О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. С., 31.07.2013 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданска колегия, І отделение, в закрито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИНА ФИЛИПОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ИВАНОВ
СТЕФАН
КЮРКЧИЕВ
като
разгледа докладваното от съдия Кр. Филипова ч. гр. дело № 9715 по
описа за 2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Със Заповед от 22.04.2013 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, СРС,
119 с-в, по гр.д. №13174/13 г. е разпоредил М.Т. В., ЕГН **********, да заплати
на Б.С.Р. сумата от 12 600 лв., представляващо задължение по запис на
заповед от 20.11.2010 г., издаден в полза на И.Ю.И., правата по който са
прехвърлени на заявителя с джиро от 24.04.2013 г., ведно със законната лихва от
27.03.2013 г. до изплащането на вземането, както и разноски в размер общо на
852 лв. Със същата заповед съдът е допуснал незабавно изпълнение на основание
чл. 418, ал. 1 ГПК и е разпоредил да се издаде изпълнителен лист.
Срещу заповедта е постъпила частна
жалба от Т.В.М., в която се излагат
оплаквания, че записът на заповед, въз основа на който е издаден съдебния акт
не е редовен от външна страна. Изтъква се, че макар ценната книга да е на
предявяване, липсват данни това да е сторено, не е посочено място за плащане,
както и че е налице разминаване между изписаната с цифри и думи дължима сума.
Допълнително твърди, че документа е подправен, тъй като е допълван с различен
почерк от неизвестно лице, като изтъква, че допълнително изписаните думи са с
цел да се отстранят пороци на ценната книга, при наличие на които същата ще е
недействителна. Претендира отмяна.
Ответникът Б.С.Р. твърди, че падежа
по цената книга е на определена дата – 31.05.2011 г., като отбелязаното в него
„на предявяване” касае фактическото представяне на записа и такова не е
необходимо да се извършва. Сочи, че мястото на плащане е в гр. С., че не е
налице съмнение относно дължимата сума, както и че допълнителните вписвания в
запис са станали преди подписването му от издателя.
Софийски градски съд, след като се
запозна с данните по делото намира следното:
Пред СРС е депозирано заявление от Б.С.Р.
за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 417 ГПК срещу М.Т.
В., ЕГН **********, въз основа на запис на заповед, издадена на 20.11.2010 г.
за сумата от 12 600 лв. По делото е представена в оригинал ценната книга,
съставляваща бланка, попълнена с ръкописен текст. В горния десен ъгъл на
документа е вписано „Без протест и разноски” и „На предявяване”. Вписано е, че
на 20.11.2010 г. М.Т. (с изписано с друг почерк и друг вид химикал трето име „В.”),
с ЕГН **********, безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на И.И.Ю. с.
Н., ул. О., сумата от 12 600 лв., изписана в скоби като „дванадесет и
шестстотин”, на дата 31.05.2011 г. в гр. С., като е задраскан текстът
„Пловдив”. Постоянният адрес на издателя – гр. С., ул. Н.Р. № ** е
вписан отново с друг химикал и друг почерк. На гърба на документа е отбелязано,
че И.Ю.И. прехвърля изцяло и безусловно правата по записа на Б.С.Р..
При така очертаната фактическа
обстановка се налагат следните правни изводи:
Настоящият състав приема, че макар с
депозираната частна жалба да се претендира отмяна на заповедта за изпълнение, в
случая се касае до искане за отмяна на разпореждането на съда, с което е
постановено издаване на заповед за незабавно изпълнение – чл. 419 ГПК.
Съгласно чл. 417, т. 9 ГПК заявителят може да
поиска издаване на заповед за изпълнение, когато вземането, независимо от
неговата цена, се основава на запис на заповед. Според чл. 418, ал. 1 ГПК,
когато със заявлението е представен и документа по чл. 417, на който се
основава вземането, кредиторът може да поиска от съда да постанови незабавно
изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Съобразно ал. 2 на цитирания текст
изпълнителният лист се издава, след като съдът провери дали документът е
редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу
длъжника.
Настоящият състав приема, че
представената ценна книга не е редовна от външна страна. На първо място, в
същата е налице противоречие относно момента на плащане, тъй като от една
страна в текста се съдържа дата на плащане – 31.05.2011 г., от друга страна е
посочено „на предявяване”. Категорична е съдебната практика, която и в определение
№ 593 от 13.09.2011 г. по ч. т. д. № 510/2011 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е
приела, че режимът за валидност на записа на заповед е строго формален, вкл. и
за определянето на падежа. Съгласно чл. 535, т. 3 във вр. с чл. 486, ал. 1 и 2 и
чл. 537 ТЗ той следва да бъде посочен ясно, безпротиворечиво и по начин, който
не буди съмнение и не дава основание за различно тълкуване. В конкретния случай
няма яснота относно падежа, следователно той не е определен валидно, което води
до нищожност на ценната книга. Същата не е годно изпълнително основание и въз
основа на нея не може да се уважи заявлението за издаване на заповед за
незабавно изпълнение и да се издаде изпълнителен лист.
Отделно от това съдът приема, че
документът не е редовен от външна страна и по други съборажения. В същия са
налични допълнителни вписвания, касаещи основни елементи от документа – имената
на длъжника и неговото местожителство. Не е налице яснота кога са извършените
същите добавки и дали документът е подписан от издателя във видът, в който е
депозиран пред съда. В ценната книга са налице и задрасквания и то по отношение
на съществен елемент от съдържанието на същата, а именно мястото на плащане. В
бланката на документа е изписан текста „Пловдив”, като същият е задраскан и е
добавена думата „С.”. При наличие на други допълнения в текста с различен
почерк и неясен произход, за съда е налице основателно съмнение относно
действително посоченото от длъжника място на плащане.
Само за пълнота следва да се изтъкне
още, че след установено разминаване в имената на длъжника посочени в
заявлението по чл. 417, записа и частната жалба, съдът извърши служебна справка
в регистъра (приложена по делото) и установи, че имената на длъжника освен, че
са разместени по последователност, са и различни, доколкото на посоченото ЕГН **********
отговаря лицето Т.В.М., а като длъжник в оспорената ценна книга е вписан М.Т. В..
С оглед изложените доводи, настоящият
състав приема, че частната жалба е основателна, разпореждането за издаване на
заповед за незабавно изпълнение следва да се отмени, а издадения въз основа на
него изпълнителен лист – да се обезсили.
Водим от горното, Софийски градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.04.2013 г. за издаване
на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, постановено по
гр.д. № 13174/13 г., 119 с-в, СРС.
ОБЕЗСИЛВА издадения въз основа на заповедта
изпълнителен лист.
Определението може да се обжалва при условията
на чл. 274 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.