№ 47
гр. Стара Загора , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Николай Ил. Уруков Въззивно гражданско
дело № 20215500501299 по описа за 2021 година
Производството е на основание чл. 435 и сл. от ГПК=
Постъпила е жалба с вх. № 3149/15.03.2021г., подадена от Н.Х.Е., ЕГН **********,
от ***, в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 20217660400030, чрез адвокат Н.Т.,
от АК- Стара Загора, с адрес на кантора: ***, тел.*** и със Съдебен адрес: ***, против
действията на Частен съдебен изпълнител К.А. с РЕГ.№766 на КЧСИ, РАЙОН НА
ДЕЙСТВИЕ- ОС СТАРА ЗАГОРА с адрес: ***, по ИД с №20217660400030 с взискател:
Община Б.Д. с адрес: ***, с което се определят разноските по делото, включително и
ОТКАЗА на съдебния изпълнител да намали размера на разноските по изпълнението.
Жалбоподателят твърди, че намира същото възнаграждение за прекомерно предвид
фактическата и правна сложност на конкретното изп. производство. По делото на датата
9.02.2021 г, получил Поканата за доброволно изпълнение {ПДИ) от ЧСИ К.А. рег.№766 на
КЧСИ с район на действие ОС Стара Загора по ИД № 20217660400030 образувано от
взискателя Община Б.Д. за задължения за МДТ установени с АУЗД №585-1/20.11.2020 г.
В срока за доброволно изпълнение уведомил ЧСИ за следното:
1. Актът, с който е образувано изпълнителното дело, а именно АУЗД №585- 1/20.11.2020
г. на Община Б.Д. не е влязъл в сила поради това, че той се запознал с него едва при
получаването му заедно с ПДИ от ЧСИ. Никога преди това не й е връчван.
2. Същият акт е обжалван от нея пред Община Б.Д..
3. Задълженията установени с АУЗД №585-1/20.11.2020 г. са погасени чрез плащането от
1
нейна страна преди получаването му ведно с ПДИ. Представила и копието на квитанцията
от пощенската станция ***, удостоверяваща платените на 27.01.2021 г. всички дължими към
взискателя местни данъци и такси.
Към връчената й ПДИ липсвало приложено постановление за разноските, поради
което помолила да й бъде изпратено в случай, че ЧСИ не уважи възражението й относно
недължимостта от нейна страна на таксите и разноските въобще. Въпреки, че в ПДИ
разноските не били разбити по пера, за да знае за какво точно са начислени, установила, че
са прекомерни съобразно чл. 73а от ГПК и на основание чл.442а, ал.2 от ГПК направила и
възражението си за несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на дълга.
В резултат на нейната жалба на 26.02.2021 г. получила и съобщение, с което ЧСИ я
уведомила, че копието от молбата й ведно с приложенията е изпратена на взискателя за
становище. А възражението й за прекомерност на разноските не било уважено в разрез с
императивните разпоредби.
Това обуславяло правния й интерес да обжалва действията на съдебния изпълнител
на основание чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Посочените в ПДИ разноски са в размер на 283,50 лв. разноски по и.д., както и таксата
по т.26 от ТТРЗЧСИ с включен ДДС в размер на 12,49 лв., или общо 295,99 лв. Дългът, за
който е образувано изп. производство е в общ размер от 104,08 лв., т.е, попадал в
приложното поле на чл.73а, ал.1, т.2 от ГПК. За дълга в този размер разноските по
изпълнението дължими от длъжника не може да надвишават 40 % от MP3, която е 650 лв.,
т.е. 260 лв. с ДДС., като моли да бъдат отменени определените от ЧСИ разноски по
изпълнението в размера надхвърлящ сумата от 260.00 лева. с ДДС.
Налице е и искане от жалбподателя, да им се присъдят направените по делото
разноски.
Подробни съображения и доводи са изложени в писмената жалба на жалбоподателя
Н.Х.Е., ЕГН **********, от ***, в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с №
20217660400030, чрез адвокат Н.Т., от АК- Стара Загора, с адрес на кантора: ***.
В законоустановения едноседмичен срок не е постъпило писмено възражение от
другата страна.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК са постъпили мотиви от ЧСИ К.А., както и копие от
изпълнително дело с № 30/21 год., по описа на същия ЧСИ.
По напрвените с жалбата на жалбподателя Н.Х.Е., ЕГН **********, от ***, в качеството
си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 20217660400030, чрез адвокат Н.Т., от АК- Стара Загора,
с адрес на кантора: ***, оплаквания съдът намери за установено следното:
Относно допустимостта:
Настоящата жалба е подадена от надлежно легитимирана страна - длъжникът в
изпълнителното производство, срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния
изпълнител, посочено в чл.435, ал.2, т.7 от ГПК - определените разноски по изпълнението
2
инкорпорирани в поканата за доброволно изпълнение с изх.№ 1491/25.01.2021г., /л.38/ в
предвидения в чл.436, ал.1 от ГПК (Изм. -ДВ, бр. 100 от 2019 г.) процесуален срок.
Предвид горното съдът счита, че същата е допустима и следва да бъде разгледана по
съществото си относно нейната материална основателност.
Относно основателността:
Въззивният съд намира, че на осн. чл.426 от ГПК и във връзка с чл.427, ал.1, т.1 от
ГПК и по молба с вх.№ 1026/22.01.2021г. от взискателя ОБЩИНА Б.Д. в кантората на ЧСИ
К.А. е образувано изпълнително дело под № 20217660400030 срещу длъжника Н.Х.Е. от ***
и приложения АУЗ по чл.107, ал.З от ДОПК № 585 — 1/20.11.2020г. за дължими ДНИ и
ТБО за имот находящ се в ***.
Изп. дело е образувано за следните суми:
91.49 лв. - главница за дължими ДНИ и ТБО съгласно АУЗ по чл.107, ал.З от
ДОПК № 585 - 1/20.11.2020г., ведно със законната лихва от 21.11.2020г., която към
датата на образуване на изп.дело е 1.65 лв.;
10.94 лв. - неолихвяема сума, представляваща начислени лихви по акта;
270 лв. с ДДС /225 лв. без ЦЦС/ - авансови такси, за които е съставена сметка по
чл.79 от ЗЧСИ от 25.01.2021г. /л.18/ - по т.1, т.2, т.4 - 3 бр. /с вкл. приключване на
изп.д./, т.5 — 4 бр. /с вкл. приключване на изп.д./, т.9 — 3 бр.;
13.50 лв. - допълнителни разноски по т.31 от ТТРЗЧСИ, за които е съставена
сметка по чл.79 от ЗЧСИ от 25.01.2021г. /л.18/- по т.31а — 5.70 лв. /2 лв. за ел.
справки в Служби по вписвания, 1.20 лв. ел.справка ГРАО, 2.50 лв. ел.справка
БНБ/п по т.31к - 7.80 лв. Iпощенски разходи/.
Общата сума за начислените разноски по изп.дело е в размер на 283.50 лв., видно от
изготвената сметка по чл.79 от ЗЧСИ от 25.01.2021г. /л.18/
На осн. чл.428, ал.1 от ГПК е изпратена и поканата за доброволно изпълнение с изх.
№ 1491/25.01.2021г. /л.38/, с която длъжникът е уведомен за наложения запор на
труд.възнаграждение и на банкови сметки. Запорните съобщения са изпратени до третите
задължени лица едновременно с изпращането на ПДИ, съгласно чл.507, ал.1 от ГПК. В ПДИ
жалбоподателят е уведомен и за размера на разноските по изп.дело — 283.50 лв. и за
дължимата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 12.49 лв. с ДДС /10.41 лв. без ДДС/.
Поканата е получена лично от длъжника на датата 09.02.2021г. В чл.435, ал.2 от ГПК е
предвидена възможността за длъжника да обжалва и разноските по изпълнението. В тази
връзка следва да бъдат взети предвид разясненията, дадени в т.2 от ТР под №3 от
10.07.2017г. по тълк.дело с № 3/2015г. по описа на ОСГТК на ВКС, съгласно които
„постановление за разноски” следва да се тълкува не в буквалния смисъл, а като всеки акт на
съдебния изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноските
по изпълнението. Това важи и за разноските, посочени в ПДИ. В тази си част поканата
съдържа произнасяне по отношение на размера на разноските, които не са удостоверени в
изпълнителното основание и в издадения въз основа на него изпълнителен лист. Това
произнасяне може да бъде оспорвано от длъжника по реда на чл.435, ал.2 от ГПК, като това
оспорване обаче не го лишава от възможността да изпълни задължението си по
изпълнителния лист в срока за доброволно изпълнение. Видно от ПДИ до длъжника
3
„постановлението за разноските” е инкорпорирано в нея.
С молба с вх.№ 2472/24.02.2021г./л.43/ длъжникът Е. излага становище за
недължимост на сумите по приложения от взискателя АУЗ по чл.107, ал.З от ДОПК № 585 -
1/20.11.2020г. за дължими ДНИ и ТБО. Едновременно с това обаче представя и копия от
преводни нареждания към взискателя за платени ДНИ и ТБО, направени след образуване на
изп.дело - 27.01.2021г. /л.44/. Горните са изпратени за становище до взискателя с писмо с
изх.№ 3498/24.02.2021г. /л.53/ и същият с молба с вх.№ 2754/02.03.2021г. /л.56/ потвърждава
плащанията като извършени след образуване на изп.дело.
На следващо място в горепосочената молба длъжникът прави възражението си за
несъразмерност на наложените обезпечителни мерки с размера на дълга на осн. чл.442а, ал.2
от ГПК като иска да се вдигнат всички наложени запори на банк.сметки и
труд.възнаграждение, както и възбрана на недв.имот /по изп.дело няма такава наложена/.
Във връзка с горната молба на длъжника е изпратено съобщение с изх.№
3497/24.02.2021г. /л51/, с което е уведомен, че копие от неговата молба с вх.
№2472/24.02.2021г., ведно с приложенията към нея са изпратени на взискателя за
становище, т.к. възражението за недължимост на сумите по АУЗД следва да се предяви пред
него и до настоящия момент няма данни по делото за извършени извънсъдебни плащания. В
допълнение жалбоподателят е уведомен, че на осн. чл.442а, ал.1 от ГПК, във връзка с чл.73а,
ал.1, т.2 от ГПК минималният размер на таксите, които са за сметка на длъжника са в размер
на 260 лв. без ДДС. Видно от ПДИ по настоящото изп.дело определените такси са в общ
размер на 235.41 лв. без ДДС /282.49 с ДДС/, от които: обикновени такси в размер на 225 лв.
без ДДС /270 лв. с ДДС/ и проп. такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 10.41 лв. без ДДС
/12.49 лв. с ДДС/. Длъжникът е уведомен още, че във връзка с неговото възражение за
несъразмерността и на осн. чл.442а, ал.2 от ГПК се вдига запора на труд.възнаграждение
/л.52/ и че по изп.дело не е налагана възбрана на недв.имот.
Горното съобщение с изх.№ 3497/24.02.2021г. е получено надлежно от процесуалния
пълномощник на длъжника на 26.02.2021г. видно от обратната разписка /л.55/.
Предвид гореизложеното счита, че е спазена императивната разпоредба на чл.73а,
ал.1, т.2 от ГПК и оплакването на жалбоподателя за „прекомерност на разноските” е
неоснователно и недоказано. Текстът на чл.73а от ГПК поставя лимита на таксите, но не и
на допълнителните разноски в принудителното изпълнение. Не влиза в този лимит и
сумата за ДДС - в случая тя е в размер на 47.08 лв. В този смисъл е и Решение № 14 от
18.03.2019г. на ВКС по гр.д. № 4315/2018г„ III г.о., ГК. Имайки предвид горното
настоящата инстанция счита, че твърдението на жалбоподателя в т.З от настоящата жалба,
че има „трайно установена съдебна практика” относно включването на дължимия ДДС в
общия сбор на начислените такси по смисъла на чл.73а от ГПК е най-малкото несъстоятелно
и неподкрепено с такава „практика”.
Видно от размера на задължението към датата на образуване на изп.дело -
25.01.2021г. той възлиза общо на 104.08 лв. Същият следва да бъде съобразен с нормата на
чл. 73а ГПК. съгласно която сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника
в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер на
посочените - съответният процент. В конкретния случай размерът на задължението е 104, 08
4
лв. Минималната работна заплата от 01.01.2021 г. /съгласно ПМС № 331/26.11.2020 г. / е в
размер 650 лв., следователно размерът на задължението е 16,01 % от минималната работна
заплата, поради което приложима е нормата на чл. 73а. ал. 1. т. 2 от ГПК и дължимите такси
не следва да са повече от 40 % от минималната работна заплата - т. е. 260 лв., а в настоящия
случай е в общ размер на 235.41 лв.
Предвид горното настоящият въззивен съд намира, че жалба вх. № 3149/15.03.2021г.
по изп.дело № 30/2021г. по описа на ЧСИ К.А., подадена от длъжника Н.Х.Е. е
неоснователна и недоказана и като така следва да бъде оставена без уважение.
Съдът счита, че същото обжалвано постановление на ЧСИ, инкорпорирано в ПДИ
относно разноските по изпълнението се явява правилно, обосновано, мотивирано и в изцяло
в съответствие със съдебната практика по аналогични случаи в частта му относно размера на
направените разноски по изпълнението.
На основание чл. 437, ал. 4, изр. последно от ГПК, настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 436, ал.4 от ГПК и чл. 273 от ГПК
жалбподателят следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия направените от него
разноски по делото по чл. 435 и сл. ГПК, но тъй като такива разноски не са поискани и не са
представени доказателства в тази насока, то такива разноски не следва да бъдат присъждани
в производството по настоящата жалба.
Водим от горното, Окръжен съд – гр.Стара Загора в настоящият си състав и на
основание чл. 437, ал. 4, във вр. с чл.73, ал.1 от ГПК и чл.79, ал.1 от ГПК.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 3149/15.03.2021г., подадена от Н.Х.Е.,
ЕГН **********, от ***, в качеството си на ДЛЪЖНИК по изп. дело с № 20217660400030,
чрез адвокат Н.Т., от АК- Стара Загора, с адрес на кантора: ***, тел.*** и със Съдебен адрес:
***, против действията на Частен съдебен изпълнител К.А. с РЕГ.№766 на КЧСИ, РАЙОН
НА ДЕЙСТВИЕ- ОС СТАРА ЗАГОРА с адрес: ***, по ИД с №20217660400030 с взискател:
Община Б.Д. с адрес: ***, с което се определят разноските по делото, включително и
ОТКАЗА на съдебния изпълнител да намали размера на разноските по изпълнението, като
НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6