№ 78
гр. гр.Велинград, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, I - ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Лилия Г. Терзиева Владимирова
при участието на секретаря МАРИЯ АНГ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Лилия Г. Терзиева Владимирова Гражданско
дело № 20215210100517 по описа за 2021 година
Производство е образувано по искова молба, депозирана от „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. -
Изпълнителни директори и М.И.В. - прокурист, против Б. Н. С., с ЕГН
********** и ЕК. Н. С., с ЕГН **********, със съгласието на законния си
представител Н. Б. С., и двамата в качеството им на законни наследници на
починалия А.Б. С., ЕГН **********, притежаващ и търговското качество на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Софи-Такси- Атанас С.”, ЕИК *********, и
двамата с постоянен адрес: гр. Велинград 4600, ул. „Цар Калоян” № 13, с
която са предявени искове с правно основание чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ, с които се
иска ответникът Б. Н. С., ЕГН ********** да заплати на ищцовото дружество
сумата от 8 151,18 евро (осем хиляди сто петдесет и едно евро и осемнадесет
евроцента), представляваща главница по Договор за банков кредит №
3087/20.12.2006 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2021 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1 853,30 евро (хиляда осемстотин петдесет и три евро и
тридесет евроцента), представляващи възнаградителна лихва, за периода от
21.04.2016 г. - 27.08.2020 г.; сумата от 2 241,89 евро (две хиляди двеста
четиридесет и едно евро и осемдесет и девет евроцента), представляваща
1
мораторна лихва, за периода от 21.04.2016г. г. до 06.04.2021 г, сумата от
23,38 евро (двадесет и три евро и тридесет и осем евроцента) - за застраховка
и сумата от 439,68 лева (четиристотин тридесет и девет лева и шестдесет и
осем стотинки), представляващи нотариални разноски по Договор за банков
кредит № 3087/20.02.2006 г., както и да се осъди ответницата да заплати на
ищцовото дружество сумата от 8 151,18 евро (осем хиляди сто петдесет и
едно евро и осемнадесет евроцента), представляваща главница по Договор за
банков кредит № 3087/20.12.2006 г. и анексите към него, ведно със законната
лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2021 г. до
изплащане на вземането, сумата от 1 853,30 евро (хиляда осемстотин
петдесет и три евро и тридесет евроцента) представляващи възнаградителна
лихва, за периода от 21.04.2016 г. - 27.08.2020 г.; сумата от 2 241,89 евро (две
хиляди двеста четиридесет и едно евро и осемдесет и девет евроцента),
представляваща мораторна лихва, за периода 21.04.2016г. г. до 06.04.2021 г.;
сумата от 23,38 евро (двадесет и три евро и тридесет и осем евроцента) - за
застраховка и сумата от 439,68 лева (четиристотин тридесет и девет лева и
шестдесет и осем стотинки) - представляващи нотариални разноски по
Договор за банков кредит № 3087/20.02.2006 г.
Ищцовото дружество „Юробанк България“ АД твърди, че на
20.12.2006г. между „Българска пощенска банка” АД (с настоящо
наименование „Юробанк България” АД)и ЕТ „Софи - Такси - Атанас С.”,
ЕИК *********, представлявано от А.Б. С., ЕГН **********, в качеството му
на собственик, е сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
овърдрафт” № 3087. В чл. 1 на договора страните са се договорили, че
„Юробанк България” АД като Кредитодател предоставя на ЕТ „Софи - Такси
- Атанас С.” като Кредитополучател овърдрафтен кредит по разплащателната
му сметка в размер на 30 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни
нужди, а Кредитополучателят се задължава да го върне заедно с дължимите
лихви при условията на договора. В чл. 3, ал. 1 е уговорено, че крайният срок
за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка. В чл. 7 са уговорени дължимите такси по
договора за кредит - такса одобрение в размер на 1 % върху размера на
кредита, но не по- малко от 200 лв., която е платима еднократно при първо
усвояване на кредита. Уговорено е заплащането на такса подновяване на
договора в размер на 1 % върху размера на подновения кредит, но не по-
2
малко от 100 лв., дължима еднократно в началото на всяка следваща година
от датата на откриване на заемната сметка. Сочи се, че съгласно подписаното
Приложение от 29.12.2006 г. към договора заемната сметка е открита на
29.12.2006 г. съответно договореният срок за връщане на главницата е до
29.12.2026 г.. Твърди се, че на 29.09.2010 г. между страните са подписани
Анекс № 1 и Анекс № 2. В Анекс № 1 от 29.09.2010 г. страните са се
съгласили, че правото на Кредитополучателя да усвоява, съответно
задължението на Банката да предоставя средства от първоначално
предоставения с договора кредитен лимит се прекратява, считано от датата на
подписване на анекса. С Анекса е уговорено преоформяне на дълга по
кредита чрез натрупване към редовната главница на просрочените към този
момент суми, като към датата на подписване на анекса общият дълг е в
размер на 34 655.71 лева и превалутирането от лева в евро, като към датата на
анекса е с превалутиран размер от 17 719.18 евро, уговорена е промяна в
обезпеченията, дадени от длъжника по Договора, а именно страните са се
договорили длъжника да учреди в полза на Банката ипотека върху свой
собствен недвижим имот. С Анекс № 2 от 29.09.2010 г. е уговорено да се
въведе облекчен ред за изплащане на дълга по кредита, като продължи да се
погасява на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план към
анекса, а последната вноска е дължима на 21.09.2025 г.. Подържа се, че тъй
като Кредитополучател по договора за кредит е едноличният търговец ЕТ
„Софи-такси- Атанас С.”, то физическото лице А.Б. С. собственик на
едноличния търговец отговоря за изпълнението на задълженията и е личното
си имущество, придобито като физическо лице. Сочи се, че на 09.06.2012 г.
А.Б. С. е починал, който оставил наследници по закон Борис Атанасов С. -
баща и Е.А. С.- майка, като те на 19.04.2013 г. в качеството им на наследници
по закон са заявили искане за заличаване на едноличния търговец от
Търговския регистър към Агенция по вписванията и ЕТ „Софи-такси- Атанас
С.” и той е заличен, считано от 19.04.2013 г.. Излага, че съгласно
удостоверение за наследници № 4245/28.08.2014 г., издадено от Община
Велинград, наследници по закон на А.Б. С. са Е.А. С., ЕГН **********
(майка), Борис Атанасов С., ЕГН ********** (баща) и Н. Б. С., ЕГН
********** (брат), като и тримата са направили отказ от наследството,
останало след смъртта на А.Б. С., които били вписани в особената книга на
Районен съд - Велинград, съгласно Определение № 249/07.03.2014 г.,
3
Определение № 248/07.03.2014 г. и Определение № 528/31.05.2014 г. на
Районен съд - гр. Велинград. Твърди се, че на основание чл. 51, ал. 1 от
Закона за наследството по ч.гр.д. № 931/2016 г. по описа на Районен съд
Велинград съдът е призовал следващите най-близки по степен наследници на
наследодателя Атанас С. да приемат наследството, като съдът е разпоредил
вписването в особените книги приемане на наследството на починалия А.Б. С.
по опис от неговите законни наследници - Б. Н. С., ЕГН: ********** и ЕК. Н.
С., ЕГН: **********. Твърди се, че след приемане на наследството по опис с
нотариална покана, връчена на 06.01.2020 г., ответниците били поканени да
заплатят всички дължими и просрочени суми по кредита в общ размер на 20
500, 05 евро, а тъй като не били погасени е нотариална покана, връчена им на
27.08.2020 г., кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем. Излага се, че
към настоящия момент дължимите от ответниците суми не са погасени,
поради което се моли исковете да бъдат уважени. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
Ответниците в срок по чл. 131 ГПК депозират отговор на исковата
молба, в който оспорват предявените искове по основание и размер.
Релевират възражение за родова подсъдност на делото, изтекла погасителна
давност и правят отвод за сила на пресъдено нещо във връзка е постановени
решения по гр.д. № 916/2016 г., по описа на PC Велинград и решение по т.д.
№ 106/2017, по описа на Окръжен съд Пазарджик. При условията на
евентуалност молят да бъде съобразено постановеният акт по гр.д. №
916/2016 г., по описа на PC Велинград. Ангажират доказателства.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За основателността на предявените искове по чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ в
тежест на ищцовото дружество е да докаже при условията на пълно и главно
доказване: 1. че между наследодателят на страните и ищцовото дружество е
налице валидно облигационно отношение по Договор за банков кредит
3087/20.12.2006 г. и Анекс № 1 и Анекс № 2 от 29.09.2010 г. към него, 2. че е
изправна страна, т.е. е предал уговорената сума, като за наследодателят на
ответниците е възникнало задължение за връщане на заетата сума и за
заплащане и мораторна лихва в претендираните размери 3. че е настъпил
4
падежът на задължението за връщане на сумата и на акцесорните задължения.
В тежест на ответниците е да докажат възраженията си срещу
възникването и съществуването им или погасяване на вземанията.
Договорът за банков кредит е консенсуален и поражда действие от
датата на сключването му в писмена форма, като в тежест на банката
възниква задължение да предостави парична сума в уговорения размер, а в
тежест на кредитополучателя – да я върне в определения срок, ведно с
уговорената лихва – арг. чл. 430, ал. 1 и ал. 3 ТЗ.
С оглед твърденията на страните по делото за безспорни и ненуждаещи
се от доказване са обявени обстоятелствата, че ответниците са законни
наследници на починалия А.Б. С., ЕГН **********, притежаващ и
търговското качество на едноличен търговец с фирма ЕТ „Софи-Такси-
Атанас С.”, ЕИК ********* и между ищцовото дружество и ЕТ „Софи -
Такси - Атанас С.“, ЕИК *********, представлявано от А.Б. С., ЕГН
**********, бил сключен Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
овърдрафт“ № 3087. Съгласно него банката предоставила на
кредитополучателя овърдрафтен кредит по разплащателната му сметка в
размер на 30 000 лв. Между страните е било уговорено крайният срок за
ползване и погасяване на кредита да бъде 240 месеца, считано от 29.12.2006
г., когато била открита на заемната сметка за усвояване на паричната сума,
както и че в последствие са сключени два анекса към него с №1 и №2. По
силата на първия Анекс е уговорено превалутирането на отпуснатата по
кредита сума от лева в евро, посочена към датата анекса в размер на 17 719,18
евро, а чрез Анекс № 2, между страните е договорен облекчен режим за
изпълнение на задълженията по кредита от кредитополучателя чрез
изплащане на месечни анюитетни вноски съгласно погасителния план,
последната от които била фиксирана на 21.09.2025 г.. Изложеното се
установява и от приетите по делото писмени доказателства- Договор за
банков кредит Продукт „Бизнес овърдрафт“ № 3087 от 20.12.2006 г., Анекс №
1 от 29.09.2010 г. и Анекс № 2 от същата дата.
Не се спори и видно от приети писмени доказателства, ответниците са
наследници на А.Б. С., който в качество си на едноличен търговец с фирма
ЕТ „Софи-Такси- Атанас С.”, ЕИК ********* е сключил процесния договор
за кредит.
5
От представения Договор за банков кредит Продукт „Бизнес
овърдрафт“ № 3087 от 20.12.2006 г. се установява, че наследодателят на
ответниците се е задължил да заплаща на ищцовото дружество, съгласно чл. 7
от него такса одобрение в размер на 1% върху размера на кредита, но не по-
малко от 200, платима еднократно при първо усвояване, а в началото на всяка
следваща година, считано от откриване на заемната сметка еднократна такса
подновяване в размер на 1% върху размера на подновения кредит, но не по-
малко от 100 лв.. Видно от договора кредитополучателят е обезпечил кредита
с издаването на ценна книга в полза на кредитодателя.
Съобразно чл. 2 на Анекс № 1 от 29.09.2010 г. между ищцовото
дружество и наследодателят на ответниците е постигнато съгласие всички
дължими от последния плащания, а именно- главница, просрочени лихви,
текущи задължения по чл. 87, ал. 6 ДОПК, нотариални разходи по учредяване
на ипотека, съгласно чл. 6 от анекса, всички такси и комисионни, дължими
във връзка с кредита и всички дължими застрахователни премии и други
разноски, съгласно договора за кредит да се преоформят служебно, чрез
натрупване към редовната усвоена и непогасена главница по първоначално
предоставения кредит, като общият размер на дълга е в размер на 34655,71
лв., а съгласно чл. 3 е уговорено тази сума да бъде превалутирана в евровата и
равностойност- 17719,18 евро.. Съгласно чл. 6 от договора е уговорено за
обезпечаване вземането на банката да бъде учредена в нейна полза ипотека
върху подробно описан недвижим имот. При съобразяване изложеното се
установява, че начислените и дължими от кредитополучателя нотариални
такси, съобразно ч 6 на Анекс № 1 са включени в размерът на дълга по чл. 2 и
превалутирани, съобразно договорките му в евро, съобразно чл. 3. По делото
не са ангажирани доказателства, от които да следва извод, че са налице други
дължими нотариални такси от кредитополучателя, а безспорно се установява,
че начислените му са включени в размера на главницата по чл. 2 от Анекс 1.
За установяване размера на претенциите по делото са приети основна и
допълнителна СИЕ, които като компетентно изготвени и неоспорени от
страните съдът изцяло кредитира. От същите се установява размерът на
задълженията на кредитополучателя към ищеца са както следва: главница
18 120.01 евро, начислени договорни лихви, за периода от 21.04.2016г. до
27.08.2020г.-7148.58 евро, мораторни лихви, за периода от 21.04.2016г. до
6
06.04.2021г. в размер на 6098,82 евро, начислени такси в размер на 522,26
евро, за периода от 11.01.2013 г. до 05.01.2018 г. и начислени застраховки в
размер на 116,93 евро, за периода от 14.11.2013 г. до 31.08.2020 г..
Ответниците не твърдят и не доказват да са погасявали процесните
задължения. При съобразяване изложеното съдът приема за установено, че в
полза на ищцовото дружество са възникнали претендираните вземания за
главница, възнаградителна и мораторна лихва, и застрахователни премии в
размерите съобразно исковата молба. Претенцията за заплащане на
нотариални разноски по Договор за банков кредит № 3087/20.02.2006 г.,
доколкото от уговорките на Анекс 1 обсъдени по- горе се установява да е
включена в размера на главницата, а не се доказва извън тези нотариални
такси да се дължат други от кредитополучателя, следва да се приеме за
недоказана, поради което и да бъда отхвърлена.
При доказана основателност на посочените по-горе искови претенции
следва да бъде разгледано правоизключващото възражение на ответната
страна за погасяването им по давност. Противно на становището на
ответниците договорът за кредит не се прекратява със смъртта на
наследодателя. Той запазва действието си спрямо наследниците, които
придобиват правата и задълженията по него в качеството им на универсални
правоприемници. Съгласно чл.84, ал.1 от ЗЗД, когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след неговото
изтичане, ако този ден е изтекъл след смъртта на длъжника, неговите
наследници изпадат в забава след изтичане на 7 дни от покана. С поканата се
цели наследниците на длъжника да узнаят за наличието и размера на
задължението на наследодателя по договора за кредит, съответно падежа на
дължимите вноски по него. След узнаването за задълженията по кредита за
тях възниква задължение да погасяват съответните вноски на съответния
падеж, съобразно договорените клаузи. /Решение № 63 от 29.07.2019 г. на
ВКС по т. д. № 1528/2018 г., II т. о., ТК/. В този смисъл те са били задължени
да погасяват всяка една дължима вноска на падежа й до изтичането на срока
на договора-21.09.2025 г.. От доказателствата по делото се установява, че с
писмени покани, изпратени до ответниците, в качеството им на наследници на
починалото лице, и получени от тях на 06.01.2020г. същите са уведомени за
задълженията на наследодателя им по процесния договор, като им е дадена
възможност в 7 дневен срок да изпълнят падежиралите задължения по него.
7
От страна на ответниците не се твърди и не са ангажирани доказателства за
предприети действия за погасяване на кредитния дълг.
Съгласно чл. 28, б. „в“ от процесния договор за кредит при
неизпълнение от кредитополучателя на което и да е от поетите задължения,
Банката има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем.
Установява се от връчени на 27.08.2020г. нотариални покани до ответниците,
че те са били уведомени от ищцовото дружество, че поради неизпълнение на
задълженията за плащане на дължимите суми по договор за банков кредит №
3087 и Анекси към него, на основание чл. 27 б. „г“ и чл. 28, б. „в“ от
договора, кредитът е изцяло предсрочно изискуем, считано от датата на
поканата. Следователно безспорно се установява, че ищецът е упражнил
надлежно субективното си правомощие да обяви предсрочната изискуемост
на кредита.
В практиката се приема единодушно, че когато кредитът е обявен за
предсрочно изискуем, пред каквато хипотеза сме изправени по делото
давностният срок започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост
на вземането. В конкретния случай предсрочната изискуемост на вземанията
по договора за кредит е настъпила на 27.08.2020 г. и от тази дата съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД са започнали да текат давностните срокове на вземанията на
ищеца - петгодишен за главницата и тригодишен за лихвите, като е видно, че
те не са изтекли до датата на депозиране на заявление за издаване на заповед
за изпълнение- 08.04.2021г.. Ето защо възраженията на ответниците за
погасяване процесните вземания по давност са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
При това положение и предвид обстоятелството, че от ответниците в
съответствие с носената от тях доказателствена тежест не са ангажирали
доказателства за плащане на дължимите суми на кредитора – ищец, следва да
се приеме, че исковете за заплащане на главница, възнаградителна и
мораторна лихва, и застрахователни премии са основателни, при
съобразяване с диспозитивното начало в гражданския процес. По правилото
на чл. 60, ал. 1 ЗН всеки от наследниците отговаря за задълженията, с които е
обременено наследството, като отговорността им е разделна, съразмерно с
техните наследствени дялове. В случая ответниците отговарят за
задължението на наследодателя си по равно, тъй като наследствените им
8
дялове са равни, съгласно нормата на чл. 5, ал. 1 ЗН.
От приетото по делото определение № 13/07.01.2019 г., постановено по
ч.гр.д. № 931/2016 г., по описа на Районен съд Велинград, се установява, че
ответниците- Б. Н. С. и ЕК. Н. С. са приели по опис наследството на
починалия А.Б. С., чиято обща стойност е в размер на 45717 лв.. Съобразно
разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН отговорността на наследника приел
наследството по опис се ограничава до размера на полученото наследство,
респ. до стойността която се покрива от наследственото имущество,
доколкото в настоящия случай приемането по опис е извършено преди
предявяване на процесните искове. Ето защо на основание чл. 60, ал. 2 вр. ал.
1 ЗН отговорността на всеки от ответниците може да бъде ангажирана до
размер от 22858,50 лв. (45717:2=22858,50).
Доколкото разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗН не прави разграничение на
задълженията на починалото лице по техния вид, то ответниците като
правоприемници на починалото лице отговарят макар и ограничено за всички
оставени от него задължения – както главно, така и акцесорни. Тъй като в
случай претенцията на ищеца към всеки от ответниците се явява над размера,
до който може да бъде ангажирана отговорността му и доколкото в Закона за
наследството липсва специална норма, уреждаща тази хипотеза, то съдът
счита, че следва да се приложи нормата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Следователно
най-напред следва да бъде ангажирана отговорността на ответниците за
застраховки, като разноски свързани с договора, след това за възнаградителни
и мораторни лихви и най- после за главница. При това положение следва
изводът, че отговорността на всеки от ответниците следва да бъде ангажирана
за вземанията за: сумата от 23,38 евро (двадесет и три евро и тридесет и осем
евроцента) - за застраховка, сумата от 1 853,30 евро, представляващи
възнаградителна лихва, за периода от 21.04.2016 г. - 27.08.2020 г. и за сумата
от 2 241,89 евро, представляваща мораторна лихва, за периода 21.04.2016г. г.
до 06.04.2021 г, или общо за сумата от 4118,57 евро (8055,22 лв.), а за
главница до размер от 7568,80 евро (14803,29 лв.). До тези суми в общ размер
на 11687,37 евро (22858.50 лв.) следва да бъде признато за установено
съществуване на вземане на ищцовото дружество по отношение на всеки от
ответниците, а за разликата над 7568,80 евро до пълния претендиран размер
от 8 151,18 евро, представляваща главница исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради приложението на специалното правило на чл. 60, ал. 2
9
ЗН. Исковете за заплащане на нотариални такси също следва да бъдат
отхвърлени изцяло, като неоснователни по изложените по- горе в мотивите
съображения.
По разноските:
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал.1 ГПК на ищеца
следва да се присъдят разноски съобразно уважената част от исковете сума в
размер на 2234,29 лв., съобразно представения доказателства и списък по чл.
80 ГПК. На основание чл. 78, ал.3 ГПК ищецът следва да понесе разноските
сторени от ответниците, съобразно отхвърлената част от исковете или следва
да бъде осъден да заплати на ЕК. Н. С. сума в размер на 19,38 лв., съгласно
доказателствата и списък по чл. 80 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ Б. Н. С., с ЕГН **********,
в качеството му на законен наследник на починалия А.Б. С., ЕГН
**********, притежаващ и търговското качество на едноличен търговец с
фирма ЕТ „Софи-Такси- Атанас С.”, ЕИК *********, с постоянен адрес: гр.
Велинград 4600, ул. „Цар Калоян” № 13, ДА ЗАПЛАТИ НА „Юробанк
България” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Околовръстен път” №260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. -
изпълнителни директори, сумата от 7568,80 евро, представляваща главница
по Договор за банков кредит № 3087/20.12.2006 г. и анексите към него, ведно
със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба -
07.04.2021 г. до окончателното й изплащане, сумата от 23,38 евро (двадесет и
три евро и тридесет и осем евроцента) - за застраховка, сумата от 1 853,30
евро, представляваща възнаградителна лихва, за периода от 21.04.2016 г. -
27.08.2020 г. и за сумата от 2 241,89 евро, представляваща мораторна лихва,
за периода 21.04.2016г. г. до 06.04.2021 г, като ОТХВЪРЛЯ на основание чл.
60, ал. 2 ЗН иска по чл. 430, ал. 1 ТЗ за разликата над сумата от 7568,80 евро
до пълния претендиран размер от 8 151,18 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път”
10
№260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. - изпълнителни директори, против
Б. Н. С., с ЕГН **********, в качеството му на законен наследник на
починалия А.Б. С., ЕГН **********, притежаващ и търговското качество на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Софи-Такси- Атанас С.”, ЕИК *********, с
постоянен адрес: гр. Велинград 4600, ул. „Цар Калоян” № 13, иск с правно
основание по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 439,68 лева (четиристотин
тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) - представляващи
нотариални разноски по Договор за банков кредит № 3087/20.02.2006 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.430, ал. 1 и 2 ТЗ ЕК. Н. С., с ЕГН **********,
лично и със съгласието на законния й представител Н. Б. С., в качеството й на
законен наследник на починалия А.Б. С., ЕГН **********, притежаващ и
търговското качество на едноличен търговец с фирма ЕТ „Софи-Такси-
Атанас С.”, ЕИК *********, с постоянен адрес: гр. Велинград 4600, ул. „Цар
Калоян” № 13, ДА ЗАПЛАТИ НА „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път”
№260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. - изпълнителни директори, сумата
от 7568,80 евро, представляваща главница по Договор за банков кредит №
3087/20.12.2006 г. и анексите към него, ведно със законната лихва върху нея
от датата на подаване на исковата молба - 07.04.2021 г. до окончателното й
изплащане, сумата от 23,38 евро (двадесет и три евро и тридесет и осем
евроцента) - за застраховка, сумата от 1 853,30 евро, представляващи
възнаградителна лихва, за периода от 21.04.2016 г. - 27.08.2020 г. и за сумата
от 2 241,89 евро, представляваща мораторна лихва, за периода 21.04.2016г. г.
до 06.04.2021 г, като ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 60, ал. 2 ЗН иска по чл.
430, ал. 1 ТЗ за разликата над сумата от 7568,80 евро до пълния претендиран
размер от 8 151,18 евро.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път”
№260, представлявано от П.Н.Д. и Д.Б.Ш. - изпълнителни директори, против
Б. Н. С., с ЕГН **********, в качеството му на законен наследник на
починалия А.Б. С., ЕГН **********, притежаващ и търговското качество на
едноличен търговец с фирма ЕТ „Софи-Такси- Атанас С.”, ЕИК *********, с
постоянен адрес: гр. Велинград 4600, ул. „Цар Калоян” № 13, иск с правно
основание по чл. 79 ЗЗД за заплащане на сумата от 439,68 лева (четиристотин
11
тридесет и девет лева и шестдесет и осем стотинки) - представляващи
нотариални разноски по Договор за банков кредит № 3087/20.02.2006 г., като
недоказан.
ОСЪЖДА Б. Н. С., с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Велинград
4600, ул. „Цар Калоян” № 13, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Околовръстен път” №260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1179.90
лв., представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в
производството.
ОСЪЖДА ЕК. Н. С., с ЕГН **********, със съгласието на законния си
представител Н. Б. С., с постоянен адрес: гр. Велинград 4600, ул. „Цар
Калоян” № 13, ДА ЗАПЛАТИ на „Юробанк България” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път”
№260, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1179.90 лв лв.,
представляваща сторени от ищцовото дружество разноски в производството.
ОСЪЖДА „Юробанк България” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „Околовръстен път” №260 ДА
ЗАПЛАТИ на ЕК. Н. С., с ЕГН **********, със съгласието на законния си
представител Н. Б. С., с постоянен адрес: гр. Велинград 4600, ул. „Цар
Калоян” № 13, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 18.56 лв.,
представляваща сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пазарждик в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
12