Р Е Ш
Е Н И Е
№ 362 03.10.2022г. град Стара Загора
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
Старозагорският административен съд,
ІII състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:ИРЕНА ЯНКОВА
при
секретар Стефка Христова
и
с участието на прокурора като
разгледа докладваното от съдия ИРЕНА ЯНКОВА
административно
дело № 444 по описа за 2022г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл. 19,ал.6 от Закона за
автомобилните превози/ЗАвП/.
Делото е
образувано по жалба на сдружение "За Земята – достъп до правосъдие",
представлявано от И.С.П.
и М.А.А., срещу писмо с изх. № 26-00-744/05.11.2018 г. на заместник-министъра на околната среда и водите.
Твърденията са, че писмото е нищожно, алтернативно - незаконосъобразно,
поради което се иска прогласяване на неговата нищожност, респ. неговата отмяна.
С първоначалната жалба и последващите становища се излагат съображения,
както следва:
Налице е активна процесуална легитимация на жалбоподателя на осн. § 1,
т. 25 от ДР на Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ във вр. с чл. 127,
ал. 2 от ЗООС, доколкото жалбоподателят представлява сдружение, създадено в
съответствие с националното законодателство - неправителствена организация,
регистрирана като юридическо лице с нестопанска цел по ЗЮЛНЦ, а съобразно
целите на дейност на сдружението същото е екологична организация, работеща за
опазването на околната среда.
Твърди се, че писмо с изх. № 26-00-744/05.11.2018 г представлява административен акт, с който се разрешава на „Брикел“ ЕАД да изгаря съвместно въглища и неопасни
отпадъци. Сочи се, че като правни последици писмото променя параметрите на
дейностите, които операторът „Брикел“ ЕАД има право да
извършва. По същество се сочи, че с оспореното писмо по реда на чл. 117, ал. 7 от ЗООС е разрешено на „Брикел“ ЕАД да извършва пробни изпитвания в
експлоатационни условия за съвместно изгаряне на въглища и неопасни отпадъци.
Във връзка с гореизложеното се поддържа, че писмо с изх. № 26-00-744/05.11.2018 г. е издадено от некомпетентен орган – зам.-министър на околната
среда и водите. Разпореденото с писмото е в пряко противоречие с чл. 42, § 2,
б. "б" от Директива 2010/75/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
от 24.10.2010 г. относно емисиите от промишлеността, което обосновава нищожност
на писмото като административен акт. Твърди се още и нищожност на писмото
поради липса на предварително произнасяне на компетентен орган в процедура по
оценка на въздействието върху околната среда, както и липса на задължителни
реквизити като условия на изгаряне, срок и пр. Изложени са и съображения за
унищожаемост на писмо с изх. № 26-00-744/05.11.2018 г .
По делото е постъпило становище от процесуален представител на
ответника, в което се поддържа недопустимост на жалбата. Сочи се, че писмото не
представлява административен акт по см. на чл. 21 от АПК, доколкото с него не
се създават права или възлагат задължения за адресата му. По същество се сочи,
че писмото представлява отговор на запитване от оператор за приложимостта на
чл. 117, ал. 7 от ЗООС. На следващо място се сочи, че оспорването е недопустимо
поради това, че правото да оспорват субектите по см. на § 1, т. 25 от ДР на
ЗООС,
когато се засягат техни права и законни интереси.
В съдебно заседание оспорващият се представлява от адв. И., която поддържа жалбата на заявените основания и претендира разноски
по делото.
Ответникът – заместник-министър на околната среда и водите,
не се явява и не се представлява.
Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото
доказателства, намира за установено следното:
„Брикел“ ЕАД
гр. Гълъбово е притежател на комплексно разрешително № 40-Н2/2021 г. за производство на топлинна енергия и
водород. С писмо изх.№ 916/23.07.2018 г. е искано от министъра на околната среда и водите да разреши
пробни изпитания за съвместно изгаряне на неопасни отпадъци с въглища в горивната инсталация на „Брикел“ ЕАД.
С писмо изх. № 26-00-744/05.11.2018 г. заместник-министърът на МОСВ е отговорил, че нормативната уредба по комплексните
разрешителни изисква предварително разрешаване чрез КР на всички планирани
промени по см. на § 1, т. 40 и т. 41 от ДР на ЗООС. Посочено е още, че
текстовете на закона не предоставят възможност за извършване на пробни
изпитания на планирани промени в технологичните процеси преди тяхното
разрешаване в условията на разрешително. Посочено е и изключението по чл. 117, ал. 7 от ЗООС за инсталации и части
от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на
нови продукти и процеси, че не са предмет на разпоредбите за комплексни
разрешителни.
С процесното
писмо „Брикел“ ЕАД
е информиран, че в действащото комплексно разрешително за централата не е
разрешено приемането на отпадъци за оползотворяване, т. е. изграждането и
експлоатацията на съоръженията не е съобразено с осъществяването на такава
дейност. Посочено е, че МОСВ приема, че предлаганият процес е нов за
инсталацията. Посочено е още, че към планираните дейности в конкретната горивна
инсталация може да бъде приложена разпоредбата на чл. 117, ал. 7 от ЗООС, в съответствие с
която провеждането на експеримента е допустимо без предварително поставяне на
специални условия в КР по отношение на горивните съоръжения, които ще се
използват. В т. 1 до
т. 6 от писмото са описани условията, при които може да
се извърши експерименталното изгаряне на отпадъци. При така установената
фактическа обстановка съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима предвид изрично заявената претенция за
нищожност на административния акт. Съгласно чл. 149, ал. 5 от АПК
административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на
нищожността им без ограничение във времето.
Съдът намира, че процесното писмо изх. № 26-00-744/05.11.2018 г. представлява административен
акт по см. на чл. 21 от АПК. Съгласно ал. 1 на цитираната разпоредба
индивидуален административен акт е волеизявлението на административен орган или
на друг овластен със закон за това орган или организация, с което се създават
права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни
интереси на отделни граждани или организации, както и отказът да се издаде
такъв акт. В конкретния случай, по повод на писмо на „Брикел „ЕАД № 916/23.07.2018 г. е формирано властническо волеизявление, с което по същество се
разрешава на дружеството да извърши исканите дейности - пробни изпитвания за
съвместно изгаряне на неопасни отпадъци с въглища
в горивната инсталация на „Брикел „ЕАД. Писмото съдържа
още и условията, при които следва да бъдат изпълнени тези изпитвания, пробите,
които следва да бъдат вземани, начин на отчитане и пред кой орган следва да
бъде извършено, както и условията, при които следва да бъдат преустановени
изпитванията, т. е. чрез обективираното в писмото властническо волеизявление на
оператора са предоставени конкретни права, а именно правото да извърши пробни
изпитвания.
Жалбата е подадена от субект, на когото законодателят изрично е предоставил възможност за оспорване на определена категория
административни актове. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 24 ЗООС
"общественост е едно или повече физически или юридически лица и техните
сдружения, организации или групи, създадени в съответствие с националното
законодателство", а съгласно т. 25 "засегната общественост" е
обществеността по т. 24, която е засегната или с вероятност да бъде засегната,
или която има интерес при процедурите за одобряване на планове, програми,
инвестиционни предложения и при вземането на решения за издаването или
актуализацията на разрешителни по реда на този закон или на условията в
разрешителното, включително екологичните неправителствени организации,
създадени в съответствие с националното законодателство". Сдружение
"За Земята – достъп до правосъдие"
е екологична неправителствена организация в обществена полза (ЮЛНСЦ)
съгласно справка в Търговския
регистър и регистър на ЮЛНЦ и представлява
"засегната общественост" по см. на § 1, т. 25 от ДР на ЗООС. Жалбата
е подадена от представляващите сдружението И.П.и М.А.А.,
което съответства на оповестения начин на представляване.
Ето защо съдът приема жалбата за процесуално допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна.
Разпоредбата на чл. 10 от ЗООС определя кои са компетентните органи по
смисъла на закона. Това са министърът на околната среда и водите;
изпълнителният директор на Изпълнителната агенция по околна среда; директорите
на регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ); директорите на
басейновите дирекции; директорите на дирекциите на националните паркове;
кметовете на общините, а в градовете с районно деление - и кметовете на
районите; областните управители. Компетентността между посочените органи е
разпределена на териториален принцип (чл. 10, ал. 2 от ЗООС) в зависимост от
възложените от закона правомощия и с оглед характеристиките, сложността и риска
на обектите. Така например министърът на околната среда и водите притежава обща
компетентност по отношение на обектите - предприятия с висок рисков потенциал,
за вземане на решение по ОВОС, а според глава 7 от
ЗООС компетентен орган е изпълнителният директор на ИАОС за основните
разрешения (по раздел I Контрол на опасността от големи аварии, раздел II
Комплексни разрешителни), докато министърът на околната среда и водите и кметът
на общината имат предимно административни функции.
В случая се касае за административен акт, с който се разрешава
експериментално използване на нов процес за изгаряне (в случая отпадъци) в
действаща горивна инсталация. Това разрешение е дадено в отговор на искане
на „Брикел“ ЕАД, обективирано в
писмо изх. №
916/23.07.2018 г.
Въпросът е кой орган е компетентен да се произнесе дали отправеното от
оператора искане за разрешаване на пробни изпитвания за съвместно изгаряне на
неопасни отпадъци с въглища в горивната инсталация на „ Брикел“ ЕАД
попада в приложното поле на чл. 117, ал.
7 от ЗООС, т. е. дали искането касае инсталации или части от инсталации,
използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и
процеси. Съгласно чл. 120, ал. 1 от ЗООС изпълнителният директор на ИАОС е
компетентен да издава/актуализира комплексните разрешителни по раздел ІІ,
поради което именно този орган би следвало да прецени дали заявените дейности
представляват "изпитания на нови продукти и процеси", които не са
предмет на разпоредбите на тази глава. Отделен е въпросът, че преценката на
органа изисква не просто позоваване на заявените от оператора технически данни,
а надлежна обосновка и използване на критерии за класифициране на инсталации
или частите от инсталации, използвани за изследователска работа, разработки и
изпитания на нови продукти и процеси, в т. ч. инсталации за изгаряне/съвместно
изгаряне на отпадъци.
Действително разпоредбата на чл.
117, ал. 7 от ЗООС, на която се е позовал и заместник-министърът на околната
среда и водите, предвижда, че инсталациите или частите от инсталации,
използвани за изследователска работа, разработки и изпитания на нови продукти и
процеси, не са предмет на разпоредбите на тази глава. Т. е. по смисъла на тази
разпоредба за извършване на исканата от „Брикел“ ЕАД
дейност не се изисква издаване на комплексно разрешително. В случая обаче,
макар и да се касае за експериментално ползване на "нови продукти и
процеси", то все пак „ Брикел „ЕАД представлява
обект по см. чл. 94, ал. 1, т. 9 от ЗООС, доколкото попада в приложение № 1 и
са предмет на обща процедура по ОВОС и най-малко на
една от процедурите по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 или 2, в
случая по чл. 109, ал. 2, предвид исканото изменение в предвиденото гориво за
съществуващата инсталация. Следователно, компетентен да даде разрешението, е министърът на околната среда и водите. В този смисъл е и
разпоредбата на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за управление на отпадъците,
касаеща оползотворяване/изгаряне на "неопасни отпадъци". Или с други
думи казано, наличието на обект по приложение № 1, т. 2. 1 Топлоелектрически
централи и други горивни инсталации с номинална входяща топлинна мощност 50 MW
или повече и комбинираното гориво от въглища и неопасни отпадъци, предпоставя
задължителна процедура по чл. 109, ал. 1 или 2 или по чл. 117, ал. 1 от ЗООС.
2. Следователно, компетентен да даде разрешението за експериментално
ползване на нови продукти, е министърът на околната среда и водите, който притежава обща
компетентност по аргумент от чл. 11, ал. 1, т. 5 от ЗООС. По делото е представена заповед № РД-512/21.08.2018 г. , с която министърът на околната среда и водите определя функциите на
заместник-министрите в МОСВ по отношение на ръководството и контрол върху
дейността на дирекциите от общата администрация в министерството и върху
регионалните инспекции по околната среда и
водите, басейновите дирекции, дирекциите на националните паркове и ИАОС,
Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда и
Националния доверителен екофонд. Тази заповед обаче
не съдържа делегиране на правомощия за издаване на административни актове по
ЗООС. Предвид горното, издаденото разрешение, обективирано в писмо изх. № 26-00-744/05.11.2018 г. на заместник-министъра на околната среда и водите, представлява нищожен административен акт, постановен при липса на
компетентност на издателя му. Следва да бъде добавено още, че актът е
постановен и при липса на каквато и да е процедура по издаването му – не е
изпълнена процедурата по глава 6, раздел III, нито по глава 7. Неясно остава
защо се приема безкритично промяната на горивото в „Брикел“ ЕАД от конвенционално в смесено (въглища и отпадъци) без каквито и да е
екологична оценка или оценка за въздействие върху околната среда.
Издаденото разрешение в писмо изх. № 26-00-744/05.11.2018 г. на заместник-министъра
на околната среда и водите следва да бъде обявено за нищожно предвид липсата на
компетентност на издателя му и преписката следва да бъде върната на министъра на
околната среда и водите за произнасяне.
При този изход на спора основателна е претенцията на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото. Направено е възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Възражението следва да бъде уважено предвид обема и
характера на делото, разгледано и решено в рамките на едно съдебно заседание. Съдът определя сумата от 500 лева съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1/2004 г., като разноски в полза на жалбоподателя и съобразно приложения списък
по чл. 80 от ГПК.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд Стара
Загора
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на писмо № 26-00-744/05.11.2018 г.,
издадено от
заместник-министъра на околната среда и водите.
ВРЪЩА преписката на министъра на околната среда и водите за
произнасяне по
писмо изх.№ 916/23.07.2018 г.
на „Брикел„ ЕАД гр. Гълъбово.
ОСЪЖДА Министерство на околната среда и водите да заплати на сдружение
"За Земята – достъп до правосъдие" сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: