№ 386/12.06.2023 г.,
гр.Монтана
В името на народа
Административен съд
Монтана, в открито съдебно заседание надевети юни две хиляди двадесет и трета година, в състав :
Председател: Огнян
Евгениев
Членове: Бисерка Бойчева
Мария Ницова
при секретар
Видова и с участието на прокурора Александрова
разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 323/2023 г.
по описа на
Административен съд Монтана
Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от пълномощника юрк.Й. на директора на Национално тол управление къмАгенция „Пътна инфраструктура“,срещурешение № 55/27.02.2023 г., постановено по АНД № 1271/2022 г. по описа на Районен съд Монтана, с което е отменено наказателно постановление /НП/ № ВG 28022022/5800/P8 – 2121/22.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“, гр.София.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му „в нарушение на материалния закон и
несправедливост при преценка на административното наказание, че такова не следва да се налага..“ - касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3вр. ал. 2 и ал. 5, ал.1 от НПКвр. чл. 63в от ЗАНН. Оспорват се изводите на районния съд за маловажност на нарушението. Сочи се още, че вмененото нарушение е безспорно доказано както от обективна, така и от субективна страна, а производството по установяването и санкционирането му е протекло при липса на съществени нарушения на процесуалните правила, поради което с процесното НП законосъобразно е ангажирана отговорността на дееца. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на друг, с който НП да бъде потвърдено.В съдебно заседание, касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на касатора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции.
Ответникът по касационната жалба, Т.Д.Н., чрез пълномощника адв.А.С., оспорва касационната жалба, излага доводи за недопустимост на същата, с изложени подробни доводи се твърди и неоснователност и недоказаност.Претендират се разноски в производството.
Прокурорът от ОП Монтана мотивирано заключение за основателност на касационната жалба, предвид нарушение на материалния закон, поради което счита, че обжалваният съдебен акт, като неправилен и незаконосъобразен, следва да бъде отменен, а издаденото НП потвърдено.
Административен съд Монтана, след анализ и оценка на събраните в първоинстанционното и касационното производство доказателства, във връзка с доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, е процесуално допустима.
Направеното възражение в отговора по касационната жалба, че същата е депозирана извън законоустановиниясрок е неоснователно, съобщение за решението е получено в Агенция“Пътна инфраструктура“ на 09.03.2023 г., а жалбата е депозирана на 15.03.2023 г.
Разгледана по същество, жалбата е основателна:
С обжалваното решение Районен съд Монтана е отменил наказателно постановление № ВG 28022022/5800/P8 – 2121/22.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на Т.Д.Н., за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание същата разпоредба, e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 лева.
За да постанови този резултат съдът е приел, че „ изследвайки обстоятелствата на извършеното нарушение (налице е валидна маршрутна карта, която е установено, че не включва само сегмента, в границите на който се намира контролно устройство с идентификатор № 10211), през призмата на чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК, според настоящия съд е бил приложим чл.9, ал.2 от НК, намиращ приложение в АНП по силата на чл. 11 от ЗАНН.Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в чл. 11 от ЗАНН правна възможност, даваща право за преценка на наказващия орган по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, за които се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго. От събраните по делото доказателства се установява, че е налице валидна маршрутна карта с посочения идентификационен номер и период на валидност от 25.02.2022г., 11:44 часа до 26.02.2022г., 11:29 часа, която е установено, че не включвала преминаване през сегмент, в границите, на който се намира контролно устройство с идентификатор №10211…“
Настоящият съдебен състав намира така постановеното решение за неправилно, в противоречие с материалния закон..
От фактическа страна, административнонаказателната отговорност на Н. е ангажирана за това, че на 25.02.2022 г. в 14.07 часа, е управлявал ППС (подробно описани в АУАН и НП) с рег. № СВ 1449ВР, по път І -1, км.110+539, включен в обхвата на платената пътна мрежа, без за посоченото МПС да е заплатена дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата.
По делото безспорно са установени сочените в АУАН и НП факти и обстоятелства, представляващи административно нарушение по чл.179, ал.3а от ЗДвП. Не е спорно също така и обстоятелството, че конкретният пътен участък попада в обхвата на платената мрежа, поради което за същият се дължи такса за изминато разстояние – тол такса. Доказана е и тезата, че за преминаване през конкретния пътен участък, за процеснотоППС, не е била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата – нито, чрез бордово устройство в ППС и подаването на валидна декларация, нито чрез закупуване на маршрутна карта, даваща право да се измине предварително декларирано и заплатено разстояние, което ще се измине по определен маршрут. Предвид всичко изложено по-горе, настоящият касационен състав намира за безспорно доказано от обективна страна, че на 25.02.2023 г. е извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, съгласно която норма водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лева.
Що се касае до изводите на РС досежно приложение на“чл.11 от ЗАНН вр. с чл.9, ал.2 от НК, според настоящия съд е бил приложим чл.9, ал.2 от НК, намиращ приложение в АНП по силата на чл. 11 от ЗАНН.Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е предвидената в чл. 11 от ЗАНН правна възможност, даваща право за преценка на наказващия орган по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита, за които се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не се предвижда друго“, същите не се споделят от касационния състав, т.к. в ЗАНН изрично в чл.28 е уредено как действа административният орган при маловажен случай, а в §1, т.4 от ДР на ЗАНН изрично е определен смисъла на маловажен случай съгласно ЗАНН: „Маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ .
Като нарушена в случая е посочена разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата“Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на Закона за пътищата, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер 1800 лв.“. Очевидно е, че хипотезата на тази правна норма ясно и изчерпателно сочи конкретното правило за поведение, несъобразяваното с което обуславя приложението на санкционния й състав, а именно – управление на ППС, за което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, или за което няма закупена маршрутна карта. В случая установеното неправомерно поведение на водача попада под регулационния режим именно на тази правна норма, доколкото безспорно е установено, че същият нито е заплатил дължимата такса за изминато разстояние, макар да е закупил маршрутна карта, но в същата няма плащане за преминаване през сегмента на рамката, където е отчетено нарушението, а именно сегмент **********. Предвид изложеното настоящият касационен състав не споделя изводите на РС за приложение в АНП приложение на чл.9 от НК по силата на чл.11 от ЗАНН, т.к. противно на изложеното в чл. 28 ЗАНН изрично е уреден въпросът относно „ маловажен случай на административно нарушение“.
Предвид което не може да бъде споделен и изводът на РС.Не е налице основание за прилагане на чл. 28 ЗАНН, предвид изричната разпоредба на чл.189з от ЗДвП“ (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) За нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.“ Не се установява, че по отношение на извършеното деяние са налице множество смекчаващи отговорността обстоятелства, които имат за резултат значително по-ниска степен на обществена опасност на конкретно извършеното деяние от общия случай на този вид административни нарушения. Такива факти и обстоятелства нито са заявени, нито пък установени в хода на съдебното производство, поради което изключва възможността, процесното деяние да бъде определено като маловажен случай.
Изложеното обуславя извод за доказаност на описаното в АУАН и НП нарушение от обективна и субективна страна и като е постановил обратното Районен съд- Монтана, е постановил неправилен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг съдебен акт по съществото на спора, с който НП № ВG 28022022/5800/P8 – 2121/22.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“, гр.София, налагане на глоба на водача на ППС. Наред със собственика, законодателят е вменил в задължение за съблюдаването на правилото за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, и на водачите – арг. чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, респективно е скрепил това задължение със санкцията по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, предвиждаща изрична и отделна отговорност за водачите на МПС.
Наред с горното по делото са събрани категорични доказателства, че на сочените в НП дата и час процесното ППС е било управлявано от Н., поради което настоящият касационен състав не намира основание да приеме, че в разглеждания казус авторството на деянието е останало неизяснено. Изложените в молбта от адв.С. възражения са обсъдени от въззивния съд и същият е приел за установено извършеното от водача Н. нарушение, а именно, че е преминал през сегмент от пътната мрежа, в границите на който се намира контролно устройство с идентификатор № 10211, без този сегмент да е включен в закупената маршрутна карта. В подкрепа на този извод са приетите, като доказателства, обсъдени от първоинстанционния съд. От същите по несъмнен и недвусмислен начин става ясно кое е конкретното законово задължение, което водачът на ППС не е изпълнил. Словесното описание на нарушението по начинът, по който е формулирано, съдържа достатъчно фактически изложения досежно конкретните съставомерни признаци, съответно способства за безпроблемната индивидуализация на конкретното административно нарушение и неговия извършител. Наред с горното е очевидно, че фактическият състав на нарушението, деянието с неговите фактически белези, е подведено под съответно нарушената административнонаказателна норма – именно тази, която засяга конкретните обществени отношения.
По изложените съображения, приемайки НП за незаконосъобразно, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, и вместо него да бъде постановено друго, с което процесното наказателно постановление, като законосъобразно, да бъде потвърдено.
Искането за присъждане на разноски в полза на касационния жалбоподател за двете съдебни инстанции е своевременно направено и основателно. На основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, ответникът по касационната жалба следва да бъде осъден да заплати на Агенция“Пътна инфраструктура“ сумата в размер на 200 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за осъществено процесуално представителство пред двете инстанции, който размер се определя съобразно фактическата и правната сложност на делото и обема на осъществената защита.
Воден от гореизложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, съдът.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №55/27.02.2023 г., постановено по АНД № 20221630201271 . по описа на Районен съд Монтана за 2022 г., и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № ВG 28022022/5800/P8 – 2121/22.08.2022 г., издадено от директора на Национално тол управление към Агенция“Пътна инфраструктура“, гр.София, с което на Т.Д.Н. ***, за нарушение на чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на основание същата разпоредба, e наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1800 /хиляда и осемстотин/ лева.
ОСЪЖДА Т.Д.Н. ***, да заплати на Агенция“Пътна инфраструктура“, сума в размер на 200/ двеста/ лева, представляваща направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: