Определение по дело №375/2022 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 278
Дата: 2 декември 2022 г. (в сила от 2 декември 2022 г.)
Съдия: Даниела Петрова Костова
Дело: 20223000600375
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 1 декември 2022 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 278
гр. Варна, 02.12.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова

Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600375 по описа за 2022 година
установи:
Производството е по реда на чл.440 ал.2 вр.чл.341 ал.2 от НПК.
Постъпил е частeн въззивен протест от прокурор при ВОП, срещу Определение №
968 от 16.11.2022г. по ЧНД № 1110/2022г. по описа на Окръжен съд-Варна, с което е
постановено условното предсрочно освобождаване на л.св. И. В. Г., ЕГН ********** от
изтърпяване на останалата част от наказанието „Лишаване от свобода“ за срок от 9 години,
определено като най-тежко за изтърпяване, след извършено групиране с протоколно
определение № 30/11.02.2019г. по ЧНД № 369/2018г. по описа на Районен съд – гр. Девня, с
установен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от 1 /една/ година, 10 /десет/
месеца и 2 /два дни/.
В протеста се излагат съображения за необоснованост на изводите на ВОС, свързани
с доказателствата за поправяне и превъзпитание. Според представителя на държавното
обвинение, към момента на постановяване на атакуваното определение е била налице само
една от кумулативно предвидените предпоставки, тази по чл.70 ал.1 т.1 от НК. Претендира
се отмяна на първоинстанционния съдебен акт.
Варненският апелативен съд, като се запозна със съдържащите се в делото
материали и мотивите на атакуваното определение, намери следното:
Частният въззивен протест, по който е образувано настоящето въззивно
производство, е процесуално допустим, с оглед процесуална легитимация, придадена с
чл.440 ал.2 от НПК, спазване на срока и съответност. Разгледан по същество се преценява
като неоснователен.
С протоколно определение № 30/11.2.2019г. по ЧНД № 369/2018г. по описа на
Районен съд – Девня, спрямо И. В. Г. е било определено едно общо наказание лишаване от
свобода, в размер на 9/девет/ години, измежду наложените санкции по ЧНД №2763/2018г.
по описа на СГС и НОХД №314/2018г. по описа на РС – Девня.
Изтърпяване на наказанието е започнало на 04.07.2016г. Постъпил в Затвора-Варна
1
на 28.05.2018г. Към датата на постановяване на атакуваното определение, размерът на
остатъка е възлизал на 1 година, 10 месеца и 10 дни.
По делото е безспорно, че л.св. Г. е изтърпял към момента на разглеждане на делото,
Г. 7 години, 1 месец и 20 дни, от които 6 години, 4 месеца и 12 дни са изтърпени фактически,
9 месеца и 8 дни са зачетени от положен труд, което обозначава повече от изискуемата от
закона една втора.
Лишеният от свобода е участвал в трудовия процес в Затвора Варна.
Изготвената първоначална оценка на риска от рецидив е сочела средно ниво – 51т.
Като основни зони на дефицит са били регистрирани – криминално минало, отношение към
правонарушението, управление на финанси и доходи, начин на живот и обкръжение, умения
за мислене. Рискът от вреди за обществото е диагностициран като среден. Според
затворническата администрация, при Г. е отчетена бърза и лесна адаптация. Демонстриран е
отработен модел за справяне в „охраняема“ среда. Емоционално лабилен, но без данни за
проблеми или трудности, съпътстващи престоя в ЗО. На добро интелектуално и културно
ниво. Общителен, със задоволителен набор от комуникационни умения. Изградени са
трудови навици, нелице е мотивация за полагане на продължителни усилия в името на
предварително поставени позитивни цели. Предвид показните тенденции е изготвена нова
оценка, отчела понижаване на стойностите до 47т. С оглед наблюдаваните позитиви в
личностовото развитие и поведение на лишеният от свобода, е приложена прогресивна
пенитенциарна практика, като режимът на изтърпяване на наказанието е заменен от строг на
общ. Г. е преместен за доизтърпяване на остатъка от наложено наказание в МЛС от открит
тип. Със заповед №719/17.08.2022г. на Началника на Затвора, режимът отново е бил
прекатегоризиран от общ към лек.
Направена е трета оценка на криминалните фактори, отчела ново понижение – 45т.
Регистрира се спад от първоначалната оценка от 51т. до 45т. Полаганите усилия от лишения
от свобода, са в посока на осъзнато покрИ.е на материалните критерии за реализиране на
правни възможности. Той проявява критичност към извършеното. Прилаганата трудова
терапия дава резултат и прогнозира успешно приключване на процеса на превъзпитание.
Налице е готовност за съобразяване с обществото и възприетите порядки. Ново
преразглеждане на оценката на риска от рецидив, отново бележи понижение – 43 точки. То
засяга именно проблемните зони – лишеният от свобода осъзнава и приема вината си,
разбира мотивите и причините за наложените наказания, осъзнава вредата, която е причинил
с противоправното си поведение, изразява желание за компенсация на пострадалите, отчита
се мотивация за промяна, насочена към законосъобразен начин на живот. Г. страни от
негативно настроените лишени от свобода, с което работи положително върху фактора
начин на живот и обкръжение. Поставени са дългосрочни цели, работи се и върху
самоовладяването и обмислянето на различните ситуации. Ежедневната трудова
ангажираност е съпътствана с добри резултати в постигането на. Провеждат се
индивидуални разговори и беседи, с което се осъществява и изпълнение по препланирането
към присъдата. За престоя си в ЗО „Разделна“, лишеният от свобода демонстрира поведение,
което е съобразено с режимните норми и изисквания. Той е добронамерен и отговорен,
балансиран и премерен в контактите си в средата.
И. Г. е награждаван 12 /дванадесет/ пъти. Наложено му е и дисциплинарно наказание,
2
но то е заличено със Заповед №74/9.2.2021г. на Началника на Затвора. Сигнализирането за
извършена деконструктивна проява от страна на лишения от свобода, непосредствено преди
разглеждането на молбата му за предсрочно освобождаване, не може да се отчита в негова
вреда, пред липсата на категорични и окончателни доказателства за неправомерно
поведение.
Експертната оценка на актуалното психично и емоционално състояние на Г.
свидетелства за готовност и отзоваване на поканата за изследване. По време на дейността,
лишеният от свобода е спокоен, добронамерен, овладян. При провокация не се откриват
данни за проява на агресия, което следва да се отчита в положителна посока. Не са
регистрирани данни за патология, свързана с психичния статус. И. Г. споделя готовност за
законосъобразно поведение, изразява желание за трудова дейност, намира подкрепа и в
семейно отношение.
Настоящият състав не може да се съгласи с довода на държавното обвинение, че
времетраенето на полагания труд от страна на Г. е прекалено кратък, за да води до извод за
положително въздействие. Нормата на чл.439а от НПК, сочи кои са доказателствата за
поправянето на осъдения, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Законодателят не поставя изискване за
времетраене на този процес, а за участие в тях. По делото са налични писмени доказателства
за положен труд, а след като това е така, то изводът може да бъде единствено положителен и
да се отчита в полза на Г..
Изложените фактически и правни изводи, приложени по отношение личността на И.
Г., води до извод за наличие и на втората предпоставка по чл.70, ал.1 от НК. Срокът, в който
осъденото лице показва положителни промени не е мимолетен, а продължителен, което пък
прогнозира успешна реинтеграция в обществото и спазване на ограниченията и нормите.
Съобразно изложеното по-горе, въззивната инстанция изцяло споделя извода на
първоинстанционния съд, че са изпълнени законовите критерии за допускането на условно
предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1 от НК. Видно от писмо на Началника на ОЗ Варна
от 01.12.2022г. към дата 02.12.2022г., остатъкът от наложеното на л.св. И. В. Г. наказание
„Лишаване от свобода” възлиза на 1 година 9 месеца и 22 дни. В рамките на изпитателния
срок, въззивната инстанция също намира, че корекционното наблюдение следва да бъде
продължено по отношение на осъдения, чрез налагане на пробационна мярка по см. на
чл.42а ал.2 т.2 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител, така както
е постановил и първоинстанционния съд.
Водим от горните съображения настоящата инстанция намира определението на
решаващия съд за правилно и законосъобразно, но следва да бъде изменено единствено по
отношение на изпитателния срок. Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Определение № 968 от 16.11.2022г. по ЧНД № 1110/2022г. по описа на
Окръжен съд-Варна, като УСТАНОВЯВА изпитателен срок по отношение на л.св. И. В. Г.,
ЕГН ********** от ЕДНА ГОДИНА, ДЕВЕТ МЕСЕЦА И ДВАДЕСЕТ И ДВА ДНИ.
3
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата част.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4