Решение по дело №177/2020 на Районен съд - Свищов

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 260044

 

гр. Свищов, 17.11.2021г.

 

Свищовският районен съд в закрито заседание на 17.11.2021г.  в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 177 по описа за 2020год., за да се произнесе, взема предвид:

 

С Решение № 260043 от 08.09.2021 г., постановено по настоящото АНД № 177/2020 г., съдът е отменил наказателно постановление №19-0352-000301/28.02.2019г. на Началник РУ към О.В.Т.Р.С. с което на Д.И.П. ЕГН ********** *** са му наложени административни наказания глоби: в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150А от ЗДвП; в размер на 200 лева на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

С молба с вх. № 261852/25.10.2021 г., подадена от жалбоподателя , същият прави искане за присъждане на постановените със съдебното решение разноски, която молба съдът приема като изявление за допълване на съдебното решение в частта за разноските, тъй като е заявено такова искане в съдебното производсто.

Приложени са като писмено доказателство са договори за правна помощ, като в първия с адв. С.П., от когото страната заяви, че се отказва е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 330 лв. Приложен е и втори договор за правна защита и съдействие с адв. Д.С., от чиято защита страната също се отказа. С договор за правна защита и съдействие с адв. В.К. жалбоподателят е договорил възнаграждение  в размер на 500лв. Именно относно това възнаграждение съдът дължи произнасяне, доколкото АНО не следва да понесе тежестта на разноските, които жалбоподателя е направил за своите предходни упълномощавания и които същият сам е оттеглил.

От своя страна, още с изпращане на жалбата до съда, АНО е заявил, че при евентуални претенции за разноски от стана на жалбоподателя прави възражение за прекомерност на същите.

Исканото допълване на съдебното решение, с препис от молбата, на основание чл. 248, ал. 2 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, е съобщено на другата страна в процеса – РУ към О.В.Т.Р.С. Същата не е представила отговор в законовия едноседмичен срок.

Във връзка с направеното искане съдът прецени, че спорът между страните е разрешен в основното решение и не е необходимо да призовава страните в открито заседание, предвид което намери следното:

Производството е по чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс, във вр.с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс, във вр.с чл. 63, ал. 3 от Закона за административните нарушения и наказания.

Съгласно чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните производства по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. По аргумент от чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания акт, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт. Съгласно чл. 144 от АПК, по неуредените в АПК въпроси субсидиарно приложение намира ГПК. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Съдът намира, че молбата на жалбоподателя за допълване на постановеното по делото решение, в частта за разноските за допустима, като подадена в срок съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК, а разгледана по същество е основателна. С Решение № 260043 от 08.09.2021 г., постановено по настоящото АНД № 177/2020 г., съдът е отменил наказателно постановление №19-0352-000301/28.02.2019г. на Началник РУ към О.В.Т.Р.С. с което на Д.И.П. ЕГН ********** *** са му наложени административни наказания глоби: в размер на 100 лева на основание чл. 177, ал.1, т.2 от ЗДвП за нарушение на чл. 150А от ЗДвП; в размер на 200 лева на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение на чл.140,ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.

С оглед на горното са налице основания за уважаване на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Видно от заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя, същият претендира разноски по производството. Разноските, съгласно представения договор за правна помощ са в размер 500 лева за адвокатски хонорар. Предвид заявеното от АНО възражение за прекомерност на разноските, съдът  намира за необходимо да посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, а съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 при интерес до хиляда лева минималното възнаграждение е в размер на 300 лева. Следователно уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е над законовия минимум. Минималният размер на адвокатските възнаграждения обаче, е само долна граница, под която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях правна помощ, а същият се определя по свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че въпросният минимален размер не е равнозначен на "обоснован и справедлив" размер по смисъла на чл. 36, ал. 2 от ЗА. В конкретния случай, оказаната правна помощ по настоящото дело се изразява в представителство в проведени по делото две открити съдебни заседания. В процесния случай уговореният и заплатен от ищеца размер на адвокатското възнаграждение е над минималния размер. Ето защо, съдът следва да определи такъв размер, който е съразмерен и съответстващ на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - "справедлив и обоснован". Предвид горното съдът намира възражението за прекомерност за частично основателно, като справедливо на жалбоподателя е да бъде присъден по-нисък размер на разноски за адвокатско възнаграждение, а именно в размер на 400 лева. МВР следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя сумата от 400 лева, представляващи разноски за възнаграждение на адвокат.

Воден от горното и на основание чл. 248, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

            ДОПЪЛВА Решение №260043 от 08.09.2021 г., постановено по настоящото АНД № 177/2020 г. по описа на Свищовския районен съд, в частта за разноските като: ОСЪЖДА МВР да заплати на жалбоподателя Д.И.П. ЕГН ********** *** разноски по производството в размер на 400 (четиристотин) лева за адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Великотърновски административен съд.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: