РЕШЕНИЕ
№ 1632
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря ЖАСМИНА Н. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от ДАРИНА К. ЙОРДАНОВА Гражданско дело №
20252120100246 по описа за 2025 година
Производството е образувано по исковата молба на Х. Т. Х., с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ......................................... чрез пълномощника адв. М. В. М., против
„Кредирект“ ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на управление:
.................................., представлявано от Н. П. П., с която се иска прогласяване на
нищожността на сключен между страните договор за потребителски кредит № ................... от
31.05.2024 г., поради неговата неравноправност на осн чл. 22 вр. чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК,
както и при условията на евентуалност прогласяване на нищожността на клаузата за
неустойка, обективирана в чл. 18 от договора, предвиждаща заплащане на неустойка в
размер на 640,38 лева, в случай че кредитополучателят не предостави договореното в чл. 6
от процесния договор обезпечение в двудневен срок от сключването му или предоставеното
обезпечение не отговаря на условията, посочени в него, поради противоречието й с добрите
нрави и нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, ал.1 и чл.146, ал.1 ЗЗП.
В исковата молба се твърди, че на 31.05.2024 г. между ищцата и ответника
„Кредирект“ ЕООД е сключен договор за паричен заем, с който на Х. Х. бил предоставен
кредит в размер на 1000 лева. Излага се, че в чл. 6 от процесния договор се съдържа
задължение за кредитополучателя да предостави обезпечение, а в чл. 18 от договора за
кредит е предвидена неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на 640,38
лева. Посочва се, че длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1 вр. т.12
от ДР на Закона за защита на потребителите, поради което по отношение на представения
договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит и
1
разпоредбите на чл.143 - 148 ЗЗП. Изложени са подробни съображения за неравноправност
на клаузата на договора, нарушаване на правата на потребителя, противоречие с добрите
нрави и заобикаляне на закона. Твърди се, че неустойката се явява добавък към
възнаградителната лихва и води до неоснователно обогатяване на кредитора. Тъй като не е
включена при формиране на ГПР се твърди, че е налице заобикаляне на правилата на чл. 19,
ал. 4 ЗПК, както и че при правилно определяне на компонентите ГПР ще надхвърли
законоустановения максимален размер. По предявения евентуален иск твърди, че
неустойката по чл. 18 от договора е нищожна, поради нейната неравноправност и излага
подробни съображения. Ангажирани са писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника,
с който претенцията се оспорва като неоснователна и се иска нейното отхвърляне. Излагат
се подробни съображения за валидността на договора и на оспорената клауза. Оспорват се
доводите за неправилно определяне на ГПР и необходимостта от включване на договорената
неустойка. На следващо място се твърди, че неустойката е установена надлежно и не излиза
извън нейните присъщи и основни функции, поради което обвързва валидно страните.
Затова се иска отхвърляне както на главния, така и на евентуалния иск.
С подадения писмен отговор е предявен насрещен иск с правно основание чл.240 вр.
чл.79 и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ответното дружество сумата от
290 лева, представляваща частичен иск от общо 1000 лв. - главница по Договор за паричен
заем №................... от 31.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на
депозиране на насрещния иск до окончателното плащане, както и при условията на
евентуалност да заплати сумата от 290 лв. представляваща остатък от чистата стойност на
кредита, в случай, че договорът бъде прогласен за нищожен.
В насрещната искова молба се посочва, че на 31.05.2024 г. между ищцата и
ответника „Кредирект“ ЕООД е сключен договор за паричен заем за сумата от 1000 лева,
при фиксиран лихвен процент от 50 %, ведно с начислена възнаградителна лихва, такси и
неустойка в срок до 02.12.2024г. Излага се, че заемополучателят е получила сумата в брой,
на каса на Изипей. Ответницата по насрещния иск е следвало да върне заемната сума на 6
месечни погасителни вноски, което не е сторено, като е заплатила общо 710 лв. Ангажирани
са писмени доказателства и е направено доказателствено искане.
В предоставения срок от страна на ответника по насрещния иск е депозиран писмен
отговор, с който претенциите се оспорват като неоснователни. Посочва се, че договорът за
кредит е недействителен на осн. чл. 22 ЗПК и затова сумите по него не се дължат. Изложени
са подробни съображения за противоречието на договора с изискванията на ЗПК относно
начина на формиране на ГПР, изискванията към погасителния план и начислената неустойка
за непредставяне на обезпечение. Затова се иска отхвърляне на насрещния иск.
Предявените искове в условията на обективно евентуално съединяване са с правно
основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал.1, предл.3 във вр. с чл. 143 и чл.
146 ЗЗП.
2
Предявените насрещни искове в условията на обективно евентуално съединяване са
с правно основание чл. 240 във вр. с чл. 79 ЗЗД във вр. с чл. 9 и сл. ЗПК, и чл. 23 ЗПК.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото не се спори и се установява от представените писмени доказателства, че
между „Кредирект“ ЕООД и ищцата Х. е бил сключен процесният договор за потребителски
кредит № ................... от 31.05.2024 г., съгласно който кредиторът е предоставил на длъжника
сумата от 1000 лв. при фиксиран годишен лихвен процент от 50% и годишен процент на
разходите в размер на 62,27%. Уговорено е връщане на сумата на 6 броя погасителни вноски
ведно с възнаградителна лихва с краен срок на погасяване – 02.12.2024 г. и обща дължима
сума 1189,62 лева. Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора длъжникът следва да предостави на
кредитора поне едно от обезпеченията, посочени в чл. 6, ал. 1 в срок от два дни от
сключване на договора. В случай на неизпълнение съгласно чл. 18, ал. 2 той дължи
неустойка в размер на 640,38 лева. Уговорено е още, че неустойката се дължи разсрочено
съобразно погасителния план към договора.
В чл.3, ал.4 от договора е посочено, че при изчислението на размера на ГПР е взета
предвид възнаградителната лихва, като съгласно чл. 18, ал. 3 неустойката не е включена в
него.
Безспорно е между страните, че кредитът е усвоен изцяло, както и че на датата на
падежа задълженията по договора не са погасени изцяло. Спорен е въпросът за
действителността на договора поради нарушение на императивни норми, установени в чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор за
потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 Закона за потребителския кредит. В случая
кредитополучателят се явява потребител, по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП, поради което
същият се ползва от закрилата на закона и посочените по-горе разпоредби и следва да бъде
извършена преценка за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, както и за
неговата действителност.
Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски
кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В чл. 19, ал. 1
ЗПК е предвидено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи
по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. По смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК „общ разход по
кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
3
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи
и условия. Съгласно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута.
В чл. 6, ал. 3 от договора е посочено, че предвид извършената оценка на
кредитоспособността на кредитополучателя, кредиторът сключва договора за кредит
единствено с оглед изпълнението на това условие /за предоставяне на обезпечение/ от
страна на кредитополучателя. В ал. 6 е посочено изрично, че договорът не би бил сключен
от кредитора без поемане на задължение за предоставяне на обезпечение. Същевременно в
приложеното по делото искане за сключване на договора е отбелязано, че
кредитополучателят е безработно лице, което няма доходи и има 1 дете под 18-годишна
възраст. Следователно кредиторът изначално е бил наясно с финансовото положение на
кредитополучателя, както и предвид посоченото в договора за извършената от него оценка
на кредитоспособността. Въпреки този факт обаче, и въпреки заявената значимост на
обезпечението, практиката на кредитора е да сключва договори преди предоставяне на
обезпечението, като кредитополучателят разполага с извънредно кратък двудневен срок да
предостави обезпечение. Същото следва да отговаря на условията по чл. 6, които се явяват
трудно изпълними за лице без доходи и съществуващи алиментни задължения. По този
начин т.нар неустойка по договора, равняващ се в случая на 64% от главницата по кредита,
представлява скрита печалба за кредитора. Горното се потвърждава и от начина на
разсрочване на неустойката в месечните вноски, като за първите два месеца вноската за
неустойка е в размер на 263,33 лева /при 0 лева за главница/, а за последните 4 месеца – по
28,43 лева. Т.е. в случай че не предостави обезпечение през първите 2 месеца от срока на
договора, кредитополучателят би платил 526,66 лева – неустойка, от общо 640,38 лева, без
да погасява главницата по договора. По този начин предоставеният кредитът се оскъпява
значително. Ето защо, след анализ на горепосочените договорни клаузи, се налага извод, че
уговорената от страните сума в чл.18, ал.2 от договора за потребителски кредит в размер на
640,38 лева, на практика представлява скрито възнаграждение на кредитора. Това е така,
доколкото по този начин от страна на потребителя не се изисква доказването на доход към
момента на отпускане на заемната сума, което безспорно му дава възможността да получи
търсената от кредитора сума, срещу заплащането на съответното за това възнаграждение
/процесната неустойка/, което е включено в погасителния план. Изложеното несъмнено
прикрива действителните разходи по кредита и начинът, по който е уговорено погасяването
на задължението за неустойка, позволява то да се определи като разход, който следва да бъде
включен ГПР, съгласно дефиницията на чл. 19 ЗПК. По делото не се установява тези суми да
са включени като елемент при определяне на годишния процент на разходите, в който
случай действителният размер на ГПР би надвишил този, посочен в договора, както и
4
законоустановения в нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК макскимален размер на ГПР. Съдът
приема, че така са нарушени и изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като посоченият в
договора ГПР от 62,27 % не е определен законосъобразно. В този смисъл е и решение от
21.03.2024 г. по дело C-714/ 22 на СЕС, с което се приема, че описаната конструкция, която
цели да прикрие действителните разходи по кредита попада в обхвата на понятията „общи
разходи по кредита за потребителя“ и „годишен процент на разходите“. Наред с това при
включване на вземането за неустойка в ГПР се налага извод, че процесният договор за
потребителски кредит е сключен в противоречие със закона - противоречи на установеното в
нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК изискване годишният процент на разходите да не бъде по-
висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения. С оглед дадените
от СЕС разяснения посочването на неправилен размер на ГПР следва да се приравни по
правни последици на непосочването му. Следователно кредиторът не е изпълнил
изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което е предвидено като основание по чл. 22 ЗПК за
обявяване на договора за потребителски кредит за недействителен.
Предвид всичко изложено, съдът намира, че процесният договор е нищожен на
основание чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради което предявеният гладен иск следва да
бъде уважен.
По отношение на приетия за разглеждане насрещен иск съдът намира следното:
С оглед уважаването на главния иск за нищожност на процесния договор,
неоснователен се явява предявеният на договорно основание от ответника насрещен иск по
чл. 240, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 290 лева, представляваща частичен иск от общо
1000 лв. - главница по Договор за паричен заем №................... от 31.05.2024 г., поради което
същият следва да бъде отхвърлен.
Последното налага да бъде разгледан съединеният от ответника, в условията на
евентуалност насрещен иск по чл. 23 ЗПК. Съгласно посочената разпоредба, когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В този
смисъл е и поставеното в т. 2 от решение от 21.03.2024 г. по дело C-714/ 22 на СЕС. По
делото е налице признание от страна „Кредирект“ ЕООД на неизгодния за дружеството
факт, че кредитополучателят Х. е заплатила по кредита сума в общ размер на 710 лева. Не са
представени доказателства от кредитополучателя за пълното погасяване на задължението за
връщане на предоставената от Кредирект“ ЕООД главница по договора за кредит в размер
на 1000 лв. Следователно искът се явява основателен и следва да се уважи в претендирания
размер от 290 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на насрещния
иск – 25.03.2025 г. до окончателното изплащане на задължението.
По отговорността за разноски:
От ищеца по главния иск е представен списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на държавна такса в размер на 80 лева, която съобразно правилата на чл. 78, ал. 1
ГПК следва да бъде възложена в тежест на ответника. Основателно е искането за
5
присъждане на адвокатско възнаграждение дължимо в полза на адв. М. М. - процесуален
представител на ищеца, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 480 лв., определено
от съда съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа и в
рамките на заявения размер. По делото не са налице доказателства, от които да се направи
извод за това, че ищцата не се явява материално затруднено лице, поради което съдът
приема, че са налице предпоставките за заплащане на оказаната безплатна адвокатска
защита в размер съобразен с минималния по наредбата.
На основание чл. 78 ГПК ищецът по насрещния иск също има право на направените
по делото разноски, а именно сумата 50 лв. - заплатена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева, които следва да се възложат в тежест на
ответника по иска.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за потребителски кредит № ................... от
31.05.2024 г., сключен между Х. Т. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес:
........................................., като кредитополучател и „Кредирект“ ЕООД, ЕИК
............................, със седалище и адрес на управление: .................................., представлявано
от Н. П. П. - като кредитор, поради противоречието му със закона.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ............................, със седалище
и адрес на управление: .................................., представлявано от Н. П. П. срещу Х. Т. Х., с
ЕГН **********, с постоянен адрес: ......................................... иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумата от 290 лева, представляваща частичен иск от общо
1000 лева - главница по сключения между страните договор за потребителски кредит №
................... от 31.05.2024 г., ведно със законната лихва за забава от датата на депозиране на
насрещния иск – 25.03.2025 г. до окончателното плащане, на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА Х. Т. Х., с ЕГН **********, с постоянен адрес: .........................................
да заплати на „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на
управление: .................................., представлявано от Н. П. П., сумата от 290 лева (двеста и
деветдесет лева), представляваща непогасената част от чистата стойност по сключения
между страните договор за потребителски кредит № ................... от 31.05.2024 г., на
основание чл. 23 ЗПК, ведно със законната лихва върху посочената главница, считано от
датата на подаване на насрещния иск – 25.03.2025 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и направените разноски в размер на общо 530 лв. (петстотин и тридесет
лева).
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на
управление: .................................., представлявано от Н. П. П., да заплати в полза на З.Ж.С.,
ЕГН **********, с адрес: ..............................., сумата от 80 лв. (осемдесет лева) - разноски по
делото за заплатената държавна такса.
ОСЪЖДА „Кредирект“ ЕООД, ЕИК ............................, със седалище и адрес на
управление: .................................., представлявано от Н. П. П., да заплати на адвокат М. В. М.
от Адвокатска колегия - П., със съдебен адрес: ........................................., адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лева (четиристотин и осемдесет лева) с вкл. ДДС.
6
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7