РЕШЕНИЕ
№ 1459
гр. Пловдив, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СветлА. Ив. Изева
Членове:Радостина Анг. Стефанова
СветлА. Анг. Станева
при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова
като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно
гражданско дело № 20225300501786 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК във вр. с чл.49 и чл.45 от
ЗЗД.
Образувано е по подадена въззивна жалба от **********, против Решение №
260070/17.01.2022г., постановено по гр.д.№ 16987/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив,
IX гр.с., с което е осъдено -
да заплати на Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. *********, конституиран
на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение от 29.06.2021 г. на мястото на ищеца Й. И. К.
– починал на ******* г., сумата от 474, 93 лв. –обезщетение за претърпени от Й. И. К.
имуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер от 1 424, 80, съобразно
наследствения й дял, и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претърпени от Й. И. К.
неимуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер от 3 000 лв., съобразно
наследствения й дял, вследствие на проведено лечение на Й. И. К. в **********за периода
от 31.08.2019 г. до 04.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главниците,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2019 г., до окончателното им
изплащане;
да заплати на И. Й. К., ЕГН **********, с адрес гр. **********,
конституиран на основание чл. 227, ал. 1 ГПК с Определение от 29.06.2021 г. на мястото на
1
ищеца Й. И. К. – починал на ******** г., сумата от 474, 93 лв. –обезщетение за претъпрени
от Й. И. К. имуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер от 1 424, 80,
съобразно наследствения му дял, и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претъпрени от Й. И.
К. неимуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер от 3 000 лв., съобразно
наследствения му дял, вследствие на проведено лечение на Й. И. К. в ******* за периода от
31.08.2019 г. до 04.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главниците, считано
от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2019 г., до окончателното им изплащане;
да заплати на А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. *********,
конституиран на основание л. 227, ал. 1 ГПК с Определение от 29.06.2021 г. на мястото на
ищеца Й. И. К. – починал на ******* г., сумата от 474, 93 лв. – обезщетение за претъпрени
от Й. И. К. имуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер от 1 424, 80,
съобразно наследствения й дял, и сумата от 1 000 лв. - обезщетение за претъпрени от Й. И.
К. неимуществени вреди, представляваща 1/3 ид.ч. от общия размер от 3 000 лв., съобразно
наследствения й дял, вследствие на проведено лечение на Й. И. К. в *********** за периода
от 31.08.2019 г. до 04.09.2019 г., ведно със законна лихва за забава върху главниците,
считано от датата на депозиране на исковата молба – 18.10.2019 г., до окончателното им
изплащане;
да заплати на Е. Г. К., ЕГН **********, И. Й. К., ЕГН ********** и А. Й. Д.,
ЕГН **********, сумата от 1 222 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. №
16987/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав;
да заплати в полза на бюджета на съда по сметката за депозити на Районен
съд – Пловдив, сумата от 124 лв. – допълнителен депозит за изслушване на съдебно-
медицинска експертиза.
Моли решението да бъде отменено изцяло и вместо това да се постанови
друго, с което да се уважи предявения иск, ведно със законните последици. Претендира
разноски общо за двете съдебни инстанции.
Въззиваемите страни Е. Г. К., ЕГН **********, с адрес гр. ********, И. Й. К.,
ЕГН **********, с адрес гр. ***********, А. Й. Д., ЕГН **********, с адрес гр. **********,
и тримата като наследници на ищеца Й. И. К., чрез адв. И. Р., депозират писмен отговор, че
жалбата е изцяло неоснователна.
Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните
предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с
доводите на страните, прие за установено следното:
Пред Районен съд – Пловдив от ищеца Й. И. К. против **********, е заведена
искова молба, с която е посочил, че на 30.08.2019 г. е претърпял инцидент, който наложил
приемането му по спешност в ответната болница. При приемането му бил консултиран от
лекар – ортопед, който констатирал счупване в областта на долната част на лъчевата кост,
като му посочил, че единственото възможно лечение е чрез поставянето на външен
фиксатор. Поддържа, че в ответната болница не са му предложили друг алтернативен
2
вариант за лечение. Ищецът сам заплатил фиксатора, който бил на стойност от 1 250 лв.
Било проведено оперативно лечение за поставяне на така посочения фиксатор, като след
престой от два дни, бил изписан от болницата на 02.09.2019 г. След прибирането си в дома
си изпитвал силни болки по продължение на цялата лакътна кост. В определени моменти
болките били изключително силни. Посочва, че на 03.09.2019 г. се събудил от силни болки,
като установил, че едното рамо на фиксатора е излязло от винтовете. Тогава бил откаран
отново в *********, където след направени медицински изследвания му била направена и
повторна операция под пълна упойка. След излизане от упойката бил изписан без
хоспитализация. На 04.09.2019 г. сутринта, отново установил, че рамото, което е от страната
на китката, е излязло от двете игли/винтове. Отново отишъл в ответната болница, още в
08.00 часа сутринта, където потърсил съдействие, но се оказало, че няма свободен лекарски
екип. Трябвало да чака до 18.00 часа като изпитвал непоносими болки. В крайна сметка бил
опериран вечерта на 04.09.2019 г. за трети път, като отново бил изписан без хоспитализация.
Няколко дни по-късно - на 11.09.2019 г., отново усетил щракване в китката и за пореден път
изпитал нетърпима болка. Съпругата му го откарала в ********* за поредния преглед, като
след приемането му му било казано, че трябва да бъде прегледан от лекаря, който е
извършил първата операция по поставяне на фиксатора. Същият обаче отсъствал и щял да
дойде чак на следващия ден, поради което и ищецът бил отпратен. Ищецът счита, че с
посоченото поведение на ответника, му е била отказана лекарска помощ, от която
несъмнено се нуждаел. Сочи, че през целия период от 30.08.2019 г. до 11.09.2019 г.
оздравителен процес не е протичал, съгласно опредЕ.та функция на фиксатора, тъй като
последният не е фиксирал счупените кости в постоянна позиция една спрямо друга. Това
наложило ищецът да потърси лекарска помощ в друго лечебно заведение, а именно
************ на 12.09.2019 г. Твърди, че лекарят, който го приел - д-р С., го уведомил, че
според него най-подходящото лечение в случая е класическото, т.е. чрез поставяне на гипс
на ръката. Пристъпило се към снемане на фиксатора, който бил отстранен с простото
издърпване на винтовете. Сочи, че в резултат на така проведеното некачествено лечение,
последният е претърпял имуществени и неимуществени вреди.
Имуществените вреди се изразявали в следните разходи: заплащане на сумата
от 1 250 лева – стойността на поставения фиксатор; сумата от 17,40 лева - потребителска
такса; сумата от 60 лева за консултация с анестезиолог в *********; сумата от 17,40 лева -
потребителска такса, заплатена на **********, и 80 лева - допълнително медицинско
обслужване, която сума отново била заплатена в *********.
Претендирал е заплащане и на неимуществени вреди, като счита, че
стойността на заместващото обезщетение е от 3000 лева, тъй като изпитвал болки и
страдания и е поставен в невъзможност да упражнява своята професия, както и да
удовлетворява нормалните си житейски нужди и във всяко едно отношение се нуждае от
съдействието на своите близки.
Ответникът *************, депозира Писмен отговор по чл.131 от ГПК, с
който не е оспорил не се оспорил обстоятелството, че ищецът е бил лекуван след получена
3
травма на ръката. Сочи, че след неговия преглед му било предложено най-доброто
възможно и съвременно лечение за този вид фрактури, а именно поставяне на външен
фиксатор. Твърди, че на ищеца са разяснени всички необходими въпроси за взимане на
решение за лечение по посочения метод, като в този смисъл последният подписал и
декларации за информирано съгласие. По тази причина и оспорва ищецът да не е бил
информиран за наличието на алтернативен метод за лечение. Твърди, че по време на
болничния престой лечението на пациента е преминало гладко и без усложнения. Сочи
също така, че на 04.09.2019 г. наистина пациентът е посетил спешното отделение, като след
извършени рентгенографии е извършена репозиция и са пристегнати елементите, поставени
за фиксиране на счупената кост. Твърди обаче, че това не се дължи на неправилно
проведено лечение, доколкото било видно от История на заболяването, че лечението било
проведено изрядно. След изписването пациентът не бил под лекарско наблюдение като не
може да се установи каква е причината за разхлабване на импланта и дали това
обстоятелство не се дължи именно на поведението на пациента. Сочи, че в потвърждение за
неспазване на указанията на лекарите, е и представената от страна на ищеца епикриза, в
която по А.мнеза, снета от пациента, е посочено „вчера ударил ръката си отново“ (т.е. на
11.09.2019 г.) Оспорва твърденията ******* да е отказал лекарска помощ на ищеца, като
неговото състояние в този момент не можело да се характеризира като спешно по
медицинските стандарти. Оспорва остА.лите изложени от стрА. на ищеца твърдения, а
именно, че фиксаторът е могъл да бъде изваден само с издърпване, както и, че е имало
възпаление на ръката. Счита, че, за да бъдат уважени предявените искове, следва да бъде
установено, че противоправното поведение на служителите на ответното дружество, се е
изразявало в нарушаване на медицинските стандарти, установени от медицинската наука и
практика. При условията на евентуалност се прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от стрА. на ищеца. Сочи, че няма връзка между претърпени
имуществени вреди и лечението, оказано от ответната болница, тъй като ищецът сам се
съгласил да закупи фиксатора, като ищецът също така сам е взел решение да отиде да се
лекува на друго място, където му е препоръчано отстраняване на фиксатора. Твърди също
така, че разходите за лечение в другата болница ********* не са от задължителен характер.
В хода на производството по делото Й. К. е починал, поради
което с Определение от 29.06.2021 г. на основание чл. 227, ал. 1 ГПК са
конституирани неговите наследници - Е. Г. К. - съпруга, И. Й. К. - син и А. Й.
Д. - дъщеря. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗН децата на починалия
наследяват по равни части, а в разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗН съпругът
наследява част, равна на частта на всяко дете.
Районният съд, за да постанови решението, излага основни съображения, че
в конкретния случай действията на лекарите, работещи в ответното лечебно заведение, не
са осъществени в съответствие с изискванията на добрата медицинска практика и
стандартите за качество на оказвА.та помощ. При избора на съответния метод за лечение на
4
травмата на ръката на пациента лекуващият екип е избрал осъществяване на оперативно
лечение с поставяне на външен фиксатор, който не е бил подходящ с оглед А.томичните
особености и структура на ръката на пациента, и не е довел до необходимите резултати,
като въпреки двукратното постъпване на пациента в лечебното заведение с оплаквания във
връзка с разхлабване на поставения фиксатор, не са предприети съответните действия по
преминаване към друг метод на лечение. В този смисъл вещото лице е изяснило, че в
клиничната практика за лечението на този вид счупвания се прилагат следните методи: 1.
закрита репозиция и имобилизация с гипсова шина; 2. закрито наместване и фиксация с
киршнерови игли; 3. стабилизация с външен фиксатор, които осигуряват на фрактурата
относителна стабилност; 4. фиксация с подпорни плаки, които осигуряват на фрактурата
абсолютна стабилност; 5. открито наместване и фиксация с воларна заключваща плака.
Добрата медицинска практика изисква всеки един пациент да получи адекватно на
състоянието му лечение, по време на което да бъдат съблюдавани и съобразени всички
гарантирани му права. Адекватните очаквания са, че специалистът трябва да предложи и
осъществи лечение, което е съобразено с медицинските стандарти и добрите практики и ще
съблюдава всички прокламирани в чл. 86 от Закона за здравето, права на пациента, най-
съществените от които са правото да бъде информиран за състоянието си, за възможните
усложнения, за методите на лечение, правото на достъп до най-добрите практики и правото
да се избягва ненужното страдание и болка. В първите дни необходимият обем медицински
действия и изследвания са предприети своевременно, но е избрано неподходящо лечение с
оглед спецификите на конкретния случай, което не е дало подходящи резултати и въпреки
това при последвалото двукратно посещение на пациента в ответното лечебно заведение не
са взети необходимите мерки с прилагане на друг метод на лечение, който е предприет в
друго лечебно заведение и е довел до излекуване на пациента. Допуснато е нарушение, тъй
като не се установява в полза на пациента да са разяснени всички методи за лечение, като
не му е предоставено право на избор, с оглед установените от експертизата общо пет
метода за лечение на такъв тип травматични увреждания. Във всички посочени в чл. 89, ал.
1 от Закона за здравето хипотези, лицата следва да бъдат уведомени за диагнозата и
характера на заболяването, целите и естеството на лечението, разумните алтернативи,
очакваните резултати и прогнозата, за потенциалните рискове, включително страничните
ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства, вероятността за
благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или
отказ от лечение, както и да дадат информирано съгласие. Изискването за писмена форма е
само за информираното съгласие/изискването за информацията по чл. 88 от ЗЗ е да е
своевременна и в подходящ обем и форма.
Районният съд е наложил извод, че причинната връзка между
действията на лекарите в ответното лечебно заведение и настъпилото
усложнение на здравето на пострадалия не е прекъсната от поведението на
пациента Й. К., който преди последния прием в **********е ударил ръката
си, което обстоятелство е установено по делото.
5
При определяне на това заместващо обезщетение Районният съд е
съобразил периода, в който пострадалият Й. К. е изпитвал болки във връзка с
неправилно проведеното лечение – от 31.08.2019 г. до 12.09.2019 г., в който
период, макар и кратък последният е претърпял три оперативни интервенции.
Районният съд е приел, че справедливият размер на заместващото
обезщетение за вреди е за сумата от общо 5 000 лв., поради което исковата
претенция е уважена в пълния й предявен размер от 3 000 лв.
Относно имуществените вреди, изразяващи се в сторени разходи
за лечение в размер на сумата от общо 1 424, 80 лв., Районният съд е взел
предвид фактура № **********/30.08.2019 г., ведно с издаден фискален бон,
за сумата от 1 250 лв. – заплатена стойност на външен фиксатор при фиксация
на фрактура на китка в полза на ********, фактура № **********/02.09.2019
г., ведно с фискален бон, за сумата от 17, 40 лв.- заплатена потребителска
такса в полза на ********* ЕАД, ведно с издаден фискален бон от 12.09.2019
г., установяващ сторени разходи за консултация с Анестезиолог в **********
в размер от 60 лв. ; фактура № **********/12.09.2019 г., ведно с издаден
фискален бон, за сумата от 80 лв. – заплатена стойност за допълнително
медицинско обслужване в полза на *********; фактура №
**********/15.09.2019 г., ведно с фискален бон, за сумата от 17, 40 лв.-
заплатена потребителска такса в полза на **********. Сторените разходи за
проведеното лечение на наследодателя са в общ размер от 1 424, 80 лв.
Окръжен съд – Пловдив, V гр.с., въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК,
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на
императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на
ОСГТК на ВКС.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Жалбоподателят посочва, че правилно Районният съд е приел за
установено, че Й. К. е приет и лекуван при ответника след получена травма на
ръката като е приложен метод на лечение — репозиция на фрактурата е
външен фиксатор. На 04.09.2019 г. поради разхлабвано на фиксатора е
осъществена повторна интервенция, при която елементите на фиксатора са
били затегнати. Районният съд правилно е приел за установено също така, че
на 12.09.2019 г. ищецът е бил приет в друго лечебно заведение, кьдето е
осъществена операция, при която е премахнат фиксатора и е извършена
6
фиксация с киршнерови игли и поставяне на гипсова имобилизация.
Районният съд е приел също така, че както от епикризата, така и
от показанията на св. С., г-н К. е паднал в деня преди приемането си. Във
връзка с приетите факти, е направен извод, че служителите на ответника не са
спазили „добрата медицинска практика и стандартите за качество на
оказваната медицинска помощ“, тъй като били приложили метод, който се
явявал неподходящ е оглед Анатомичните особености на пациента и след
разхлабване на импланта не били предприели друг метод на лечение. Тези
изводи на Районния съд не се основават на установените по делото факти,
нито съответстват на материалния закон. не може да се приеме за обоснован
изводът, че трикратното разхлабвано се дължи на несъобразяване с
анатомичните особености на ищеца.
Възразява, че по делото не е доказано да е имало „трикратно
разхлабване“. Единствено първото посещение е било свързано с разхлабване,
чиито причини са неизвестни, но то е коригирано веднага.
При следващото разхлабваме, станало причина за лечение в друга
болница ищецът е паднал, което е довело до този проблем. Изрично вещото
лице е заявило в открито заседание, че не е преглеждало г-н К., поради което
вещото лице няма как да е запознато с индивидуалната анатомия на пациента
и да прецени, че именно тя не е съобразена при преценка на метода на
лечение. В СМЕ се посочва, че при извършената репозиция при доверителя
ми, същата е извършена правилно и не са допуснати грешки при фиксацията.
Поддържа, че Районният съд не е обърнал внимание, че вещото
лице е изложило предположение, че една от причините за разхлабване на
импланта може да е анатомията на пациента, която е неподходяща за този
фиксатор. Вещото лице изрично посочило, че не е преглеждало лично
пациента и изказва предположение.
Районният съд е приел също така, че ищецът не е имал право на
избор при наличието на общо пет метода за лечение на този тип фрактура,
което е констатирано като да е нарушение на чл. 88 и 89, ал. I от 3акона за
здравето. Този извод е направилен и противоречи на приетите за установени
по делото факти. С Писмения отговор по чл.131 от ГПК са представени 3
броя информирани съгласия, с които се установява, че г-н К. се е съгласил да
му бъде приложен предложения от лекарите метод за лечение, а именно
репозиция и поставяне на външен фиксатор. На пациента са разяснени всички
необходими въпроси, съгласно изискванията на чл. 89, ал. 1 от Закона за
здравето, включително възможните алтернативи и техните рискове,
състоянието му и подходящото лечение. За тези обстоятелства ищецът е
7
подписал следните декларации за информирано съгласие. По делото не се
доказало, че Й. К. не е подписал декларациите, тъй като вещото лице изрично
е посочило в заключението си, че положените подписи са несравними и не
може да се даде отговор на поставения от ищеца въпрос. Съгласно
Декларацията за информирано съгласие, приложена към исковата молба,
ищецът е бил уведомен за състоянието си и предстоящата операция, както и
всички рискове, вкл. и за обстоятелството, че не могат да се предоставят
гаранции за изхода от лечението или да се гарантира постигането на
определени резултати. Освен това в исковата молба пациентът сам
потвърждава, че подробно му е разяснен механизмът на лечение с посоченото
медицинско изделие и това, че последното осигурява постоянна фиксация на
костите. Разпитаните по делото свидетели на ищеца не са присъствали с него
през цялото време на прегледа и провежданото лечение, за да са наясно с
обема информация, който той е получил от лекуващите лекари, което беше
потвърдено и от разпита на свид. К. и свид. С. Установено е също по делото,
че по време на болничния престой лечението на пациента е преминало гладко
като всички образни изследвания са показали правилното поставяне на
външния фиксатор. Пациентът е изписан без да са констатирани каквито и да
било болки, размествания или други проблеми. Това се потвърждава и от
вещото лице, което посочва в СМЕ, че фиксаторът е бил поставен правилно и
е постигната правилна репозиция /наместване/ на ръката. Не са установени
никакви пропуски по време на лечението, включително свързани с
извършената операция и поставянето на фиксатора. Районният съд е
игнорирал изложените в Писмения отговор по чл.131 от ГПК съображения
досежно претенцията за имуществените вреди. Направените разходи за
лечение в *******не са от задължителен характер, а са въпрос на личен избор
на г-н К. и не са били наложителни. Първо, консултацията с анестезиолог е
част от алгоритъма на всяка клинична пътека, с оглед на което изискването за
заплащането й е неправомерно и ищецът не е следвало да заплаща подобна
услуга. Съгласно чл. 286, т. 11 от Националния рамков договор за 2018 г.
Описаните от свидетелите болки и страдания като невъзможност ищецът да
се обслужва, са присъщи за всяка една фрактура на крайник, а е очевидно, че
нито първоначалната, нито последващата такава са причинени от ответника.
Голяма част от дискомфорта, който е описан, се дължи на факта на самата
фрактура, а не на някакви погрешни или неправилни действия от страна
ответника. Това се потвърждава и от разпита на свид. К., която посочва, че
„мисля, че докато беше с фиксатора го болеше. Дори да не е бил разклатен, то
е нормално, защото е счупено“. Известно е обстоятелството, че подобни
усложнени фрактури са болезнени, изискват оперативна намеса, свързани са с
8
обездвижване, спазване на определен режим. Освен това, ищецът със своето
поведение не е дал възможност на крайника да зарасне, не е посетил лекарите
при ответника на посочените дати за контролен преглед, не е спазвал
препоръките, описани в епикризата, а по свое желание и след падане, е
посетил друго лечебно заведение и е предприел допълнителни лечебни
дейности.
Въззивната инстанция намира възраженията за неоснователни. От
приложените писмени доказателства делото Епикриза, издадена от ********** на основание
История на заболяването № 55278/2019 г., се установява, че Й. К. е постъпил в лечебното
заведение на 30.08.2019 г., като е поставена диагноза „счупване на долния край на лъчевата
кост, закрито“ и в деня на постъпването му в лечебното заведение е осъществена
оперативна интервенция „фиксацио екстерна“. В епикризата е посочено, че болничният
престой е продължил до 02.09.2019 г.р по делото има данни за осъществени рентгенографии
на пострадалата ръка на Й. К. на 03.09.2019 г., на 04.09.2019 г., на 10.09.2019 г. и на
11.09.2019 г., които са следващи извършеното оперативно лечение и са осъществени в
ответното лечебно заведение, по повод оплаквания на пациента. Налице е Епикриза,
издадена от Отделение по ортопедия и травматология към **********, от която се
установява, че Й. К. е постъпил по спешност на 12.09.2019 г., като в анемнезата е вписано,
че става въпрос за мъж с травма на дясната китка преди две седмици, поради което е
поставен външен фиксатор с осъществени след това два опита за неуспешна репозиция на
фрактурата, като е посочено, че предишният ден пациентът ударил ръката си. В епикризата
са обективирани данни за осъществено оперативно лечение на 12.09.2019 г. с костна
пластика – репозиция и осъществена пластика на фрактурата с поставена гипсова
имобилизация. Установява се, че болничното лечение е продължило до 15.09.2019 г. От
страна на ответното лечебно заведение е представена медицинска документация във връзка
с осъществените по отношение на пациента Й. К. медицински процедури. Представени са
Декларация за информирано съгласие за оказване на болнична помощ и прилагане на
диагностични и лечебни процедури, Декларация за информирано съгласие за извършване на
интервенции, прилагане на обща анестезия, инвазивни и други диагностични и
терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до
временна промяна в съзнанието от 30.08.2019 г. и Декларация за запознаване с Правилника
за устройството, дейността и вътрешния ред на ********** от 30.08.2019 г. В срока по чл.
193, ал. 1 ГПК ищецът е оспорил истинността на приложените декларации, досежно
авторството на подписа на пациента, като е открито производство по реда на чл. 193, ал. 1
ГПК и е допуснато изслушването на съдебно-графологична експертиза, която е работила със
сравнителен материал, даден от ищеца с изписване на подписите му с лявата ръка,
доколкото получената травма е била на дясната ръка и не е било възможно полагане на
подпис с дясна ръка. Експертизата е установило, че имената на пациент – Й. И. К., не са
изписани от последния, като експертизата е посочила, че не може да се установи, дали
подписите, изхождат от лицето, сочено като техен автор – Й. К., тъй като обектите и
9
сравнителните образци са изпълнени с лява ръка, но поради липсата на сходство,
характерност и устойчивост при изпълнението им, се изключва даването на обосновано
заключение.
Доколкото вещото лице не е разполагало с достатъчно данни и образци,
които да се характеризират с устойчивост, следва да се приеме, че ищецът, чиято е
доказателствената тежест за установяване на това правнорелевантно обстоятелство, не
установи в процеса на доказване – при условията на пълното и гласно доказване, че
подписите на пациент не са изпълнени от лицето, сочено като техен автор – Й. К.. В този
смисъл оспорените документи не следва да се изключат от доказателствата по делото.
Районният съд обосновано е кредитирал показанията на св.Д. Г. С., на св. Я. Г.
С., както и на Е. Г. К. /съпруга на Й. К., починал в хода на процеса, но към момента на
постановяване на съдебното решение същата е имала качеството на свидетел в
производството. Същите са разпитани в съдебно заседание на 20.08.2020г. /протокол на
л.245/ и техните показания са много подробни, обстойни и не си противоречат.
От приетата СМЕ, изготвена от лекар – специалист по ортопедия и
травматология, се констатира, че при приемането на Й. К. на 30.08.2019 г. в лечебното
заведение е поставена диагноза „счупване на дясната лъчева кост (радиус) в дисталният й
край“. Експертизата е установила, че след първата операция се е наложило трикратно да се
извърши нова репозиция и корекция на фиксиращото устройство, като са настъпили
усложнения – разхлабване на фиксатора и вторична дислокация на фрактурата, като не е
настъпило подобрение в локалното състояние на ищеца, поради вторичната дислокация на
фрактурата, разпадането на фиксиращото устройство, паталогична подвижност на
фрактурата с болков синдром, посттравматичен оток и еритем около иглите на фиксатора.
Вещото лице е посочило, че в клиничната практика за лечението на този вид счупвания се
прилагат следните методи: 1. закрита репозиция и имобилизация с гипсова шина; 2. закрито
наместване и фиксация с киршнерови игли; 3. стабилизация с външен фиксатор, които
осигуряват на фрактурата относителна стабилност; 4. фиксация с подпорни плаки, които
осигуряват на фрактурата абсолютна стабилност; 5. открито наместване и фиксация с
воларна заключваща плака.
След операцията е настъпило усложнение – трикратно разхлабване на
фиксатора, като първите два пъти е направена корекция, а третият път пациентът Й. К. е
предпочел друго лечебно заведение, където е проведено оперативно лечение с костна
пластика, последваща фиксация на фрактурата с поставени два броя киршнерови игли и
поставена гипсова имобилизация.
Експертизата е приела, че при първоначалното лечение в ******* са спазени
медицинските стандарти, а като пропуск е отбелязано, че при повторното разхлабване не са
потърсени причините и не е направен опит за смяна на рамката с нова. След трикратно
разпадане на фиксатора е било необходимо преоценка на оперативното лечение , като
последващата операция в другото лечебно заведение е довел до достигане на целите на
оперативното лечение.
10
По делото е прието и Допълнително заключение на СМЕ, като вещото лице е
посочило, че трикратното разпадане със загуба на репозиция и с разпад на конструкцията е
свързано с въздействие на разместващите сили в зоната на счупването и конструктивните
особености на фиксатора, които не са съобразени с индивидуалните анатомични
характеристики на пострадалия. Според вещото лице най-вероятната причина за
разхлабването е, че фиксаторът не е бил подходящ за физиологията на ръката на конкретния
пациент, като за третото разхлабване е допринесло и обстоятелството, че лигаментотаксисът
води до разхлабване на междутъканните връзки между фрагментите и това след 5-6 дни
създава условия за разхлабване на връзките в зоната на счупването и това допълнително
води до разхлабване на фрагментите.
Медицинските специалисти са приложили метод, който е неподходящ за
конкретния случай, което съставлява неспазване на нормите за добра медицинска практика
и стандарт за качество на медицинската помощ. Използваният метод, според вещото лице, е
такъв, който е бил масово прилаган преди около 10 години. Експертизата е дала
заключение, че при лечението на пациента Й. К. са спазени необходимите медицински
стандарти, като трикратното разпадане със загуба на репозиция и с разпад на
конструкцията е свързано с въздействие на разместващите сили в зоната на счупването и
конструктивните особености на фиксатора, които не са съобразени с индивидуалните
анатомични характеристики на пострадалия.
Въззивната инстанция намира, че предвид ангажираните гласни и писмени
доказателства са доказани както имуществените, така и неимуществените вреди.
Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.
Разноски.
Съобразно правния резултат дружеството жалбоподател ще бъде осъдено да
заплати на въззиваемите страни общо 700 лв. за направени разноски във въззивно
производство.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 260070/17.01.2022г., постановено по
гр.д.№ 16987/2019г. по описа на Районен съд –Пловдив, IX гр.с.
Осъжда ***********, да заплати на Е. Г. К., ЕГН **********, с
адрес гр. **********, И. Й. К., ЕГН **********, с адрес **************, А.
Й. Д., ЕГН **********, с адрес **********, общо сумата 700 лв. за
направени разноски по възз.гр.д.№ 1786/2022г. по описа на Окръжен съд –
11
Пловдив, V гр.с.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12