Р Е Ш Е Н И Е
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XI-ти административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и четвърти октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
при секретаря В.Г.
и
в присъствието на прокурора ...........................................................................
разгледа
докладваното от съдия Дабкова адм.дело №
413/2019 година по описа на ВТАС. При това, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл. 145
и сл. от АПК, във връзка с чл.
211 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Делото е образувано по жалба вх. №
3278/11.07.2019г. в АСВТ, подадена от името на С.Х.Л. от гр. В. Търново, чрез
упълномощения адвокат.
Оспорва се Заповед № 8121К-10179/14.06.2019г., издадена от министъра на
Министерство на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание „забрана за повишаване длъжност за срок 1 година“ на държавен
служител от МВР.
Оспорващият твърди, чрез упълномощения адвокат, че Заповедта е процесуално и материално незаконосъобразна. Иска отмяната ѝ. Сочи, че в Заповедта е отразена фактическа обстановка, некореспондираща с посочените в самата нея периоди и доказателства. Ако се касае за грешки, то те са очевидно в ущърб на доверителя му, т.к. това затруднява защита му, която трябва да се развие срещу действителните факти от значение за случая. Не е прецизирано на кои дати са извършени нарушенията, за да се съобразят давностните срокове. За част от задълженията твърди, че изобщо не са възложени на Л., а на др. служител. Другата част не са възложени със заповед, а със специфична длъжностна характеристика, поради което не следва да се квалифицират по чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Счита, че е допуснато несъответствие между фактическото описание на дисциплинарните нарушения и тяхната правна квалификация. В заключение настоява, че с оглед установеното в съдебно заседание при продължително командироване на служители в други региони на страната доверителят му е практически лишен от възможността да упражнява какъвто и да било контрол върху дейността им.
В
с.з. жалбоподателят се явява лично. Чрез упълномощения адвокат пледира за
основателност на жалбата, по съображения, отразени в протокола от о.с.з. и подробни писмени бележки, представени
в указан от съда срок. ПП на оспорващия моли съда да отмени оспорената Заповед.
Претендира разноски за производството.
Ответникът по оспорването – министърът на вътрешните работи, чрез упълномощения
процесуален представител в писмени бележки оспорва жалбата. Намира същата за
неоснователна като недоказана. Оспорената Заповед счита за законосъобразно и
правилно постановена от компетентен административен орган. В рамките на
преклузивните срокове по чл.195 от ЗМВР. Съдържа необходимите реквизити и е
мотивирана. Изпълнена е процедурата по дисциплинарно наказване. Служителят е
запознат със Справката от 20.05.2019г. за резултатите от дисциплинарната
проверка. Искани са му обяснения и същият се е възползвал от тази възможност. Като
оценил същите ведно със събраните доказателства министърът на МВР приел, че
нарушенията са безспорно доказани и извършени виновно от служителя, за което му
наложил предвиденото в закона дисциплинарно наказание.
По
тези съображения, ПП на ответника
моли съда да постанови решение, с което да потвърди
оспорената Заповед и да остави жалбата без уважение.
ІІІ. За допустимостта на производството:
Жалбата
е в оригинал. Подписана е. Редовна е по отношение на форма и съдържание. Същата
е подадена в преклузивния срок за оспорване Заповедта е връчена на 17.06.2019
г., а жалбата е подадена пред административния орган на 01.07.2019 г. Подадена
е от адресат на оспорения акт, който се явява лице с активна процесуална
легитимация, пряк и непосредствен правен интерес от оспорването, т.к. правната
му сфера е засегната неблагоприятно от Заповедта.
Заповедта
за налагане на дисциплинарно наказание е индивидуален административен акт/ИАА/
по смисъла на АПК, който е годен предмет на съдебен контрол в производство по чл. 211
от ЗМВР, като обжалването не
спира изпълнението ѝ.
Делото е родово подсъдно на АСВТ. Макар
оспорената Заповед да е издадена от министър, нормата на чл.132, ал.2, т.2 от АПК в приложимата й редакция/ДВ бр. 77 от 2018г., в сила от 01.01.2019г./
предвижда, че в случаите, предвидени в закон или при делегиране на правомощия,
актове, издадени от министър се обжалват не пред ВАС, а пред съответния АС.
Съгласно промените в чл.211 от ЗМВР, в сила от 01.01.2019г., заповедта за
налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния АС.
Министърът на МВР упражнява дисциплинарна власт над служителите от
министерството на основание чл.204 от ЗМВР, като същата предвижда, че тези му
правомощия могат да бъдат делегирани, което сочи косвено, че това не са
правомощия по осъществяване на държавното управление и политика в сферата на
вътрешните работи. В тази връзка спорът
е родово подсъден на АСВТ. Същият е и местно компетентния съд, т.к. постоянният
адрес/ПА/ на жалбоподателя е в района на действие на АСВТ.
Предвид
изложеното, предявената жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество,
Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, при следните съображения за фактите и правото:
Предвид обстоятелството, че оспорената Заповед
не е оттеглена, нито жалбата, а спорът не е решен извънсъдебно, то процесът
естествено протече със събиране и проверка на доказателства за твърдените от
страните факти. В резултат съдът установи следното:
Разпределението на доказателствената тежест в процеса
е указано на страните с определението за насрочване на делото. Същото изпълнява
функцията на предварителен доклад, в който след първо о.с.з. не се наложиха
изменения. На ответника по оспорването е посочено, че на основание чл. 170,
ал.1 от АПК, като дисциплинарно наказващ орган/ДНО/ носи доказателствената
тежест, че са се осъществили посочените
в Заповедта факти, че всяко посочено
деяние е извършено виновно от служителя, същото представлява нарушение на
служебната дисциплина, а наказанието е правилно определено по вид и съответно
на тежестта на нарушението.
По делото е представена пълната административна
преписка/АП/. Писмените доказателства, представени със същата/чл. 171, ал.1 от АПК/ и тези, събрани в съдебното производство/чл. 171, ал.2 от АПК/, всички те
не са оспорени от страните по реда и на основанията по чл. 193 от ГПК. Не са
четени нарочни определения за обявени за безспорни между страните факти или
такива служебно известни на съда.
В о.с.з. на 24.10.2019г. бяха приети писмени
доказателства, представени от ПП на жалбоподателя/вж. л.235 и сл./ и бяха
изслушани по реда на чл.176 от ГПК обяснения на страната жалбоподател.
При анализа на събраните по делото писмени и
гласни доказателствени средства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, съдът намери за установено следното:
V.
По фактите:
1. Не се спори, че е налице валидно възникнало и
съществуващо служебно правоотношение между МВР и служителя/понастоящем жалбоподател/.
Същият е изпълнявал длъжността „началник на сектор“ „Специализирани оперативни
дейност“/СОД/ към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“/РДПБЗН/- Велико Търново при Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“-МВР.
2. На
тази длъжност същият е и към датата на започване на дисциплинарното
производство, което е образувано със Заповед
№ 8121К-8528/15.04.2019г./вж. л.25/.
Със същата министърът е разпоредил
проверка за изясняване на постъпили предварителни данни с Докладна записка рег.
№ 1983Р-4578/27.03.2019г./вж. л.28/ за системни дисциплинарни нарушения от гл.
инспектор Ст. Л.. Определен е дисциплинарно-разследващ орган – 3 членна
комисия.
3. Служителят е запознат с тази заповед на
16.04.2019г. На 17.04.2019г. е депозирал писмени обяснения с рег. №
7199р-559/вж. л.119/.
4. Резултатите от работата на
дисциплинарно-разследващия орган са обективирани в Справка с рег. №
7199р-567/19.04.2019г. по описа на РДПБЗН-В. Търново/вж. л.159/. Служителят е
запознат със Справката, но не е дал обяснения. За това обстоятелство е изготвен
протокол, който е изпратен на дирекция „Човешки ресурси“-МВР, ведно със
справката.
5. Със Заповед
от 16.05.2019г. министърът е разпоредил събиране на допълнителни доказателства
по същата дисциплинарна проверка в срок до 23.05.2019г.
6. След събирането на допълнителни доказателства
е изготвена Справка с рег. № 7199р-690/20.05.2019г./вж. л.131/, с която Л. е
запознат на същата дата. Писмените му обяснения са постъпили с рег. №
1282р-2788/21.05.2019г./вж. л.129/.
7. Всъщност повод за началото на дисциплинарната
процедура е Докладна записка за констатирана нередност с рег. №
1282р-5328/02.11.2018г., изготвена от жалбоподателя до директора на РДПБЗН-В.
Търново. Сочи се, че е констатирал, че служителят Р.Хр.Х. /негов подчинен/ е
ползвал отпуск за 2017 и 2018г. по график, но без да е подавал заявление за
това по образец.
8. Във връзка с горното с Протокол с рег. № 7199р-556/16.04.2019г.
заверени копия на събраните писмени материали от проведената проверка в
РДПБЗН-В. Търново по Заповед № 1282з-902/02.11.2018г. са приобщени към настоящото
дисциплинарно производство.
9. Според
съдържанието на Докладната записка с предварителни данни и Справката, изготвени
от Комисията, от събраните писмени доказателства се установява безспорно
извършването на три групи деяния, които са системни нарушения на служебната
дисциплина по смисъла на §1, т.22 от ДР
на ЗМВР и се предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години“.
10. На 14.06.2019г. министърът на МВР, действащ
в качеството си на дисциплинарно наказващ орган постановява Заповед № 8121К-10179/, с която за едновременно установените различни
нарушения на служебната дисциплина на служителя С.Л. е наложено дисциплинарно наказание „забрана за
повишаване в длъжност за срок от една година“.
11. Така постановената Заповед е връчена на
наказания служител на 17.06.2019г., обжалвана е в срок и е предмет на
настоящото дело.
12. В рамките на съдебното производство по реда
на чл.176 от ГПК бяха изслушани обясненията на жалбоподателя/вж. л.241/:
12.1. Същият посочва, че когато служители от
поверената му дирекция биват командировани в друг регион, биват предадени на
разположение на съответния директор, който се явява техен пряк ръководител. Посочва, че не му е известно да е разписана
такава процедура, когато служител по време на командироване има желание да ползва отпуск, без да се е завърнал
преди това в дирекцията. В конкретния случай - служителите са били
командировани за по-продължителен период от време, повече от две седмици и им предстои
да излязат в отпуска непосредствено след изтичане на командировката, без преди
това да са се завърнали в дирекцията на негово подчинение. Освен това,
подчинените му служители са командировани въз
основа на заповед на Главната дирекция, вследствие което директорът на
регионалната дирекция издава заповед за
командироване, а не той като началник на сектор.
12.2. Графиците за ползване на платените годишни
отпуски, съответно и дежурствата, които осъществяват служителите на негово
подчинение, се изготвя от него лично в качеството му на ръководител на това
звено. След което ги предоставя в дирекцията за съгласуване на Началник сектор
„Пожарогасителна и спасителна дейност“. Последният преглежда представения график, проверява го съответно и се разписва че го е съгласувал, след което
той го носи на Директора на РД „ПБЗН“ за утвърждаване. Директорът на РД „ПБЗН“
/Пожарна безопасност и защита на населението/ го утвърждава и графикът отива в
деловодството на Регионалната дирекция за регистриране.
13. След като се запозна с акта на
администрацията, съдът установи, че от фактическа страна Заповедта е основана
на твърдениуя, че служителят е бездействал и поради това не е изпълнил свои
служебни задължения, възложени му с нарочни заповеди и специфичната за длъжността
му длъжностна характеристика, а именно:
13.1. В периода м. май 2018г. до м. септември
2018г. допуснал петима от подчинените му служители/посочени поименно/ да
ползват платени отпуски без да са подали изискуемите заявления. Това било в нарушение на т.I.4 от заповед
на министъра - МЗ № 8121з-388/04.08.2014г. и на задължението му,
произтичащо от специфичната длъжностна
характеристика да контролира дейността на служителите в сектора в
качеството му на началник сектор СОД към РДПБЗН-В. Търново;
13.2. В периода от 26.06.2018г. до 31.08.2018г.
не изпълнил задълженията си по т.II.2 от Заповед № 1282з-287/02.04.2018г. на директора на РДПБЗН-В. Търново като не
представил за утвърждаване до 25 число на предходния месец графиците за организиране и разпределение на работното време за м.
юли, август и септември на 2018г.
13.3. В периода от 29.05.2018г. до 30.08.2018г.
не изпълнил вмененото му задължение в т.II.3 от Заповед №
1282з-287/02.04.2018г. на директора на РДПБЗН-В. Търново като в посочените
графици за дежурства е вписал неверни
данни като е отразил, че петима служители са били в платен отпуск, без
същите да са подавали заявление за отпуск, без да ги е съгласувал и без да
има заявления и разрешения за тези
отпуски.
13.От правна страна оспореният акт е основан на разпоредбите на чл.194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР, т.е. визират се нарушения, представляващи неизпълнени на заповеди на министъра и на прекия ръководител и неизпълнение на служебните задължения; чл.200, ал.1, т.6 и т.11 от ЗМВР, която предвижда наказание „порицание“ за случаите на неупражняване на контрол над подчинени и неизпълнение на служебни задължения или на заповеди; чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, която предвижда, че "забрана за повишаване в длъжност за срок от една до три години" се налага за системни нарушения на служебната дисциплина. Правомощието си да наложи това дисциплинарно наказание министърът основава на нормата на чл.204, т.1 от ЗМВР.
Въз
основа на посочения анализ на събраните доказателства, при така приетото за установено
от фактическа страна, отразено по-горе, настоящият състав на съда формира
следните изводи:
VI. За правото:
Съобразно
заявените твърдения за факти и претендирано право, се очертава съдебен спор от
административно естество, по въпроса
законосъобразно ли е наложено дисциплинарно наказание на служител на
МВР. Материален закон, уреждащ спорното правоотношение/ПО/ е специалният Закон за министерството на вътрешните
работи/ЗМВР/ обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г. с посл.изм. и доп./. Приложима е
и Инструкция №
8121з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на
дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и
обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството
на вътрешните работи/обн. ДВ бр. 34 от 12.05.2015 г. Приложим процесуален закон
при издаване и оспорване на ИАА е Административно процесуален кодекс/АПК/.
За изясняване на спорния материалноправен въпрос следва да се изясни, дали посочените в Заповедта фактически основания са се осъществили така както твърди ДНО, дали са спазени преклузивните срокове по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, както и особената процедура по чл. 194 и сл. от ЗМВР, във вр. с Инструкцията по чл. 215а от с.з. Дали реализираното поведение от служителя се различава от дължимото такова. Дължимото поведение с какъв акт и съдържание е вменено в задължение на служителя, кога и как е запознат с този акт. Деянието покрива ли от обективна страна състав на посочено в закона дисциплинарно нарушение. От субективна страна извършено ли е виновно. Наложеното наказание съответства ли на тежестта на нарушението по вид. Правилно ли е индивидуализирано като размер. Това е предмета на доказване пред съда, за да се извърши преценка за законосъобразността на проведено дисциплинарно производство като доказателствената тежест се разпределя върху ДНО.
Съдът
взе предвид направените в жалбата оплаквания. Съпостави констатациите в
обжалвания ИАА със събраните доказателства. Съобрази доводите на страните.
Служебно извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.
168, ал.1 от АПК, на всички основания по
чл. 146
от АПК, независимо от
изложеното в жалбата.
1.
За валидността на оспорения акт:
Съдът
прие, че не е налице основание за отмяна по смисъла на чл.
146, т.1 от АПК. Оспорената Заповед е
издадена от териториално и материално компетентен орган, упражняващ
дисциплинарната власт по отношение на служителя, а именно:
Не се спори между страните, че Ст. Л. е държавен служител – началник сектор СОД в РДПБЗН-В.Търново на МВР. Към момента на реализиране на дисциплинарната власт служебното правоотношение съществува. В това си качество Л. заема ръководна длъжност, съгласно Раздел IV.2., т.4 от Приложение №1 от Класификатора на длъжностите в МВР, утвърден със Заповед на министъра на МВР № 8121з-140/24.01.2017 г., обнародвана в ДВ бр.13 от 2017г., в сила от 01.02.2017г. Безспорно между страните е и обстоятелството, че Младен Маринов при издаване на процесната Заповед е имал качеството министър на МВР. Предвид което, съгласно чл.204, т.1, предлож. първо от ЗМВР разполага с правомощията на дисциплинарно наказващ орган спрямо служители в МВР на висши ръководни длъжности за всички видове дисциплинарни наказания. В този ред на мисли, съгласно чл. 204, т.1 от ЗМВР министърът е разполагал с правомощито да наложи дисциплинарно наказание „забрана за повишаване в длъжност“, в хипотезата на чл. 194, ал.2, т.1 и т.2 от ЗМВР.
2.
За формата и реквизитите на оспорения акт:
Заповедта
е съставена в предвидена от закона писмена форма/за действителност/. Съдържа
изброяване на предвидените реквизити в чл.
210, ал.1 от ЗМВР, а именно: извършителят,
мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението;
разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е
установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на
наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.
Заповедта е мотивирана от фактическа страна и препраща към изготвената справка в хода на проверката. Описано е както деянието, така и правилото за поведение, с което е следвало да се съобрази лицето за всяка от трите групи нарушения. Налице е и конкретно описание на деянието на служителя /фактическо описание/, което позволява да бъде извършена обективна съпоставка между дължимото и реализираното поведение на служителя.
За
да възникне дисциплинарна отговорност, е необходимо да бъде констатирано
виновно действие или бездействие на служителя, представляващо нарушение на
служебната дисциплина. Смисълът на императивното изискване на разпоредбата на чл.
210, ал.1 от ЗМВР е в заповедта да бъдат
посочени съставомерните елементи на деянието, обстоятелствата, при които е
извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И то по начин, даващ възможност
да се направи индивидуализация на дисциплинарното нарушение. Чрез
конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените разпоредби се
обезпечава правото на защита на лицето, привлечено към дисциплинарна
отговорност.
Изводът
на настоящия състав е, че тези изисквания за форма и реквизити на оспорената
заповед са спазени, при което не са налице основания за отмяна по смисъла на
чл.-146, т.2 от АПК.
3.
Относно спазването на административнопроизводствените правила и приложението на материалния закон:
Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в
чл. 205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарно производство се образува при наличие на
данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгласно
чл. 205, ал. 2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарно
наказващия орган може да разпореди извършване на проверка. В случая такава
проверка е разпоредена със заповедта за образуване на ДП. Специфичният характер
на производството, което е свързано с упражняване на дисциплинарна власт за
баланс изисква и обезпечаване правото на защита на служителя. Поради това,
законодателят възлага на съда допълнителна проверка на следните обстоятелства и
то преди да изследва спора по същество, а именно:
1. ДНО спазил ли е преклузивните
срокове по чл. 195, ал.1 от ЗМВР, според която ПН дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една
година от извършването му. Според данните в административната преписка
материалите от проверката са представени на министъра на 15.04.2019г. и в
двумесечния срок, броен от този момент съгласно правилто на чл.196, ал.2 от ЗМВР, е издадена процесната Заповед/14.06.2019г./, в която са отразени само
бездействията, попадащи в обхвата на едногодишния срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР,
т.е. тези от м. май 2018г. насетне.
2. ДНО е спазил процедурата по чл.
206, ал.1 от ЗМВР. Установи се, че ДНО не е изслушал служителя, но му е дал
възможност да представи писмени обяснения. Макар служителят да не се е
възползвал от тази възможност първоначално, то
при допълнителната проверка е представил такива. Независимо от
изложеното, съдът намери, че са допуснати съществени процесуални нарушения,
които са опорочили крайния извод на АО по въпроса дали деянията са осъществени
и следва ли да се вменят във вина на жалбоподателя. Аргументите за този извод
са следните:
Действително по нареждане на
министъра ДРО е извършил разследване и е събирал допълнителни доказателства, но
не е изяснил всестранно фактите и обстоятелствата от значение за случая, както
изисква нормата на чл.35 от АПК. В нормата на чл.7 от АПК е закрепен
основополагащ принцип, който повелява при административните производства да се
търси истината за фактите. Всички факти от значение за случая подлежат на
проверка и преценка. В случая не е установена
обективната истина, т.е. не са издирени действителните факти от значение за
случая. Подходено е едностранчиво както при събиране, така и при преценка на
доказателствата в хода на дисциплинарното производство.
В пункт първи от оспорената Заповед
се визира, че не са подадени заявления за отпуски от петима конкретно посочени
служители/впрочем само по фамилии, което създава неясното относно някои от тях/
за определен период - от май до
септември 2018г. В о.с.з. ПП на жалбоподателя обори тези констатации като
представи по отношение на служителя Ив.Д.Д.заявление за отпуск за периода от
19.09.2018г. до 09.10.2018г. Същото се намира на л.235 от делото и очевидно е
съгласувано, а отпускът е разрешен от висшестоящия ръководител. Какво е
попречило на ДРО да го открие, а дали се е постарал за другите заявления? Така Ил.Л.Н.категорично
твърди в обясненията си, че е подал заявление, което не е представено с
преписката. Н.Г.Н.пък твърди, че в този период е бил на курс в гр.Монтана през
м. юни и юли, а от 02.08.2018г. е бил в отпуск по график. Същото твърди и Д.,
тъй като е бил на курс в Монтана е
излязъл по график в отпуск, без да е подал заявление до Л. във В. Търново. Това
са въпроси, които не са изяснени, а са в доказателствена тежест на ДНО. В
своето обяснение от 21.05.2019г./л.129/ жалбоподателят е посочил този проблем
за дългосрочните командировки и отпуск непосредствено след тях, без служителят
да се завръща в сектора, но не е разследван нито обсъден от ДРО и ДНО. Освен
това, се касае за някои период, в които самият жалбоподател е бил в отпуск и
следователно е освободен от задълженията на началник на сектора. И това
обстоятелство не е разследвано обективно и всестранно. А е от съществено
значение, защото прекъсва причинната връзка между поведението на жалбоподателя
и укоримия резултат, т.е. липсва субективния елемент на дисциплинарния фактически състав. Жалбоподателят
не следва да носи вина за деяния, които не са доказани, не са регламентирани от
правна страна по начина твърдян от ДНО
или са извършени по време, когато жалбоподателят е бил в отпуск. Потвърди се от
проверката, че МЗ № 8121з-388/04.08.2014г/л.54/ не разглежда въпроса за
ползване на отпуска по график, непосредствено след дългосрочна командировка в
друго населено място. Нещо повече, видно от тази Заповед естеството на работа в
службата предполага промени в графиците, вклч. за отпуски, както и прекъсване
на отпуска по служебна необходимост или ползването му въпреки липсата на
заявление. В тази връзка следва да се отчете обстоятелство, което е игнорирано
от ДРО и съответно ДНО. Видно е, че от липсата на заявления не са нанесени щети
на гражданите или службата, като графиците за дежурства и съблюдаването на
извънредния труд са спазени. Тази част от обясненията на служителя също е
игнорирана. Неправилно е от правна страна интерпретирането на липсващите
заявления като липса на контрол на дейността на служителите от сектора.
Очевидно е, че регулирането на въпроса с отпуските с МЗ е показателно за това,
че същото не е елемент от длъжностната
характеристика на началника на сектора. В специфичната му длъжностна
характеристика/л.106/ пък се има предвид пряката служебна дейността на
служителите в сектора, а тези които
са дългосрочно командировани и то не по негова заповед очевидно не са под
негово командване и контрол. Предвид изложеното не може да се сподели извода на
ДНО, че служителят е нарушил министерската заповед и не е контролирал служителите
в сектора. Констатацията по пункт 1 от оспорената Заповед не е доказана, няма
нарушение на МЗ, т.к. същата не разглежда случаи като процесния; няма липса на
контрол върху служители, които по това време са били в сектора; няма
неизпълнение на служебни задължения. Данните по преписката сочат, че графикът с
дежурствата е бил обезпечен, а служителите са ползвали отпуските си. Очевидно
е, че това е летен период, в който е ноторно известно предвид промените в
климата, че се разразяват сериозни пожари, което налага мобилност на
служителите, вклч. и дългосрочно командироване в други региони на страната.
Загърбването на обективните причини и фиксирането върху субекта на нарушението
не е издирване на обективната истина. Предвид това съдът прие, че не е доказано извършването на деяние, което да
съставлява виновно неизпълнение на задължения по служба и жалбоподателят не
следва да носи отговорност в качеството му на началник сектор СОД към РДПБЗН-В. Търново
за посочените в пункт първи от Заповед № 8121К-10179/14.06.2019г. деяния.
В пункт втори от оспорената Заповед
е посочено, че в периода от 26.06.2018г. до 31.08.2018г. жалбоподателят не
изпълнил задълженията си по т.II.2 от Заповед № 1282з-287/02.04.2018г. на
директора на РДПБЗН-В. Търново като не представил за утвърждаване до 25 число
на предходния месец графиците за организиране и разпределение на работното
време за м. юли, август и септември на 2018г. Посочени са тези три графика
конкретно, като е видно, че същите са изведени и регистрирани в деловодството
на Регионалната дирекция на дати след 25 число на предходния месец, а именно за
м. юли на 26.06.2018г., за м. август на 26.07.2018г., а за м. септември на 31.08.2018г.
Безспорно жалбоподателят е задължен със заповед на директора на Регионалната
дирекция да изготвя този график за работата на смени и да го представи за
утвърждаване до 25 число на предходния месец. Обясненията на жалбоподателя в
тази връзка се подкрепят от данните, отразени в самите графици и съдът ги
кредитира с доверие. След изготвянето им жалбоподателят ги представя за
съгласуване на началник сектор „ПГ и СД“, който след това ги представя за
утвърждаване на директора на РД ПБЗН –В. Търново, т.е. след като си изпълни
задължението, жалбоподателят няма пряк контрол върху момента на утвърждаване на
графика и не следва да носи отговорност за това. Освен всичко това, следва да се
отбележи, че съдът сподели виждането на защитата, че в случая ДНО неправомерно
е прехвърлил тежестта на доказване върху жалбоподателя. Няма основание да се
приложи използваната от ДНО житейска
презумпция, че щом жалбоподателят не представил доказателства кога е
изготвил графика, то следва да се приеме, че това е датата на утвърждаването
им. Това е правен нонсенс. Липсата на доказателства не е доказателство. По
пункт втори от оспорената Заповед съдът прие за недоказано извършването на
деянието и авторството на жалбоподателя.
В пункт трети от оспорената Заповед е посочено, че в периода от
29.05.2018г. до 30.08.2018г. жалбоподателят не изпълнил вмененото му задължение
в т.II.3 от Заповед № 1282з-287/02.04.2018г. на директора на РДПБЗН-В. Търново
като в посочените графици за дежурства е вписал неверни данни като е отразил, че петима служители са били в платен отпуск, без същите да са подавали
заявление за отпуск, без да ги е съгласувал и без да има заявления и разрешения за тези отпуски. Тук е
моментът да се посочи, че всъщност това твърдение приповтаря липсата на
заявления за отпуски по пункт първи от Заповедта, като го представя от друга
гледна точка, но това е все същата деятелност, по-точно бездействие по т.1 от Заповедта.
От фактическа страна е много важно да се
отбележи, че липсата на заявление за отпуск и резолюция върху него съвсем не
води до извод, че в периода, в който служителите фактически са ползвали отпуск
всъщност не са били в отпуск по твърдение на ДНО и поради това данните в графика били неверни. Липсващата/или
непрецизно съставена документация/ не доказва, че служителите не са ползвали
отпуск в посочените периоди. Формата за присъствие и съответно изплащане на
възнаграждение е друга, а не тези графици, които бе уточнено, че са динамично
променящи се с оглед императивите на служебната необходимост и съдържат
предварителна информация, защото се съставят предварително/прогнозно, а не са
форма за отчет постфактум. Както вече бе посочено по-горе, графикът на
дежурства и отпуски в сектора е бил балансиран от началника като са правени
своевременно необходимите промени, за да се осигури непрекъснат сменен режим на
работа. Уточнено бе, че служебната необходимост е обстоятелство, което може да
прекъсне ползването на отпуска или да доведе до ползването му по друго време.
При това интересите на службата и обществото не са пострадали. Във връзка с
изложеното съдът намира, че тенденциозно е представена липсващата
документация-заявления за отпуск/или неоткрита/ като ново нарушение, а това е
все същата част от обективната действителност. Нарушението е описано неточно и тенденциозно от фактическа
страна, а правната му конструкция е неадекватна по съображения, които ще бъдат
изтъкнати по-долу в настоящото при оценка на съответствието на акта с
материалния закон.
В заключени съдът установи, че всички посочени
процесуални нарушения в своята съвкупност са довели до произнасяне на ДНО при
неизяснена фактическа обстановка за извършване на деянието и съпричастност на Л.
към същото. Фактическите констатации на администрацията са недоказани. Така
описаните нарушения засягат и правото на защита на служителя. Всяка от тези
характеристики на допуснатите нарушения е достатъчна всяко от тях и съвкупно
същите категорично да бъдат определени за съществени процесуални такива, което
е основание по чл. 146, т.3 от АПК за отмяна на оспорената Заповед.
Извън това, дори върху приетите за установени от
самия ДНО факти е приложен неправилно материалния закон. Съображенията за този
извод са следните:
Липсващите заявления за отпуск, които вече бе
изяснено по-горе не е изяснено да липсват по вина на жалбоподателя се
представят по пункт първи като нарушения на посочената министерска заповед, за
които се предвижда като санкция „порицание“. При това за всяко от липсващите
пет заявления се твърди отделно нарушение. В пункт трети от заповедта същите
липсващи заявления са дали повод на ДНО да твърди, че е консумирано друго
нарушение на заповед на ръководителя на
Регионалната дирекция ПБЗН, а именно посочените в график данни били неверни.
Няма друга деятелност, друго деяние. Това е все същото бездействие, проектирано
върху съдържанието на съответния график. При това за всеки то петимата
служители се твърди отделно деяние, които били едновременно установени от ДНО.
Всъщност липсващите заявления за отпуски, ако могат да се свържат с отговорност
на жалбоподателя/което по-горе бе посочено, че не е изяснено/ са едно
провинение на реда за отчетност на отпуските на състава, независимо колко точно
броя заявления не са открити при проверката. Това не са отделни нарушения на
служебната дисциплина и не може да се обоснове системност на същите по смисъла
на §1, т.22 от ДР на ЗМВР. За да е налице системност, е необходимо да са
извършени три дисциплинарни нарушения за период от една година, а не да има
влезли в сила заповеди, с които са наложени дисциплинарните наказания, което в
случая не е налице. В тази връзка последиците от липсата на заявления за
отпуск, в т.ч. отражението им в съдържанието
на графика не са отделно нарушение, не са отделни по своите фактически признаци
деяния. Поради това неправилната квалификация на нарушенията на служителя като
системни нарушения по см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР е довела до налагане на
по-тежко дисциплинарно наказание - "забрана за повишаване в длъжност за
срок от една година", вместо следващото се - "порицание" - арг.
чл. 197, ал. 2 ЗМВР, която предвижда, че за едно и също дисциплинарно нарушение
може да се наложи само едно дисциплинарно наказание. При това положение, е
налице отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, т.к. не са налице
предпоставките за приложението на . чл.201, ал.1, т.2 от ЗМВР, която предвижда, че "забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години" при установени системни
нарушения на служебната дисциплина.
