Р Е Ш Е Н И Е
№
Град Варна, 27 септември 2019 година.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение – първи състав, в открито съдебно заседание
проведено на девети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР В.ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА
ПЕНЕВА
НЕВИН
ШАКИРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Красимир Василев, в.гр.дело № 1144 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производството е въззивно и е образувано по въззивни жалби от И.А.М. против Решение № 1326 от
01.04.2019 година, постановено по гр.дело № 18 435/2017 година на ВРС, както
следва:
1.Жалба с Вх.№ 27668 от 15.04.2019 година, с която въззивника моли
атакувания съдебен акт да бъде отменен, поради незаконосъобразно.Той се
позовава на неправилно интерпретиране на наличните по делото доказателства и
излага, че е заплатил задължението си, което не е налагало образуване на
изпълнително дело.
2.Втората жалба е също от него - с Вх.№ 28 135 от 17.04.2019
година, с идентично съдържание, с която се настоява решението да бъде отменено.
В срока по чл.263 от ГПК против жалбите е бил депозиран отговор от
страна на въззиваемата Г.Б., чрез адв.М..С него се иска решението да се
потвърди, като правилно и законосъобразно.
В съдебно заседание пред ВОС, въззивника
се явява лично и се представлява от адвокатите В.и Т., които поддържат жалбите
молят съда да отмени атакувания съдебен акт.
Въззиваемата страна, в лицето на Г.И.Б.,
редовно призована, не се явява, представлява се от адв.М., която оспорва
жалбата и моли съдът да потвърди решението.
За да се произнесе по спора, като се
запозна с материалите по делото и застъпените от страните становища, ВОС намери
за установено следното:
Пред първата съдебна инстанция
съдебното производство е било образувано по предявен от И.А.М., ЕГН **********
против Г.И.Б., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 720 лева по
изпълнителен лист, издаден по гр. дело № 11889/2016 год. по описа на РС-Варна,
за чието принудително събиране е образувано изпълнително дело № 20177120401046
по описа на ЧСИ И.С.с район на действие района на ОС-Варна, поради нищожност на
договора за цесия от 14.11.2017г.,
сключен между Й.В.Г.и Г.И.Б., поради това, че с него е прехвърлено вземане, което
не съществува, тъй като е погасено чрез плащане.
Пред съда в исковата си молба ищцовата
страна излага, че приключването на производството по гр. дело 11889/2016 год.
по описа на РС-Варна е било съпроводено с осъдително за него решение, с което
той е бил задължен да заплати на Й.В.Г.от с. Ч., общ. С.сумата от 720 /седемстотин и двадесет/ лева – разноски за
първата и въззивната инстанция; ищеца твърди още, че е заплатил сумата на
същата чрез пощенски запис през м. ноември 2017 година, но т.к. Й.Г.не е приела
сумата, а с договор за цесия от 14.11.2017 год. прехвърлила вземането си към
него на Г.И.Б..
По повод на това задължение е било
образувано и изп.дело № 20177120401046на ЧСИ И.С.с район на действие района на
ОС-Варна, по което взискател е ответникът, в качеството си на цесионер, а
ищецът – длъжник по изпълнението. Ищецът счита, че не дължи сумата по
изпълнителния лист, респ. по изпълнително дело № 20177120401046 по описа на ЧСИ
И. С.с район на действие района на ОС-Варна, тъй като договорът за цесия е
нищожен, поради това, че с него е прехвърлено вземане, което не съществува, т.к
е било заплатено.Ето защо обективира искане съдът да приемане за установено в отношенията между страните,
че ищецът не дължи на ответника посочената сума и
моли за постановяване на положително решение.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, в който се
оспорва иска като неоснователен.
Не е спорно между страните, а и е видно
от представения по делото ИЛ №11730 от 31.10.2017 година, че предвид влязло в
сила решение по гр.д. № 11889/2016г. по описа на ВРС ищеца И.А.М. е бил осъден да заплати на Й.В.Г.сумата
от 360 лева, представляваща сторени разноски пред първата инстанция и 360 лева
сторени разноски пред въззивната инстанция, или общо 720 /седемстотин и
двадесет/ лева.
По делото е представен и Договор за
цесия от 14.11.2017 година,
съобразно които Й.Г.е прехвърлила на Г.И.Б. вземанията по изпълнителния
лист.Въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №
20177120401046 по описа на ЧСИ И. С.с взискател Г.И.Б..
От Писмо изх.№94-А-135-1/10.12.2018г.
/л.270/ от Български пощи се установява, че на 16.11.2017 година в ПС 9000 Варна е подаден паричен превод PS900002KLXWQ от И.М. за сумата 365 лева с получател Й.Г..Т.к.
последната е отказала превода, на 06.12.2017 година след изтичане на
двадесетдневния период за изплащане, паричният превод е върнат като непотърсен
от получателя и е на разположение за изплащане на подателя.Видно е също така,
че на 21.11.2017 година от М. е подаден втори паричен превод PS900002KLZ51 до Й.Г.за сумата 366 лева, която
отново е отказала да получи сумата и на 11.12.2017г. паричният превод е върнат.Съобразно
материалите по делото на 22.12.2017 година двата парични превода са изплатени
на М..
Видно е още, че на 22.12.2017 година И.М. е подал два пощенски парични превода
до Г.Б. за сумата 361 лева и 362 лева, но по технически причини служителите от
ПС 9010 не са имали информация, че Б. има парични преводи и не са я уведомили с
покана, ето защо на 15.01.2018 година,
паричните преводи са изплатени обратно на М..
От приложената на л.211 Справка от ЧСИ И.С.изх.№27337/13.11.2018г.
се установява, че изпълнително дело № 20177120401046 е образувано по молба от
30.11.2017г. на Г.Б. срещу М., въз основа на изпълнителен лист, издаден по
гр.д. № 11889/2016г. на ВРС. Същото първоначално е образувано за сумата 360
лева, тъй като по данни от взискателя е имало частично плащане преди
изпълнителното дело, но доколкото сумата е била изтеглена от М., предмет на
изпълнението станала и втората сума от 360 лева. За първата сума от 360 лева на
М. е връчена ПДИ на 15.01.2018г., като е извършено плащане на същата дата. За
втората сума му е връчена ПДИ на 31.01.2018г., като е изплатил същата на
02.02.2018г. Изпълнителното дело е прекратено на 27.03.2018г., на основание
чл.433, ал.1, т.1 ГПК.
При
тези данни виждането на съда е следното:
По смисъла на чл.299 от ГПК, спор,
разрешен от съда с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван, освен в
случаите, когато законът разпорежда друго. Влязлото в сила решение подлежи на
изпълнение и това изпълнение може да бъде оспорвано от длъжника само при
условията на чл.439 от ГПК, чрез иск, основан на факти, които са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Тези факти не са преклудирани от силата на присъдено
нещо по постановеното предходно решение. Предмет на делото ще бъде
недължимостта на престацията, за която длъжникът е осъден с влязлото в сила
решение. При уважаване на този иск, изпълнителното производство ще бъде
прекратено на основание чл.433 т.7 от ГПК.При исковете за оспорване на
вземането, предмет на делото може да бъде само това вземане (или тази част от
него), което (която) е удостоверена в издадения изпълнителен лист.Т.е. в случая
винаги е налице пълно съвпадение на предмета на производството и предмета на
делото.
В този случай ищеца излага, че е
заплатил всички дължими суми, което е направило образуването на изп.дело
незаконосъобразно, и твърдейки, че ги е заплатил смята поведението си за
изправно.Той излага доводи досежно нищожността на представената по делото
цесия, по силата на която Й.Г.е прехвърлила вземането си към него на Г.И.Б..Излага
още, че поведението на ответната страна е увреждащо и моли съдът да уважи
претенцията му.
Правилно, в съответствие със закона, и
най – вече с наличните по делото доказателства, ВРС е приел, че не е налице
забава на Кредитора; че представените плащания не са достигнали до Кредитора и
също така, че Договора за цесия не е нищожен.Този извод се извлича и налага най
– вече от наличните по делото писмени документи – Договорът за цесия, датира от
14.11.2017 година и по силата
на същия Й.Г.е прехвърлила на Г.Б. вземането си; на 20.11.2017година
М. е уведомен за сключения договор за цесия; въпреки че от 16.11.2017 година
той е превел на първоначалния кредитор сумата 365.00 лева, правилно Й.Г.е
отказала да го получи по причина, че към този момент тя вече не е притежавала
качеството Кредитор по отношение на ищеца; на 21.11.2017 година, с пощенски запис ищецът отново превел
сумата от 365.00 лв. в полза на Й.Г., но сумата е била
върната на ищеца; на 15.01.2018 година М. е заплатил сумата от 360.00 лева по
образуваното изпълнителното дело - в деня на връчване на ПДИ.Т.е. осъщественото
на 21.11.2017 година плащане на сумата
от 365.00 лева в полза на стария кредитор, е направено след уведомяването на М.
за прехвърляне на вземането. Съобразно материалите по делото на 22.12.2017
година двата парични превода са върнати на М..На същата дата той е заявил
пощенски записи с адресат Г.Б., но по технически причини тези плащания не са
достигнали до нея и на 15.01.2018 година те са били върнати на подателя.За
сведение изп.дело е било образувано на 30.11.2017 година или към него момент
ищцовата страна е била уведомена за извършената Цесия и не е изпълнила
задължението си по отношение на новия Кредитор.Следователно, напълно резонни и
съобразени с доказателствата по делото са изложените в тази насока мотиви от
страна на ВРС, които и въззивния съд споделя.
Настоящата инстанция споделя и
виждането, че представения по делото Договор за цесия не е нищожен.Правилни и
съобразени със съдебната практика на изложените съображения, според които договорът
за цесия има невъзможен предмет единствено, ако имущественото право е
непрехвърлимо с оглед на своето естество, с оглед императивните разпоредби на
закона или с оглед наличието на
предварителни договорни ограничения, по аргумент на чл. 99, ал.1 ЗЗД.Съобразно
константната съдебна практика – конкретно Решение № 32 от 9.09.2010 г.
на ВКС по т. д. № 438/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева
цесията е правен способ за прехвърляне на субективни права (вземания), по силата на
която настъпва промяна в субектите на облигационното правоотношение - кредитор
става цесионерът, на когото цедентът е прехвърлил вземането си по силата на
сключен между тях договор. Могат да бъдат цедирани както вземания, така и
права, чиято прехвърлимост е допустима от закона и следва от тяхното
естество.Предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, т.е. тяхното съществуване е условие за нейната
действителност. Договорът за цесия винаги предполага съществуващо вземане,
произтичащо от друго правно основание.От значение е обстоятелството, че към
момента на образуване на изп.дело не е било извършено погасяване на
задължението, каквито са твърденията на въззивника.Прави впечатление, че
изпълнителното производство е образувано на 30.11.2017 година, докато ищеца е
предприел действия по погасяване едва на 22.12.2017 година, като при това и
двата пощенски записа не са достигнали до Кредитора и са получени обратно от
подателя, в лицето на М..При тези данни са също правилни съображенията на
решаващия съд, с които той е отхвърлил доводите му.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК и направеното искане, на въззиваемата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски пред ВОС, за възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат – в размер на 300 /триста/ лева, съобразно
представените доказателства – вж.л.30.
Предвид
изложеното, ВОС,
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1326 от 01.04.2019 година,
постановено по гр.дело № 18 435/2017 година на ВРС, тридесет и девети състав.
ОСЪЖДА И.А.М., ЕГН ********** да заплати в
полза на Г.И.Б., ЕГН ********** сумата от 300.00 /триста/
лева, представляваща съдебно деловодни разноски пред ВОС – адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: