Решение по дело №3774/2018 на Районен съд - Велико Търново

     Р Е Ш Е Н И Е

 

№                                                           17.12.2019 г.                       град Велико Търново

 

                                             В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

Великотърновски районен съд                                               VІ-ти граждански състав  

на осемнадесети ноември                                    две хиляди и деветнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                                        Районен съдия: Георги Г.

при секретаря Милена Радкова

като разгледа гражданско дело № 3774 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на Н.П.Н. срещу Г. ф., с която се иска осъждането на ответника за сумата от 3 500.00 лева - частичен иск от обща претенция в размер на 7 000.00 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 14.7.2018 г. пътно-транспортно произшествие (ПТП), ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението.

В молбата се твърди, че на 14.7.2018 г. се е реализирало ПТП, вина за което има лицето И.Н.И., който при управление на товарен автомобил „Мерцедес Емело 1017”, рег. № ***е навлязъл в лентата за насрещно движение и блъснал движещия се в тази лента автобус „Мерцедес 313”, рег. № ***. Заявява се, че в резултат от настъпилото ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания, физически болки и страдания, както и че понастоящем при него е налице посттравматичен стрес. Сочи се, че към момент на реализиране на произшествието за товарния автомобил не е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който се прави възражение за местна неподсъдност на делото при твърдението, че в случая отговорността произтича не от непозволено увреждане, а от разпоредбата на чл. 558, ал. 1 КЗ. Оспорва се дължимостта на претендираната сума, като се твърди, че липсват доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, както и такива за поведението на участниците в него. Изразява се становище, че претенцията е в завишен размер, а искането за присъждане на мораторна лихва от настъпване на ПТП е неоснователно.

С определение от 7.2.2019 г. като трето лице-помагач на страната на ответника е конституиран И.Н.И. – лицето, сочено от ищеца като виновно за настъпилото ПТП.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата претенция и моли за нейното уважаване. Заявява, че посредством заключението по допуснатата автотехническа експетиза е установено виновното поведение на водача на товарен автомобил „Мерцедес Амело 1017”. Прави изменение на исковата претенция чрез увеличаване на нейния размер до сумата от 7 000.00 лева, като с протоколно определение от 18.11.2019 г. съдът допусна исканото изменение.

Процесуалният представител на ответника оспорва претенцията. Заявява, че исковете са преждевременно заведени, тъй като ищецът не е представил по заявената от него претенция необходимите доказателства, за да може Г. ф. да се произнесе по същата. Твърди, че Г. ф. не отговаря за непозволено увреждане, а неговите компетенции и отговорности се регулират на основание чл. 558 от КЗ, която разпоредба освен доказване на непозволеното увреждане, предвижда установяване и на ред други предпоставки, доказателства за които в производството не са събрани. Заявява, че искането за присъждането на законна лихва от датата на непозволеното увреждане е неоснователно и ако такава би се следвала, то същата следва да се присъди от датата на завеждане на исковата молба пред съда.

Процесуалният представител на конституираното трето лице-помагач оспорва претенцията, като заявява, че липсват доказателства за вина на представляваното от него лице.  

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За основателността на иска по чл. 558, ал. 5, вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а” КЗ в тежест на ищеца е да докаже, че процесното ПТП е причинено от соченото като делинквент лице с негово виновно и противоправно поведение, както и че в причинна връзка с произшествието е претърпял твърдяните неимуществени вреди в претендирания размер.

Съдът не споделя възражението на ответника, относимо към допустимостта на исковата претенция, касаещо изпълнението извънсъдебната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и Гаранционния фонд. Това е така, доколкото се установява от представените писмени доказателства - отправена писмена претенция и отговор на Гаранционния фонд, че преди сезирането на съда ищецът отправил писмена претенция по чл. 380 от Кодекса на застраховането, в която е посочил пълни данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането. Към датата на депозиране на исковата молба в съда е изтекъл предвиденият в чл. 498, ал. 3, вр. чл. 496, ал. 1 КЗ тримесечен срок, който е започнал да тече от предявяване на извънсъдебната претенция. По делото не се твърди и установява ответникът да е извършил плащане на обезщетение, предвид на което е отпаднала процесуалната пречка за предявяване на съдебен иск.

Предвид кореспондиращите твърдения на страните, съдът намира за безспорно установено настъпилото на 14.7.2018 г. на ПТП между автобус „Мерцедес 313”, рег. № *** и товарен автомобил „Мерцедес Емело 1017”, рег. № СВ 3725 МК, управляван към този момент от третото лице И.Н.И., като не е спорно също, че към датата на произшествието за товарния автомобил не е била налице действаща застраховка „Гражданска отговорност”.

От заключението на допуснатата автотехническа експертиза се установява, че произшествието е настъпило на прав пътен участък от главен път I-4, км. 114+800 София - Варна, в района на гр. Велико Търново, непосредствено след кръстовище, образувано с път, водещ към гр. Павликени. Според изложеното от вещото лице, непосредствено преди сблъска между превозните средства товарен автомобил „Мерцедес Емело 1017” се е движил в дясната пътна лента в посока към гр. Варна със скорост непосредствено преди удара от 69.06 км/час, а автобус „Мерцедес 313” се е движил в противоположната посока със скорост от 81.72 км/час. Посочено е, че на разстояние по-голямо или равно на 46.13 метра от мястото на съприкосновението между двата автомобила се е спукала предната лява гума на товарния автомобил, при което превозното средство е загубило напречна устойчивост и е навлязло в насрещната пътна лента, където към този момент се е движел автобуса. Отразено е, че водачът на автобуса е предприел действия по промяна направлението на управляваното от него МПС към десния банкет и плавно е намалил скоростта на движение, но че същият не е имал техническата възможност да спре до мястото на удара, реализирал се в неговата лента за движение. Вещото лице заключва, че от техническата гледна точка причина за ПТП е спукването на предната лява гума на товарния автомобил, която е била с дефекти и технически неизправна, а възможността за предотвратяването му е свързана с техническото състояние на превозното средство преди произшествието, а именно - с възможността на водача на товарния автомобил да възприеме състоянието на гумата и да предприеме действия в тази насока.

В съдебно заседание вещото лице допълва, че износеността на предната лява гума на товарния автомобил е едната от причините за инцидента, като за съпътстваща такава приема по-високата скорост на този автомобил спрямо разрешената за съответния пътен участък. Сочи, че ходови гуми, използвани повече от седем години, намаляват своите технически показатели - изпаряват се по-голямата част на вложените в тях химически състави, което води до загуба на еластичност, а кордовата тъкан започва да старее и да се напуква. Заявява, че елементите на спуканата предна лява гума на товарния автомобил са напукани и с неравности в структурата на самия си състав, което се установява визуално и от самия начин, по който същите са се отделили, както и че това е могло да се възприеме от водача.

Според заключението по допуснатата съдебномедицинската експертиза, както и от изложеното от вещото лице в съдебно заседание, става ясно, че е възможно сочените от ищеца телесни увреждания да са настъпили по описания в исковата молба начин. В заключението е посочено, че получените увреждания на двете очи са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания, които в първите 15 дни са били със значителен интензитетът, след което постепенно са затихнали и в рамките на около 50 дни са отшумели напълно, като за в бъдеще не се очакват такива. Вещото лице е заключило, че не се очакват трайни увреждания за здравето на ищеца и трайни белези по тялото му.

От заключението по допуснатата психиатрична експертиза, както и от изложеното от вещото лице в съдебно заседание, става ясно, че в резултат от инцидента понастоящем ищецът страда от посттравматично стресово разстройство. Вещото лице сочи, че в началния период са били налице симптоми на остра стресова реакция, които са изчезнали до 2-3 дни след инцидента, като понастоящем тревожността у ищеца е изразена в ниска степен, в каквато степен е засегната и неговата психика, и не е установено последният да е търсил и получил психиатрична помощ, както и да е провеждал лечение. Сочи, че понастоящем ищецът е в състояние да изпълнява трудовите си задължения, макар това да коства по-големи усилия, както и че последният е станал по-затворен и е ограничил социалните си контакти. В съдебно заседание вещото лице допълва, че състоянието на ищеца се е подобрило за кратко време, както и че очаква същото да продължи да се подобрява.

От показанията на св. Ивелина Николова става ясно, че след инцидента ищецът е бил хоспитализиран за срок от една седмица, след което също толкова време е останал в жилището й в гр. Велико Търново, доколкото не е трябвало да пътува. Заявява, че в този период ищецът е виждал замъглено и е имал нужда от известна помощ в ежедневието си, както и че е споделил пред нея страха си да пътува.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че по делото са установени предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за причинените вреди от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което няма сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

За да достигне до изводa, че вина за настъпилото произшествие има водачът на незастрахования товарен автомобил „Мерцедес Емело 1017”, съдът съобразява заключението на вещото лице по допуснатата автотехническа експертиза и уточненията, направени от вещото лице в съдебно заседание, приемайки, че водачът на товарния автомобил е имал възможност да възприеме състоянието на гумата и да подмени същата с технически изправна, респ. да не предприема управление на автомобила преди това. Според изложеното от вещото лице в съдебно заседание, техническата неизправност на гумата е била видима („от визуалното възприятие на съответните елементи, а и начина, по който са се отделили, се вижда, че елементите са напукани и с неравности в структурата на самия състав”) и именно това е основаната причина за инцидента, макар по-високата скорост на движение на товарния автомобил от разрешената да е допринесла за щетите в резултат на същия. Съдът намира, че в случая водачът на товарния автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 , предвиждаща че движещите се по пътя превозни средства следва да бъдат технически изправни, управлявайки технически неизправно МПС. В тази връзка отново следва да се обърне внимание на заключението на вещото лице по техническата експертиза, че предната лява гума на товарния автомобил е била износена, като нейните елементи са били видимо напукани и с неравности в структурата, поради което същата не е била измерима с техническите показатели. От друга страна, следва да се има в предвид, че техническата неизправност на гумата не е възникнала по време на движението, а е резултат от продължителната нейна експлоатация, поради което водачът е управлявал автомобил, който е бил технически неизправен от момент, предхождащ конкретното му придвижване, при което последното е било забранено. Тук следва да се отбележи също, че дори водачът да не е знаел за повредата на гумата, то отново е налице извършено нарушение на ЗДвП при форма на вината непредпазливост, тъй като водачът е бил длъжен и обективно е могъл да провери състоянието на гумата преди да предприеме управление на автомобила. Още повече, че в случая се касае за товарен автомобил с тегло от над 6000 кг., при който е било налице сериозно натоварване върху гумите, което несъмнено е благоприятствало за настъпилия инцидент.

За да бъде определен размерът на дължимото обезщетение на основание непозволено увреждане, следва да се изходи от принципа на справедливостта, както и от установените вредни последици, настъпили за ищеца в резултат на инцидента. Дължи се обезвреда на телесните и психическите увреждания на пострадалия и претърпените във връзка с тях болки, страдания, негативни емоции и дискомфорт. Въведеният от закона критерий е детерминиран от редица обективно съществуващи обстоятелства, сред които актуалната икономическа ситуация в страната, общественото възприемане на справедливостта, характерът на уврежданията, възрастта на пострадалия, прогнозите за възстановяване, времето, изминало от увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и др. Затова в тежест на пострадалия е да установи претърпените от него болки и страдания, като доказването им не е ограничено и може да бъде постигнато с всички доказателствени средства предвидени в ГПК.

В случая на ищеца са причинени контузни рани в областта на булба на двете очи и разкъсно-контузна рана на конюнктива на лявото око, като получените травматични увреждания са причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота с интензивни и продължителни болки и страдания, които в първите 15 дни са били със значителен интензитетът, след което същите са затихнали и в рамките на около 50 дни са отшумели напълно. Настъпилото произшествие е основна причина и за наличното и към момента посттравматично стресово разстройство у ищеца, като съдът отчита обстоятелството, че засягането на неговата психика да е в ниска степен. За преодоляване на последиците от физическите травми се е наложила хирургична обработка и медикаментозна терапия в болнично заведение за срок от една седмица и последващо медикаментозно лечение за срок от около 20 дни, а в резултат от психическата травма ищецът първоначално не е можел да изпълнява трудови си задължения, което кореспондира със заключението на медицинската експертиза относно периода на пълно отшумяване на болките. От друга страна, болките от телесните увреждания са отшумели напълно за период от около 50 дни и за в бъдеще не се очакват такива, както и трайни увреждания за здравето на ищеца, като психическото му състояние се е подобрило за кратко време и се очаква същото да продължи да се подобрява.

Като се съобразят описаните увреждания и последиците от тях - претърпените физически и емоционални болки, страдания и неудобства, респ. техния вид, интензитет и продължителност, срокът за пълното възстановяване на ищеца, съдът счита, че за обезщетяване неимуществените вреди адекватно обезщетение е такова в размер на 4 500.00 лева и предявеният иск следва да бъде уважен до този размер.

Ищецът търси и обезщетение в размер на законната лихва върху определения размер на обезщетението от датата на увреждането, но с оглед разпоредбата на чл. 429, ал. 3 КЗ ответникът дължи лихва за забава от датата на предявяване на претенцията към него. От представената писмена претенция до ответника се установява конкретната дата, на която последният е бил поканен да заплати обезщетение – 15.8.2018 г. Обстоятелството, че молбата не е била подписана от пълномощника на ищеца не променя този извод, доколкото предвид последващото произнасяне на Г. ф. на 13.11.2018 г. е очевидно, че този пропуск е бил отстранен, а поправеното действие е редовно от извършването му. В поканата е посочена банкова сметка, ***, поради което и ответникътт дължи законната лихва върху обезщетението именно от датата на предявяване на претенцията.

По разноските.

При този изход на делото ищецът има право на част от разноските за заплатените от него депозити за вещи лица и за адвокатско възнаграждение, а именно сумата от 1 130.66 лева съразмерно с уважената част от иска.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно сумата от 117.86 лева, представлява част от заплатения депозит за вещо лице и част дължимото юрисконсултско възнаграждение, което в случая съдът определя в размер на 150.00 лева. 

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати в полза бюджета на съдебната власт сумата от 180.00 лева - държавна такса съразмерно с уважената част от иска.

Така мотивиран, съдът

   

                                             Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Г. ф., гр. София да заплати на Н.П.Н., ЕГН ********** сумата от 4 500.00 (четири хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 14.7.2018 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 15.8.2018 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1 130.66 (хиляда сто и тридесет лева и шестдесет и шест ст.) лева, представляваща направените по делото разноски съразмерно с уважената част от иска.

ОСЪЖДА Н.П.Н., ЕГН ********** да заплати на Г. ф., гр. София сумата от 117.86 (сто и седемнадесет лева и осемдесет и шест ст.) лева, представляваща направите по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от иска.

ОСЪЖДА Г. ф., гр. София да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд, гр. Велико Търново държавна такса в размер на 180.00 (сто и осемдесет) лева, както и сумата от 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

 

Решението е постановено при участието на И.Н.И. в качеството му на трето лице-помагач на Г. ф., гр. София.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

     

 

                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: