Р Е Ш Е Н И Е
14.07.2020г.
номер .................. град
ПЛЕВЕН
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на двадесет и девети май |
Четиринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РАДОСТИНА ГЕРГИЧАНОВА |
Секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА
Като разгледа докладваното от съдия ГЕРГИЧАНОВА НАХД № 366 по описа за 2020
година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид
следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 17-0938-000219 от 03.02.2017г. на **към
ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“, с което на Д.Й.Х. с ЕГН ********** *** са наложени
следните административни наказания: 1. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во
от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; 2. на основание чл. 183, ал.1,
т.1, пр.2-ро от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; 3. на основание чл.
183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева ;4. на
основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева и 5.
на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП-глоба в размер на 100,00 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца за това, че на 18.01.2017г. около 11:20 часа в ** пред
вход/изход на **, като водач на лек автомобил, марка „**“ с рег №** при
проверка от контролните органи не представила СУМПС, контролен талон към СУМПС,
Свидетелство за регистрация на моторното превозно средство и полица за сключен
договор „ГО“, като и че не изпълнила устно разпореждане на контролните органи
на МВР да премести автомобила във връзка с мероприятие по обезпечаване на
правителствена делегация - нарушения по
чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП /две/ на брой/, по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл.
100, ал.1, т.3 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП.
Недоволна от така наложеното административно наказание е останала
жалбоподателката, която в срока по чл. 59 от ЗАНН е подала жалба до Районен съд
- Плевен, с която моли съда да отмени наказателното постановление като
незаконосъобразно.В жалбата е релевирано оплакване, за несъответствие на
описаната в АУАН и в НП фактическа обстановка с действителната такава. Твърди
се, че към момента на проверката Х. не е имала качеството „водач“ по смисълана
ЗДвП, тъй като се намирила на на работното си място – магазин в сградата на **,
а документите, визирани в НП съответно в
дамската и чанта, която съхранявала в търговския обект. Твърди се още, че жалбоподателката
не е автор и на нарушението по чл. 103 от ЗДвП. В съдебно заседание Х. се явява
лично и с пълномощника си – адв. Р. И. от ПлАК. Поддържа релевираното в жалбата
оплакване. Моли съда да постанови решение, с което да отмени като
незаконосъобразно Наказателно постановление № 17-0938-000219 от 03.02.2017г. на
**към ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна
преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице
с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59 от ЗАНН преклузивен
срок, поради което следвада бъде разгледана по същество.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
На 18.01.2017г. около 11:20 часа в ** пред вход/изход на **, полицейските
служители – Д. **Х. и **Ц.М. изпълнявали служебните си задължения, произтичащи
от осъществяване контрол на автомобилния транспорт. На посочените дата и място
на двамата било възложено да осигуряване на безпроблемно преминаване и
паркиране на паркинга пред сградата на Областната администрация в града на ескорта
на ** по повод негово посещение. За целта била извършена временна организация
на движението, сигнализирана с конуси, поставенина входа/изхода на паркитга, целяща
недопускане на паркирани и/или престояващи в зоната на паркинга превозни
средства на граждани. Жалбоподателката Х. независимо от въведената временна
организация, паркирала лекия си автомобил – марка „**“ с рег №** между конусите
и предприела действия по зареждане със стоки на стопанисвания от нея търговски
обект-магазин, намиращ се в сградата на **и обслужване на клиент. В търговското
помещение съхранявала и дамската си чанта, част от съдържанието на която били
документи относно управлявания от нея лек автомобил, визирани в разпроредбата
на чл. 100 от ЗДвП. Полицейските служители Х. и М. забелязали паркирания между
поставените конуси лик автомобил, марка „**“ и установили неговия собственик и
ползвател, а именно – жалбоподателката Х., която изпълнявала трудовите си функции
в търговското помещение на партера на сградата на Областната управа.
Полицейските сужители и разпоредили да премести превозното средство, но
жалбоподателката не се подчинила своевременно, а преместила моторното превозно
средство след словесен конфликт с продължителност около 20-30 минути. След като
Х. влязла в купето на автомобила, актосъставителят Х. поискал от нея да
представи документите за управление на автомобила, а именно: СУМПС и КТ към
него, СРМПС и Полица за сключена застраховка „ГО“. Жалбоподателката отговорила,
че документите и са в дамската чанта, която е в магазина наблизо, но
актосъставителят заявил, че след като е в колата, документите трябва да са в
нея. Актосъставителят Х. съставил против Д.Й.Х. АУАН №219 от 18.011.2017г., в
който отразил, че на 18.01.2017г. около 11:20 часа в ** пред вход/изход на **,
като водач на лек автомобил, марка „**“ с рег №** при проверка от контролните
органи не представила СУМПС, контролен талон към СУМПС, Свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство и полица за сключен договор „ГО“,
като и че не изпълнила устно разпореждане на контролните органи на МВР да
премести автомобила във връзка с мероприятие по обезпечаване на правителствена
делегация. Описана в АУАН фактическа обстановка е възпроизведена в обжалваното
наказателно постановление, в което като нарушени са посочени разпоредбите на чл.
100, ал.1, т.1 от ЗДвП /две/ на брой/, по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 100,
ал.1, т.3 от ЗДвП и по чл. 103 от ЗДвП и на Х. са наложени следните
административни наказания: 1. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; 2. на основание чл. 183, ал.1, т.1,
пр.2-ро от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; 3. на основание чл. 183,
ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева ;4. на
основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева и 5.
на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП-глоба в размер на 100,00 /сто/ лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин
след анализ на ангажираните в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни
доказателства. Съдът прие с доверие показанията на свидетелите Д. **Х. и **Ц.М.,
логични, последователни, непротиворечиви и взаимно допълващи се. Двамата
пресъздават свои преки и непосредствени впечатления относно релевантните по
делото факти и вниманието им е било насочено конкретно към спазване на
правилата за движение от водачите на МПС предвид изпълняваните от двамата
служебни задължения, свързани с осъществяване контрол на автомобилния
транспорт, а в случая и с конкретни мерки, обезпечаващи провеждането на
планирано мероприятие. Двамата са категорични, че поради временната организация
били поставени конуси, забраняващи престоя и паркирането на превозни средства в
охранявана зона. Посочват, че забелязали между консути спрял лек автомобил,
марка „**“, червен на цвят и издирили собственика и ползвателя –
жалбоподателката Х., която се намирала в търговски обект, находящ се на партера
на **и обслужвала клиент. Твърдят, че след като и разпоредили да измести
автомобила, същата реагирала остро, като заявила, че не я интересува, че е
спряла близо до работното си място и не я интересува ескорта на **и е готова да
се хвърли пред него…., като словесният конфлект продължил около 20-30 минути и
едва след това предприела действия по преместване на автомобила като не
представила поисканите и документи за управление на моторното превозно
средство. Показанията на тези свидетели изцяло кореспондират с приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства, а именно: акт за
установяване на административно нарушение № 219/18.01.2017 г., копие от
удостоверение за раждане на **Х., копие от удостоверение за раждане на **,
справка за нарушител/водач, писмо рег. № 316р-6436/24.02.2017 г. ведно с
наказателно постановление № 17-0938-000219/03.02.2017 г., заверено копие от
заповед № 8121з-748/24.06.2015 година.
Горната фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на
свидетеля Л. **Т., който минавал покрай мястото на проверката, но единственото
му лично възприятие е осъществен спор между жалбоподателката и полицейски
служител. В тази част показанията му са логични и кореспондиращи с останалия
събран по делото доказателствен материал и именно поради това съдът ги приеме с
доверие. Останалата част от показанията на този свидетел или не почиват на
лични и непосредствени впечатления, или не пресъздават релевантни за делото
факти., поради което съдът намира, че не следва да бъдат подробно обсъждани.
Съдът обсъди и дадените от жалбоподателката обяснения, като съобрази, че
същите освен доказателствено средство, са и средство за защита. Х. не оспорва
обстоятелството, че е паркирала лекия си автомобил между поставените конуси,
сигнализиращи осъществяваната временна организация, но оправдава поведението си
нуждата да зареди намиращото се в близост търговско помещени, което стопанисва
и да изпълни предварително поета поръчка на свой клиент. Посочва, че се е
намирала в магазина, когато полицейски служител с груб тон и наредил да измести
моторното превозно средство и пресъздава част от разменените реплики между нея
и полицейския служител Х.. Заявява, че документите за автомобила в този момент
били в дамската и чанта, която се намирала в магазина и след като предприела
действия по преместване на моторното превозно средство и се намирала в купето
на последното, актосъставителят и поискал документите за управлението му.
Относно нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
При тази установеност на фактите, съдът намира, че жалбоподателката е автор
на нарушението по чл. 103 от ЗДвП, както от обективна, така и от субективна
страна. Съгласно посочената правна норма: при подаден сигнал за
спиране от контролните органи, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания. В
случая се установява, че на 18.01.2017г. около 11:20 часа в ** пред вход/изход
на **, Х. като водач на лек автомобил, марка „**“ с рег №** не изпълнила устно
разпореждане на контролните органи на МВР да премести автомобила във връзка с
мероприятие по обезпечаване на правителствена делегация. Изискуемото от
законодателя изпълнение е своевременно, поради което изпълнението след 20-30
минути се приемаз а неизпълнение. Съгласно санкционната норма на чл. 175,
ал. 1, т. 4 ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50.00 до
200.00 лева водач, който: откаже да изпълни нареждане на органите за
контрол и регулиране на движението. При определяне вида на наложените
наказания, наказващият орган е съобразил предвиденото от законодателя, но при
определяне размера на наложената глоба и срока на постановеното лишаване от
право да управлява МПС не е съобразил социалонто положение на жалбоподателката,
а именно, че същата е майка на две деца, за които полага грижи и предоставя
издръжка, както и че източникът и на доходи е осъществяваната търговска
дейност, която би била съществено затруднена, ако бъде лищена от право да
управлява МПС за продължителен период от време. Поради изложеното, съдът
намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено в тази
му част, като размерана наложената глоба бъде намален от 100,00 лв. на 50,00
лв., а срока на постановеното лишаване от право да управлява МПС бъде намален
от 3 месеца на 1 месец.
Относно нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП /две на брой/, чл. 100,
ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
С оглед установената по делото фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателката Х. формално е осъществила нарушенията по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП /две на брой/ и по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и чл. 100, ал.1, т.3, като на 18.01.2017г. около 11:20 часа в ** пред вход/изход на **, при преместване лек автомобил, марка „**“ с рег №** не представила при поискване на контроните органи: СУМПС, контролен талон към СУМПС, Свидетелство за регистрация на моторното превозно средство и полица за сключен договор „ГО“. Налице е „управление“ на МПС, тъй като съгласно т.2 от Постановление №1/17.01.1983 г. по н.д.№8/1982 г, като "управление" на МПС следва да се квалифицират всички действия или бездействия с механизмите или приборите на моторните превозни средства или машини, независимо дали превозното средство или машината е в покой или в движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици. Съдът, след като съобрази конкретните обстоятелства в настоящата хипотеза, а именно, че жалбоподателката непосредствено преди да предприеме преместване на автомобила е била оставила дамската си чанта, съдържаща документите, свързани с управление на лекия автомобил в намиращото се наблизо и стопанисвано от нея търговско помещение. Съдът счита, че в известна степен е налице тенденциозност от страна на актосъставителя, който се е намирал в състояние на раздразнение поради словесния спор с жалбоподателката продължил около половин час, предхождащ преместването на моторното превозно средство. Поради изложеното съдът намира, че формално осъществените от Х. нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП /две на брой/, чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП, чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП се отличават от другите подобни случаи с по-ниска степен на обществена опасност и представляват „маловажен“ случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Поради изложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно в частта, в която на Д.Й.Х. с ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; 2. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева; 3. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева и на основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева.
Съдът снамери, че АУАН и НП са издадени компетентен по материя, място и
стерен орган, предвид приобщените към доказателствения материал по делото заповед № 8121з-748/2015г. на
Министъра на вътрешните работи.
Предвид изложените по – горе правни и фактически съображения и на осн.чл.
63 ал. І ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 17-0938-000219 от 03.02.2017г. на **към
ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“ В ЧАСТТА, в която на Д.Й.Х. с ЕГН ********** *** на
основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 100,00 /сто/ лева и е постановено лишаване от право да управлява
МПС за срок от 3 /три/ месеца за извършено
на 18.01.2017г. около 11:20 часа в ** пред вход/изход на ** нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯ
размера на наложената глоба на 50,00 /петдесет/ лева и срока на постановеното
лишаване от право да управлява МПС на 1 /един/ месец.
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 17-0938-000219 от
03.02.2017г. на **към ОДМВР-Плевен, Сектор „ПП“ В ЧАСТТА, в която на Д.Й.Х. с
ЕГН ********** *** са наложени следните административни наказания: 1. на
основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.1-во от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/
лева; 2. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.2-ро от ЗДвП-глоба в размер на
10,00 /десет/ лева; 3. на основание чл. 183, ал.1, т.1, пр.3-то от ЗДвП-глоба в
размер на 10,00 /десет/ лева и 4. на
основание чл. 183, ал.1, т.2 от ЗДвП-глоба в размер на 10,00 /десет/ лева за
извършени на 18.01.2017г. около 11:20 часа в ** пред вход/изход на ** нарушения по чл. 100, ал.1, т.1 от ЗДвП /две
на брой/, чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП и по чл. 100, ал.1, т.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Плевен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: