О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 09.02.2021 год. град Стара Загора
Старозагорският административен съд в закрито
съдебно заседание на девети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
Председател: БОЙКА
ТАБАКОВА
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА КАД № 70 по описа за 2021 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството
е образувано на основание чл. 229, ал.
1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
по частна жалба на МГ.Х. против определение от
21.01.2021 година, постановено по адм. дело № 371/2020 г. на Административен
съд Стара Загора, с което се отказва предоставянето на безплатна правна помощ
за процесуално представителство по делото на ищеца.
Частната жалба
е подадена в срока по чл. 230 АПК,
и от страна с правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Частният
жалбоподател М.Г.Х. е подал искова
молба, с която са предявени субективно и обективно съединени искове против ГД
„Изпълнение на наказанията“ за присъждане на обезщетение в размер на
4 000лв за претърпени неимуществени вреди от бездействие на ответника да
му предостави храна, съобразена с изповядваната от него религия в периода от
21.07.2003г до 13.07.2004г и от 01.07.2013г до 01.06.2015г, и против
Министерство на правосъдието за сумата от 5 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди от бездействие да му се предостави храна,
съобразена с религията исляма в периода от 13.07.2004г до 01.06.2009г. С молба
от 15.01.2021 година Х. е направил искане до съда за предоставяне на правна
помощ. С оспореното определение от 21.01.2021 година АС Стара Загора е оставил
без уважение искането за правна помощ, като е изложил съображения, че делото не
се отличава с фактическа и правна сложност, както и че предоставянето й не е
оправдано от гледна точка на ползата, която би допринесла на ищеца, предвид
завидната му правна култура, съобразно формулирани по това дело и по множество
други дела, по които той е страна, искания и провежданата правна защита.
Касационната
инстанция намира така постановеното определение за правилно.
Правилно
първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките за предоставяне
на правна помощ на жалбоподателя. Безплатна правна помощ за процесуално
представителство по чл. 21, ал. 2
Закона за правната помощ /ЗПП/, се предоставя в два случая - когато
по закон се предвижда задължителна адвокатска защита, или по преценка на съда.
Предвид предмета на делото, в обсъждания случай не е налице първата хипотеза на
задължителна адвокатска защита. Във втората хипотеза съдът разполага с
правомощието да прецени необходимостта от предоставяне на правна помощ с оглед
релевантните факти по делото. Съдът е преценил, че и при наличието на
доказателства за липсата на парични средства у молителя, следва да откаже
правната помощ по чл. 21, ал. 3 ЗПП, като е констатирал, че предоставянето й не е оправдано от
гледна точка на ползата, която би донесла на ищеца, както и че делото не се
отличава с фактическа и правна помощ, по аргумент от чл. 24, т. 1
и 2 ЗПП.
Този извод е основан на факта, че ищеца е завеждал такъв род дела, че доказателствената тежест за релевантни
обстоятелства се носи от ответника, а на следващо място, че ищецът има добра
правна култура и достатъчно познания относно хода на процеса, правилата и
възможностите за защита на процесуалните и материалните му права.
Обосновани са
и правните изводи на АС, че не е доказана и хипотезата за "интереси на правосъдието",
в каквато насока жалбоподателя е изложил твърдения. Не могат да бъдат споделени
оплакванията в частната жалба, че отказът за предоставяне на правна помощ е в
нарушение на разпоредбата на 6,ал.1 от ЕКПЧ, гарантиращ на всеки право на
справедлив и публичен процес в разумен срок и от независим и безпристрастен
съд. Правото на справедлив процес по отношение на конкретното дело не е
обвързано от задължителна адвокатска защита, поради което правилно
първоинстанционният съд е преценил изискванията на чл. 23, ал. 3 ЗПП, като при формирането на преценката си е отчел всички
доказателства, както и че е налице нарушаване на процесуални права на ищеца,
които да обосноват извод, че отказ за достъп до системата за правна помощ би
довел до сериозно накърняване на доверието към съда и следователно не е в
интерес на правосъдието.
Предвид на
изложеното, Касационният състав на Старозагорския административен съд намира,
че съдът правилно е приложил материалния закон и обосновано е отказал
предоставянето на правна помощ на ищеца. В определението съдът коректно е
обсъдил данните по делото във връзка с исканията на жалбоподателя и обосновано,
в съответствие с приложимите законовите разпоредби е приел, че са налице
основанията по чл. 24, ал. 1
и 2 ЗПП
да се откаже предоставянето й.
Предвид
изложеното, обжалваното определението е правилно, не са налице основания за
отмяната му и същото следва да се остави в сила.
Водим от горното и на основание чл.235 от АПК,
Старозагорски административен съд , тричленен състав
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ В
СИЛА определение от 21.01.2021 година, постановено по адм.
дело № 371/2020 г. на Административен съд Стара Загора, с което се отказва
предоставянето на безплатна правна помощ за процесуално представителство по
делото на ищеца.
Определението е окончателно и не подлежи на
обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.