Решение по дело №392/2020 на Районен съд - Горна Оряховица

^{Р Е Ш Е Н И Е}

^№

 

^{град Горна Оряховица, 16.03.2021 година}

 

^{В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А}

 

^{РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, седми състав, в публично заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:}

 

^{ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.КАРАГЬОЗОВА}

 

^{при секретаря М.Първанова и в присъствието на прокурора …………………………., разгледа докладваното от съдията Карагьозова АНД № 392 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:}

 

^{Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН}

 

^{ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ И.С.П. обжалва Наказателно постановление № 2020-268-25-316/15.05.2020 г., издадено от Директора на ОД на МВР – Велико Търново, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето (ЗЗдр.) му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни заведения по т. I.1 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от Министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от същия закон. Посочва, че имотът, в който се е намирал жалбоподателят по време на проверката, не е функционирал като търговски обект, в него не е извършвана търговска дейност и до него не е имало достъп на посетители, тъй като входната врата на обекта била заключена. Поддържа, че въведените ограничения с цитираната от наказващия орган заповед на министъра на здравеопазването противоречат на чл. 35 от Конституцията на Република България, прогласяващ правото на свободно придвижване. В противоречие с конституционната норма ограничението на свободното придвижване било въведено с административен акт, а не със закон. За нарушението, предмет на обжалваното наказателно постановление, не бил съставен акт за установяване на административно нарушение. В случая разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН не била приложима, тъй като специалната норма на чл. 209а, ал.3 от ЗЗ предвиждала съставянето на акт за установяване на административно нарушение. В нарушение на процесуалното изискване по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН в наказателното постановление не били посочени доказателствата за извършеното нарушение. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.}

^{ЗАЩИТНИКЪТ адв.К. поддържа жалбата. Моли съда да отмени наказателното постановление.}

^{ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО,  не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата.}

^{РАЙОННА ПРОКУРАТУРА не се представлява.}

^{СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:}

^{Със заповед № РД-01-124/13.03.2020 г. на министъра на здравеопазването, издадена на основание чл. 63 от Закона за здравето във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на заболяването COVID-19, били въведени противоепидемични мерки на територията на Република България за срок до 29.03.2020 г., сред които и мярката преустановяване на посещенията в питейни заведения. Със заповеди №№ РД-01-154/26.03.2020 г. РД-01-195/10.04.2020 г., издадени от същия орган, срокът на посочената противоепидемична мярка бил продължен съответно до 12.04.2020 г. и до 13.05.2020 г.}

^{На 14.04.2020 г. вечерта жалбоподателят И.С.П. отишъл в питейното заведение „Клуб на ловците и рибарите“ в с. Мерданя, общ. Лясковец. Там седнал на една маса със своите познати Л.Д.В. и  Р.К./СЗ 05.11.2020г./. Съдържател на заведението бил  Р. Г.Х., който предоставил питиета. След като сервирал питиетата на посетителите, съдържателят Р. Г.Х. излязъл от заведението и отишъл с автомобила си да пазарува. Преди да излезе, казал на посетителите да заключат входната врата отвътре.}

^{Около 19:00 часа пред посоченото заведение пристигнали свидетелите  П.С.К., Й.И.К., М.Р.Г./СЗ 30.07.20г./, Е.Х./СЗ 10.09.20г./ – служители на РУ – Горна Оряховица, на които било възложено да извършат проверка в обекта във връзка с получени сигнали, че  заведението работи и в него се събират лица от селото. Полицейските служители заварили входната врата на заведението заключена, но видели през прозорците седналите вътре  посетители. Влезли вътре, след като им било отключено и пристъпили към извършване на проверка. В хода на проверката снели писмени обяснения от посетителите и от съдържателя Р. Г.Х., който се върнал в заведението малко след идването на полицейските служители.}

^{Материалите от проверката били докладвани на прокурор при Районна прокуратура – Горна Оряховица. С постановление от 21.04.2020 г. /л.42-44/ прокурорът приел, че деянието е административно нарушение, отказал да образува досъдебно производство и изпратил прекратената преписка на директора на ОД на МВР – Велико Търново за произнасяне с оглед данните за извършено административно нарушение.}

^{Преписката била получена в ОД на МВР – Велико Търново и на 15.05.2020 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 300 лв. за нарушаване на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни заведения, въведена с т. I.1 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от същия закон.}

^{Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 25.05.2020 г./л.8/.  На 01.06.2020 г. защитникът на жалбоподателя подал по пощата жалбата против постановлението/л.24-25/.}

^{Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите, както и приетите писмени доказателства, подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания, вкл. писмените материали по прекратената от прокурора преписка.}

^{Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:}

^{Жалбата е подадена чрез наказващия орган пред компетентен съд в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от лице, което има право да обжалва наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.}

^{Разгледана по същество, жалбата е основателна.}

Основен принцип, установен с чл. 36, ал. 1 от ЗАНН е, че образуването на административнонаказателно производство се извършва посредством съставянето на акт за установяване на административно нарушение. Изключенията от това правило са въведени с чл. 36, ал. 2 от ЗАНН и касаят хипотезите на образувано и прекратено от съда или прокуратурата наказателно производство за деяние, представляващо престъпление, или отказ на прокурора да образува наказателно производство за такова деяние и препращане преписката на АНО по компетентност за извършване на преценка дали е налице административно нарушение. Наказващият орган е приел наличието на последната от изброените хипотези - отказ на прокурора да образува наказателно производство, като е започнал и провел административнонаказателната процедура при липсата на издаден АУАН. Видно от събраните  доказателства обаче, с постановление от 21.04.2020 г. по преписка № 805/ 2020 г. на РП – Г. Оряховица, на което се е позовал АНО, прокурорът в районна прокуратура е отказал да образува досъдебно производство срещу лицето Р. Г.Х. за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс /НК/, които състави на изпълнителни деяния включват нарушаването на наредба, правила или мерки, издадени против разпространяването или появяването на заразна болест по хората, по време на епидемия, пандемия или извънредно положение, свързано със смъртни случаи. Някои от тези изпълнителни деяния биха могли да се припокриват с изпълнителното деяние по чл. 209а, ал. 1, вр. с чл. 63, ал. 4 или ал. 7 от ЗЗдр, но в случая прокурорската преписка, по която е постановен отказ от образуване на досъдебно производство не е имала за предмет престъпление, извършено от жалб.П., а от друго лице, при изпълнителен състав, който не се припокрива с този на административното нарушение за което е санкциониран жалбоподателят. В хода на процедурата, приключила с постановлението от 21.04.2020 г. по преписка № 805/ 2020 г. на ГОРП, по отношение на последния не са извършвани някакви процесуални или оперативно-следствени действия, извън снемането на писмени обяснения от служител на РУ – Горна Оряховица при проверката на 14.04.2020 г., а в самото постановление на прокурора от ГОРП не се съдържа изявление за извършено деяние  от П., за което е предвидена административнонаказателна отговорност. Обратно, както в мотивната, така и в разпоредителната му част, с която е изпратено на директора на ОД на МВР – В. Търново, постановлението визира  административно нарушение, извършено от Р. Г.Х..

При така посоченото, прокурорското постановление от 21.04.2020 г. по преписка № 805/ 2020 г. на ГОРП не е годно да произведе по отношение на санкционираното лице правното действие, предвидено в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН. Приложимостта на последната разпоредба не се обуславя единствено от наличието на отказ от прокурор да образува наказателно производство за деяние, представляващо престъпление, но и от идентичност между субектите и предмета на наказателното и последващото административнонаказателно производство. При липса на идентичност в предмета на двете производства по някой от тези признаци /субект или обект на посегателството/, не е налице и предпоставката на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН за издаване на НП, без преди това да е съставен акт за установяване на административно нарушение. В тази връзка следва да се държи сметка, че административнонаказателният процес е строго нормирана дейност и въведените от законодателя изисквания за издаването, и предявяването на АУАН, съдържащ посочените в закона реквизити, цели запознаване на привлеченото към отговорност лице с административнонаказателното обвинение, повдигнато спрямо него и съответно предоставяне възможност на това лице да организира адекватно защитата си в началния етап на административнонаказателното производство. Тази цел на закона не може да бъде игнорирана, независимо от последващо приетото допълнение в разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от ЗАНН /обн. ДВ бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г./, с включването на отказа на прокурор да образува наказателно производство, сред основанията за прилагане на „съкратено“ административнонаказателно производство. Коментираното по-горе гарантиране право на участие и защита в производството на привлеченото към отговорност лице обаче, несъмнено изключва възможността за прилагането на чл. 36, ал. 2, предл. последно от ЗАНН по отношение на лица, деянията на които не са били предмет на обследване в процедурата, приключила с отказ да бъде образувано наказателно производство, нито са предмет на издадения от прокурора акт, обективиращ този отказ/в този смисъл е произнасянето на Адм.съд-В.Търново с решение по КНАХД № 10330/20г. от 22.02.2021г./.

Член 36 ал. 2 от ЗАНН въвежда изключения от общото правило за образуване на административнонаказателните производства и поради това не може да бъде тълкувана разширително, вкл. чрез прилагането й по отношение на лица, различни от това, срещу което е постановен отказът да се образува наказателно производство. Действително, няма пречка наказващият орган, макар и сезиран с прокурорско постановление при условията на последно посочената норма, при наличието на достатъчно доказателства за извършването на административно нарушение от друго лице, да му наложи съответното наказание. Ангажирането отговорността на това друго лице обаче, може да се реализира единствено след съставянето на АУАН, в производство, образувано по общия ред на чл. 36, ал. 1 от ЗАНН. Друго тълкуване на закона би означавало възможност АНО да наложи наказание на лице, срещу което не е провеждано разследване и относно което в прокурорското постановление липсва изложение за извършено от него деяние, вкл. да наложи наказание за нарушение, което не се припокрива като фактическа обстановка с престъплението, за което е отказано образуването на наказателно производство. Освен това санкционираното лице ще получи възможност да се запознае с фактите, обосноваващи отговорността му едва с издаденото наказателно постановление, при осуетяване правото му на защита в административната фаза на производството, тъй като не е привлечено като субект на административнонаказателна отговорност, какъвто е разглеждания случай.

Неспазването на установените в закона изисквания при образуването и провеждането на административнонаказателното производство, а от там и гаранциите за съответна на обвинението защита, е процесуално нарушение от категорията на съществените. Същото е опорочило  процедурата по ангажиране административнонаказателната отговорност  и представлява самостоятелно основание за отмяна на обжалваното наказателното постановление. При констатирания порок на наказателното постановление е безпредметно да бъдат обсъждани останалите  оплаквания за незаконосъобразност на същото. 

           По изложените съображения обжалваното НП следва да бъде отменено.

^{Така мотивиран, съдът}

 

^{Р Е Ш И :}

 

^{ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 2020-268-25-316/15.05.2020 г., издадено от директора на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МИНИСТЕРСТВОТО НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с което на И.С.П. е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. (триста лева) на основание чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето за нарушаване на противоепидемичната мярка преустановяване на посещенията в питейни заведения по т. I.1 от заповед № РД-01-124/13.03.2020 г., издадена от министъра на здравеопазването на основание чл. 63 от същия закон.}

^{Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Велико Търново в 14-дневен срок от връчване на съобщението, че е изготвено и обявено.}

 

 

 

^{РАЙОНЕН СЪДИЯ: …………..………}