Решение по дело №2668/2018 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 994
Дата: 11 юли 2018 г. (в сила от 23 ноември 2018 г.)
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20182120202668
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  994                             11.07.2018 година                       гр. Бургас

 

В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд                                                           44-ти наказателен състав

На девети юли  2018 година

В публичното заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

                                              

Секретар: Красимира Андонова

              като разгледа докладваното от съдията НЕНКОВА 

административно-наказателно дело номер 2668 по описа за 2018 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „А” ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, ул.”Бриз”, № ,  представлявано от  Е С Д,подадена чрез  пълномощник - адв. И.К.- БАК, със съдебен адрес: ***, против Наказателно постановление № 02-001494/15.05.2018 г.,, издадено от  Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас-  П В Т, с което за нарушение на чл.402, ал.2 във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Жалбоподателят моли съда да отмени наказателното постановление, като твърди, че както акта, така и издаденото на база същия НП страдат от множество пороци, които не биха могли да бъдат санира и същите следва да бъдат отменени.

За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрисконсулт Н, която счита, че наказателното постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Ангажира и допълнителни доказателства.

По делото в качеството на свидетел е разпитана актосъставителят- Л.Б.В., работи като гл. инспектор в Дирекция „ИТ” – Бургас.

Съдът намира жалбата за допустима – същата е подадена от легитимирано да обжалва наказателното постановление лице и съдържаща изискуемите в закона реквизити.  Подадена е в законовия срок по чл. 59 ЗАНН. Следователно производството пред БРС е  редовно образувано.

Съдът, след съобразяване възраженията и доводите на жалбоподателя, като съобрази и задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод постъпил сигнал от лицето С Й Ш, ЕГН **********, депозиран в Инспекция по труда- Бургас, и заведен там под вх. № 17307312 от 14.12.2017 г. и въведени в сигнала оплаквания, че лицето е работило три години, като охранител в Дружеството „А” ЕООД, ЕИК ....., без да му се заплащат осигуровки и отпуски, като  са наведени оплаквания и че работниците работят без трудови договори, е била иницийрана проверка от страна на Инспекция по труда- Бургас по проверка дали Дружеството спазва трудовото законодателство на  РБългария.

За обстоятелствата около проверката по делото е бил разпитан актосъставителят- Л.Б.В., работи като гл. инспектор в Дирекция „ИТ” - Бургас,  който в разпита си сочи, че Дружеството „А” и производните му са обект на проверка от страна на Инспекцията от около 10 години,  като Дружеството е било многократно санкционирано за неизплащане на възнаграждения.

Поводът за настоящата проверка е била именно гореописаната жалба /сигнал/ жалба на служител на Дружеството. Свидетелят В. посетил  няколко обекта на Дружеството и седалището на дружеството, като в с.з. допълва, че Дружеството има повече от един обект, като единият обект на дружеството се намирал  на разклона на с. с.Атия, където имало голям комплекс за съхранение на яхти, на който охраната се изпълнява от това Дружество.  При извършваните посещения се установило, че в неделен ден имало на обекта един работник и един човек, който се водел по документи на Дружеството –  с поставен бадж и фигурирал в документите за сдаване и приемане на дежурствата. Било установено, че и двете лица са без трудови договори. В обекта, предмет на жалбата- Пристанище Черноморец, в момента на проверката работили пък четирима души, двама от които били също без трудови договори. Допълнително се оказало, и че дружеството не е изплащало възнаграждение няколко месеца на работещите.  В съдебно заседание, свидетелят внася уточнение, известно му във  връзка с работата му, че  Дружеството е с официален  управител Е С Д, но практически с цялото управление на дружеството се занимавал съпругът й -М Н Д, с когото актосъставителят В. се опитал да разговаря около 10 пъти, досежно неизплатените трудови възнаграждения и във връзка с настоящия случай. Димов пред свидетеля не отрекъл, че дължи заплащане на свои работници, но му посочил, че конкретно с работника, подал сигнала, имат обтегнати отношения и затова не му е заплатил дължимото. След това престанал да отговоря на извършени позвънявания. Свидетелят В. извършил и посещения по седалището на Дружеството, което по негови данни е фамилната къща на сем. Д в гр. Черноморец,  като посещенията реализирал със свои колеги, но за същите не са били изготвени съответни протоколи.

 На 23.03.2018 г.  била връчена призовка на управителката на Дружеството- Е Д, като връчването станало в Кметство Черноморец пред секретаря на Кметството, като била определена дата за явяване - 26.03.2018 г. за представяне на документи, която била поредна дата, на която Димова като управител на дружеството не се явила,  нито посочи уважителна причина пред инспекторите, поради което не се явява. Поради това, на 16.04.2018 г. св. В., съставил АУАН и го връчил в Кметството на гр. Черноморец на Е Д за нарушение на чл. 402, ал. 2 от КТ, вр. чл. 415, ал. 2 от КТ за неоказване на съдействие и пречене на контролен орган да извърши проверка. Актът бил съставен  в деловодството на Кметството, и оставен  за връчване в Кметството, като през деня бил връчен на Д, и следобед  получен от В.. В акта не са били вписани възражения.

В АУАН било описано, че на 23.03.2018 г., във връзка с извършена проверка на Дружеството „А- ЕООД, за спазване на трудовото законодателство, извършена от представители на Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас, които  посетили адреса на дружеството, находящ се в гр. Черноморец, ул. „Бриз“, №, установили следното:  на място била връчена призовка на управителя на „А“- ЕООД - Е С Д, за явяване в Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас на 26.03.2018 г. в 19:00 ч. и представяне на необходимите за извършване на проверката документи. На посочената дата и час - 26.03.2018 г. от 09:00 ч., в Дирекция „Инспекция по труда“- Бургас, не се е явил надлежен представител на „А“- ЕООД, нито били представени документи за възникнала обективна невъзможност за явяването, както и не били представени изисканите с призовката документи. С това си поведение, актосъставителят е направил извод, че жалбоподателят, в качеството си на работодател не е оказал съдействие на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни функциите си, като противозаконно му е попречил да изпълни служебните си задължения  за спазване на трудовото законодателство и противозаконно му е попречило да изпълни служебните си задължения. Нарушението е установено от главен инспектор Л.Б.В., който е счел, че това поведение следва да се подведе под разпоредбата начл.402, ал.2 от КТ вр. с чл.415 ал.2 от КТ. Актът, както вече бе посочено по-горе и бил връчен лично на управителката на Дружеството, която го подписала, без да впише възражения. Впоследствие такива не са постъпили и в срока по чл.44 от ЗАНН.

 Въз основа на съставения акт е било издадено и  обжалваното наказателно постановление във връзка с констатираното нарушение на чл.402, ал.2 във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда и е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева на Дружеството. Съдържанието на НП изцяло възпроизвежда, съдържанието на акта, като словесно описание на вмененото нарушение.

В хода на административно-наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и да налагат извод за отмяна на атакуваното наказателно постановление.

По съществото на спора: Описаната в акта за нарушение и наказателното постановление фактическа обстановка е установена въз основа на събраните по делото доказателства- свидетелските показания на актосъставителя Л.Б.В., приложените по делото писмени доказателства. Показанията на свидетеля Л.Б.В. кореспондират със събрания писмен доказателствен материал, поради което Съдът ги кредитира изцяло.

Жалбоподателят възразява, че  са допуснати пороци при съставянето на акта и НП, като не ги описва конкретно в жалбата. Съдът, като контролна инстанция, провери изцяло законосъобразността на тези актове и намира, че възраженията на жалбоподателя в тази насока се явяват неоснователни.

 

 

Съдът намира, че при съставянето на акта и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици, като отговарящи на разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съществени процесуални нарушения биха били допуснати при неспазване на изискванията за форма и съдържание на властническите актове до степен да не могат да породят правно действие или да накърняват правото на защита на дееца, каквито съдът не констатира.

При анализа на фактите съдът достигна до фактически и правни изводи, аналогични с тези на административнонаказващия орган. Така възприетата фактическа обстановка се установява по несъмнен начин както от писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал, така и от гласните такива, приобщени посредством разпита на св. В., чиито показания са последователни, без вътрешни противоречия и еднопосочни с останалия доказателствен материал, поради което съдът ги цени като годно доказателствено средство.

Разпоредбата на  чл. 402, ал.1, т.2 от Кодекса на труда предвижда, че контролните органи в рамките на своята компетентност имат право да изискват от работодателя обяснения, сведения и всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола. След преценка на материалите по делото се налага изводът, че дружеството-жалбоподател има качеството на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ и като такъв за него е съществувало задължението при поискване на документи, книжа и заверени копия от тях от страна на контролните органи да им ги предостави, неизпълнението на което задължение води до неоказване на съдействие на контролните органи при осъществяване на техните функции.

В правомощията на контролния орган, съгласно разпоредбата на чл.402 ал.1 т.2 от КТ е да изискват от работодателя обяснения, сведения и представяне на всички необходими документи, книжа и заверени копия от тях във връзка с упражняването на контрола.  Видно от представената призовка  /стр.13 от делото/, то работодателят е бил надлежно уведомен за представянето на конкретна дата на подробно и изчерпателно изброени документи. Независимо от това обстоятелство представител на жалбоподателя не се е явил на посочените дати, като не е посочил уважителна причина за неявяването си, въпреки че в призовката е бил уведомен за неблагоприятните последици от това негово поведение /стр.14 от делото/, като дори АНО е посочил и телефон, на който представител на Дружеството е можел да заяви евентуално възникнали въпроси, от което представляващият Дружеството- Д, на която лично е била връчена призовката на 23.03.2018 г., не е сторила. Разпоредбата на чл.415 ал.2 от КТ, регламентира случаите, в които работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лв. ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание.

В настоящия случай Съдът счита, че дружеството не е изпълнило задълженията си към Държавата,  визирани в чл.415, ал.2 от Кодекса на труда  вр. с чл.402, ал.2 от Кодекса на труда, като не е оказало съдействие на контролния орган като негов представител не се е явил на 26.03.2018г., в 09,00ч. в Дирекция „Инспекция по труда” Бургас и не е представил изисканите документи, с което противозаконно е попречило на контролния орган по спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения.

С оглед на гореизложеното административнонаказващият орган правилно е констатирал, че дружеството - жалбоподател е осъществило от субективна и обективна страна състава на административното нарушение, визиран в разпоредбата на чл. 402, ал.2 от КТ, а по-конкретно, че с непредставяне на необходимите документи, изискани от контролните органи в посочените от тях срокове и необходими за извършване на осъществената от тях проверка, то „А“- ЕООД не е оказало съдействие при изпълнение на техните функции / в този см. Виж Решение № 331, ОТ 26.02.2018 Г.  по КНАХД № 3354/2017 г. на БАС, Решение по КНАХД № 2119/2015 Г.   на БАС/.

Фактът на нарушението, неговата съставомерност и авторство са доказани по несъмнен и категоричен начин, деянието е подробно и пълно описано, коректно квалифицирано като нарушение на  чл. 402, ал.2 от КТ, и впоследствие законосъобразно подведено под санкционния състав на чл. 415, ал. 2 от КТ. Съгласно последната цитирана разпоредба, работодател, който противозаконно пречи на контролен орган за спазване на трудовото законодателство да изпълни служебните си задължения, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 20 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание, а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 10 000 лева, ако не подлежи на по-тежко наказание. В конкретния случай „А- ЕООД е привлечено да отговаря за нарушението като работодател, поради което с наказателното постановление му е наложено законосъобразно по вид административно наказание - имуществена санкция.

Що се отнася до размера на наказанието – 20 000 лева, той е определен от законодателя в абсолютен размер, което изключва възможността наказващият орган или съдът да преценява или изменя този размер.

По изложените по-горе съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд,
 

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-001494/15.05.2018 г., издадено от  Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас-  П В Т, с което за нарушение на чл.402, ал.2 във връзка с чл.415, ал.2 от Кодекса на труда на „А” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. Черноморец, ул.”Бриз”, № ,  представлявано от  Е С Д, пълномощник - адв. И.К.- БАК, със съдебен адрес: ***,  е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

В.О:К.А.