; в настоящия случай следва да има възмездяване
на вреди от непозволено увреждане от вещи от страна на техния собственик ***,
която освен това осъществява надзор над тях на основание на Наредбата за
изграждане и опазване на зелената система на територията на ***; настоява за уважаването на предявения иск и
присъждането на направените разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
получаването на исковата молба и доказателствата към нея ответникът е посочил,
че предявеният иск е неоснователен; липсват доказателства за обстоятелствата
около инцидента – не е конкретизирано мястото, на което той се е случил, а не
са посочени и местоположението на процесното дърво и паркираните автомобили; от
удостоверението на пожарната служба не може да се направи заключение за точното
място и за състоянието на дървото към този момент; няма доказателства щетите да
са настъпили по описания в исковата молба начин; ако действително е станал
инцидент, то причина за него е „непреодолима сила“ – разразилият се бурен вятър
на 24.10.2018 г.; дървото не е общинска собственост и общината няма задължение
да се грижи за него; към датата на настъпването на вредоносния резултат няма
информация или сигнали дървото да е било в изсъхнал вид; ответникът сочи още,
че към исковата молба липсват приложени доказателства, които да установят
големината и размера на клона, както и височината, от която е паднал; не може
да се направи обоснован и категоричен извод относно причините за инцидента;
възможно е вредата да е причинена вследствие на недобросъвестното поведение на
трети лица, виновното поведение на водача и неспазването от негова страна на
правилата за движение по пътищата с неправилно паркиране; настоява за
отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените разноски.
В първото съдебно заседание ищцата е заявила,
че към настоящия момент автомобилът е в състоянието, в което е бил след
падането на дървото, като единствено е сменено предното стъкло; вятърът не е
бил чак толкова силен, за да има непреодолима сила; в последното съдебното
заседание и писмената си защита ищцата чрез своя процесуален представител е
посочила, че справки от интернет не служат за доказване на правото на
собственост; от показанията на разпитаните свидетели е станало ясно, че
работници на общинското предприятие са посетили и рязали изсъхналите дървета в
кв.“***“, където има общински терени; кв.“***“ е територия на ***; от събраните
писмени и гласни доказателства безспорно и категорично е доказан предявеният
иск по чл.49 от Закона за задълженията и договорите по основание и размер;
доказана е описаната в исковата молба фактическа обстановка, както и
настъпилите щети върху автомобила чрез показанията на свидетелите и изготвената
съдебно – автотехническа експертиза; доказан е и механизмът на причиняването на
щетите – едната част от дървото е паднала върху два автомобила, паркирани един
до друг; установена е причинната връзка; искът е основателен и доказан; не са
доказани твърденията на общината, че счупеният клон е паднал от силен вятър и причината
не е бурен вятър, а обстоятелството, че дървото е било изсъхнало и то от
години, както твърдят свидетелите; задължение на общината е да полага грижи за
тревните зелени площи; бездействието на служителите на общината се изразява в
неизвършването на необходимите действия по премахването на изсъхналите дървета
в кв.“***“; желае присъждането на сторените разноски.
В последното съдебното заседание ответникът
чрез своя процесуален представител е посочил, че кв.“***“ е публична държавна
собственост и общината не носи отговорност; в писмена си защита твърди, че
падналият клон от дърво не е бил собственост на *** и не е бил под неин надзор;
по надлежния ред са били отстранени дървета, които са представлявали заплаха за
живущите на територията на квартала и за които общината е била уведомена, че са
такива; за премахването на процесното дърво не е регистриран сигнал; настоява
за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на направените по делото
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
***кият районен съд, след като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявеният
иск по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите е процесуално допустим.
Разгледан
по същество, той е основателен.
Съгласно чл.45 от Закона за задълженията и договорите всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. Според чл.49 от Закона за задълженията и договорите този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Съгласно т.3 от Постановление №4/30.10.1975 г. на Пленума на Върховния съд когато при ползване на определена вещ е допуснато нарушение на предписани или общоприети правила, налице е отговорност по чл.49 от Закона за задълженията и договорите. Отговорността по чл.49 от Закона за задълженията и договорите е отклонение от общото правило, че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил на другиго и тази отговорност е за чуждо виновно противоправно деяние, с което е причинена вреда на пострадалия. Предпоставките за тази отговорност са причинени на пострадалия вреди, вредите да са причинени от действието или бездействието на лице, на което отговорният по чл.49 от Закона за задълженията и договорите е възложил някаква работа, вредите да са причинени при или по повод работата, възложена от ответника и работникът да има вина за причинените вреди. В настоящата хипотеза предпоставките за ангажирането на отговорността на *** са налице. От всички писмени и гласни доказателства се установява, че произшествието е настъпило на паркинг за обществено ползване, намиращ се на улица в кв.“***“ в град ***, като е причинено от паднал клон от изсъхнало дърво, намирало се между паркинга и жилищен блок; съгласно §7 ал.1 т.4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за местното самоуправление и местната администрация с влизането в сила през 1995 г. на закона преминават в собственост на общините следните държавни имоти - местните пътища, улиците, булевардите, площадите, обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване; дотогава не е имало разделение на държавна и общинска собственост и всичката собственост е била държавна; затова законодателят с текста на закона изрично е изключил от бъдещите обекти – държавна собственост и ги е обявил за общинска собственост всички местни пътища, улици, булеварди, площади, обществени паркинги в селищата и зелени площи за обществено ползване; процесното събитие според показанията на разпитаните свидетели е настъпило именно на такъв обществен паркинг на улица, където е паднало изсъхнало дърво – то също се е намирало върху предоставената в собственост на общината зелена площ за обществено ползване; това преминаване в собственост на общините на посочените обекти от изключително значение за живота на населението е станало по силата на закона, т.е. евентуалното несъставяне на акт за общинска собственост или оставянето в съответните книги единствено на стария акт за държавна собственост няма никакво значение за преминаването на собствеността; вероятно на това се дължи отбелязването в представената в последното съдебно заседание справка (без необходимите реквизити – подпис, печат), че поземлен имот №72624.610.30 по кадастралната карта на град *** с площ от 57957 кв.м. от една страна е публична държавна собственост, а от друга се намира в урбанизирана територия, за друг обществен обект, комплекс, ж.к.“***“ в гр. *** (от графичната част е видно, че той се намира между други жилищни обекти и улици); тези обстоятелства се потвърждават категорично и от показанията на разпитаните в последното съдебно заседание и ангажирани от ответника свидетели, които са служители на общинско предприятие „Устойчиви дейности и проекти“ към ***, отстранили са падналия върху автомобила клон и сочат, че винаги са отстранявали само паднали общински дървета, като в частни имоти не ходят – ***. Затова поддръжката на процесното дърво и процесния паркинг за обществено ползване/улица за обществено ползване е била задължение на ответника по делото. В резултат на виновното бездействие на длъжностни лица от Община гр. *** (необезопасяването на процесното дърво, което представлява и нарушение на чл.41 от приетата Наредба за изграждане и опазване на зелената система на територията на ***) са причинени установените вреди по автомобила на ищцата. Неоснователни са твърденията на ответника, че същите са предизвикани от „непреодолима сила“ – според показанията на разпитаните свидетели вятърът не е бил много силен, като в този смисъл е и представената справка от Националния институт по метеорология и хидрология (на лист 41 от делото) – скоростта на вятъра в климатична станция *** към 14.00 часа е била 3 метра в секунда. От показанията на свидетелите се установява и точното място на настъпването на произшествието, както и механизмът на неговото осъществяване, който съответства на описания в исковата молба. Този механизъм се потвърждава и от приетото заключение на вещото лице. Съгласно чл.51 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. В настоящата хипотеза установените с приетата и неоспорена от страните в съдебното заседание на 21.03.2019 г. съдебно-автотехническа експертиза имуществени вреди по автомобила са в размер на 3258.86 лева, поради което искът по чл.49 във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите за заплащането на сумата от 3255.06 лева, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (31.10.2018 г.) до окончателното плащане, е изцяло основателен и трябва да бъде уважен.
На основание на чл.78 от ГПК на ищцата трябва
да бъдат присъдени заплатените и поискани от нея съдебно-деловодни разноски в
общ размер на 845 лева (в това число 135 лева внесена държавна такса
(включително 5 лева такса за банковия превод), 450 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, 205 лева първоначален депозит (включително 5 лева такса за
банковия превод) и 55 лева довнесен депозит за изготвянето на заключението
(включително 5 лева такса за банковия превод).
Водим
от горното, ***кият районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА *** представлявана от Кмета ***, да заплати на Е.И.И.
с ЕГН ********** *** следните суми: 1) 3255.06 лева (три хиляди двеста петдесет и пет лева
и шест стотинки), представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди
в резултат на увреждането на собствения на ищцата лек автомобил „***около 14.00
часа на 24.10.2018 г. в гр. ***, кв.“***“ от паднал клон на изсъхнало дърво (съгласно уточнението в
началото на първото съдебно заседание - половин дърво бяла бреза, сцепено на
две), грижата за което е задължение на
ответника – негов собственик, заедно със законната лихва върху нея от датата на
подаването на исковата молба (31.10.2018 г.) до окончателното плащане. 2) 845 (осемстотин
четиридесет и пет) лева, представляваща направените разноски по гр. дело
№4414/2018 г. по описа на ДРС.
Посочен от ищцата номер на банкова
сметка, *** на дължимите суми – банкова сметка *** ***.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ДОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: