Решение по дело №1558/2017 на Окръжен съд - Бургас

                                         Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Номер    107                                      05.04.2018 година                               Град Бургас

 

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски окръжен съд                                                                         граждански състав

На петнадесети март                                                 Година две хиляди и осемнадесета

В открито заседание в следния състав:

                                                     

                                                    Председател:    Симеон Михов                                                 

                                                            Членове:                                                           

                                      

Секретар                    Стойка Вълкова

Прокурор                    Валентина Чакърова          

като разгледа докладваното от                   С.Михов 

гражданско дело номер                1558             по описа за              2017 година.

 

                        Производството по делото е образувано по повод искова молба от И.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Станко Кралев ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Раковски № 2 против Прокуратурата на Република България, да бъде осъдена да й заплати сумата от 30 000 лв. неимуществени вреди, изразяващи се в непоправими морални и физически травми, уронване на професионалния авторитет, постоянен стрес и притеснения, безсъние, тревожност, като пряка и непосредствена причина от воденото против ищцата наказателно дело и необосновано дългия период от 21.07.2005г. до 22.12.2015г. включително като обвиняема за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК, вр.чл.169 ал.1, т.1, т.3 и т.4 от ЗУТ, вр.чл.49 т.1, т.2 и т.3, чл.50 ал.1 и ал.2, т.7 от Наредба № 4/ 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционите проекти, ведно със законната лихва от увреждането – 22.12.2015г., както и да заплати направените по делото разноски. Според изложеното в исковата молба, на 14.10.2014г. ищцата е била привлечена като обвиняема от прокурор при ОП-Бургас за извършено престъпление по чл.123 от НК, затова, че в качеството си на проектант при условията на независимо съпричиняване с П. А. М.във връзка с работа по проект за обект еднофамилна жилищна сграда на С. И.К. в УПИ VІ-8540, м.“Буджака“ в община Созопол възложена на „Авистон“ ООД – Пловдив, на 21.07.2005г. в землището на гр.Созопол е причинила смъртта на И. Г. Д.с ЕГН ********** поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно-регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност. С постановление от 17.09.2015г. отново й било предявено същото обвинение.  С постановление от 22.12.2015г.***, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство спрямо И.А.. Въпреки привличането на ищцата като обвиняема през 2014г., още през 2005 г. същата е била разпитвана и са й били отправяни упреци, че е виновна за смъртта на пострадалия.

Окръжна прокуратура – Бургас като представител на Прокуратурата на РБългария, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК ********* счита, че предявения иск е неоснователен, тъй като ищцата не е представила доказателства за действително претърпени от нея вреди, както и за причинна връзка с действия на представители на прокуратурата – разпространяване на позорящи обстоятелства, медийни изяви и др. Наказателното производство е било проведено в рамките на 14 месеца, разумен срок според практиката на ЕСПЧ. Претенцията е завишена по размер е не е съобразена с вредите и стандарта на живот в България. Спрямо ищцата не е била искана и вземана мярка за неотклонение. 

В съдебно заседание ищцата, чрез процесуалния си представител поддържа иска и счита, че следва да бъде уважен в пълен размер. В подкрепа на тезата си ангажира свидетелски показания.

В пледоарията си в съдебно заседание, пълномощникът на ответника твърди, че иска е изцяло неоснователен, а евентуално силно завишен и не отговаря на действителните претърпени вреди. 

 

                        Съдът след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното.

Съдът счита, че исковата молба е допустима, като предявена пред надлежния съд съобразно чл.7 от ЗОДОВ, вр.чл.104 т.4 от ГПК, след като деянието е било извършено в съдебния район на ОС-Бургас. 

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Досъдебното производство е било образувано с постановление от 21.07.2005г., като на 07.12.2007г. е било спряно, а с постановление на  ОП-Бургас от 12.10.2011г. е било възобновено. С влязло в сила постановление от 22.12.2015г.***, на основание чл.243 ал.1, т.1, вр.чл.24 ал.1, т.1 от НПК е било прекратено наказателното производство по ДП сл.д. № 824/2005г.***005г. на БОП, водено срещу И.А. за престъпление по чл. 123 ал.1, вр.чл.169 ал.1, т.1, 3 и 4 от ЗУТ; чл.49 т.1, 2 и 3 и чл.50 ал.1 и 3, т.7 от Наредба № 4/ 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционите проекти. Видно от материалите по приложените преписи от следственото дело, ищцата е била привлечена като обвиняема на 14.10.2014г. С постановление от 17.09.2015г. отново й е било предявено обвинение за извършване на същото престъпление, на която и дата А. е била разпитана. В самия протокол дословно е записано „Поддържам обясненията, които съм дала преди това“. Но доказателства за извършен разпит на по-ранен етап не бяха приложени.

Свидетелят Б. Б., твърди, че познава ищцата от 2005г., като в края на годината са я извикали за свидетел по повод трагичния инцидент и била много притеснена като проектант-конструктор на обекта. След това с нея се работело много трудно, била притеснена, страхувала се. През 2014 – 2015г. след като била привлечена като обвиняема, станала сприхава, държала се дръпнато с клиентите, прекалено се стараела всичко да е изрядно. Причината затова било повдигнатото обвинение. С прекратяването на наказателното производство се поуспокоила.   

Свидетелят Б. А.– съпруг на ищцата, разказа, че през 2005 или 2006г. съпругата му И.А. били призовани като свидетелки по делото и той ги закарал заедно с П. М. с колата. След разпита двете били много притеснени. А. станала раздразнителна, нервна, започнала да се кара с него и двете им деца. След години й повдигнали обвинение и ищцата получила емоционален срив, като не контактувала със свидетеля както преди. След прекратяване на наказателното производство, съпругата му видимо се успокоила.  

 

Представените доказателства водят до извода за основателност на иска. Съгласно чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата е възникнало вземане за обезщетение за неимуществени вреди от незаконно повдигане и поддържане на обвинение за престъпление, за което по-късно наказателното производство е било прекратено. Ответната страна е материално легитимирана да отговаря за тези вреди като процесуален субституент на държавата в качеството си на орган, от чиито актове и действия са причинени описаните в исковата молба вреди.

В хода на настоящото производство по несъмнен начин се установи, че претърпените от ищцата вреди, изразяващи се в емоционален срив, страх от наказателна репресия, нервност, раздразнителност, са в причинно-следствена връзка с незаконното обвинение.

Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, което не е абстрактно понятие. Указания са дадени в ПП 4/1968г. на ВС, а също и в постановената практика от ВКС по реда на чл.290 от ГПК относно определянето на обезщетението /Тълкувателно решение № 3/ 22.04.2004г. на ВКС по тълк.гр.д.№ 3/2004г.; решение № 532/ 24.06.2010г. по гр.д.№ 1650/2009г. ІІІ ГО, ГК и др./. Съобразно застъпеното в тези актове, съдът следва да съобрази вида и характера на упражнената процесуална принуда, продължителността и предмета на наказателното производство, поведението на страните, процесуалните им представители и участвалите държавни органи в наказателното производство, последиците от увреждането съобразно продължителността им, тяхната степен и интензитет, възрастта на пострадалата, социалното и общественото й положение. Разгледани поотделно и в тяхната съвкупност, тези критерии предоставят следната характеристика спрямо И.А.. Наказателното производство против нея е продължило около година и 2 месеца. Процесуална принуда не е била упражнявана. Увреждането може да се приеме, че се е изразило в понасяне на неудобства, свързани с участието й в процесуални действия при провеждане на досъдебното производство, свързано с негативни емоции от личен и семеен характер, без да са налице доказателства за трайни здравословни или психически увреди. С оглед установената продължителност на наказателното производство и след като взе предвид събраните по делото доказателства, съдът счита, че иска за присъждане на обезщетение за посочените неимуществени вреди, се явява основателен и следва да бъде уважен, но частично спрямо претендирания размер. Или претърпените неудобство и страдания от А. вследствие на преживяното, съдът преценява, че в парично изражение отговарят на сумата от 3 000 лв. За да определи обезщетението в такъв размер, съдът взе предвид и показанията на разпитаните свидетели, които са в полза на извода за пряка причинно-следствена връзка между проведеното наказателно производство и установените страдания.

Възраженията на ответната страна относно прекомерността на търсеното обезщетение, бяха взети предвид, вкл. събраните доказателства за липсата на принудителни мерки спрямо А..

Останалите възражения са неоснователни. Ако представителят на ОП-Бургас твърди, че постановлението за прекратяване на наказателното производство е било атакувано, следваше на основание  чл.154 ал.1 от ГПК да приложи доказателства затова. При липсата на такива, съдът приема, че постановлението е породило целените правни последици.

Именно защото се касае не за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 от НК, продължилото 14 месеца досъдебно производство не е разумен срок.

Или искът по чл. 2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ е основателен до размер от 3000 лв., като в останалата част до пълния предявен размер от 30 000 лв. – за разликата от 27 000 лв., се явява неоснователен и съдът го отхвърля.

Ищцовата страна претендира на основание чл. 86 от ЗЗД присъждане и на законната лихва върху определеното обезщетение за неимуществени вреди от датата на увреждането до окончателното изплащане. Задължението за обезщетение на вреди, причинени от държавата или нейни служители несъмнено е изискуемо от деня на увреждането и съгласно чл. 84 ал. 3 от ЗЗД длъжникът се смята в забава от този ден и без покана. С оглед и императивната норма на чл.84 ал.3 от ЗЗД, законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането или от 22.12.2015г.

Предвид изложеното, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ОП-Бургас следва да заплати в полза на И.А. съобразно уважената част от иска направените по делото разноски, които са в общ размер от 1440 лв., като 1430 лв. са заплатено адвокатско възнаграждение и 10 лв. внесена държавна такса или общо сумата от 144 лв. Липсата на доказателства за направени от ответника разноски, води до неприлагането на чл.78 ал.3 от ГПК. 

                        Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд 

 

Р   Е   Ш   И:

 

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на И.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Станко Кралев ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Раковски № 2 сумата от 3 000 /три хиляди/лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото против ищцата наказателно производство, ведно със законната лихва от датата на причиняването – 22.12.2015г. до окончателното изплащане, като иска до претендираните 30 000лв., ОТХВЪРЛЯ иска като недоказан.

Осъжда Прокуратурата на Република България, гр.София, ул.Витоша № 2, ЕИК *********, представлявана от Окръжна прокуратура – Бургас да заплати в полза на И.В.А., ЕГН **********,***, чрез пълномощник адв.Станко Кралев ***, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.Раковски № 2 сумата от 144 /сто четиридесет и четири/лв. направени по делото разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд – гр.Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                         ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: