№ 52
гр. София , 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четвърти ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20201001002122 по описа за 2020 година
Производството е образувано по две въззивни жалби.
Ищецът в първата инстанция „ТОПЛОФИКАЦИИЯ СОФИЯ“-ЕАД обжалва решение
№258 от 03.02.2020г. на СГС, ТО, VI-22 състав, постановено по гр.д.№ 3366/2017 год. в
частта, с която е отхвърлен иска му по чл.422 ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД за сумата над
34 470,39 лева до пълния претендиран размер от 41 453,24 лева, както и в частта, с която
е отхвърлен иска по чл.86 ЗЗД за сумата от 4 228,67 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението поради необоснованост и
нарушение на материалния закон. Подробни доводи са изложени в жалбата. Моли съда да го
отмени в обжалваните части и уважи изцяло предявените искове като основателни и
доказани.
Решението е обжалвано и от ответника в първата инстанция „ДИАГНОСТИЧНО-
КОНСУЛТАТИВЕН ЦЕНТЪР 29 – СОФИЯ“-ЕООД в частта, с която е уважен иска по
чл.422 ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД.
Жалбоподателят твърди, че иска е недопустим.Излага доводи, че указанията на съда за
довнасяне на дължимата държавна такса за предявяване на иска по чл.422 ГПК не са
изпълнени в указания срок, а след него. Поради това исковата молба е следвало да бъде
върната. Алтернативно излага доводи и за незаконосъобразност на решението. Твърди, че
страните са били в договорни отношения и след изтичане срока на писмения договор между
1
тях. Поради това иска по чл.59 като субсидиарен, не е приложим за процесното
правоотношение.
Поради изложеното моли съда да прекрати производството като недопустимо, а
алтернативно – да отмени решението като незаконосъобразно.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ищеца „ТОПЛОФИКАЦИИЯ СОФИЯ“-ЕАД,
с изложени доводи за неоснователност на жалбата. Твърди, че според разпоредбата на
чл.61,ал.2 ГПК, действаща към момента на срока за изпълнение указанията на съда, т.к. е
отменена от 1.09.2018 г., по време на официални празници, каквито са Коледните, срокове
не текат.Отговорът е подробно мотивиран.
Софийският Апелативен съд, като обсъди оплакванията във въззивните жалби във връзка
със събраните доказателства и законовите изисквания, приема следното:
И двете въззивни жалби са процесуално допустими като подадени от надлежни страни в
законния срок, а разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно – обосновано е и
съобразено със събраните доказателства и разпоредбите на материалния закон. Релевантните
за спора факти са правилно установени, правните изводи на съда съответстват на тях и на
разпоредбите на материалния закон, поради което настоящата инстанция изцяло ги споделя
и на основание чл.272 от ГПК препраща към тези мотиви.
От събраните по делото писмени доказателства, от фактическа страна се установява
следното:
Страните по делото „ТОПЛОФИКАЦИИЯ СОФИЯ“-ЕАД и „ДКЦ- 29 – СОФИЯ“-
ЕООД са били в облигационна обвързаност по силата на Договор № 6987/Ш 725/08.12.2008
г. при общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди по чл.149, aл.1,
т.3 от ЗЕ, със срок на действие от 01.12.2008 г. до 31.12.2010 г. Този договор е сключен въз
основа на заявление на ответника от 08.12.2008 г., с което същият е заявил желанието си да
сключи договор за топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ул.„***“ №8, абонатен номер
№2418, код на платеца 725. Неразделна част от договора са Общите условия, представени по
делото. На 21.10.2014 г. ищецът отправил до ответника покана за сключване на нов договор
за продажба на топлинна енергия, тъй като срокът на действие на стария договор е
изтекъл.Такъв обаче не бил подписан. Липсва твърдение и доказателства в тази насока.
От извлечение от протокол №14/24.07.2000 г. от заседание на Столичния общински съвет,
/т.25.2/ е видно, че е взето решение имот публична общинска собственост, представляващ
сграда на ул.„***“№8 да се предостави за ползване и управление на „ДКЦ -29“ ЕООД.
Ищецът твърди, че ответното ДКЦ има качеството на потребител на топлинна енергия за
стопански нужди по смисъла на §1, т.43 от ДР на ЗЕ за топлоснабдения имот, находящ се на
2
горния адрес в гр.***, аб. №2418 и аб.№ 5132. Поддържа, че в това си качество ответникът е
ползвал топлинна енергия за този имот за периода м.11.2013 г. до м.04.2014 г., която не е
заплатил. Представени са издадените от ищеца фактури за процесния период. Тези фактури
са анализирани от вещото лице в изготвеното заключение на съдебно-счетоводната
експертиза. Ответното ДКЦ не твърди и не доказва да е извършило плащане на потребената
топлинна енергия.
Установява се, че в сградата на същия административен адрес помещения е ползвал и
„Стоматологичен център XXIX-София“ ЕООД. От представеното решение №777/24.11.2005
г. се установява, че Столичният общински съвет е приел крайния ликвидационнен баланс на
„Стоматологичен център XXIX-София“ ЕООД и е задължил ликвидаторите да предприемат
необходимите действия за заличаване на дружеството във фирмения регистър на СГС.
С писмо от 23.01.2015 г., ищецът поканил ответника да заплати доброволно дължимата сума
за доставена топлинна енергия за периода от м. 11.2013 г. до м.12.2014 г. за ползвания
топлоснабден имот в гр. ***, ул. „***“ №8. От представеното известие за доставяне обаче е
видно, че представител на ответника е получил изпратен от ищеца документ, но от
съдържанието на известието не може да се установи нито какъв документ е връчен, нито на
коя дата е станало връчването.
Поради неизпълнение на задължението за плащане, ищецът „ТОПЛОФИКАЦИИЯ
СОФИЯ“-ЕАД подал на 21.03.2015 г. заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на
заповед за изпълнение срещу „ДКЦ 29-София”-ЕООД, по което е образувано ч.гр.д.
№15173/2015 г. по описа на СРС. Със заявлението се претендира сумата от 41 453.24 лева
главница и 4 228.67 лева лихва за периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015 г. Посочено е, че
паричното вземане е за доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.
***, ул.„***“ №8, ползван от ДКЦ-29 - за аб. № 0002418- /34 470.40 лева главница и 3 516.01
лихва/ и за аб. №0005132 - /6 982.84 лева главница и 712.66 лева лихва/. Районният съд
уважил заявлението изцяло, като на 11.11.2015 г. издал Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК срещу ответника общо за сумата от 41 453.24 лева главница,
представляваща неплатено задължение за доставена в периода от м.11.2013 г. до м.03.2014 г.
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр.***, ул.„***“ №8, ДКЦ-29 , код на
платеца Ш072500, ведно със законната лихва от 21.03.2015 г. до окончателното плащане и
сумата от 4 228.67 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 31.12.2013 г. до
18.02.2015 г., както и разноски по делото от 913.64 лева и юрисконсултско възнаграждение
от 1773.59 лева. Срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът подал възражение,
поради което „Топлофикация София”-ЕАД предявил настоящия иск по чл.422 ГПК.
По делото е прието заключение на ССЕ, от което се установява следното:
Вещото лице е проследило начислените с издадените фактури за процесния период
задължения за топла вода, отопление и мощност поотделно за аб. № 2418 и аб. № 5132.
Начислените за аб. № 2418 суми са в общ размер от 34 470.39 лева, в това число топла вода
3
от 1601.46 лева; отопление 32868.93 лева и 0 лева мощност.
Начислените за аб. № 5132 суми са в общ размер от 6 982.82 лева, в това число топла вода
от 213.51 лева; отопление 6769.31 лева и 0 лева мощност. Вещото лице е изчислило и
законната лихва върху дължимите по фактурите суми за периода от датата на падежа на
задължението по съответната фактура /месец след издаване на фактурата/ до 18.02.2015 г.
Констатирало е, че в счетоводството на ищеца няма данни за постъпили суми за погасяване
на задълженията на ответника за процесния период.
Видно от съдебно-техническата експертиза и уточненията, направени от ВЛ Й. в о.с.з. на
28.06.2019 г., абонатната станция на адрес гр.***, ул.„***“ №8 захранва с топлоносител
цялата сграда - за отопление и за БГВ. Отчетеното пред топломера количество топлинна
енергия се разпределя между потребителите в сградата въз основа на данни на пълен
отопляем обем на имота по проект, отопляем обем на имота и разход на топла вода. В
сградата има 4 потребителя, с четири различни абонатни номера. Аб. № 2418 е на
потребител „ДКЦ XXIX-София“ ЕООД, а аб. № 5132 на Стоматологичния център XXIX.
Вещото лице е проследило ежемесечните отчети по общия топломер за процесния период,
както и фактурираните суми за топлинна енергия за процесиите месеци за двата аб. №№
2418 и 5132. След анализ на тези данни е направило извод, че дължимите суми за топлинна
енергия са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на
енергетиката. Общият топломер е от търговски тип и е преминал периодичен метрологичен
контрол, съгласно изискванията. През 2016 г. абонатната станция за обекта е подменена. На
15.12.2016 г. е прекратено топлоподаването на БГВ, като до този момент е начислявана сума
за топла вода. Дали реално е доставяна топлоенергия за БГВ за процесния период няма как
да се установи към момента на изготвяне на експертизата. С констативния протокол от
15.12.2016 г. е направено преизчисление на обемите, като е приспаднат 5 етаж и сутерена.
Двата процесии абонатни номера са обединени и останали с този номер, който е с по-
големия обем.
При така установените факти могат да се направят следните правни изводи:
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК, във вр. с чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД – за
установяване съществуването на вземане за суми, с които ответникът се е обогатил за сметка
на обедняването на ищеца, ползвайки без основание топлинна енергия в имота за процесния
период, както и за обезщетение за забава, за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
При хипотезата на чл.59 ЗЗД неоснователно обогатилия се за сметка на другиго дължи да му
върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването - дължи се по-
малката от двете суми между обедняването и обогатяването. Връзката между обедняването
и обогатяването не е причинно-следствена. Размера на обедняването и обогатяването се
решава с оглед на конкретната фактическа обстановка, като всъщност това е пазарната
4
стойност на благото, с което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. Тази сума
ответникът би дължал, а ищецът би получил и в този смисъл е налице обогатяване на
ползващия за сметка на обедняването на ищеца.
Вземането за неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило
разместването на благата. Забавата за плащане на същото обаче, доколкото не е скрепена със
срок, настъпва след покана и то за вече възникнало вземане. В този смисъл е Р-4/23.01.2009
г. по гр.д.№ 5382/2007г. на ВКС,II г.о., Тълкувателно решение №82/ 28.02.1975 г. на ОСГК
на ВС; Р-131/18.02.2009 г. по гр.д.№ 6346/2007г. на ВКС, IV г.о. и др.
По делото не е спорно, че за процесния период по отношение на аб. №2418 между страните
не е сключван писмен договор за доставка на топлинна енергия. Съгласно чл.149 от ЗЕ, в
редакцията й към процесния период обаче, за доставка на топлинна енергия за стопански
нужди, какъвто е случая, писмената форма е форма за валидност на договора. Доколкото
ответникът е търговец, то единствената възможност да се обвърже с договор за доставка на
топлинна енергия с ищеца е писмен договор за доставка на енергия за стопански нужди,
защото юридическо лице може да бъде потребител само на енергия за стопански нужди. В
случая обаче такъв не е сключван за процесния период, поради което разпоредбите на ЗЕ за
продажба на топлинна енергия на основание договор са неприложими.
По делото няма спор, че ответникът е ползвател на топлинна енергия в топлоснабден имот
ДКЦ, находящ се в гр.***, ул.„***“ №8, аб. № 2418 за исковия период. Спорен е въпросът
има ли същият качеството на ползвател на топлинна енергия за стопански нужди по
отношение на топлоснабдения имот, находящ се на същия адрес и отчитан под аб. № 5132.
Пред първата инстанция ищецът, въпреки че носи тежестта за това, не е провел пълно и
главно доказване на този спорен факт.
Видно от събраните доказателства, аб. №5132 е обслужвал доставянето на топлинна енергия
за частта от сградата, ползвана от Стоматологичен център-XXIX - София. Липсват
доказателства, че след приключване на производството по ликвидация на Стоматологичния
център, ползваните от него помещения са предоставени на ищеца, съответно същият следва
да заплаща доставяната до тези помещения топлинна енергия. Видно от действалия до 2010
г. между страните договор № 6987/Ш 725/08.12.2008 г., топлинната енергия, доставяна на
ищеца, касае единствено аб. №2418. Липсват доказателства след приключване действието на
този договор, ищецът да е доставял реално топлинна енергия на ищеца за обектите,
отчитани под аб. №5132. Поради това и правилно първоинстанционният съд е приел, че
фактите, за които не е проведено главно и пълно доказване от страната, носеща тежестта на
доказване, не са осъществени. От това следва извод, че не се установява ответникът да
има качеството на потребител на топлинна енергия за процесния период по отношение на
аб. №5132, а само по отношение на аб.№2418.
С оглед изложеното следва да се приеме, че за потребената от ответника в процесния имот
под аб. №2418 топлинна енергия, доставена от ищеца, не могат да намерят приложение
5
разпоредбите на договора за доставка на топлинна енергия за стопански нужди, действал до
2010 год. Както бе посочено, писмената форма е форма за действителност, съгласно чл.149
от ЗЕ, а след изтичане срока на действие на първия договор, нов не е сключван. Поради това
са неоснователни доводите на жалбоподателя „ДКЦ-29-София“-ЕООД, поддържани във
въззивната жалба, че въпреки, че не е сключен нов договор за ползване на топлинна енергия,
то договорните отношения по предишния договор, сключен между търговски дружества,
продължава своето действие, което в случая се потвърждавало от конклудентните действия
на страните по договора с изтекъл срок. Разпоредбата на чл.149,ал.1,т.3 от ЗЕ е императивна
– „Продажбата на топлоенергия от търговско дружество-доставчик на клиент – търговско
дружество, става с писмен договор при Общи условия“.
С оглед установеното по делото, че ищецът е доставял, а ответникът е потребявал топлинна
енергия в обектите, отчитани под аб. № 2418, съдът приема, че отношенията между тях по
отношение на същия аб. се уреждат от правилата на чл.59 ЗЗД.
От събраните доказателства е установено, че в процесната сграда не е въведена система за
дялово разпределение на топлинната енергия, поради което и съдът приема, че потребената
от ответника енергия в имота следва да се определи въз основа на доставената топлинна
енергия по показанията на общия топломер и отопляемия обем на имотите в сградите,
захранвани от абонатната станция. Така потребената от ответника топлинна енергия ще е
такава част от общата доставена в сградите топлинна енергия, която съответства на
съотношението на обема на ползваните от ответника имоти към обема на останалите имоти
в тези сгради. Стойността на потребената енергия следва да се определи с оглед на цената на
енергията за стопански нужди. Това е така, защото това е пазарната стойност на благото, с
което ищецът е обеднял, а ответникът се е обогатил. От заключенията на съдебно-
техническата и съдебно-счетоводната експертизи се установява, че реално доставената
топлинна енергия в процесния имот под аб. №2418 за периода м.11.2013 г. до м.03.2014 г.
вкл. е на стойност 34 470.39 лева с ДДС.
Налице е валидно възникнало вземане на ищеца към ответника за заплащане на сумата от 34
470.39 лева, представляваща стойност на реално доставена и потребена в периода от
01.11.2013г. до 31.03.2014г. топлинна енергия от ответника за топлофициран имот, отчитан
под аб. №2418. Това е стойността на обогатяването на ответника за сметка на обедняването
на ищеца за този период. И тъй като липсват доказателства и твърдения на ответника да е
заплатена тази сума, то предявеният иск за главницата следва да бъде уважен за този размер
и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 41 453.24 лева /за разликата от
6982.84 лева/, което е стойността на доставената топлинна енергия за аб.№5132. Този факт
се установява и от заключението на ВЛ по приетата ССЕ - че не е постъпило плащане на
претендираните суми в счетоводството на ищеца.
Вземането за неоснователно обогатяване е изискуемо от момента, в който е настъпило
разместването на благата и от този момент тече погасителната давност. Забавата за плащане
6
на същото обаче, доколкото не е скрепена със срок, настъпва след покана и то за вече
възникнало вземане.
В конкретния случай предмет на делото е мораторна лихва за периода от 31.12.2013 г. до
18.02.2015 г. По делото не са ангажирани доказателства, че до ответника е достигнала
отправена от ищеца покана за плащането на главницата преди 18.02.2015г. Няма данни дали
и кога е връчена на ответника отправената от ищеца с писмо от 23.01.2015 г. покана. От
коментираното по-горе известие за доставяне е видно, че представител на ответника е
получил изпратен от ищеца документ, но от съдържанието на известието не може да се
установи нито какъв документ е връчен, нито на коя дата е станало връчването /л.12 и 13/.
Поради това правилно първоинстанционният съд е отхвърлил изцяло като неоснователен
иска за съществуване на вземането за обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 31.12.2013 г. до 18.02.2015 г.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя „Топлофикация София“-ЕАД за
приложимостта на правилото на чл.84,ал.1 ЗЗД, според което, когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. И тъй като
Общите условия на дружеството са публични и на всички клиенти е известно, че стойността
на топлинната енергия се заплаща ежемесечно /20-то число на месеца, следващ месеца на
доставката на топлинна енергия/, то задълженото лице е в забава след изтичането на срока за
плащане на задължението. Тъй като вземането на ищцовото дружество за главница
съставлява обезщетение за неоснователно обогатяване, а не по силата на облигационна
обвързаност за процесния период, то правилото на чл.84,ал.1 ЗЗД е неприложимо в
случая.Забавата за плащане тече от поканата.
С оглед изложеното въззивният съд намира, че решението е правилно и съобразено със
закона и следва да бъде потвърдено. И двете въззивни жалби следва да се оставят без
уважение като неоснователни.
При този изход на делото страните не си дължат разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВРЖДАВА решение №258 от 03.02.2020г. на Софийски градски съд, ТО, VI-22
състав, постановено по гр.д.№ 3366/2017 год.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8