№ 12177
гр. София, 28.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:В. Йовчева
Членове:Мариана Г.а
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от Мариана Г.а Въззивно гражданско дело №
20221100511069 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от ответника В. Г. В. срещу
решение от 04.07.2022г., постановено по гр.д. № 74211/2017г. по описа на
СРС, ГО, 151 състав, в частта, в която са уважени предявените първоначални
искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и в частта, в която са
отхвърлени предявените насрещни искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от
ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 236, ал. 1 от ГПК определя съдържанието на
решението, като т. 4 от същата сочи, че в него следва да се посочат имената
на страните. Настоящият съдебен състав констатира, че в
първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка
относно фамилното име на ответника, както и относно второто име на ищеца.
В мотивите на съдебното решение е формирана воля относно основателността
на предявените искове от ищеца Х. З. – В. срещу ответника В. Г. В., а в
диспозитива на обжалваното решение е разрешен спор между Х. З. – В. и В.
Г. В., включително в диспозитива фамилното име на ответника е
посочено и като Б.. Установеното несъответствие е такова между
формираната воля в мотивите на решението и обективираната воля в
диспозитива на същото.
При така установеното въззивният съд намира, че образуваното пред
1
него дело е преждевременно образувано и следва да се прекрати и върне на
първоинстанционния съд за преценка за провеждане на производство по чл.
247 от ГПК, което се явява преюдициално спрямо произнасянето по
въззивната жалба срещу решението. След като се разреши въпросът по
очевидната фактическа грешка с влязъл в сила съдебен акт, ще се разгледа
депозираната въззивна жалба. Това положение произтича от факта, че актът, с
който се постановява поправката, образува заедно с поправения съдебен акт
едно цяло и поправеното решение /срещу което вече е упражнено право на
жалба/, е с поправеното съдържание от деня на постановяването.
На следващо място, настоящият състав констатира, че депозираната
въззивна жалба не отговаря на изискванията на чл. 261, т. 4 от ГПК. Съдът
констатира, че не е събран пълният размер на дължимата държавна такса за
въззивно обжалване от общо 414 лева, поради което на въззивника следва да
бъде указано процесуалното задължение да внесе сумата, представляваща
разлика между дължимата държавна такса и заплатената от него сума от 245
лева.
Настоящият съдебен състав счита, че първоначалната проверка за
допустимост, редовност, както и администрирането на въззивната жалба,
следва да бъде осъществено от първоинстанционния съд в изпълнение на
правомощията му по чл. 262, ал. 1 от ГПК. Ето защо делото следва да се
върне на СРС за осъществяване на посочените по-горе процесуални действия,
след което делото да бъде изпратено на въззивния съд за разглеждане на
депозираната въззивна жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 11069/2022г. по описа на
СГС, ГО, ІІ „А” въззивен състав.
ВРЪЩА делото на СРС, ГО, 151 състав за процедиране съобразно
мотивите на настоящото определение.
Определението, като непреграждащо по-нататъшното развитие на
2
делото, не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3