№ 113
гр. Нови пазар, 18.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Диана В. Славова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20213620101611 по описа за 2021 година
Предявен е иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД.
Предявена е искова молба, съдържаща иск по чл. 26, ал.1 от ЗЗД за обявяване
нищожността на договор за предоставяне на поръчителство, сключен между страните по
делото, предвиждащ заплащането на сумата от 2 459,36 лв., както и поради нарушаване на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 143, ал.1 от ЗЗП.
Ищецът твърди, че е сключен договор за потребителски кредит SO *** г. с ответника,
съгласно който ищцата следва да заплати „Такса за експресно разглеждане“ в размер на
2588,80 лв., разсрочена на месечни вноски в размер на 129,44лв., включени в размера на
всяка една погасителна вноска.
Ищцата сочи, че съгласно сключения договор е получила потребителски кредит в
размер на 1600лв., при лихва в размер на 611,20 лв. ГПР 47,66 % и ГЛП 39,61 %, със срок за
погасяване от 20 месеца. Общото задължение по договора е в размер на 4 800лв.
Ищцата сочи, че уговорената такса за експресно разглеждане в размер на 2588лв. е
нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради това, че е сключена в нарушение на чл.
10а и чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и по чл. 143, ал.1, чл. 146, ал.1 от ЗЗП. Ищцата твърди, че са
нарушени добрите нрави с включването на таксата като част от задълженията по договора.
Ищцата моли съда, да постанови решение, съгласно което да прогласи клаузата
относно заплащането „Такса за експресно разглеждане“ в размер на 2588,80 лв., за
нищожна на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД и чл. 19, ал.4 от ЗПК и на чл. 143, ал.1 от ЗПК.
Ищецът е уточнил размера на иска си в размер на 2 459,36 лв., след постановено
1
разпореждане на съда от 07.12.2021 г.
От ответната страна „И.С.“ ООД е постъпил писмен отговор по иска, с който се
признава неговата допустимост, но се твърди, че е неоснователен и недоказан.
Ответникът оспорва твърденията за нищожност на договора за поръчителство, тъй
като сключването му е резултат на сключения между ищцата и ответното дружество
индивидуален договор, чиито други клаузи ищцата не оспорва. Ответникът сочи, че това не
е договор при общи условия, а индивидуален договор, поради което и с подписването му
ищцата е приела и се е съгласила и с клаузата относно заплащането на посочената такса.
Ответникът сочи, че не е налице твърдяното нарушение на чл. 19 от ЗПК, както и не е
налице заобикалянето им.
Ответникът сочи, че не е налице неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 от ЗЗП,
и не са налице основания за прогласяването й за нищожна съгл. чл. 146 от ЗЗП. Ответникът
оспорва твърдяното нарушение на чл. 10а, ал.2 от ЗПК, като сочи, че таксата е начислена
съгласно разпоредбите на чл. 10а от ЗПК. Ответникът сочи, че при сключването на договора
не е допуснато нарушение на добрите нрави по смисъла на чл. 26 от ЗЗД.
Ответникът моли съда да отхвърли изцяло иска на ищцата за нищожност на договора
за поръчителство, като неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за безспорно
установено от фактическа и правна страна следното:
От приложения по делото индивидуален Договор за потребителски кредит SO *** г.
между ответника като кредитодател и ищцата като кредитополучател, по силата на който на
ищцата е предоставен от ответника паричен кредит в размер на 1600лв., чл. 2, т. 3 от
договора, при ГЛП от 39,61 % и ГПР от 47,66 %, който да се погаси на 20 месечни вноски от
по 240 лв. Посочения общ размер на плащанията е 4800лв.
Съгласно чл. 1 от договора, преди подписването му, кредитополучателят бил избрал
доброволно ползването на допълнителна незадължителна услуга експресно разглеждане на
Заявлението с искане за потребителски кредит, предоставена от кредитодателя, което било
изрично декларирано. Съгласно чл. 1, ал.2 от договора, за ползването на услугата,
Кредитополучателят дължи такса за експресно разглеждане на документи, която съгл. ал.3 е
в размер на 129,44лв. месечно, към всяка погасителна вноска.
Посоченият към чл.2, т.10 от договора погасителен план, е за сумите главница,
договорна лихва и такса за експресно разглеждане, общо по 240,00лв. месечно.
Общия размер на посочената в чл. 1 такса за целия период на погасяване на договора
е равна на произведението на посочената сума от 129,44лв. и броя на месечните вноски – 20,
или общо 2588,80лв.
2
Съгласно приложените по делото Общи условия в раздел ІІ, т. 12, е посочено, че
Такса експресно разглеждане („Бърз кредит“ до 15 минути) – ще означава такса за
допълнителна, незадължителна услуга по искане на Кредитополучателя за експресно
разглеждане на документи, която гарантира експресна обработка на Заявлението с искане за
потребителски кредит при сроковете и условията описани в настоящите ОУ. В т. 4 от раздел
ІV. „Оценка на кредитоспособността на кредитополучателя“, е посочено, че допълнителната
незадължителна услуга за Експресно разглеждане на документи, гарантира експресна
обработка на Заявлението с искане за потребителски кредит на Кредитополучателя.
Смисълът на тази услуга е в получаването на отговор на кандидатурата до 15 (петнадесет)
минути от изпращането му. В т.4.2 от този раздел е посочено, че за тази допълнителна
незадължителна услуга за Експресно разглеждане на Заявлението с искане за потребителски
кредит, Кредитополучателят дължи Такса за експресно разглеждане, която се изчислява
спрямо сумата на желания Кредита и периода на Договора за потребителски кредит. Общата
дължима сума за допълнителната незадължителна услуга експресно разглеждане на
документи е видна на сайта на Дружеството и е описана в индивидуалните условия на
Договора за кредит. В т.4.3 е посочено, че таксата за експресно разглеждане на кандидатури
по т.V.4.2. се дължи от Кредитополучателя само в случаите, когато Кредитът бъде одобрен
и не се дължи от Кредитополучателя, ако Заявлението с искане за потребителски кредит
бъде отхвърлено.
Съдът намира, че посочената в чл. 1 от договора клауза относно договарянето на
такса за експресно разглеждане на договора в размер на ежемесечно платими към всяка
погасителна вноска по 129,44лв., които са начислени в общия размер на месечната
погасителна вноска, в общ размер от 240 лв., е нищожно, по см.на чл. 21, ал. 1 от ЗПК, вр.
чл. 10а, ал.2 от ЗПК. Договорената такса за допълнителната услуга „Експресно разглеждане“
е в размер на 2 588.80лева и с това води до неравновесие на правата на страните, като
създава права само за едната страна по правоотношението - кредитора, която е
икономически по–силната страна и не отговаря на изискването за добросъвестност. Общия
размер на таксата, която следва да се плати за целия срок на договора е в размер на 2
588.80лева, което значително надвишава сумата по предоставеният кредит в размер на
1600,00лв. и е предпоставка за неоснователно обогатяване на едната страна по
правоотношението, която в случая е и икономически по - силната страна. Това води до
нарушаване на принципа за добросъвестност при сключване на договорите съгл. чл. 12 от
ЗЗД и на еквивалентност на насрещните престации, и е нарушение на добрите нрави –
чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД.
Посочения размер на таксата е и повече от сумата на главницата и договорната лихва,
за целия период на кредита, който е 2211,20лв.
В случая е налице неравноправно третиране на икономически слаби участници в
оборота и се използва недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелствуване на друг. Посочената в договора за такса води до увеличение на общия
разход по кредита за потребителя. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 1 ДР ЗПК, „Общ разход
3
по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия.
Съгласно посоченото в договора за кредит, в чл. 1 от него, се установява, че неговото
сключване и получаването на сумата по кредита е било обвързано от заплащането на
посочената такса за Експресно разглеждане, което определя посочената допълнителна
услуга и заплащането на такса за нея, като необходима предпоставка за предоставяне на
потребителския кредит.
Съдът намира, че е нарушен чл. 10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който е забранено,
събирането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. Това води до недействителност на уговорката в договора в договора относно
предоставянето на допълнителната услуга за Експресно разглеждане. С това се заобикаля
ограничението, което налага чл. 10а, ал.2 от ЗПК и на основание чл. 21, ал.1 от ЗПК,
посоченото в чл. 1 от договора е нищожно.
Сама по себе си дължимата ежемесечна сума за такса за експресно разглеждане, съгл.
чл. 1, ал.3 от договора, води до увеличение на общия размер на разходите по кредита, който
е лимитиран с разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК до пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. Съгласно ПМС № 426 на МС от 18.12.2014 г., в
сила от 01.01.2015 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични
задължения е определен годишния размер на законната лихва за просрочени парични
задължения в размер на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1
януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Предвид на
това, че ОЛП на БНБ момента на сключване на договора е бил 0,00 % и до настоящия
момент е в същия процент, то нормата на чл. 19, ал.4 от ЗПК означава, че ГПР не може да е
повече от 50%. Съгласно чл. 19, ал.1 и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК – в разходите по кредита се
включват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с
договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
Договарянето на заплащане на такса за допълнителната услуга Експресно
4
разглеждане, в размер по – голям и от размера на самия кредит, в т.ч. и на сумата от кредита
и договорната лихва, конкретно на 2211,20лв., представлява нарушение на разпоредбите на
чл. 11, ал.1, т. 5 от ЗПК, доколкото тази сума не е включена в сумата на ГПР по договора.
Посочването в договора за кредит на по-нисък от действителния ГПР, поради невключване в
него на разходите за такси за допълнителната услуга Експресно разглеждане. Това е и
проява на нелоялна и заблуждаваща търговска практика по смисъла на член 6, параграф 1 от
Директива 2005/29/ЕО /Директива за нелоялните търговски практики/, тъй като заблуждава
или е възможно да заблуди средния потребител по отношение на цената на договора и го
подтиква или е възможно да го подтикне да вземе решение за сделка, което в противен
случай не би взел.
Предвид на това, че с договора е договорен ГПР от 47,66 %, то при добавянето на
сумата за неустойка в размер на 2211,20 лв., очевидно е, че ще се стигне до значително
надвишаване на допустимия по чл. 19, ал.4 от ЗПК ГПР. При използването на интернет
електронен кредитен калкулатор, достъпен на адрес
https://www.calculator.bg/1/barzi_krediti.html#imgl, се установява, че оскъпяването на кредита
е в размер на 200%, а ГЛП става 166,64% и ГПР - 376.07%.
Като не е посочил кредитора в задължителното съдържание на договора за кредит
действителните разходи по договора, в т.ч и тези относно заплащането на таксата за
експресно разглеждане, кредиторът е нарушил разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което клаузата по чл. 1, ал.3 от договора за се явява нищожна, съгл. чл. 19, ал.5 от ЗПК.
Съгласно чл. 143 от ЗЗП, „неравноправна клауза“ в договор, сключен с потребителя
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя дава и подробно изброяване на различните проявни форми на
това неравноправие. Според чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са
нищожни. Тези нормативни разрешения са дадени и в Директива 93/13/ЕИО на Съвета от
05.04.1993 г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която е
транспонирана с нов чл. 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП /ДВ бр. 64/ 2007 г. /. Според чл. 3 от
Директивата неравноправни клаузи са договорни клаузи, които не са индивидуално
договорени и които въпреки изискванията за добросъвестност създават в ущърб на
потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи
от договора. Според Директивата не се счита индивидуално договорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да влияе на
нейното съдържание. Това означава, че независимо от посоченото в титулната част на
договора, че е „индивидуален договор“, то вида и характера на посочените в него
задължения относно плащането на такса за Експресно разглеждане на договора, прави
клаузата по чл. 1, ал.3 от договора неравноправна.
Самата клауза за заплащане на такса за Експресно разглеждане на договора се явява и
неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 3, 5, 10 и т. 19 от ЗЗП, поради това че
поставя изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
5
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля; задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка; налага на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност
да се запознае преди сключването на договора и най – вече не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от сключването на договора.
Съдът намира, договорената такса за Експресно разглеждане на договора за очевидно
неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗЗП и като такава не може да
породи изпълнение за длъжника.
Поради това, че по ч.гр.д. № 1158/2021 г. на НПРС, е отхвърлено искането за
присъждане на сумата от 129,44лв. за първата месечна вноска за заплащане на такса за
Експресно разглеждане на заявлението за кредит, то искът на ищеца за оставащата част от
посочените в погасителния план, общо 19 бр. месечни погасителни вноски, за таксата за
експресно разглеждане в размер на 2 459,36 лв. е основателен и доказан.
Предвид на горното съдът приема, че искът на ищцата е основателен и доказан по
основание и по размер за сумата от 2 459,36 и следва да се уважи.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Ищцата претендира направените по настоящето дело разноски.
По исковото производство ищцата е направила разноски в общ размер на 103,55 лв.
за държавни такси по предявения иск относно целия договор. За недължимо платените в
размер на 5,19лв., съдът е дал указания на страната за възстановяването им с писмена молба
и посочена сметка.
Дължимата по делото такса е платена от адв. М.М., съгласно даденото му
пълномощно от ищцата, л. 6 от делото.
Ответникът не е направил разноски по делото.
Предвид разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК, както и с оглед на това, че искът се
уважава изцяло, то ищцата има право на присъждане на направените разноски и същите
следва да й се присъдят.
От името на пълномощника на ищцата е постъпил списък на разноските по чл. 80 от
ГПК и искане за присъждане на такива по следните пунктове:
1/ по чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в размер на 402,16 лв. за оказана правна защита и
съдействие и
2/ заплатена ДТ от 98,37лв.
Общо претендираните от пълномощника на ищцата разноски са общо в размер на
500,53 лв., съгласно списъка на разноските по чл. 80 от ГПК.
6
Съдът намира искането за присъждане на направените по делото разноски от името
на ищцата за държавни такси за основателно и следва да се уважи, като ответникът бъде
осъден да ги заплати в размер на 98,37 лв. За разликата от 5,19 лв. следва да се възстанови
по посочената по делото банкова сметка на пълномощника на ищцата, на л. 87 от делото.
Съдът намира искането за разноски за оказаната от пълномощника на ищцата правна
защита и помощ, на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА за допустимо, но неоснователно.
Съгласно посоченото в чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно
адвокатска помощ и съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално
затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. Посоченото от пълномощника на
ищцата основание по т. 2 „материално затруднени лица“ не е подкрепено с каквито и да е
доказателства.
За доказване на претендираното от пълномощния на ищцата възнаграждение по чл.
38, ал.1, т. 2 от ЗА, на посоченото основание с писмено становище от 29.03.2022 г.,
пълномощникът е приложил декларация за получаваните от ищцата доходи и имущество,
както и 3 бр. ПДИ по различни изпълнителни дела, образувани въз основа на издадени от РС
Нови пазар изпълнителни листи, основани на вземания за отделни погасителни вноски към
настоящия ответник и по същия договор, както и още 4 бр. копия от сключени от ищцата
договори за кредит.
Съгласно декларираното от ищцата на 25.03.2022 г., същата получава доход от 750
лв.
Към датата на предявяване на исковата молба – 06.12.2021 г., МРЗ за страната е била
650лв., съгласно Постановление на МС № 331/26.11.2020 г. и едва с ПМС № 37/2022 г.,
същата е увеличена на 710 лв.
По делото е приложена от ответника по делото справка от НОИ от 06.04.2022 г., за
получаваните от ищцата доходи, от която се установява, че за м. декември 2021 г.,
получаваното от нея възнаграждение е в размер на 787,35 лв., а за м.01.2022 г. то е 603 лв. и
за м.02.22 г. е 822 лв.
Съдът намира, че получаването от ищцата доход над минималната работна заплата,
не я прави „материално затруднено лице“ по смисъла на чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, поради което
не са налице основания за предоставянето на безплатна правна помощ на това основание.
Същата е била в състояние да заплати дължимото се минимално възнаграждение за адвокат
в размер на 402,16лв.
Съдът намира, че искането на пълномощника на ищцата за осъждане на ответника да
заплати дължимо по чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА възнаграждение в размер по чл. 7, ал.1, т.2 от
Наредба № 1/2004 г. на ВАС е неоснователно и недоказано.
Съдът намира, че неявяването/неучастие на пълномощника на ищцата в съдебното
заседание, показва бланкетно договаряне на посоченото в пълномощното, а претендирането
7
на посоченото възнаграждение от адвоката цели лично облагодетелстване на адвоката за
сметка на насрещната страна, извличайки лични облаги от договорните отношения на
представляваното от него лице с ответника.
Съдът приема, че е налице злоупотреба с процесуални права от страна на
пълномощника на ищцата, каквато чл. 57, ал.2 от Конституцията на Република България не
допуска. Представената от ищцата декларация, е от дата, предхождаща датата на
насроченото съдебно заседание, а не от дата, предшестваща предоставянето на адвокатска
помощ
Съдът намира искането на пълномощника на ищцата за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 402,16 лв. на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.1
от Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
за неоснователно и следва да се отхвърли.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 26, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 10а, чл. 19, ал.5 от
ЗПК и чл. 143, ал.1 и ал.2 от ЗЗП, по отношение на „И.С. К.“ ООД, с ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.В.Д., нищожността на клаузата
за заплащането на такса за „експресно разглеждане“ съгласно чл. 1 от индивидуален
Договор за потребителски кредит SO *** г. в размер на 129,44лв. (сто двадесет и девет лева
четиридесет и четири ст.), и в общ размер на 2 588.80лева (две хиляди петстотин осемдесет
и осем лева и осемдесет ст.), сключен между „И.С. К.“ ООД, с ЕИК ****, от една страна
като кредитодател и С.З.И.. с ЕГН ********** от гр. Н.п., обл. Ш., ул. „*****, като
кредитополучател, съгласно който се дължи „такса експресно разглеждане“ в размер на
129,44лв.(сто двадесет и девет лева и четиридесет и четири ст.), месечно.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, „И.С. К.“ ООД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.В.Д. ДА
ЗАПЛАТИ НА адвокат М.В. М. от АК П., с ЕГН **********, от гр. П., бул. „*****,
направените по делото разноски в размер на 98,37лв. (деветдесет и осем лева тридесет и
седем ст.) за заплатена от името на С.З.И.. с ЕГН ********** от гр. Н.п., държавна такса по
делото, по сметка IBAN BG 86 UNCR 7000 1521 5141 32, BIC UNCRBGSF.
ОТХВЪРЛЯ искането на основание чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА вр. чл. 7, ал.2, т.2 от
Наредба № № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на
адвокат М.В. М. от АК П., с ЕГН **********, от гр. П., бул. „*****, за осъждане на И.С. К.“
ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от Д.В.Д., за
заплащане на възнаграждение за предоставена на С.З.И.. с ЕГН ********** от гр. Н.п.,
безплатна адвокатска помощ, по предявения от нейно име иск по чл. 26 от ЗЗД в размер на
8
402,16 лв. (четиристотин и два лева и шестнадесет ст.).
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от
страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
9