Дисциплинарната отговорност е вид юридическа отговорност. Лична, според
чл. 194, ал.4 от ЗМВР, която следва да се ангажира само при безспорно доказано
дисциплинарно нарушение. За да бъде ангажирана дисциплинарната отговорност на
едно лице е необходимо да се установи от фактическа страна деянието-действие
или бездействие, което то е извършило. От обективна страна да се докаже
противоправността на това деяние, че е налице обективно несъответствие между
правно дължимото и фактически осъщественото поведение от служителя. От
субективна страна следва да е налице вина на дееца, проявена като - умисъл или небрежност. За определяне на
размера на наказанието трябва да се прецени цялостното поведение на служителя,
както поощрения така и порицания. За да е законосъобразен актът, с който се
налага дисциплинарно наказание, следва да установява посочените елементи на
дисциплинарната отговорност и органът да е направил преценка и да е изложил
мотиви за всеки един от тях.
В случая съдът установи, че ДНО не е
оценил съвкупно всички данни за цялостното поведение на служителя и не е
изложил никакви мотиви в тази връзка, макар формално да е посочил липсата на
наказания. Представената кадрова справка/вж. л.120/ сочи безупречно изпълнение
на служебните задължения, повишаване на квалификацията и присъдени поощрения.
Служителят няма дисциплинарни наказания преди това. Освен това не е отчетено с
тези многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства и това, че
дисциплинарната проверка е започнала по докладна записка подадена от самия
жалбоподател/вж. л.46/ до неговия пряк ръководител, т.е. сам той е установил и
уведомил за проблема. Предвид това се очертава извод, че дори хипотетично да се
приеме за доказано твърдяното нарушение на служебната дисциплина по т.1 от
Заповедта, то липсва системност и индивидуализацията на наказанието е
неправилна. Същото е несправедливо, т.к. не съответства на тежестта на
нарушението и настъпилите от него последици. Всъщност се очертава проблем с
отчетността на ползваните отпуски, но не и с организирането и разпределението
на работното време както твърди ДНО, т.е. последиците за службата не са толкова
тежки, колкото сочи наказващият орган.
При установените факти и по изложените дотук мотиви съдът формира следния извод:
Оспорената
Заповед е валиден акт, издаден от орган, разполагащ с дисциплинарна власт
спрямо служителя. Същата е издадена в предписаната от закона писмена форма и
изискуемите реквизити за това. Не са допуснати съществени нарушения на
предвидената процедура за дисциплинарно наказване, но са допуснати такива при
събирането и обсъждането на наличните доказателства. Дисциплинарното нарушение, за което на Л. е
наложено дисциплинарно наказание не е
доказано от обективна страна, нито вината на служителя. Заповедта противоречи и
на материалния закон, т.к. е постановена при липса на материалните предпоставки
за издаването ѝ. Неправилно е приложена квалификацията за системност на
нарушенията и не са отчетени многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства. В резултат на неправилно
тълкуване на приложимите материални правни норми законът е приложен в противоречие на преследваната с
него цел.
Дори хипотетично да се приеме за доказано
нарушението по пункт първи от оспорената Заповед, съдът няма правомощия да
замени ДНО в неговата преценка и да наложи по-леко наказание или да върне
административната преписка. Поради това, оспорената Заповед следва да бъде
отменена в нейната цялост като незаконосъобразна, а жалбата като основателна и
доказана следва да бъде уважена.
VІІІ. За разноските:
При
този изход на делото следва да се присъдят сторените разноски по делото в полза
на оспорващия, на основание чл.143, ал.1 от АПК. Същите възлизат на 410,00
лв./10 лв. ДТ и АВ 400 лв.- -платено в брой, съгласно разписката в ДПЗС-л.224/.
Не е налице възражение за прекомерност. Разноските следва да се възложат в
тежест на администрацията, в чиято структура е администратвният орган, издал оспорения
акт. В случая това е Министерство на вътрешните работи - гр. София.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.211 изречение
последно от АПК, във вр. с чл.197, ал.1, т.4 от ЗМВР.
Воден
от горните мотиви, на основание чл.
172, ал.2, предложение 2-ро от АПК, XI-ти
адм.състав на АСВТ
ОТМЕНЯ, като незаконосъобразна, по Жалба на С.Х.Л. Заповед № 8121К-10179/14.06.2019г.,
издадена от министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно
наказание „забрана за повишаване
длъжност за срок 1 година“ на същия държавен служител.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи гр. София ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.Л. с
ЕГН ********** сумата в размер на 410,00/четиристотин и десет/лева,
представляваща сторените от него съдебно-деловодни разноски за производството
пред настоящата инстанция.
На
основание чл.
138, ал.1 от АПК препис от Решението да
се изпрати на страните по реда на чл.137 от с.к.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: