Р Е Ш Е Н И Е
№ 623/09.05.2022 година, град Б.
Административен съд – Б., в публично заседание на
деветнадесети април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Веселин Енчев
при секретар Г.
С.,
разгледа адм.
дело № 57/2022 година.
Производството е по реда на чл. 215 ал.1, във връзка с
чл.225а ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Образувано е по жалба от В.Д.Т., с ЕГН **********, с
адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Х.Х. ***,
против заповед № 3409/24.11.2021 година на заместник кмета по „Строителство,
инвестиции и регионално развитие“ на Община Б. (лист 13 - 14).
С оспорената заповед, на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, на жалбоподателя е наредено да премахне
строеж, установен като „незаконен“, представляващ „Сграда с идентификатор ***по
КК на град Б. – допълващо застрояване“, намиращ се в ПИ с идентификатор ****/по
КК на град Б., отреден за УПИ VІІІ-229 в квартал 9 по плана на квартал „ Д.Е.“,
град Б..
В жалбата се излагат аргументи за незаконосъобразност
на оспорената заповед. Поддържа се, че в случая не се касае за изцяло нова
сграда, а за ремонт на съществуваща стара сграда, поради което извършените
строителни дейности не представляват строеж, а попадат в приложното поле на чл.
151 от ЗУТ.
Иска се отмяна на заповедта.
В съдебното заседание процесуалният представител на
жалбоподателя поддържа жалбата и ангажира доказателства.
Ответникът представя
административната преписка. Чрез процесуалният си представител излага
съображения за законосъобразност на административния акт. Иска жалбата да бъде
отхвърлена. Претендира разноски.
Жалбата е допустима. Подадена е срещу административен
акт, за който е предвидена възможност за съдебен контрол и от лице, чиито права
и интереси са засегнати непосредствено и неблагоприятно от волеизявлението на
административния орган, предвид вмененото му задължение за премахване на обект,
за който се твърди, че е изграден без необходимото разрешение и в
несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план. Жалбата е
подадена в законоустановения срок.
След като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, съдът установи следната фактическа обстановка.
В Община Б. е постъпило писмо от ДНСК с изх. №
АО-2330-04-178/03.11.2020 година относно получено постановление от 27.10.2020
година по прокурорска преписка № 1975/2020 година по описа на Специализирана
прокуратура (СП) на Република България (РБ) във връзка с досъдебно производство
№ 434 ЗМ 473/2019 година по описа на Второ РУ при ОД – Б. на МВР, прокурорска
преписка № 5682/2019 година по описа на РП – Б., прието по компетентност с
постановление от 06.10.2020 година на прокурор при СП. Посочено е, че в хода на
разследването са установени няколко адреса на недвижими имоти с изпълнено в тях
строителство на сгради с различно предназначение, в това число огради, за които
е необходимо да се установи законността на изпълнените строителни дейности в
посочените имоти. Във връзка с това е наредено да бъде извършена проверка на
място и по документи от служителите по чл. 223 ал. 2 от ЗУТ при общинската администрация
на законността на реализираното строителство в посочените в постановлението
имоти. Към писмото е приложено постановлението от 27.10.2020 година по пр. пр. №
1975/2020 година по описа на СП на РБ, в което са посочени следните имоти: град
Б., квартал „Д.Е.“, ж.к. „НХК 25“ № 8, етаж 2;
град Б., квартал „Д.Е.“, улица
„Магура“ № 1; град Б., квартал „Д.Е.“, улица ****№ 42 и град Ветово, улица „Цар
Борил“ № 3 (лист 45 – 48).
По повод постъпилото в Община Б. писмо за установяване
законността на извършеното строителство в поземлен имот, намиращ се на
административен адрес - град Б., квартал „Д.Е.“, улица ****№ 42, от служители
на Отдел „Устройствено планиране и архитектура“ в
Община Б. е извършена проверка на място, за резултатите от която жалбоподателят
Т. е уведомен с писмо рег. № 24-00-2834/18/16.02.2021 година (лист 43 – 44).
С писмото са изискани документ за собственост,
строителни книжа и други документи, свързани с изграждането на следните
установени строежи:
- „Сграда с идентификатор 07079.824.27.1 по КК на град
Б.“, находяща се в ПИ с идентификатор ****/по КК на
град Б., отреден за УПИ VІІІ-229 в квартал 9 по плана на квартал „Д.Е.“, град Б.;
- „Сграда с идентификатор ***по КК на град Б. –
допълващо застрояване“, находяща се в ПИ с
идентификатор ****/по КК на град Б., отреден за УПИ VІІІ-229 в квартал 9 по
плана на квартал „Д.Е.“, град Б.;
- „Едноетажна пристройка“ към северната фасадна стена
на сграда с идентификатор ***по КК на град Б., находяща
се в ПИ с идентификатор ****/по КК на град Б., отреден за УПИ VІІІ-229 в
квартал 9 по плана на квартал „Д.Е.“, град Б.;
- „Едноетажна пристройка“ към източната фасадна стена
на сграда с идентификатор ***по КК на град Б., находяща
се в ПИ с идентификатор ****/по КК на град Б., отреден за УПИ VІІІ-229 в
квартал 9 по плана на квартал „Д.Е.“, град Б..
В определения срок, жалбоподателят със заявление рег.
№ 24-00-2834/11/25.02.2021 година до Община Б., е заявил, че не притежава
строителни книжа за обектите (лист 35).
Със заявлението е представен и нотариален акт № 85 от
27.10.1988 година, съгласно който жалбоподателят и съпругата му прехвърлят на Т.Я.Н.двустаен
апартамент, намиращ се в град Б., ж.к. „Меден Рудник“, блок 106, вход Б, етаж 4,
апартамент 35, застроен на 60,43 м², като в замяна Т.Я.Н.прехвърля, от
своя страна, на жалбоподателя и съпругата му дворно място, съставляващо парцел
ІІІ-34 в квартал 49 по плана на село Д.Е., като урегулиран парцелът съдържа 541
м², със собствено място от 536 м² (лист 36 – 37). Представени са също
скица № 94-В-399/07.07.2008 година (лист 38) и скица,
с която е одобрено изменението на регулационната линия между парцели ІІІ и ІV в
кв. 49 по плана на село Д.Е. (лист 39).
На 26.03.2021 година началник - отдел „Устройствено планиране и архитектура“ при Община Б. е
изпратил писмо до жалбоподателя В.Т., и трите му деца – В.В.Х.,
Д.В.Т.и Т.В.Т., с което те са уведомени, че след справка в технически архив на дирекция
„ЦАУ Д.Е.“, Община Б., е установено, че не се съхраняват издадени строителни
книжа за следните строежи:
1. „Сграда с
идентификатор ***по КК на град Б. – допълващо застрояване“ в ПИ с идентификатор
****/по КК на град Б., отреден за УПИ VІІІ-229 в квартал 9 по плана на квартал
„Д.Е.“, град Б. и
2. „Едноетажна пристройка“ към източната фасадна стена
на сграда с идентификатор ***по КК на град Б. в ПИ с идентификатор ****/по КК
на град Б., отреден за УПИ VІІІ-229 в квартал 9 по плана на квартал „Д.Е.“,
град Б..
Предвид установените факти, на основание чл. 26 ал. 1
от АПК в отдел „Устройствено планиране и архитектура“
при Община Б. е започнато административно
производство по чл. 225а от ЗУТ за премахване на посочените строежи (лист 31).
Писмото е изпратено по пощата с обратна разписка и е
получено от В.Т. на 13.04.2021 година (лист 30).
На 03.09.2021 година работна група от специалисти при Община
Б. е извършила проверка на строеж „Сграда с идентификатор ***по КК на град Б. –
допълващо застрояване“ в ПИ с идентификатор ***по КК на град Б., отреден за УПИ
****в квартал 9 по плана на квартал „Д.Е.“, град Б.. При проверката е
установено, че поземлен имот с идентификатор ****/по КККР на град Б., на
административен адрес: град Б., квартал „Д.Е.“, улица ****№ 42, е собственост
на В.Д.Т. и наследниците на Т.Д.Т. (починала) – Д.В.Т., Т.В.Т.и
В.В.Х., съгласно нотариален акт № 85 от 1988 година. По
извадка от кадастралния регистър на недвижимите имоти при АГКК администрацията
е установила, че за собственици на поземлен имот с идентификатор ****/по КККР
на град Б. и на сграда с идентификатор 07079.824.27.1 по КККР на град Б. са
вписани В.Д.Т. и Т.Д.Т., съгласно нотариален акт № 85 от 1988 година, а за
собственик на сграда с идентификатор ***по КККР на град Б. е вписан само В.Д.Т..
Проверката е констатирала, че предвижданията на застроителния
план на квартал „Д.Е.“, град Б., одобрен със заповед № 1194/20.09.1990 година
на Общински народен съвет – град Б., за УПИ VІІІ-229 в квартал 9 по плана на
квартал „Д.Е.“ са за ниско етажно свободно застрояване, без предвидено
допълващо застрояване.
Установено е, че в южната част на поземлен имот с
идентификатор ****/по КК на град Б., откъм улица „Дубровник“, е изградена
едноетажна жилищна сграда с приблизителна застроена площ от 60 м², заснета
и нанесена в кадастралната карта на град Б. с идентификатор 07079.824.27.1.
Установено е, че към северната фасадна стена на
жилищната сграда, върху съществуващи основи на стара постройка, като допълващо
застрояване е изградена пристройка с приблизителна застроена площ от 34 м²,
приблизителни размери 8,80/3.80 м, средна височина 2,80 м, изпълнена от тухлена
зидария, бетонови колони, стоманобетонна плоча, покрив от дървена конструкция,
покрит с керемиди, монтирани врати и прозорци, заснета и нанесена в
кадастралната карта на град Б. с идентификатор 07079.824.27.2.
Констатирано е, че по данни на извършителя на строежа
- В.Д.Т. и сина му Т.В.Т., пристройката към жилищната сграда е изпълнена през
2008 година от В.Д.Т. и съпругата му Т.Д.Т. (починала) на мястото на стара
постройка, която са премахнали.
Описаната постройка е определена като „строеж“ по
смисъла на § 5 т. 38 от ДР на ЗУТ, а съгласно чл. 147 ал. 1 т. 2 от ЗУТ,
строежът е квалифициран от шеста категория.
В административното производство, като установено нарушение,
е посочено, че извършеното строителство е без разрешение за строеж и в
несъответствие с предвижданията на ПУП, в нарушение на разпоредбите на чл. 137
ал. 3 и чл. 148 ал. 1 от ЗУТ.
Като извършител на строежа е посочен В.Д.Т..
За констатациите е съставен констативен акт №
В-19/03.09.2021 година. Констативният акт е изпратен на жалбоподателя по пощата
с обратна разписка и е получен от него на 30.09.2021 година (лист 16, 18 - 19).
Срещу констативния акт не са постъпили възражения
(лист 15).
На 24.11.2021 година, въз основа на констатациите в
акта от 03.09.2021 година, заместник - кметът по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на Община Б. е издал заповедта за премахване на незаконен
строеж „Сграда с идентификатор ***по КК на град Б. – допълващо застрояване“. В
нея строежът е описан по начин, идентичен със съдържанието на констативния акт.
Той отново е определен като „строеж“ шеста категория, изпълнен без издадено по
надлежния ред разрешение за строеж и в несъответствие с предвижданията на
подробния устройствен план. Изложени са доводи за неприложение на разпоредбите
на § 16 от ПР на ЗУТ и § 127 ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ (лист 13 - 14).
В съдебното производство по проверка
законосъобразността на заповедта е допусната и приета съдебно – техническа
експертиза (СТЕ) и са събрани гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля
Николай Янков Н..
В приетото заключение вещото лице е констатирало, че
установеният незаконен строеж, описан в процесната заповед е изграден върху
съществуващите основи на старата постройка, със същите размери, че трите
фасадни стени (източна, западна и северна) са изпълнени от тухлена зидария от
стари, почистени и наново използвани тухли (25/12,5/6 см), със стоманобетонови
колони, таванска плоча и цокъл. Установило е, че четвъртата (южна фасадна
стена) е на съществуващата жилищна сграда, т.е. по същество строежът
представлява навес с три оградни стени, долепен до
съществуващата жилищна сграда. Описало е покрива като едноскатен, покрит със
стари керемиди, който продължава наклона на северния скат на покрива на
жилищната сграда, както и че са изпълнени две стъпала и бетонна площадка, по
които се достига до входа на постройката. Експертът е описал монтираната ПВЦ
дограма - входна врата и прозорец на западната фасада и един прозорец на
северната фасада. Установени са и размерите на обекта - 8,85/3,85 м и светла
височина 2,50 м, Нср = 2,80 м и застроена площ около
34 м². Посочено е, че строежът представлява новоизградена
сграда със същите размери на съществувала постройка върху старите ѝ
основи при запазено местоположение и предназначение на строежа с този, нанесен
на плана, одобрен със заповед 1194/20.11.1990 година. От експерта е посочено,
че процесният строеж не е включен в застроената площ на основната жилищна
сграда (лист 76).
Свидетелят Н. Я. Н. заявява, че от около 25 години
живее в квартал „Д.Е.“ на улица ****№ 40, а преди това е живял на улица ****№
42, където сега живее жалбоподателя. Твърди, че къщата, в която живее
жалбоподателя, е строена от бащата на Н. преди около 60 години и към тази къща
има пристройка, използвана за жилищна площ. Заявява, че след направената замяна
от брат му за имот в Меден Рудник, са извършвани ремонтни дейности като във
всяка къща са ремонтирани покриви, дограми и др.
При така описаната фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи.
Оспорената заповед е издадена в предвидената в закона
форма, като съдържа необходимите реквизити по чл. 59 ал. 2 от АПК.
Заповедта съответства на целта на закона, формулирана
в чл. 1 от ЗУТ, тъй като е свързана с регулирането на обществени отношения във връзка
със строителството.
Заповедта е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл. 225, ал. 2, или на
части от тях. В настоящият случай оспорената заповед е издадена от заместник
кмета по „Строителство, инвестиции и
регионално развитие“ на община Б., който е упълномощен от кмета на община Б.
със заповед № 2894/06.10.2021 година да издава заповеди за премахване на
незакони строежи от четвърта до шеста категория на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ (лист 6 – 7).
В образуваното административно производство не е
допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на заповедта.
Жалбоподателят е уведомен за съставения констативен акт, но не се е възползвал
от правото си на възражение. Издадената въз основа на констативния акт заповед
е мотивирана - направено е изложение на
установената фактическа обстановка, строежът е индивидуализиран чрез своето
местоположение, констатациите са правно квалифицирани, а диспозитивът
на заповедта съдържа недвусмислена повеля на административния орган.
Заповедта е съобразена и с приложимото материално
право.
Проверката за материална законосъобразност на
оспорения акт, е обусловена от разрешаване на спорния между страните въпрос –
представлява ли процесният строеж новопостроена сграда или е стара съществуваща
сграда. Настоящият съдебен състав приема, че процесният
строеж представлява новоизградена сграда.
По заключението на СТЕ строежът представлява новоизградена сграда със същите размери на съществувала
постройка върху старите й основи, като е запазено местоположението и
предназначението на строежа с този, нанесен на плана, одобрен със заповед №
1194/20.11.1990 година.
Не може да бъде споделено твърдението на
жалбоподателя, че видно от приложения по делото нотариален акт за замяна се
установява наличието на процесната сграда още към този момент (на замяната).
Видно от представения нотариален акт № 85 от 27.10.1988 година, в замяна се
прехвърля само дворно място, заедно с построената в парцела масивна жилищна
сграда, т.е. от този документ не можем да съдим за наличието нито на старата
(съществувала) сграда нито на процесната новопостроена сграда.
Тезата на жалбоподателя, че процесната сграда е стара
постройка, придобита още при замята не се подкрепя и от показанията на
разпитания по делото свидетел Н.. Същият твърди, че такава постройка е
съществувала още при осъществената замяна, но не индивидуализира по никакъв
начин съществувалата постройка, за да бъде съпоставена с установената в хода на
административното производство, както и не отрича извършването на ремонтни
работи от жалбоподателя по същата, без да конкретизира с точност какви са били
ремонтните дейности. От друга страна, вещото лице по делото е категорично, че
сградата е нов строеж, изпълнен с материали от постройка, съществувала преди
това на същото място.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема,
че процесният обект е новопостроен „строеж“ от допълващото застрояване.
Съгласно чл. 41 ал.1 – 2 от ЗУТ, допълващото
застрояване в урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни,
обслужващи, стопански и второстепенни постройки към сградите на основното
застрояване и се разрешава в съответствие с предвижданията на подробния
устройствен план. Когато допълващо застрояване не е предвидено с действащия
подробен устройствен план, то се допуска от главния архитект на общината с виза
за проучване и проектиране по чл. 140, ако постройките се застрояват свободно
или допрени до сгради на основното застрояване в урегулирания поземлен имот или
свързано с постройки на допълващо застрояване само между два урегулирани
поземлени имота. Допуснатото застрояване се отразява служебно в действащия
подробен устройствен план.
Предвид характеристиките на процесния обект, правилно
административният орган е определил същият като „строеж“ от допълващо
застрояване. Конструкцията на обекта е изпълнена от тухлена зидария, бетонови
колони, стоманобетонна плоча, таванска плоча и цокъл, едноскатен покрив, покрит
с керемиди, монтирани врати и прозорци и това е изградено към северната фасадна
стена на жилищната сграда.
Съгласно чл.
148 ал. 1 от ЗУТ строежите могат да се извършват само ако са разрешени по този
закон. Настоящият строеж не попада в предвидените в чл. 151 ал. 1 от ЗУТ
изключения, за които строежи не е необходимо издаване на разрешение, каквото е
твърдението на жалбоподателя. Същият попада само в изключенията посочени в чл.
147 ал. 1 от ЗУТ, за които обекти не се изисква одобрение на инвестиционни
проекти. Както бе посочено по – горе от СТЕ се установи, че става въпрос за новоизградена сграда върху съществуващи основи на стара
постройка, като наново са изградени фасадни стени, покрив, монтирани са
прозорци и врати, поради което извършеното не може да попадне в дефиницията за
„текущ ремонт“ дадена в § 5 т. 43 от ДР на ЗУТ и съответно изпълнения строеж да
попадне в изключенията по чл. 151 ал. 1 от ЗУТ.
Съгласно § 5 т. 43 от ДР на ЗУТ „Текущ ремонт“ на
строеж е подобряването и поддържането в изправност на сградите, постройките,
съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се:
а) засяга конструкцията на сградата; б) извършват дейности като премахване,
преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат
конструкцията на сградата; в) променя предназначението на помещенията и
натоварванията в тях. В настоящият случай е налице засягане конструкцията на
сградата, както и премахване на съществуващи зидове, поради което не може
извършеното да се определи като „текущ ремонт“.
Според чл. 41 ал. 1 от ЗУТ, допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се разрешава в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план, а съгласно ал. 2, когато допълващо застрояване не е
предвидено с действащия подробен устройствен план, то се допуска от главния
архитект на общината с виза за проучване и проектиране по чл. 140.
Процесният строеж не е предвиден в
действащия застроителен план на кв. “Д.Е.“, одобрен със заповед №
1194/20.09.1990 година (лист 34), не е допуснат с виза за проектиране и за него
не е издадено разрешение за строеж.
Съгласно нормата на чл. 225 ал. 2 т. 2 от ЗУТ,
приложима на основание чл. 225а ал. 1 от ЗУТ, незаконни са строежите, които са
извършени без издадени разрешения за строеж и същите подлежат на премахване.
Неприложими са в случая и нормите на § 16 от ПР на ЗУТ
и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ. За да се приеме, че са налице
предпоставките на § 16 от ПР на ЗУТ, постройката следва да е изградена до
07.04.1987 година при първата хипотеза, от 08.04.1987 година до 30.06.1998
година при втората хипотеза и след 30.06.1998 година при хипотезата на ал. 3,
като в хипотезите на ал. 2 и ал. 3 е необходимо също да е деклариран пред одобряващите
органи до 31.12.1998 година съгласно ал. 2, или в шестмесечен срок от
обнародването на ЗУТ, съгласно ал. 3. В хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР на
ЗИДЗУТ строителството следва да е извършено преди 31 март 2001 г. В случая тези
предпоставки не са налице. Според издадения констативен акт, по данни на
жалбоподателя В.Т. и сина му Т. Т., пристройката към жилищната сграда е
изпълнена през 2008 година, а към този момент горните срокове са изтекли. Ето
защо съдът приема, че строежът не представлява „търпим строеж“ по смисъла на §
16 от ПР на ЗУТ и на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ.
Предвид изложеното, съдът приема, че обжалваната
заповед е законосъобразна и жалбата на В.Д.Т. следва да бъде отхвърлена.
Изходът от оспорването обуславя присъждане на разноски
на ответника, съгласно своевременно направеното искане от процесуалния му
представител. Жалбоподателят следва да заплати на Община Б. (административната
структура, разпределител на бюджетни средства, в която е органът - ответник) сумата
от 100 (сто) лева разноски, юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143
ал. 3 от АПК във връзка с чл. 37 от ЗПП.
Затова,
на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.Д.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Х.Х. ***, против заповед № 3409/24.11.2021 година на
заместник - кмета по „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община
Б..
ОСЪЖДА В.Д.Т., с ЕГН ********** *** сумата от 100
(сто) лева – разноски по делото.
Решението
може да се обжалва пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: