Присъда по дело №5296/2023 на Софийски районен съд

Мотиви към Присъда № 261 от 24.04.2024г. постановена по НОХД №
5296/2023г. по описа на Районен съд - гр.София - 111 - ти н.с.
Софийска Районна прокуратура е внесла обвинителен акт против
хххххх, с ЕГН: ********** за това, че на 07.09.2017г. в град София, в
Софийска районна прокуратура, бул.,,Ген.М.Скобелев“ № 23, пред надлежен
орган на власт /който има право да образува наказателно производство/: Я. Н.
– прокурор от СРП, набедила свидетелите И. В. Р., с ЕГН: ********** –
управител на ,ххххх и хххххх, с ЕГН: ********** – пълномощник на ххххх в
извършване на престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.2 във вр. с ал.1 от
НК като твърдяла, че Запис на заповед от 06.03.2017г., издаден от ххххх, не е
бил подписна от нея и че управителят на хххххх - И. В. Р., с ЕГН: **********,
чрез пълномощника си ххххх., с ЕГН: **********, съзнателно са ползвали
неистинския частен документ, като знаела че са невинни - престъпление по
чл.286, ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурора не поддържа повдигнатото обвинение.
Счита, че от събраните в хода на наказателното производство писмени
доказателствени средства и в частност назначената в съдебно заседание
повторна съдебно – почеркова експертиза не се установява, че почеркът и
подписа, положен върху записа на заповед, чиято неистинност е била обект на
подаден писмен сигнал до СРП, са били положени от подсъдимата, поради
което и същата следва да бъде оправдана.
Защитниците на подсъдимия се солидаризират със становището на
прокурора като считат, че тяхната доверителка е невинна по изложените от
представителя на държавното обвинение съображения.
Подсъдимата ххххх се присъединява към становището на своите
защитници като в своята лична защита и последва дума моли да бъде
оправдана.
Съдът, като прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства
и доказателствени средства, становищата и възраженията на страните, намира
за установено следното:
Подсъдимата хххххх, с ЕГН: **********.
На 28.07.2017г. на подсъдимата ххххх, в качеството и на представител на
търговското дружество ххх е била връчена покана за доброволно изпълнение
по изпълнително дело № хххх на ЧСИ ххххх с рег.№ хххх в КЧСИ, район на
действие при СГС. Изпълнителното дело било образувано по изпълнителен
лист, издаден въз основа на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от
28.08.2017г. и предявен на 08.08.2017г. с издател ххххх, представлявано от
подсъдимата и хххххх, представлявано от свидетелката И. Р., чрез
пълномощника й В. Р..
На 07.09.2017г. подсъдимата ххххх, след консултация с адвокат,
депозирала сигнал в СРП, в който изложила твърдения, че представителите на
1

ххххх са използвали неистински частен документ – Запис на заповед, издаден
на 06.03.2017г., предявен на 08.08.2017г. с издател ххххх и поемател ххххх с
цел да набавят имотна облага в размер на 120 000 лева. Въз основа на този
сигнал и след извършена проверка на 29.01.2018г. било образувано досъдебно
производство № ЗМ 15 030/2018г. по описа на 06 РУ – СДВР, пр.пр.№
36006/2017г. за престъпление по чл.316 във вр. с чл.309, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
В хода на разследването била назначена единична графическа експертиза, от
чието заключение се установява, че подписите за ,,подпис“ и ,,подпис на
издателя“ в копие от Записа на заповед, не са били положени от подсъдимата
ххххххх и свидетелите И. Р. и В. Р.. Също така ръкописният текст хххх за
,,име, фамилия“ в копието от записа на заповед, с дата на предявяване
08.08.2017г. не е бил изписан от въпросните лица. Впоследствие била
назначена тройна графическа експертиза, от чието заключение било
установено, че въпросният запис на заповед е бил подписан от подсъдимата
хххххх. Предвид това и с постановление на прокурор при СРП от 02.09.2020г.
досъдебното производство било прекратено като със същото постановление
са били отделени материали, въз основа на които и на същата дата било
образувано настоящото наказателно производство. В хода на разследването
били проведени разпити на двамата свидетели И. Р. и В. Р., като била
назначено съдебно – почеркова експертиза. Заключението на вещото лице
потвърдило тройната такава, допусната по предходното досъдебно
производство, в което е посочено, че подписите и ръкописния текст върху
записа на заповед са били изпълнени от подсъдимата. В хода на съдебното
производство пред първоинстанционни съд беше снет графологичен материал
на подсъдимата от съдебния състав като при допусната повторна графична
експертиза, вещото лице е достигнало до заключението, че положените
подписи върху ,,подпис“ и ,,подпис на издателя“ върху процесния запис на
заповед, не са били положени от подсъдимата, а са имитация на нейния
подпис. Също така положените подписи срещу ,,подпис“ и ,,Подпис на
издателя“ не са били положени от свидетелите И. Р. и В. Р..
Ръкописният текст ,,ххххх“, ,,08.08.2017г.“ не са били изписани от
подсъдимата и свидетелите. В съдебно заседание от 29. 03. 2024г.
заключението на вещото лице не е било оспорено от страните и е прието от
съда като обективно и вярно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз
основа на събраните в хода на наказателното производство гласни и писмени
доказателства и доказателствени средства.
В съдебно заседание подсъдимата ххххх депозира обяснения, в които
излага своята версия за случилото се. Подробно описва цялостната ситуация,
свързана с неуредените отношения между търговските дружества хххх и
хххххх. В обясненията си подсъдимата с категоричност отрича да е
подписвала въпросния запис на заповед, като е останала учудена и е узнала за
съществуването му едва след като е била уведомена за образуваното спрямо
нея изпълнително производство. Също така признава, че тя е подписала
2

сигнала и причината да го депозира срещу свидетелите И. Р. и В. Р. е във
връзка с консултация с адвокат, чиято цел била да спре изпълнителното
производство на основание на ГПК. Именно това обстоятелство е
продиктувало и подаването на възражение на 29.08.2017г. до СРС, от страна
на упълномощен адвокат на длъжника, че дружеството ххххх не дължи
изпълнение на вземането по издадената запис на заповед. В хода на съдебното
следствие е разпитан в качеството на свидетел В. Р.. Пред съда заявява, че е
завел изпълнително дело въз основа на записа на заповед, но уточнява, че
същият е бил приет от подсъдимата като му казала, че щяла да се консултира
с адвокат. Свидетелят признава в показанията си, че не е видял подсъдимата
да подписва въпросния документ, но впоследствие му го е била дала подписан
от нея. Впоследствие излага твърдения, че се е отказал от сумите по записа на
заповед като завел исково производство. От друга страна, от прочетените по
реда на чл.281, ал.5 във вр. с ал.1 , т.5 от НПК, показания на свидетелката И.
Р., не се навеждат фактически твърдения, свързани с предмета на настоящото
производство. Свидетелката посочва отношения, свързани с съвместната
дейност между двете търговски дружества хххх и ххххх. Съдът кредитира
обясненията на подсъдимата дотолкова, доколкото същите не намират
опровержение от съвкупния доказателствен материал. Дори и в разпита на
свидетеля Р., който поставя под съмнение твърдението на подсъдимата, че не
е виждала въпросния запис на заповед, по което е било образувано
изпълнителното дело, не се съдържа твърдения същият да е видял, че
подсъдимата го е подписала. Същевременно в своите показания свидетелят
заявява, че подсъдимата е знаела за този документ, тъй като лично му го е
предала.
Следва да бъде отбелязано, че свидетелят Р. признава, че сумата по
записа на заповед от 120 000 лева, реално не е бил дължим от подведеното
под наказателна отговорност лице, а сумата е била послужила като гаранция
за друга сума и по друго дело.
При подробно изнесените фактически твърдения следва да не бъдат
възприети показанията на свидетеля, че подсъдимата му е предоставила
въпросния запис на заповед, без обаче същият да е бил подписан от нея. В
тази насока са противоречивите изявления на разпитаните в съдебно
заседание лица и предвид липсата на безспорни данни по какъв начин записа
на заповед е попаднал в свидетеля Р., след като подсъдимата не го е била
подписала, няма как това обстоятелство да бъде безспорно установено. В
частта, относно обясненията на подсъдимата, че изобщо не е узнала за
ползвания от свидетеля документ, съдът следва да ги кредитира като
правдоподобни доколкото това се доказва както от нейните обяснения в
съдебно заседание, така и от съдържанието в подадения сигнал. В него
лицето акцентира върху пороците на записа на заповед относно различните
подписи на издателя, просрочие, нищожност и прекратени договорни
отношения с хххххх, които е узнало при запознаване с делото, по което е бил
издаден изпълнителния лист. В сигнала подсъдимата навежда твърдения, че
3

не е знаела за съществуването на въпросния документ до момента на
поучаване на поканата за доброволно изпълнение, респ. налагането на запор
върху банковите и сметки. Ето защо показанията на свидетеля Р. в частта,
относно изявлението, че подсъдимата му е предоставила във фактическа власт
записа на заповед, без да е видял тя да го подписва, са нелогични и
противоречащи както на останалите доказателствени средства, така и на
житейската логика. Напълно нелогично е едно лице да предостави документ,
който не е написан и подписан от него, в който получателят има право да
търси сумата от 120 000 лева по опростена процедура за осъждане и
снабдяване с изпълнителен лист, като рискува възможността той да бъде
използван срещу своя издател. Като се вземе предвид динамичните
отношения между търговските дружества на подсъдимата и свидетелите,
показанията на Р. остават изолирани в тази част.
В хода на съдебното производство беше проведен разпит на вещото лице
Н. Н., който е изготвил заключението си, с което се установява наличието на
положен подпис и почерк на подсъдимата върху записа на заповед. Предвид
неубедителното изявление на експерта относно подписа на обвиняемото лице,
че разследващият полицай му бил заявил, че почеркът върху постановлението
за привличане като обвиняем, е бил на ххххх, обосновано е била оспорена и
самата експертиза. По признание на вещото лице, същото не е работило със
снет сравнителен графологичен материал от подсъдимата, което е довело до
възникване на съмнение, относно правилността на заключението.
Впоследствие и след снет от съда графичен материал от подписа и почерка на
подсъдимата, беше допусната повторна графична експертиза, като въз основа
на последващите данни е налице заключение, че положените подписи върху
,,подпис“ и ,,подпис на издателя“ върху процесния запис на заповед, не са
били положени от подсъдимата, а са имитация на нейния подпис. Също така
положените подписи срещу ,,подпис“ и ,,Подпис на издателя“ не са били
положени от свидетелите И. Р. и В. Р.. След съгласието на страните и при
проведен разпит на вещото лице, различно от първоначално изготвилото
експертизата, повторната такава беше приета. Съдът намира, че следва да
бъде кредитирано като обективно и безпристрастно заключението на вещото
лице по повторната експертиза, тъй като същата е била изготвена въз основа
на сравнителен материал, снет непосредствено в съдебно заседание и липсата
на съмнение, относно обективността и безпристрастността при нейното
изготвяне. Поради липса на оспорване и с оглед аргуменитраното и
обосновано отразяване на поставените задачи, последващата експертиза
следва да бъде възприета като достоверна и подкрепена и от първоначално
назначената такава по досъдебно производство № ЗМ 15030/2018г. по описа
на 06 РУ – СДВР. Доказателствената съвкупност в настоящото наказателно
производство се потвърждава и от приобщените по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства и доказателствани средства и в частност депозирания
сигнал от подсъдимата до СРП, записа на заповед, послужил за неговото
подаване, материалите по гражданското и изпълнително дело, образувано по
4

записа на заповед и приложените договор за сътрудничество и съвместна
дейност, фактури за плащане и справка за съдимост.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупен анализ на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства съдът
достигна до извода, че повдигнатото спрямо подсъдимата ххххххх обвинение
в извършено престъпление по чл.286, ал.1 от НК е недоказано по категоричен
и несъмнен начин както от обективна, така и от субективна страна.
Разпоредбата на чл.304 от НПК регламентира оправдаване на подсъдимия
в случаите, когато деянието не представлява престъпление.
В конкретния случай съдът приема, че действието на подсъдимата е било
извършено пред надлежен орган на власт, какъвто несъмнено представлява
СРП. От друга страна от съвкупен анализ на събраните в наказателното
производство гласни и писмени доказателства, не бяха събрани категорични и
безспорни данни, от които да бъде установено, че подписите върху ,,подпис“
и ,,подпис на издателя“ върху процесния запис на заповед, са били положени
от подсъдимата. Също така подписите срещу ,,подпис“ и ,,Подпис на
издателя“ не са били положени от свидетелите И. Р. и В. Р.. Същите
съставляват имитация на почерка и подписа на подсъдимата. В хода на
проведеното досъдебно производство е налице заключение на вещо лице с
противоположно съдържание. Поради наличието на оспорена и респ.
неприета от съда съдебно почеркова експертиза, чието заключение беше
опровергано от повторната такава, не се установява подсъдимата да е
изпълвала и подписвала въпросния запис на заповед.
В случая цитираното заключение на вещото лице потвърждава
субективната увереност на подсъдимата, обективирана в депозирания от нея
сигнал пред СРП, че ползваният от свидетеля В. Р. документ е неистински, по
смисъла на чл.93 т.6 от Допълнителните разпоредби на Общата част на НК.
Този извод се потвърждава и от показанията на самия свидетел, признавайки
че не видял подсъдимата да подписва записа на заповед. Тъй като в
наказателното дело са налице безспорни данни, че подсъдимата не е
попълвала и подписвала документа, очевидно изложеното от нея в сигнала не
може да бъде прието като набеждаване, т.е. преписване на престъпление,
което в случая е по чл.316 във вр. с чл.309, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. Ето защо
и изпълнителното деяние се явява несъставомерно от обективна страна.
Набедяване може да има само тогава, когато твърденията на дееца пред
надлежните органи са лъжливи и същевременно деецът съзнава това. В
случая от събраните по делото доказателства не се установява нито едно то
двете изисквания на закона. В този смисъл и след като подсъдимата е
съзнавала, че документът, ползван от свидетелите за снабдяване със заповед
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК и изпълнителен лист не бил подписан от нея, очевидно е подала сигнала
с увереността, че изложените от нея твърдения са верни. Видно от
съдържанието на сигнала до прокуратурата е, че в него се съдържат правни
5

понятия, които подкрепят твърденията в обясненията и, че това действие е
бил съгласувано с адвокат, който е съдействал за неговото съдържание.
Независимо, че незнанието на закона никого не извинява може да се направи
извод, че подведеното под наказателна отговорност лице е било
продиктувано не от целта на набеди свидетелите в престъпление, а като
действия, осуетяващо образуваното изпълнително дело. В самия сигнал
подсъдимата акцентира именно върху порочността на записа на заповед, а не
на конкретните действия на свидетелите. За пълнота следва да се отбележи,
че в самото изложение никъде не се посочва конкретно престъпление.
Подсъдимата изрично упоменава в край на сигнала си, че са налице данни за
извършено съставомерно деяние, поради което моли прокуратурата да
извърши проверка по случая и да образува досъдебно производство срещу
горепосочените лица. В случая не би могло да се приеме за еднозначно
изявлението дали подсъдимата действително е действала със съзнанието, че
приписва престъпление спрямо двамата свидетели, или е искала просто
извършване на проверка във връзка с техни противоправни според нея
действия по използвания запис на заповед. Собствената оценка на
подсъдимия, при вярно отразяване на чуждите действия, не е престъпление по
чл.286 от НК. От субективна страна набедяването е умишлено престъпление.
Уведомяването на органа на власт се извършва със съзнанието на дееца, че
изложените от него обстоятелства са неверни, че лицето не е извършило
деянието, в което е уличено (в този смисъл е Решение № 356 от
26.09.2009г.по н.д.№ 368/2009г. по описа на ВКС –III – то н.о.). Съдебната
практика също така е имала възможност да посочи, че престъпно набедяване
не може да има когато деецът добросъвестността изкаже съмнение,
демонстрираното от него чрез изложено възможно съмнение, несигурност,
която чувства, но и я заявява пред компетентния орган на власт. Ето защо и
при липсата на категорични изявления за извършено престъпление и изказано
съмнение в тази насока, които са съчетани с изложените от подсъдимата
обясненията пред съда, не може да се направи извод за наличието и на
субективната страна в извършване на престъпление по чл.286, ал.1 от НК.

С оглед изхода на делото направените в хода на наказателното
производство разноски в размер на общо 1 339,39 лева, представляваща
възнаграждение за изготвяне на съдебно – почеркови експертизи и явяване на
вещи лица в съдебно заседание, остават за сметка на държавата.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6

Номер на акта:	261
Дата:	24 април 2024 г.
Съдия:	Иван Диянов Мичев

Дело:	20231110205296
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2023 г.

Присъда по дело №5296/2023 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите