МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА ПО ВНЧХД № 371/2019 ГОДИНА
С присъда № 27/20.09.2019 г. постановена по НЧХД № 93/2019 г. на Новопазарският
районен съд подс.
К.А.К. е признат за невиновен в това, че на 30.09.2018 г. в с. Стан общ. Нови пазар обл. Шумен, причинил на С.И.М.
лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на
здравето - престъпление по чл.
130, ал. 2 във вр. ал.
1 НК и на осн. чл. 304 във вр. с чл. 9 ал. 2 от НК е оправдан.
Със същата присъда е отхвърлен предявения граждански иск от С.М. за
причинени неимуществени вреди от деянието в размер на 3 000 лв. ведно със
законната лихва от датата на увреждането до окончателното и изплащане, осъдил С.М.
да заплати на подс. К.К. направените по делото разноски в размер на 500 лв.,
както и по сметка на РС-Н.пазар разноски д. т. върху отхвърления граждански иск
в размер на 120 лв. и 5 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.
Недоволен от присъдата С.И.М. я обжалва в законоустановения срок. В жалбата
сочи, че присъдата е неправилна и незаконосъобразна, както и постановена в
противоречие със събраните по делото доказателства. В депозирано допълнение към
въззивната жалба се излага, че неправилно първоинстанционния съд е приел
причинената болка за краткотрайна, като основание за маловажност на извършеното
от К. деяние. На второ място се сочи, че обществената опасност на деянието не е
ниска с оглед обстоятелството, че
деянието е извършено на обществено място, пред много хора и на спортно
мероприятие. По отношение гражданския иск, жалбоподателя намира присъдата в
тази и част също за неправилна и незаконосъобразна. Според жалбоподателя дори и
да е налице малозначителност на деянието, след като е прието, че деянието е
извършено, то би следвало да бъде уважен предявения граждански иск. Прави се
искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. К. да бъде
признат за виновен и осъден по предявеното му обвинение, както и да бъде уважен
предявения граждански иск.
В отговор на въззивната жалба подс. К. чрез защитника си – адв. Ат. В. от
ШАК намира присъдата за правилна и законосъобразна, а въззивната жалба за
неоснователна. Моли присъдата да бъде потвърдена, както и да бъдат присъдени
разноски във въззивното производство.
Редовно призован подс. К. се явява лично. Намира присъдата за правилна и
законосъобразна и моли да бъде потвърдена.
Ч. тъжител редовно призован се явява. Явяват се двамата му повереници –
адв. Д.Е. и П. В. от ВАК. Поверениците
намират присъдата за неправилна и незаконосъобразна както в наказателно
осъдителната и част, така и в гражданскоосъдителната. Намират за неправилен
извода на първоинстанционния съд за наличието на предпоставките на л. 9 ал. 2
от НК, като излагат подробни доводи в тази насока. Поради това правят искане за
отмяна на присъдата и постановяване на нова с която подс. К. да бъде признат за
виновен и осъден по предявеното му обвинение, както и да бъде присъден
предявения граждански иск в пълния му размер. Претендират се и присъждане на
направените от тъжителя разноски по делото.
ШОС в рамките на правомощията си по чл. 312 и 313 от НПК, след съвкупна
преценка на събраните доказателства,
установи следната фактическа обстановка:
Ч. тъжител С.М. и подс. К.К. се познавали от повече от 30
години. Ч. тъжител бил
футболист, играещ за ФК „Велики Преслав“, а подс. К. бил футболист играещ за ФК „Стан“.
На
30.09.2018 г. на футболния стадион в с. Стан общ.
Нови пазар от 17 ч. се провела
футболна среща между отборите на ФК „Стан“ и ФК „Велики Преслав“, като
присъствали около 50 човека публика. Преди срещата тъжителя и подсъдимия се видели и разговаряли.
Ч. тъжител М. започнал футболната среща от нейното начало, като
проявявал агресивност към играчите на противниковия отбор, което довело до
смяната на св. Й. С. - капитана на отбора на ФК „Стан“. Това станало още в първото полувреме на мача. На негово място в игра влязъл подс. К.. Непосредствено след влизане в игра на подс. К., той започнал да се заяжда
с тъжителя М. и между тях започнала размяна на закани и обиди, двамата
започнали да играят агресивно. Футболната среща приключила
в 18. 42 ч. с
резултат от мача бил 3:1 за ФК „Стан“.
След последния съдийски сигнал състезателите на двата отбора се събрали в средата на игрището, едни да поздравят съдиите, а други да им търсят сметка за съдийските им
решение по време на мача. Там – в средата на футболното игрище били главния
съдия на срещата – св. Тихомир И. и св. Мирослав Савчев – страничен съдия.
Около тях били играчите на двата отбора. На това място се намирали и тъжителя М.
и подс. К.. Тъжителя М. наплюл подс. К. по лицето, след което последния нанесъл
удар с юмрук в областта на лицето на М.. От нанесения удар М. паднал на земята
и около него се събрали играчи и от двата отбора. На терена влязъл и дежурния
лекар – св. П. П., който прегледал пострадалия и след като не установил никакви
наранявания на пострадалия, му казал да става, за да не изстине. Играчи и от
двата отбора, както и присъстващите там съдии не видели кръв или други
наранявания по лицето на пострадалия. След прибиране в съблекалнята св. Бекяров
и В. С. видели, че пострадалия се държи за главата и съобщил, че го боляла
главата, а св. В. С. видял подутина по главата на М. в областта на слепоочието. След
края на срещата М. си тръгнал с автомобила
си.
От заключението на приетата във въззивното производство СМЕ на в.л. д-р Д.Г.
се установява, че при наличие на нанесен удар в областта на лицето на
пострадалия М. на същия е причинена болка и страдание, без разстройство на
здравето временно опасно за живота.
От приложения заверен препис от Решение от 28.05.19 г. по кнахд № 146/19 г.
на АС-Шумен се установява, че е потвърдено Наказателно постановление № 1/2018
г. на Началника на РУ-Нови пазар с което на подс. К. е наложено административно
наказание глоба в размер на 1 000 лв. за нарушение по чл. 21 т. 10 от
ЗООРПСМ.
От приложената справка за съдимост на подс. К. се установява, че същия не е
осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК.
От справка с Рег. № 307000-2688/15.04.2019 г. на РУ МВР Нови пазар се
установява, че на подс. К. за извършено нарушение по чл. 21 от ЗООРПСМ, на осн.
чл. 33 ал. 1 т. 1 във вр. с чл. 25 ал. 1 от ЗООРПСМ е налагано административно
наказание глоба по АНХД № 308/2013 г. на РС – Нови пазар.
Основният въпрос, който въззивната инстанция следва да
обсъди и да се произнесе е налице ли е
нанесен от подс. К. на пострадалия М. удар с ръка в областта на лицето – от
една страна. От друга - правилно ли първоинстанционния съд е достигнал до
правния извод, че в конкретния случай са налице предпоставките на чл. 9 ал. 2
от НК.
По първия въпрос – въззивната инстанция достигна до
извода, който е направил и първоинстанционния съд, че на 30.09.2018 г. в с.
Стан след края на футболен мач между отборите на ФК „Стан“ и ФК „Велики
Преслав“ подс. К. е нанесъл удар с ръка в областта на лицето на пострадалия М..
От показанията на св. Пламен Стоянов – съдия на футболния мач се установява, че
по време на срещата между двата отбора пострадалия М. е провокирал подс. К.,
както и, че е имало пререкания между подс. К. и пострадалия М.. Установява се също
така, че след края на футболната среща, около центъра на
игрището двамата – подсъдимия и пострадалия били близо един до друг, както и,
че подс. К. ударил шамар на пострадалия. Твърди също в показанията си този
свидетел, че бил видял посягане от подсъдимия към пострадалия, като накрая
твърди, че му се видяло, че подсъдимия ударил пострадалия с шамар. От
показанията на св. Мирослав Савчев – съдия на мача, се установява, че след края
на срещата, когато голяма част от футболистите на двата отбора били в
централната част на игрището, където били и те – съдиите, първоначално твърди,
че не видял какво точно се е случило между подсъдимия и пострадалия, а в
последствие твърди, че е видял подсъдимия да удря пострадалия, накрая – твърди,
че не видял удар по лицето на пострадалия, но видял посягане. От показанията на
св. А. Ковачев – делегат на футболния съюз на този мач, се установява, че същия
не е видял подсъдимия да удря пострадалия, но видял последния, че е паднал на
земята. От показанията на св. Тихомир И. – главен съдия на мача се установява,
че по време на мача двамата – пострадалия и подсъдимия си отправяли обиди,
както и, че след края на мача същия не е видял подсъдимия да нанася удар на
пострадалия. От показанията на св. Й. С. – футболист от отбора на ФК „Стан“ се
установява, че пострадалия е провокирали обиждал както него, така и подс. К..
Установява се също така, че след края на футболната среща пострадалия е наплюл
подсъдимия в лицето, след което последния е блъснал пострадалия и той паднал на
земята. От показанията на св. Пламен П. – президент на ФК „Стан“ се установява,
че през цялата среща между двата отбора пострадалия е провокирал подсъдимия.
След края на срещата пострадалия оплюл подсъдимия, който след това го блъснал в
областта на рамото и пострадалия паднал на земята. От показанията на св. Т. Б.
– треньор се установява, че след края на мача подс. К. е нанесъл удар с юмрук
по лицето на пострадалия М., при което последния е паднал на земята. Свидетеля
не се намесил, тъй като побързал да прибере в съблекалнята млади играчи от своя
отбор, които били непълнолетни. От показанията на св. В. С. се установява, че
след края на срещата, той видял подс. К. да нанася удар с юмрук на пострадалия
и той паднал на земята. След това, в съблекалнята този свидетел видял подутина
на главата на пострадалия на мястото на нанесения му от подсъдимия удар. При
тези гласни доказателства, въззивната инстанция приема, че след края на футболната
среща, подс. К. е нанесъл удар с юмрук по главата на пострадалия М., който
вследствие на този удар е паднал на земята. Лежал известно време, след което
сам станал и придружен от свои съотборници се прибрал в съблекалнята. Съобразно
заключението на приетата във въззивното произвдство СМЕ, ШОС достига до извода,
че от нанесения удар на пострадалия, на същия не са причинени телесни
увреждания, а само болка и страдания.
По отношение втория въпрос – ШОС не приема изводите на първоинстанционния
съд за малозначителност на деянието извършено от подс. К. по смисъла на чл. 9
ал. 2 от НК. В тази връзка районния съд е приел, че причинената болка на
пострадалия била незначителна, тъй като пострадалия не се бил оплакал на фелдшера
– св. П., че го боли глава, сам станал и се прибрал в съблекалнята, съобщил
само на св. Б. и С., че го боляла главата, накрая – че сам си тръгнал от с.
Стан със собствения си автомобил. От тук и извод за явна незначителност на
обществената опасност на извършеното деяние. От свидетелските показания се
установява, че причинената болка не е била незначителна. Същата е продължила и
при престоя на пострадалия в съблекалнята, където той е съобщил за това на св. Б.
и С.. По делото не са събрани доказателства които да противоречат на
показанията на тези двама свидетели, поради което не е налице основание тези
показания да не се кредитират. От друга страна – степента на обществената
опасност на извършеното следва да се преценява и през призмата на факта, че
удара е нанесен пред футболистите на двата отбора, пред съдийския състав, както
и пред публика от около 50 човека. Всичко това води до извод за завишена степен
на обществена опасност на деянието.
При
преценката за наличието на предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК наред с
преценката на степента на обществената опасност на деянието, следва да се
вземат предвид и обстоятелствата установени по делото и касаещи и степента на
обществената опасност и на самия деец. Това районния съд не е сторил. Безспорно
по делото е налице справка от РУ МВР Нови пазар от която се установява, че
подс. К. и през 2013 г. е наказван с глоба за нарушения по ЗООРПСМ. Отделно от това – налице са свидетелски показания по делото от които се
установява, че подс. К. е имал агресивно поведение и през време на футболната
среща. Всичко това води до извод за завишена степен на обществена опасност на
подсъдимия. Реално осъщественото от подс. К.
нанасяне на удар с юмрук в областта на лицето на пострадалия, мястото на
извършване на деянието – на публично място и пред много хора, продължителността
на причинената болка – от момента на нанасяне на удара, същата е продължила и в
съблекалнята, както и обстоятелството,
че на подсъдимия е налагано и друг път наказание за футболно хулиганство,
обуславят наличие на такава обществена опасност на извършеното деяние, която не
може да бъде явно незначителна. Поради това е направените от районния съд
изводи за явна малозначителност на обществените последици на деянието
осъществено от подс. К. в настоящия случай, се явяват незаконосъобразни.
Предвид
изложеното въззивната инстанция приема, че подс. К. от обективна и субективна
страна е осъществил състава на престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК.
От
обективна страна – след края на футболната среща подс. К. е нанесъл удар с
юмрук в областта на лицето на пострадалия М.. Това той е извършил на публично
място – пред играчите на двата отбора, пред съдиите и пред присъстващата на
стадиона публика. В следствие на този удар той е причинил на пострадалия болка
и страдание което е продължило и при пребиваването на пострадалия в
съблекалнята.
От
субективна страна - деянието е извършено при пряк умисъл у подсъдимия. Той е съзнавал, че с нанасянето
на удар в областта на лицето на пострадалия ще му причини болка и страдание. Подсъдимия
е съзнавал, че чрез своите действия ще причини болка и страдание и е искал
настъпването им.
По
отношение наказанието – тъй като за престъплението по чл. 130 ал. 2 от НК е
предвидено наказание лишаване от свобода до 6 м. или глоба от 100 до 300 лв. съдът намира, че в случая е
приложима разпоредбата на чл. 78а ал. 1 от НК. От свидетелството за съдимост на
подс. К. е видно, че същия не е осъждан за умишлено престъпление от общ
характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по чл. 78а от НК. От
деянието не са причинени имуществени вреди и следва подс. К. да бъде освободен
от наказателна отговорност и да му се наложи административно наказание “ глоба
“. При определяне размера на наложеното административно наказание “ глоба “
съдът взе предвид, че към момента на извършване на деянието, в чл. 78а ал. 1 от НК размера на глобата е бил от 1000 до 5
000 лева, на подсъдимия следва да се наложи административно наказание “ глоба “
над минимално предвидения размер. Основание за този извод на съща дава факта,
че и пострадалия М. е имал както агресивно поведение спрямо подсъдимия по време
на срещата, така и обстоятелството, че пострадалия е наплюл подсъдимия,
непосредствено преди да му бъде нанесен удара в лицето. Ето защо и за постигане
целите на наказание съда определи размера на глобата от 1 000 лв.
По предявения граждански иск в размер на 3 000 лв.
срещу подс. К. за причинени неимуществени вреди. С оглед причинените болка и
страдания, агресивното поведение на пострадалия спрямо подсъдимия, както и
наплюването от пострадалия на подсъдимия и съобразно принципа за справедливост
съдът приема, че следва да осъди подс. К. да заплати на ч. тъжител С.М. сумата
от 300 лв. за причинените му неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на
сумата. Съда прие, че в останалата част до пълния размер на гражданския иск
същия е недоказан и на това основание го отхвърли.
След като съда призна за виновен подс. К., то на
осн. чл. 189 от НПК осъди същия да заплати и направените от пострадалия
разноски по делото в размер на 168 лв. и адвокатско възнаграждение от 600 лв.
Съда осъди подс. К. да заплати и д.т. върху уважения
граждански иск в размер на 50 лв. и деловодни разноски във въззивното
производство в размер на 280 лв.
За прецизност следва да се посочи, че
първоинстанционния съд неправилно и незаконосъобразно е разпоредил на
пострадалия да заплати 60 лв. по гражданския иск, при депозиране на въззивната
жалба срещу присъдата. В наказателния процес, за разлика от гражданския, гр.
ищец не дължи д. т. върху гражданския иск при образуване нито на
първоинстанционното, нито във възвинто производство. Пострдалия е изпълнил това
разпореждане и е внесъл 60 лв. за което е представил и вносна бележка.
Въззивната инстанция намира, че тази сума се явява недължимо платена и следва
да бъде освободена от НПРС.
В този смисъл съда постанови присъдата си.
Председател: Членове: 1.
2.