МОТИВИ
към присъда от 07.09.2018 г. по НОХД № 639/18 г. на ВРС:
Против подсъдимия Т.В.Д. *** е внесен
обвинителен акт от ВРП, за това, че на 15.03.18 г., от частен дом, находящ се в
гр.В., ул.„***”***е отнел чужди движими вещи – 1 бр. дамски златен пръстен с
тегло 9 гр., на стойност 621.00 лв. и парична сума в размер на 300.00 лв. или
вещи на обща стойност 921.00 лв., от владението и без съгласието на собственика
С.И. В., с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по чл.194, ал.1 НК.
Съдебното производство по делото се е
развило по реда и условията на чл.371, т.2 НПК. Подсъдимият Д. е направил пълно
самопризнание относно фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и е дал съгласие да не се събират доказателства относно тези
факти. Със съответно протоколно определение в с.з., съдът е одобрил
самопризнанието и е обявил, че ще го ползва при постановяване на присъдата без
да събира доказателства относно фактите изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Участващият по делото прокурор поддържа
внесеното обвинение без изменение и пледира за налагане на наказание в
предвидените от закона размери и при съобразяване на чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58а,
ал.1 НК, с последващо приложение на чл.66, ал.1 НК.
Подсъдимият лично и чрез служебния си
защитник-адв.В.Х. пледират за налагане
на минимално по вид и размер наказание-пробация.
Пострадалата свидетелка С.В. е заявила
изрично нежелание за ползване на правата по чл.76 и чл.84 НПК.
След преценка и анализ на събраните по
делото доказателства и в рамките на обстоятелствената част на обвинителния акт,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. е род.на 13.06.74 г., с начално
образование, неженен, безработен, с лоши характеристични данни по местоживеене,
неосъждан /реабилитиран/ към инкриминираната в обвинителния акт дата.
Подсъдимият Д. се познавал със св.Н.Н.и
св.С.В., които съжителстват съвместно.Подсъдимият помагал от време на време на
семейството на св.Н., работейки в имота им находящ се в гр.В., ул.”***”***и
представляващ триетажна къща с двор. Вторият етаж на посочената къща се ползвал
от св.Н.и св.В., а останалите- от техни роднини.
На 15.03.18 г. сутринта, св.Н.помолил
подс.Д. да се качи с него до етажа му, като от там следвало да свали в двора
няколко щайги с орехи. Подсъдимият направил това, като след като свършил
останал в двора на къщата, а св.Н.и св.В. тръгнали за работа. Малко по-късно,
възползвайки се от отсъствието на семейството, подс.Д. решил да се качи до
втория етаж през един външен навес и да види дали има нещо, което би могъл да
вземе от там.Влязъл в кухнята на жилището, където видял купа с монети с номинал
от 1.00 лв. и които общо наброявали 300.00 лв. Подсъдимият ги взел без да ги
брои. След това до дивана, подсъдимият видял масивен дамски златен пръстен с
тегло от 9 гр., собственост на св.В., който бил закачен на тънка верижка. Подсъдимият
взел само пръстена, след което излязъл от жилището по обратния път.
Още същият ден той посетил заложна къща
„ПТ Финес”ЕОООД-гр.В. и заложил пръстена за сумата от 250.00 лв., а парите,
които получил от залога и тези взети от къщата на св.В. похарчил.
В хода на разследването пръстенът бил
предаден с протокол за доброволно предаване от служител на заложната къща и
върнат на пострадалата св.В..
Съгласно назначената по делото СОЕ, общата
парична равностойност на откраднатите вещи възлиза в общ размер на 921.00 лв.
Горната фактическа обстановка се
установява от направеното от подсъдимия пълно самопризнание, подкрепено изцяло
и безпротиворечиво от всички събрани на досъдебното производство и приобщени от
съда по съответния процесуален ред доказателства- показания на св.Н.Н.и св.С.В.,
заключение на СОЕ, писмени доказателства-протокол за доброволно предаване,
постановление за връщане на вещи и разписка, заложен билет, свидетелство за
съдимост и характеристика на подсъдимия.Тези доказателства не са спорни между
страните и в своето единство и логическа взаимовръзка изясняват по несъмнен
начин всички обстоятелства имащи съществено значение за правилното решаване на
делото – факта на извършване на престъплението, неговото авторство, механизма и
начина на извършване, личността и субективното отношение на дееца към
извършеното.
Въз основа на възприетата фактическа
обстановка и логичния и безпротиворечив анализ на наличния доказателствен
материал, съдът прие от правна страна следното:
Подсъдимият Д. от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъпление по чл.194, ал.1 НК, тъй като на 15.03.18 г.,
в гр.В. е отнел от владението на собственика св.В. горепосочените движими вещи
на обща стойност 921.00 лв., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои. От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл, като е
съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
му последици и е искал те да настъпят с присвоително намерение, което в случая
е и пряко обективирано, предвид последващите му разпоредителни действия с откраднатите
вещи.
След като призна подсъдимия за виновен
и съобразявайки императивното задължение по чл.373, ал.2 НПК, вр.чл.58, ал.1 НК,
съдът отчете по правилата на чл.54 НК
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия към
датата на деянието, изразеното съжаление за извършеното, оказаното съдействие
за изясняване на случая още на досъдебното производство и допринесло в
значителна степен за разкриване на престъплението, почти пълното възстановяване
на причинените щети, социалния и имуществен статус на подсъдимия –безработен,
без данни за налично имущество и доходи. Като отегчаващи вината обстоятелства се
отчетоха лошите характеристични данни по местоживеене и предходните,
реабилитирани осъждания. Значителният превес на смекчаващи вината обстоятелства
мотивира съда да определи наказание от девет месеца лишаване от свобода, а след
редукцията му с 1/3 като краен резултат да наложи на подсъдимия наказание в
размер на шест месеца лишаване от свобода. При последващата оценка относно
начина на изтърпяване на наказанието и отчитайки отново горепосочените данни
относно обществената опасност на престъплението и на самия деец, съдът счете,
че за постигане целите на чл.36 НК не е необходимо извеждането му от
обществото, поради което и при липса на други законови пречки по чл.66, ал.1 НК
отложи изпълнението на наказанието за срок от три години, считано от влизане на
присъдата в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.189, ал.3 НПК, в тежест на подсъдимия съдът присъди направените по делото
разноски в общ размер на 40.00 лв.
При горните мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: