Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……
Гр. София, 15.11.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска
Мл. съдия : Десислава Чернева
при
секретаря Екатерина Тодорова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.
д. № 6437 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
ищеца „Д.“ ООД, чрез представителя му, срещу решение № 41853/16.02.2020 г. на
Софийския районен съд, 47 с - в по гр. д. № 29026/2017 г., с което са
отхвърлени предявените
от „Д.“ ООД с ЕИК ******срещу „И.-К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******и „Л.-Б.“ ЕООД, ЕИК ******субективно
съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за
солидарно заплащане на сумата от
25 000 лв., част от общо дължими 396 848 лв., представляващи
обезщетение за имуществени вреди, настъпили в резултат от неизпълнение на
договор за строеж № 24 на 19.05.2006 г. за изграждане на бензиностанция „Пловдив
- 1 север - Садово“, находяща се в гр. Садово, обл. Пловдивска.
Жалбоподателят излага съображения, че решението е неправилно, необосновано и
незаконосъобразно, постановено при съществено противоречие с материалния закон.
Поддържа, че съдът правилно е установил фактическата обстановка по иска по чл.
49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД и строителството на
бензиностанция „Пловдив - 1 север Садово“. Сочи, че в производството е
установено, че „Л.Б.“ ЕООД като инвеститор и собственик, е възложило на „И.К.Б.“
ЕООД строителството на обекта, а той, от своя страна, е възложил на
подизпълнител - „Ю.“ ЕООД, който е
възложил на ищеца „Д.“ ЕООД строителството бензиностанцията. Установено е, че
възложителя „Ю.“ ЕООД е заплатило част
от договореното възнаграждение за изграждането на бензиностанцията, а за
останалата част има решение на ОС – Смолян, по което сумата не е събрана. Необосновано
СРС е направил извод, че не са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника по чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД, като не се установява да е налице противоправно
поведение на длъжностни лица, работещи при ответника, при или по повод
изпълнението на възложената работа, от което да са произлезли имуществени
вреди. Неоснователно съдът е приел, че ответниците нямат задължение да
упражняват контрол по изпълнението на договор, сключен с трети лица или да
гарантират изплащането на суми по този договор. Сочи, че възложилият другиму
работа отговаря за вредите при или по повод нейното изпълнение. Поддържа, че
вината на длъжностните лица при ответниците, които с поведението са станали
причина за причиняването на имуществени вреди на ищеца, се предполага по смисъла
на чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Необоснован е и извода на СРС, че не се установява
правоприемство между възложителя „И.К.Б.“ и подизпълнител - „Ю.“ ЕООД или за упълномощаване. Поддържа,
че тъй като неговият възложител „Ю.“ ЕООД няма налични активи, срещу които да
са насочи принудителното изпълнение, независимо от воденото срещу него дело на
ОС гр. Смолян и не може да заплати извършените от ищеца СМР на обекта,
незаплатените СМР съставляват претърпяната от ищеца щета и се дължат от
ответниците. Излага още, че благодарение на бездействията на служителите на ответниците,
средствата отделени за строителството, не са достигнали до ищеца. Сочи, че
щетата за ищеца се състои в неплащането на сумите по извършените СМР от страна
на „Ю.“ ЕООД, на който е възложена работата по изпълнението на СМР от двамата
ответници. Моли да се отмени решението, като се уважи изцяло иска за
обезщетение за неимуществени вреди.
Въззиваемите
страниците - ответниците „Л.Б.“ ЕООД и „И.К.Б.“ ЕООД не са взели становище по жалбата
в срока по
чл. 263 ГПК.
Съдът, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото
по реда на въззивната проверка, приема следното :
Според уредените в чл. 269 от ГПК
правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото
решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата основания.
В случая решението е валидно и допустимо
постановено, като при постановяването му не са допуснати нарушения на
императивни материалноправни норми.
По делото не е било
спорно, че между ищеца „Д.“ ООД и „Ю.“ ЕООД е
подписан договор за строеж № 24 на 19.05.2006 г. за изграждане на
бензиностанция „Пловдив - 1 север – Садово“, находяща
се в гр. Садово, обл. Пловдивска. Не е спорно, че
строителството е завършено и е издадено разрешение за ползване, че възложител
на строителството и собственик на обекта е ответника „Л.Б.“ ЕООД, който е
сключил договор за строителство с втория ответник „И--К.Б.“ ЕООД, както и че
дължимата сума за изграждане на обекта е заплатена от „Л.Б.“ ЕООД на
изпълнителя „И--К.Б.“ ЕООД в пълен размер.
В производството
се установява още, че първият изпълнител „И.-К.Б.“ ЕООД е възложил извършването
на строителството на „Ю.“ ЕООД, което, от своя страна, е възложило изграждането
на обекта на ищеца, като подизпълнител, с договор за строителство № 24/19.05.2006
г. Не е спорно, че „Ю.“ ЕООД е заплатило част от сумата, посочена в подписаните
протоколи образец 19, като стойност на извършените CMP.
Освен това се
установява, че с решение № 423 от 21.12.2012 г. на ОС - Смолян по гр. д. № 20115400100102/2011 г.,
което е влязло в сила на 02.02.2013 г. възложителят „Ю.“
ЕООД е осъден да заплати на ищеца неизплатеното по горния договор за СМР възнаграждение
в размер на 347 365, 60 лева без ДДС и разноски по делото. Не е спорно, че към
датата на исковата молба посочената сума не е платена на ищеца и същата не е
принудително събрана в рамките на образуваното изпълнително производство.
В същото време
не се твърди, нито се установява да има договорни правоотношения между ищеца „Д.“ ООД и двамата ответници,
чието осъждане за заплащане на имуществени вреди се претендира в
производството.
Въз основа на
направените уточнения на исковете, включително в рамките на въззивното производство,
се установява, че ищецът претендира от ответниците заплащане солидарно на имуществени
вреди, причинени в резултат от неплащането
на сумите по извършените СМР от страна на „Ю.“ ЕООД, като възложител на СМР на
ищеца, на което дружество, изпълнението на СМР по строежа на бензиностанцията, е
възложено от двамата ответници.
Във връзка с доводите на ищеца във
въззивното производство, в допълнение към изводите на СРС, настоящият състав
намира следното по възникналия спор :
Доколкото ищецът е претендирал
заплащане на имуществени вреди, претърпени от увреждащи действия (бездействия) на
служители на ответниците, съобразно материалния закон, СРС е квалифицирани по чл. 49 ЗЗД, вр.
45 ЗЗД - за обезщетяване на вреди причинени от действия
на служителя на ответниците, в случаите на възлагане
на работа. По делото не се
установява, нито се твърди между ищеца и
ответниците да съществуват договорни отношения.
В практиката последователно се приема, че отговорността по чл.
49 ЗЗД е деликтна и се носи от лицата, възложили другиму извършването на някаква работа,
за вредите, причинени при или
по повод тази работота. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни
и виновни действия или бездействия, тя е безвиновна, има обезпечително - гаранционна функция и произтича от вината
на натоварените с работата физически лица. Отговорност по чл.
49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания
или надлежните правила за извършване
на възложената работа. В този смисъл, практиката, обективирана
в т. 10 от ППВС № 7/1959 г., т. 2 от
ППВС № 17/1963 г., т. 3 от ППВС 4/1975 г., решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр.
д. № 537/2010 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС, решение № 100 от 16.02.2010 г. по
гр. д. № 696/2009 г., Г. К., ІІІ ГО на ВКС, решение № 63/01.03.2016 г. по гр.
д. № 4885/2015 г., ІV г. о. ВКС, решение № 141/08.01.2021
г. по гр. д. № 3052/2019
г., IV г. о. ВКС, решение № 60292 от
21.02.2022 г. по гр. д. №
3992/2020 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.
В обобщение следва, че съгласно
разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил някаква работа, отговаря
за вредите причинени при или по повод изпълнението й. Става въпрос за специална
гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди, която по същество е обективна
и е уредена в закона като възможност да се търсят вреди от юридическото лице,
което е възложило на другиго извършването на определена работа, когато при или
по повод изпълнението й са причинени вреди. На общо основание, съгласно чл. 53 ЗЗД, ако се установи, че вредите са причинени от неколцина, те отговарят
солидарно.
Следователно, в съответствие с изискванията
на материалния закон СРС е приел, че ангажирането отговорността на ответниците
по посочения ред изисква пълното и главно доказване от ищеца на противоправно причинени вреди от действия (бездействия) на
лица - служители на двамата ответници, при или по повод извършване на възложена
им работа, наличие на причинно - следствена връзка между поведението на
служителите на ответниците - деликвенти и
претърпените от ищеца неимуществени вреди. Вината, по смисъла на чл. 45 ЗЗД, се
предполага до доказване на противното. По общите правила на доказването при деликтите, в тежест на ответниците е да оборят презумцията за виновно причиняване на вредите.
Трайната практика на съдилищата,
която се споделя и от настоящият състав, непротиворечиво приема, че по иск за обезщетение за вреди по чл. 49 ЗЗД, вр.
с чл. 45 ЗЗД ищецът, по общите правила на процеса - чл.
154, ал. 1 ГПК и с всички доказателствени
средства, следва да установи, пълно и главно, увреждащото деяние (вреда) и причинно - следствената връзка между него. Както е прието и в
ППВС № 4/68 г., правилното прилагане на закона изисква
за присъждане на обезщетение за вреди да
се установи, че действително са претърпени такива
вреди. (в този смисъла решение № 136 от 08.12.2017 г. по
гр. д. № 5025/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).
В заключение, въззивният
съд се солидаризира с изводите на СРС, че в производството не се установява извършване
на противоправни действия от служители на двамата
ответници, довели до причиняване на имуществени вреди на ищеца, които да са в пряка причинна
връзка с поведението на служителите на ответните дружества.
Сумата, която
се претендира от двамата ответници, по същество съответства на незаплатеното на
ищеца възнаграждение за извършени от него СМР по договор за строителство №
24/19.05.2006 г., който е сключен с възложителя „Ю.“ ЕООД, (трето лице за
спора), за която сума ищецът вече разполага с изпълнителен титул срещу длъжника
– възложител, на база решение № 423 от 21.12.2012 г. на ОС - Смолян по гр. д. № 20115400100102/2011 г.,
което е влязло в сила на 02.02.2013 г.
Следва да се
сподели и извода на СРС, че ответниците „Л.Б.“ ЕООД и „И.К.Б.“ ЕООД не носят отговорност
за неплатежоспособността на възложителя „Ю.“ ЕООД, с което ищецът е сключил
договор за строителство, нито се установява, че следва да отговарят за
изпълнението на неговите задължения по договора за СМР, сключен с ищеца.
Не е спорно, че
„Л.Б.“ ЕООД, като собственик на построения обект бензиностанция „Пловдив - 1
север - Садово“, находящ се в гр. Садово, обл. Пловдивска, е заплатил договорената сума за
извършените в обекта СМР на първият изпълнител „И.-К.Б.“ ЕООД, с който той е
имал договорни отношения и в изпълнение на задълженията си по тези отношения.
Дори да се
приеме, че ответникът „И.-К.Б.“ ЕООД е действал като възложител и по договора
за строителство от 19.05.2006 г., сключен с ищеца (на база споразумение от
14.04.2008 г., подписано от представители на ищеца и този ответник),
отговорността му за заплащане на възнаграждението за строителство би била
договорна, а не деликтна за причинени имуществени вреди,
каквито претендира ищеца в производството.
Основателно е
направен извод, че двамата ответници нямат задължение да упражняват контрол по
изпълнението на договора от 19.05.2006 г., който е сключен между трети спрямо
тях лица, тъй като те не са страни по този договор. Нямат и задължения да разпореждат
изплащане на суми по този договор, а дори да имаха, отговорността им отново
нямаше да е при условията на непозволено увреждане, както претендира ищеца.
В
заключение СРС е направил обоснован извод, че не се доказват кумулативно
изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на ответниците - противоправно поведение на служители на
ответниците, от които ищецът да е претърпял имуществени вреди, в причинна
връзка с действията им.
Доколкото изводите на настоящият
състав съвпадат с тези на СРС, не са налице основания за промяна на решението.
Същото е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон
и следва да се потвърди.
По разноските пред СГС : С оглед изхода на спора право на разноски за
настоящото производство имат ответниците. Те не правят искане за присъждане на
такива до приключване на устните състезания пред настоящата инстанция, поради
което съдът не присъжда разноски в тяхна полза.
Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 41853/16.02.2020
г. на Софийския районен съд, 47 с - в по гр. д. № 29026/2017 г., с което са отхвърлени предявените от „Д.“
ООД с ЕИК ******срещу „И.-К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******и „Л.-Б.“ ЕООД, ЕИК ******субективно
съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД за
солидарно заплащане на сумата от 25 000 лв. (част от общо дължимите
396 848 лв.), представляващи обезщетение за имуществени вреди, настъпили в
резултат от неизпълнение на договор за строеж № 24 на 19.05.2006 г. за
изграждане на бензиностанция „Пловдив - 1 север - Садово“, находяща
се в гр. Садово, обл. Пловдивска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от получаване на съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.