Решение по адм. дело №1512/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 от ЗУТ.

Образувано е по жалба от Р. Д. К., [ЕГН], Т. Г. К. [ЕГН] и П. Г. С. [ЕГН], чрез адв. Л. П. против Заповед № 174/06.06.2024 г. издадена от кмет на район „Младост“ в Община Варна, с която е наредено на собствениците Р. Д. К., П. Г. С. и Т. Г. К. на „Преместваем обект – тип навес“ 1, с обща площ около 102 кв. м, „Преместваем обект – тип навес“ 2, с обща площ около 73 кв. м, „Преместваем обект – тип навес“ 3, с обща площ около 31 кв. м и „Преместваем обект – тип навес“ 4, с обща площ около 12 кв. м, в едномесечен срок от влизане в сила на заповедта да демонтират/премахнат преместваемите обекти находящи се в поземлени имоти с идентификатори 10135.3511.244 и 10135.3511.253, с административен адрес: [населено място], [жк], ІІ м.р.

Жалбоподателите са изложили доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения и неспазване на материалните разпоредби. Отправено е искане за отмяна на процесната заповед. По същество на спора жалбата се поддържа, претендират за присъждане на сторените разноски в производството, съгласно представен списък. В писмена защита обосновават основателността на жалбата.

Ответникът - кмет на район „Младост“ в Община Варна, чрез процесуален представител гл. юрисконсулт С. С. оспорва жалбата. В писмена защита са изложени доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Издаден е Констативен акт № 01/22.04.2024 г. от М. К. – главен експерт “Контрол по строителството“ в район „Младост“ в Община Варна и А. Ч. – главен специалист “Контрол по строителството“ в район „Младост“ в Община Варна, в който са описани четири навеса в поземлени имоти с идентификатори 10135.3511.244 и 10135.3511.253 от КККР – Варна.

Последвало е издаване на оспорената Заповед № 174/06.06.2024 г. от кмет на район „Младост“ в Община Варна.

Договор за доброволна делба вписан в Служба по вписванията – Варна, акт № 154, том V, дело 1640 вх. рег. № 11177/31.05.2014 г. установява, че на К. Д. Г. се предоставя ПИ с ид. 10134.3511.254 и на Г. Д. К. [ЕГН] се предоставя ПИ с ид. 10135.3511.253.

От Удостоверение за наследници издадено от район „Младост“ в Община Варна на 12.03.2024 г. се установява, че наследници на Г. Д. К. са Р. Д. К., П. Г. С. и Т. Г. К..

Разрешение за строеж № 11/20.04.1995 г. е издадено от районен архитект на кметство „Възраждане“ – Община Варна, с него е разрешено на Г. Д. К. и К. Д. Г. да изградят охраняем паркинг южно от бл. 47 в [жк], на основание чл. 120, ал.4 от ППЗТСУ в собствения си реституиран имот кв. № 128 и 129, по плана на [населено място], [жк], ІІ м.р.

От скица № 15-131963/10.02.2023 г. за ПИ с ид. 10135.3511.253 се установява, че имотът е с трайно предназначение – за друг обществен обект, комплекс, с площ 536 кв. м., собственост на Г. Д. К., съгласно Договор с нот. заверка на подписите № 154, том 5, рег. 11058, дело 1640/31.05.2014 г. от СВ - Варна.

Акт за частна общинска собственост № 8344/06.04.2015 г. вписан в СВ – Варна е за ПИ с ид. 10135.3511.244 е с площ 116015 кв. м, със забележка е отбелязано, че съгласно Заповед № 4455/23.10.2019 г. на кмет на Община Варна от имота се отписва ПИ с проектен ид. 10135.3511.1552 с площ 1000 кв. м.

По делото е приета съдебно – техническа експертиза, чиито установявания съдът ще обсъди в мотивите на решението.

С оглед установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е срещу индивидуален административен акт по чл.214, т.1 от ЗУТ, от надлежни страни, имащи правен интерес от оспорването, предвид това, че жалбоподателите са адресати на акта. Оспорената заповед е връчена на всеки от жалбоподателите на 24.06.2024 г., жалбата е депозирана на 05.07.2024 г. в законоустановения в чл.215, ал.4 от ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че жалбата е подадена от страни с правен интерес, пред надлежния съд и в законоустановения срок, поради което тя е процесуално допустима, разгледана по същество е основателна.

В случая не е налице хипотезата на чл. 13, ал. 6 от ЗУЧК, поради което съгласно чл. 57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на преместваем обект.

Със Заповед № 4152/28.11.2023 г. кмета на Община Варна е предоставил своите функции и правомощия на кметовете на райони в [населено място], а именно да издават мотивирани заповеди по чл. 57а, ал.3 за обекти по чл. 56, ал.1 и чл. 57, ал.1 от ЗУТ, при констатирани нарушение по чл. 57а, ал.1, т.1-7 от ЗУТ, като е предвидено в т.6 от заповедта, че за района на район „Младост“, компетентен е кмета на район „Младост“. С оглед делегираните правомощия оспорената заповед е издадена от компетентен орган – кмет на район „Младост“ в Община Варна.

Процесната заповед е подписана и от зам. – кмет на район „Младост“, директор на дирекция „ОРК“ в район „Младост“, гл. юрисконсулт в район „Младост“ и главен експерт „КС“ в район „Младост“. В молба № 11558/20.08.2024 г. от ответника е посочено, че оспорената заповед е издадена от кмет на район „Младост“, което установява, че останалите лица подписали заповедта не са нейни издатели.

Съгласно чл. 57а, ал.2 от ЗУТ, констативния акт се съставя от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ, а това са служителите за контрол по строителството в администрацията на всяка община (район). От анализа на чл.223, ал.2 от ЗУТ следва, че служителите трябва да имат вменено задължение да извършват контрол по строителството съобразно длъжностната им характеристика. Не е въведено задължение служителите да изпълняват длъжността специалист „контрол по строителството”.

КА № 01/22.04.2024 г. е издаден от М. К. – главен експерт “Контрол по строителството“ в район „Младост“ в Община Варна, подписала длъжностна характеристика на 26.04.2021 г. и А. Ч. – главен специалист “Контрол по строителството“, в район „Младост“ в Община Варна, подписал длъжностна характеристика на 01.12.2022 г. От подписаните от тях длъжностни характеристики се установява, че са им вменени задължения по чл. 223, ал.2 и чл. 57а, ал.1 от ЗУТ. Установеното води до извод, че КА № 01/22.04.2024 г. е издаден от служители за контрол по строителството, в кръга на предоставената им компетентност.

КА е връчен на: Р. Д. К. на 10.05.2024 г., П. Г. С. на 10.05.2024 г. и Т. Г. К. на 13.05.2024 г. с писмо рег. № РД2400616МЛ_007ВН_005М/30.04.2024 г. В предоставения срок е подадено възражение рег. № № РД2400616МЛ_007ВН_006М/15.05.2024 г. Съставен е Констативен протокол на 15.05.2024 г. от двама служители, изпълняващи длъжността гл. експерт „Контрол по строителството“ при район „Младост“ в Община Варна, в който е посочено, че възражението е подадено в срок, но е без доказателства в подкрепа на изложеното. В този смисъл е неоснователен довода на жалбоподателите, че на са уведомени по реда на чл. 26 от АПК за започналото административно производство, защото в случая са приложими специалните правила на чл. 57, ал.2 от ЗУТ и те са спазени, защото издадения КА е връчен на жалбоподателите с указание, че могат да подадат възражение и те са се възползвали от това свое право.

С разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ е регламентирано, че в 7-дневен срок от връчването на констативния акт по ал. 2 кметът на общината, съответно началникът на Дирекцията за национален строителен контрол или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на обекта. Този срок не е преклузивен, а инструктивен и цели бързина и ефективност в дейността на административния орган, поради което непроизнасянето на органа притежаващ материална компетентност в този срок не погасява правото му да издаде заповед в по-късен момент. Ето защо, издаване на заповедта след 7-дневния срок от съставяне на КА не води до нейната незаконосъобразност.

В оспорената заповед са описани преместваемите обекти – четири броя навеси, но не са изложени мотиви поради какви установявания, относно вид и предназначение предвидени с чл. 56, ал.1, т.1-4 ЗУТ и относно конструктивни особености и начин на изграждане предвидени с §5, т.80 ДР ЗУТ е прието, че са налице преместваеми обекти. В КА № 01/22.04.2024 г. за всеки един от четирите навеса е посочено, „същият е закрепен за повърхността чрез анкерни болтове, позволяващи отделянето от повърхността, за която е захванат и без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван за друго място със същото или с подобно предназначение. Завършен е напълно и се използва за паркиране на автомобили под него“. Съгласно ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на РБ мотивите към административния акт могат да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта длъжностни лица или органи. В процесната заповед е посочено, че установените обстоятелства са отразени в КА № 01/22.04.2024 г., поради което съдът приема, че оспорения административен акт съдържа мотиви.

От изложеното следва, че обжалваната заповед е издадена в съответствие с процесуалните правила.

Ответникът е приел, че четирите навеса са поставени без разрешение за поставяне и схема за разполагането им в нарушение на чл. 56, ал.2 ЗУТ и Наредба за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, поради което на основание чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ е наредил премахването им. Не е конкретизирано от ответника от кой вид приема, че са обектите – чл. 56, ал.1, т.1-4 и/или 57, ал.1 от ЗУТ, а това е задължително, с оглед нормата на чл. 57, ал.1, т.1 от ЗУТ. В случая от описанието на обектите е безспорно, че не са рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи по чл. 57, ал.1 ЗУТ, т.е. следвало е ответника да посочи от кой вид по чл.56, ал.1, т.1-4 от ЗУТ са обектите, но това не е сторено. Поради това съдът е указал на ответника, че следва да установи в настоящото производство, че навеси 1, 2, 3 и 4 описани в Заповед № 174/06.06.2024 г. на кмет на район „Младост“ в Община Варна са преместваеми обекти, като те следва да отговорят едновременно на изискванията, разписани в чл. 56, ал. 1, т.1-4 от ЗУТ относно вид и предназначение, така също и на разпоредбата на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ относно конструктивните им особености и начин на изграждане, тъй като това са характеристиките за преместваем обект. Доказателства от ответника относно дадените указания не са посочени и представени.

След като ответникът не е посочил и представил доказателства, въпреки даденото указание от съда, от какъв вид и с какво предназначение е всечи един от четирите преместваеми обекти според чл. 56, ал.1, т.1-4 от ЗУТ, съдът приема, че те не попадат в нито една от четирите точки на посочената разпоредба.

Чрез СТЕ е установено, че навес 1 е в ПИ с ид. 10135.3511.253 и ид. 10135.3511.244 и навеси 2, 3 и 4 са в [ПИ], като всички те са построени, за защита от атмосферните влияния /слънце, градушки/, за част от паркоместата в съществуващия паркинг. Дадено е заключение от вещото лице, че и четирите навеси са изградени със стоманени скелетни системи с монтажни заварки на място на обекта. Повечето колони на навесите са без базови стоманени плочи и са замонолитени директно при отливане на бетона, което е видно от снимки 15, 16, 17 и 18 в Приложение №10 от СТЕ. Наличието на базови стоманени плочи при стъпките на някой от колоните не е достатъчен признак конструкцията да се определи като сглобяема, след като всички останали връзки по носещия скелет, включително и закрепването на покривните ламарини към столниците е със монтажни заварки на място. Установено е, че демонтажа на всеки един от навесите е възможен единствено чрез рязане на стоманените профили, което би довело до скъсяване на всеки елемент с 6-8 см и повече, заради допълнителни корекции и напасване при подготовката за следващото заваряване. Нови заварки непосредствено до зоните на предходните са неприемливи, защото якостните характеристики на стоманените профили в зоната на заваряване се занижават, поради което за да се монтират отново трябва да се отрежат заваръчните шевове и това води до скъсяване на стоманените елементи. При демонтаж и ново монтиране на конструкциите на навесите ще се скъсят колони, столници, противоземетръсни и противоветрови връзки. Покривните трапецовидни ламарини в голямата си част биха станали неизползваеми, заради съществуващите отвори във високите вълни, останали от закрепването им към солниците. Навесите при демонтаж ще загубят индивидуализацията си и възможността да бъдат ползвани на друго място със същото предназначение.

С оглед направените установявания чрез СТЕ, поради следните съображения съдът приема, че четирите навеси не са преместваеми обекти по смисъла на §5, т.80 ДР ЗУТ: Стоманените скелетни сисмеми са замонолитени директно при отливане на беноновия фундамент или са с базови стоманени плочи, които са закрепени, чрез отлят бетон видно от сн. 15,16,17 и 18, приложение № 10 от СТЕ. След премахване на навесите ще остане бетонния фундамент или бетонната стъпка, защото са трайно прикрепен към земята, от което следва, че се изменя трайно субстанцията и начина на ползване на земята, поради това, че не остава почва, камък или пясък, т.е. повърхността на земята каквато е била преди поставяне на навесите. Отделно от това, за да се изградят/поставят на друго място навесите, следва да се изградят бетонови фундаменти или бетонни стъпки. Също така ще се промени височината им. Установеното води до извод, че е невъзможно преместването в пространството на навесите, без да изгубят индивидуализацията и няма възможност да се използват на друго място, със същото или подобно предназначение, поради това, че за да се преместят на друго място следва да се изградят бетонни основи и/или стъпки.

Ответникът в писмени бележки е посочил, че вещото лице е установило, че обекта може да се демонтира от повърхността на земята, поради което е налице преместваем обект. Този довод е неоснователен поради гореизложените мотиви.

Съдът не следва да прави анализ представляват ли процесните навеси, строеж по см. на §5, т.38 от ЗУТ и също така навесите изградени ли са съобразно Разрешение за строеж № 11/20.04.1995 г. на районен архитект на кметство „Възраждане“ – Община Варна, защото заповедта не е издадена за премахване на незаконен строеж.

Ответникът е използвал наименованието „навес“ за установените четири обекта. Чрез заключението на СТЕ, което съдържа подробно описание на четирите навеса, се установява, че колоните на навесите са изградени от стоманени тръбни профили, повечето са без базови стомянени плочи и са замонолитени директно при отливане на бетона, покрива е от стоманени тръбни профили, които служат за греди по цифровите оси и столници и покритието е от поцинкована ламарина, профил ЛТ-40, покривите също са описани, като те са едноскатен или двускатен. В ЗУТ не е дадено определение за навес, такова се съдържа в §1, т.23 от ДР на Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г. за строително-технически правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар, като разпоредбата в редакцията към 06.06.2024 – датата на издаване на оспорената заповед (Изм. и доп. - ДВ, бр. 1 от 2017 г., в сила от 4.03.2017 г.) е със съдържание: "Навес" е съоръжение, което отговаря най-малко на едно от следните условия: а) най-малко в три от стените има отвори с площ не по-малка от две трети от общата площ на външните стени, или б) в две от срещуположните външни стени има отвори с площ не по-малка от една втора от общата площ на външните стени и разстоянието между стените е не по-голямо от 70 метра, или в) две от съседните му стени са изцяло отворени, като разстоянието от тях до срещуположните им външни стени е не по-голямо от 30 m.

В случая навесите са съоръжение по смисъла на §1, т.23, б. „а“ от Наредба № Iз-1971 от 29.10.2009 г., но за да бъдат премахнати по реда на чл. 57а, ал.1, т.1 от ЗУТ следва да са преместваеми обекти.

Административния орган е допуснал неправилно определяне на обектите като преместваеми, с което е допуснал нарушение на материалноправните разпоредби - чл.56, ал.1 от ЗУТ вр. §5, т.80 от ДР на ЗУТ при издаване на оспорената заповед, поради което е налице отменително основание по арг. на чл.146, т.4 от АПК.

Предвид изхода на спора и съобразно чл.143 ал.1 от АПК претенцията от страна на жалбоподателите за присъждане на сторени разноски в производството е основателна. Всеки от жалбоподателите е заплатил държавна такса 10 лева. От Разписка №1 към Договор за плавна помощ се установява, че тримата жалбоподатели са заплатили сумата от 1500 лева в брой на адв. П. за процесуално представителство по адм. дело № 1512/2024 г. Съгласно т.1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/212 на ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. След като е налице разписка от жалбоподателите за заплатената сума следва, че са налице доказателства за заплащането на сумата в брой. Неоснователно е възражението на ответника, че разписката не установява плащането на адвокатството възнаграждение. От ответника не е направено възражение за прекомерност на стореното възнаграждение за адвокат. Съдът отбелязва, че съгласно чл. 8, ал. 2, т.1 от ЗУТ минималното възнаграждение за адвокат е 1250 лева за всеки от жалбоподателите, защото при упълномощаване на различни адвокати от всеки от жалбоподателите би следвало на всеки от жалбоподателите да се заплати възнаграждение за адвокат. Ето защото възнаграждението за адвокат в общ размер 1500 лева не е прекомерно предвид обема и сложността на делото, което е приключило с провеждане на три съдебни заседания и събиране на допълнителни доказателства, чрез изготвяне и приемане на СТЕ. Жалбоподателите са заплатила депозит за вещо лице в размер на 1092 лева. На основание чл.46, ал.1, т.1 от ЗМСМА, следва район „Младост“ при Община Варна да бъде осъден да заплати на всеки от жалбоподателите сумата по 874 лева за заплатена държавна такса, сторени разноски и възнаграждение за адвокат.

На основание чл.215, ал.7, т.4 от ЗУТ, решението по настоящият спор е окончателно.

Водим от горното и на основание чл. 172 , ал.2, вр.ал.1 от АПК съдът,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед № 174/06.06.2024 г. издадена от кмет на район „Младост“ в Община Варна.

ОСЪЖДА район „Младост“ в Община Варна да заплати в полза на: Р. Д. К. [ЕГН] сумата 874 /осемстотин седемдесет и четири/ лева, Т. Г. К. [ЕГН] сумата 874 /осемстотин седемдесет и четири/ лева и П. Г. С. [ЕГН] сумата 874 /осемстотин седемдесет и четири/ лева.

Решението е окончателно.