Р Е Ш Е Н И Е
№ 339
24.10.2022 г., град Добрич
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на двадесет и седми септември, две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка
Колева разгледа докладваното от председателя адм. дело № 295 по описа на съда за
2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс във вр. с чл.118 от Кодекса
за социално осигуряване (КСО) и е образувано по жалба на СД
„Извор-Г.Х.-Йорданов- Христов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Г. ., представлявано от М.Г.Й. срещу Решение № 2153-03-62 от 03.05.2022 г.
на директора на ТП на НОИ - Варна, с което е отхвърлена жалба срещу Задължителни
предписания № ЗД-1-03-01100331/17.03.2022 г., издадени от контролен орган на ТП
на НОИ-Варна.
Жалбоподателят
оспорва решението на директора на ТП на НОИ-Варна, с което са потвърдени
задължителните предписания, дадени на дружеството, като счита същото за
неправилно и незаконосъобразно, издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения на административно-производствените правила и в несъответствие с
целта на закона. Възразява, че е допуснато нарушение на чл.35 от АПК, понеже
решението било издадено при неизяснени и относими данни. Прави възражение за нищожност на решението на
директора, поради липса на мотиви. Задължителните
предписания не се сочели конкретни доказателства, които да обосновават извода
за липса на осъществена трудова дейност от служителката Й. Н.. Оспорва извода
на административния орган, че в периода от 14.05.2021г. до 25.05.2021г.
служителката Й. Н. не е имала качеството
на осигурено лице по смисъла на §1, ал., т.3 от ДР на КСО. Подробно излага
съображенията си за това в жалбата, поради което моли решението на директора на
ТП на НОИ Варна да бъде отменено, както и да бъдат отменени оспорените
предписания. В съдебно заседание, чрез адв.Н., заявява, че поддържа жалбата и
моли решението и потвърденото с него предписание да бъдат отменени като
незаконосъобразни.
Ответната страна -
Директорът на ТП на НОИ -Варна, не се представлява, не изразява становище.
Добричкият
административен съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорените по
административен ред и потвърдени от директора на ТП на НОИ - Варна Задължителни
предписания № ЗД-1-03-01100331/17.03.2022г., на СД „Извор-Г.Х.-Йорданов-
Христов“ е предписано да заличи данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1
от КСО за периода 14.05.2021г.-28.02.2022 г., с вид осигурен 01, декларация
образец № 1, касаещи осигурената, Й. Тодорова Терзийска, родена на *** г.,
Предписанията са
мотивирани с чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО и чл. 37 от Инструкция за реда и
начина за осъществяване на контролно-ревизионната дейност от контролните органи
на НОИ. В мотивите им е посочено, че се издават в резултат на извършена
проверка, обективирана в Констативен протокол с № КП-5-03-0100264/17.03.2022г.,
при която не се установило по безспорен начин, че Й. Н. упражнявало реално
трудова дейност като работник-полевъд по
сключения между нея и дружеството трудов договор от 13.05.2021г.и затова не
следвало да се счита за осигурено лице по см. на чл.10, ал.1 от КСО във вр. с §
1, ал.1, т.3 от ДР на КСО към началото
на настъпване на временната нетрудоспособност връзка с писмо изх. № 1042-03-326
/ 20.12.2021 г. на Началник сектор „КП - 2" при ТП - Варна на НОИ, с което
е поискано установяване на упражнявана трудова дейност, която да е основание за
осигуряване и подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за Й. Т. Н., ЕГН **********,
и представяне на документи за изплащане на парични обезщетения за временна
неработоспособност - представени от осигурителя „Извор - Г. X. – Й. – Х."
СД, ЕИК *********, удостоверения приложение № 9 по чл. 8, ал. 1 и чл. 11, ал. 1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощите, изплащани от Държавното
обществено осигуряване (НПОПДОО) за отпускане на парични обезщетения за
временна неработоспособност.
От данните по
делото се установява, че въз основа на Заповед за проверка №
3P-5-03-01067022/31.01.2022 г.(л.153)
на директора на ТП на НОИ-Варна е
възложено да се извърши проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на „Извор - Г. X. -
Йорданов - Христов" СД, ЕИК ********* в срок от 20 дни от датата на
връчването. Заповедта е връчена на М.Й.-съдружник в
дружеството-осигурител.Срокът за извършване на проверката е удължен със
съответната заповед от 01.03.2022г.
На 17.03.2022г. е
съставен Констативен протокол № КП-5-03-0100264/17.03.2022 г., въз основа на
който са издадени процесните задължителни предписания. Предписанията са
оспорени с жалба, подадена на 01.04.2022г. пред директора на ТП на НОИ-Варна,
който се е произнесъл с оспореното в настоящото производство Решение №
2153-03-62 от 03.05.2022г.
Решението е
мотивирано от фактическа страна с фактическата обстановка, описана в Констативен протокол №
КП-5-03-0100264/17.03.2022 г.
От данните по
делото се установява, че СД „Извор - Г. X. Йорданов - Христов", ЕИК
********* на 13.05.2021 г., в качеството си на осигурител е подало уведомление
за сключен на 13.05.2021 г., трудов договор с № 10 между него, като работодател
и Й. Т. Н., ЕГН **********, съгласно който, на последната е възложено да
изпълнява длъжност „работник полевъден", с код по НКП 92110004, и основно
трудово възнаграждение 650 лв., с място на работа Стопански двор/Кравеферма
гр.Генерал Тошево, при осем часов работен ден и за 6 месеца изпитателен срок,
уговорен в полза на работодателя.
Данните за
сключения трудов договор, уговорено възнаграждение, работно време и работодател
са вписани в представената по делото трудова книжка на г-жа Н..
Дружеството е подало данни по чл. 5, ал. 4, т.
1 от КСО за осигуряване за м. 05.2021 г. с начало на осигуряване 14- ти, 07
отработени дни, 03 дни с обезщетение по чл. 40, ал. 5 от КСО и 01 ден с
обезщетение от НОИ.
За периода от м.
06.2021 г. до м. 02.2022 г. включително, жалбоподателят е подавал данни за
издадени на Н. болнични листи и документи
за изплащане на парични обезщетения за временна неработоспособност на Н..
Не е спорно между
страните, че на наетата работничка дружеството -жалбоподателят е начислило и
заплатило възнаграждение за седем отработени дни за периода от 14.05.2021 -
25.05.2021 г. като след този период поради бременност г-жа Н. е била във
временна неработоспособност, поради поставена от лечебно заведение диагноза
„Заплашващ аборт“ . От събраните в хода на проверката писмени доказателства се
установява, че на Н. са издадени поредица от болнични листи, предписващи
домашно лечение, поради поставена при наблюдението на бременността й диагноза :
болничен лист Е 2021 № 0174306 за периода от 26.05.2021 г. до 08.06.2021 г.,
издаден еднолично от ГПСИП „Еф-ра мед" ООД, с причина заплашващ аборт; Е
2021 № 0174322 за периода от 09.06.2021 г. до 08.07.2021 г., издаден от
специализирана JTKK по АГ при ГПСИП „Еф-ра мед" ООД, с причина заплашващ аборт;
Е 2021 № 1645496 за периода от 09.07.2021 г. до 07.08.2021 г., издаден от
специализирана JIKK по АГ при ГПСИП „Еф-ра мед" ООД, с причина заплашващ
аборт; Е 2021 № 1645537 за периода от 08.08.2021 г. до 06.09.2021 г., издаден
от специализирана J1KK по АГ при ГПСИП „Еф-ра мед" ООД с причина заплашващ
аборт; Е 2021 № 1645573 за периода от 07.09.2021 г. до 06.10.2021 г., издаден
от специализирана J1KK по АГ при ГПСИП „Еф-ра мед" ООД, с причина
заплашващ аборт; Е 2021 № 1645617 за периода от 07.10.2021 г. до 05.11.2021 г.,
издаден от специализирана J1KK по АГ при ГПСИП „Еф-ра мед" ООД, с причина
заплашващ аборт; Е 2021 № 1645662 за периода от 06.11.2021 г. до 20.11.2021 г.,
издаден от специализирана J1KK по АГ при ГПСИП „Еф-ра мед" ООД, с причина
заплашващ аборт; Е 2019 № 7700874 за периода от 21.11.2021 г. до 04.01.2022 г.
и Е 2021 № 3549985 за периода от 21.12.2021 г. до 31.01.2022 г.
При проверката е констатирано
също, че болничните листи на г-жа Н. са издадени във връзка с предстоящо
раждане и майчинство и че от 26.05.2021
г. с тях е определен домашен режим на лечение - на легло, постоянно или за
определени часове от деня.
В хода на
извършваната проверка управителят на дружеството – осигурител, М.Й. на
31.01.2022 г. е декларира, че дейността на дружеството е растениевъдство и че трудовият
договор на Й. Т. Н., е сключен от името на Г.И. Й., поради необходимост от
почистване на склад, прекопаване, и премахване на плевели от люцерна, почистване на склад, прекопаване,
и премахване на плевели от люцерна и че е нямало други кандидати за длъжността.
Управителят на дружеството е посочил, че работното място на наетата работничка
е в складовата база на фирмата в гр.Генерал Тошево, наетото лице се контролира
от управител, нейно задължение било да поддържа в добро състояние тревните
площи в базата, озеленяване, почистване на склад, в който се съхранява
продукцията. За длъжността не била необходима квалификация, а в отсъствието на Й. Н. задълженията се изпълнявали
от външна фирма.
В мотивите на
Констативния протокол и решението на директора на ТП на НОИ-Варна е прието, че от счетоводните записвания на дружеството
(оборотна ведомост, хронология на записванията), може да се направи извод, че
дружеството извършва дейност - има разходи, свързани с основната дейност,
обороти по сметки каса, банка, персонал, за материали и др.
За да отхвърли
жалбата срещу издадените задължителни предписания административният орган е
приел, че реално не била осъществявана трудова дейност от Й. Т. Н., понеже при
извършената проверка, обективирана в констативния протокол, не се установило по безспорен начин Н. да е
упражнявала трудова дейност като работник - полевъд.
С тези мотиви
директорът на ТП на НОИ-Варна е приел, че предписанията са законосъобразно
издадени и е отхвърлил жалбата срещу тях.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е
допустима. Подадена е в 14-дневния срок за обжалване, от легитимирана страна и
е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по
същество, жалбата е основателна.
Решението на
директора на ТП на НОИ-Варна е издадено от компетентен орган при осъществяване
на административния контрол за законосъобразност на издадени по реда на чл.108,
ал.1, т.3 от КСО задължителни
предписания, в кръга на правомощията му, възложени с чл.117, ал.1, т.3 от КСО, който
определя, че пред
ръководителя на съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт се подават жалби срещу задължителни предписания на контролните органи по чл.
108, ал. 1, т. 3.
Решението е
постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа мотиви-фактически
и правни основания, от които може да се разбере каква е волята на
административния орган.
Съдът не установи
при постановяване на решението да са допуснати съществени процесуални
нарушения.
Решението е
постановено в нарушение на материалния закон.
Органите на НОИ
могат детайлно да изследват дадено трудово правоотношение, за да се извършат
преценката възникнали ли са осигурителни права, с оглед предвидените в чл. 108
от КСО широки правомощия при осъществяване на контролната им дейност. Но ако
при проверката възникнат съмнения за действителността на трудовия договор, то
нормата на чл.74, ал.3 от Кодекса на труда КТ) определя специален ред за
оспорване на действителността на сключения договор. Съгласно чл.74, ал.3 от КТ,
когато контролен или друг компетентен
орган сметне, че трудовият договор е недействителен на някое от основанията,
посочени в, ал. 1, той незабавно сезира съда, за да се произнесе по
действителността на трудовия договор, защото според чл. 74, ал. 2 от КТ в общия
случай трудовият договор се обявява за недействителен именно от съда. Според
нормата на чл. 74, ал. 5 от КТ пък страните не могат да се позовават на
недействителност на трудовия договор или на отделни негови клаузи, докато тя не
бъде обявена и решението за обявяването й не бъде връчено на страните. при
възникнали съмнения във валидността на трудовия договор, при условие, че правомощие
за такава преценка не му е предоставена от закона, предвид изричното указание,
че недействителността, включваща и нищожността, следва да се прогласи от съда.
Затова настоящият
състав на съда приема, че административният орган в случая незаконосъобразно се
е позовал на недействителност на сключения между жалбоподателя и осигуреното
лице трудов договор по собствени констатации въз основа на възникнали съмнения.
Съдът не приема, че
на базата на събраните от органа доказателства в конкретната проверка има
данни, водещи до съмнения за наличие на действително трудово правоотношение, но ако
органът е считал, че няма реално осъществявана трудова дейност или че
сключеният трудов договор е бил фиктивен, то редът за установяване на
действителните отношения между работник и работодател е този по чл.75, ал.3 от КТ.
Административният
съд също не е компетентен да се произнася инцидентно по реда на косвения
съдебен контрол по действителността на трудов договор в производството по
оспорване на административен акт, предвид изрично предвидения ред за обявяване
недействителността по чл. 74 от КТ и поради това и настоящият съд не би могъл
да обсъжда по същество представените допълнително от страна на жалбоподателя
писмени доказателства по повод установяване реалното осъществяване на трудови
функции по трудовите договори. След като те съществуват (трудов договор,
уведомления за сключването му, длъжностна характеристика, записи в трудовата
книжка, документи, удостоверяващи временна нетрудоспособност) е следвало да
бъдат зачетени в административното производство. В този смисъл са например
Решение № 4512/2019 г. по адм. д. № 1298/2019 г., Решение № 6843/19 г. по адм.
д. № 14502/18 г. и двете на ВАС.
При това положение
и се налага извода, че преди да издаде задължителни предписания
административният орган, при наличие на съмнения относно действителността на
трудовото правоотношение, включително и относно това дали е налице нищожност на
трудовия договор, е следвало да инициира производство чл. 74, ал. 3 от КТ и
едва след приключването му и в зависимост от резултатите от него да пристъпи
към издаване на задължителните предписания за заличаване на подадените от
осигурителя данни по този договор.
По делото липсват
доказателства, а няма и такива твърдения от ответната страна, че органите на ТП
на НОИ – Варна са инициирали и провели съдебно производство по реда на чл. 74,
ал. 3 от КТ. Затова и при липса на акт, с който да е обявена недействителност
на трудовия договор, задължителните предписания се явяват незаконосъобразно издадени
и като ги е потвърдил ответникът е издал незаконосъобразен акт, който следва да
бъде отменен.
Съгласно чл. 120,
ал. 2 от КСО, при уважаване на жалбата жалбоподателят има право да получи
направените от него разноски и платеното възнаграждение за защита съразмерно на
уважената част. Претенцията на жалбоподателя за разноски е 150 лева, от които
100 лева за адвокатско възнаграждение и 50 лева-заплатена държавна такса.
Извършването на разноски е доказано с представения по делото договор за плавна
защита серия Б, № **********, сключен с адв.К.Н., удостоверяващ заплатено в
брой възнаграждение от 100 лв. и вносна бележка за платена държавна такса по
делото от 50 лева.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд гр.Добрич, ІІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на СД „Извор-Г.Х.-Йорданов- Христов“ РЕШЕНИЕ
№ 2153-03-62 от 03.05.2022 г. на директора на ТП на НОИ – Варна и Задължителни предписания №
ЗД-1-03-01100331/17.03.2022г., издадени от контролен орган на ТП на НОИ-Варна.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен
институт –Варна ДА ЗАПЛАТИ на СД „Извор-Г.Х.-Йорданов- Христов“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Г. ., представлявано от М.Г.Й. СУМАТА от
150 (сто и петдесет) лева, представляваща разноски по делото за държавна такса
пи за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на РБ в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: