Решение по дело №261/2023 на Административен съд - Смолян

 

Делото е образувано по жалба на Х. Г. Х., [ЕГН], С. Г. Х., [ЕГН] и М. Г. Х., [ЕГН] срещу Заповед № УТ-046 ОТ 29.04.2022Г. на кмета на Община [област]. Жалбоподателите твърдят, че са собственици по ПИ № 67653.914.128 по КККР на [населено място], за който имот е отреден УПИ XIV-128 кв. 69 по действащия регулационен план. Твърдят, че са непосредствено засегнати от заповедта, тъй като улицата, която отпада в частта от о.т. 1012а до о.т. 1013 се явява лице на техния имот, а тази улица е единственият нормален достъп до техния имот, тъй като другата улица завършва на височина над 3 метра над техния имот и те не могат да я ползват. Твърдят, че единствения пешеходен и транспортен достъп до имота им е през улицата от осова точка 1012а до осова точка 1013. Сочи се в жалбата, че изменението на плана не може да засяга трети лица, както е в случая, тъй като изменението с процесната заповед реално премахва част от улицата и я придава към имота на Р. Р. – УПИ VII-466 914.317 кв.68, но улицата граничи и с техния имот – №128, по който от 50 години осъществяват достъп до имота им. Твърди се, че заповедта е незаконосъобразна, защото е издадена на база незаконосъобразен акт, а именно Заповед №УТР-034/ 18.05.2020Г. на кмета на Община [област], като последната заповед е издадена без задължителното становище на главния архитект, а наличието на становище на ОЕСУТ не може да го замести. Твръди се, че има влезли в сила съдебни решения, които не са изпълнени и според които има одобрен ПУП, според който достъпът до имот №128 се осъществява по две улици – тупик, до о.т. 1013 и до о.т. 1014 и има възможност за прилагане на чл. 190 ал.6 ЗУТ за временен път или отчуждителни действия по ЗОП за изграждане на улица, или за варианти по чл. 192 ал.2 ЗУТ. Твърди се, че органът, издал обжалваната заповед не е изпълнил чл. 35 АПК, като не е обсъдил възраженията, които ОЕСУТ е приел за основателни, а именно че трябва да се запази уличната регулация от о.т. 1012а до о.т. 1013 поради голямата денивелация, свлачище и невъзможност да се реализира улица от о.т. 1014 до о.т. 979 от север предвид спецификата на терена, а и в процесния участък има изградени съоръжения на ВиК и Е. Ю.. Твърди се, че има две противоречиви решения на ОЕСУТ по едни и същи документи, представени в Протокол №32/09.09.2020г. и в Протокол №5/ 09.02.2022г. Жалбоподателите сочат, че един от протоколите е посочен във фактическите основания на обжалваната заповед и не е ясно на кой от двата протокола следва да се даде вяра при липса на доказателства за противоречивите решения. Твърди се, че със Заповед от № РД-0420/16.04.2019г. е учредено право на преминаване на Х. в процесния участък, което означава, че този участък от о.т. 1012а до о.т. 1013 е необходим. Иска се отмяна на заповедта като немотивирана, издадена в нарушение на материалния закон, издадена на база противоречиви решения на ОЕСУТ и при липса на обсъждане на всички доказателства.

По жалбата е постановено решение на АССм по адм.д. №171/22г., което е отменено от Върховната съдебна инстанция. Делото е върнато за ново разглеждане с решение на ВАС от 16.10.2023г. по адм.д. №1667/23г. Дадени за задължителни указания за назначаване на допълнителна СТЕ /стр.4 от решението на ВАС/, за събиране на доказателства за отчуждителна процесура във връзка с правния интерес на заявителя /стр.3 от решнеието на ВАС/, за събиране на доказателства за основанието по чл. 134 ал.2 т. 2 ЗУТ, а именно дали имотните граници съвпадат с регулационните. Дадени са също така и указания за установяване на следните обстоятелства: към кой момент и по кой план частта от имота, собственост на заявителя е бил отреден за улица и реализирана ли е била тази улица, както и към кой момент тази част е собственост на заявителя, както и към кой момент е одобрена и влязла в сила КК за процесния имот и налице ли е разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП.

При новото разглеждане на делото, в последно съдебно заседание, от жалбоподателите се явява Х. Х., който поддържа жалбата. Претендират се разноски по списъци, приложени на л. 137-л.142. Депозирани са подробни писмени бележки вх.№ 148/19.01.2024г. от тримата жалбоподатели, в които се развиват съображения по същество и се иска отмяна на заповедта.

Ответникът - кмет на Община [област] в последно съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който пледира жалбата да се остави без уважение и да се присъдят разноски; представя се списък на л. 146 от делото.

Заинтересованата страна Д. И. Г., редовно и своевременно призован, не се явява. За него се явява адв. Б., особен представител. Особеният представител пледира за отмяна на атакуваната заповед, тъй като достъпът до имот №472, собственост на Г. се намалява и той не може да го ползва пълноценно. Представени са подробни писмени бележки /л.149-л.152/. Претендират се разноски, за което се прилага изрична молба /л.147-л.148/.

Заинтересованата страна Р. Н. Р., редовно и своевременно призована, се явява лично в последното съдебно заседание и с пълномощника си адв. Д.К.. Пълномощникът пледира за неоснователност на жалбата и моли за нейното отхвърляне. Претендира разноски по приложен на л.145 от делото списък. Представя подробни писмени бележки вх.№ 151/ 22.01.24г.

Заинтересованите страни В. С. Д., Г. И. Г., К. С. Х., М. С. Д., С. Г. Д., Община [област], Г. Х. Х., редовно и своевременно призовани не се явяват и не изпращат представители в съдебно заседание.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С нотариален акт №141/6.10.2014г. /л.104 от адм.д. №271/2016г./ Х. Г. Х., С. Г. Х. и М. Г. Х. придобиват по дарение, всеки по 1/3 ид.ч. от имот №67653.914.128 и по съответни ид.ч. от сградите в имота.

Според НА №79 от 19.12.2017 г. /л.26/ Р. Н. Р. е собственик на имот № 67653.914.137, участващ в УПИ VІІ-466 кв.68 и построените в имота сгради. С влязло в сила съдебно решение по гр.д. 778/2016г. /л.46 и сл./ е признато за установено на основание чл. 54 ал.2 ЗКИР по отношение на общината, че Т. Б., Е. П. и Р. Р. към момента на одобряване на КК са собственици на 62 кв.м. от ПИ 67653.914.463, представляващ общински път, собственост на Община [област], която част неправилно не е заснета като част от собствения им ПИ №67653.914.137.

Със Заповед № УТ-092 от 30.11.2016г. на кмета на Община [област] е одобрен ПУП –ПР за изменение на дворищната регулация на УПИ XIV-473 и преотреждане на същия в УПИ XIV-128 по имотна граница, като промяната обхваща УПИ VI-480 кв.69 по плана на [населено място]. С решение 112/ 14.03.2017г. по адм.д. 271/2016г. на АССм е отхвърлена жалбата на Р. срещу тази заповед. Решението е в сила от 14.03.2017г.

Със Заповед РД-0420 от 16.04.2019г. /л.13/ е учредено в полза на Х., С. и М. Х. възмездно и безсрочно право на преминаване през имот 67653.914.137. С решение на ВАС по адм.д. 14265/ 2019г. /л.20/ заповедта е отменена и преписката е изпратена на административния орган за произнасяне по заявлението на Х., собственици на имот 128 за учредяване право на преминаване през имот 137, собственост на Р.. В мотивите на Върховната съдебна инстанция е посочено, че административния орган следва при новото произнасяне да изследва възможностите по чл. 192 ЗУТ и да прецени наличието на условията по чл.190 ЗУТ.

Със Заповед УТР -012/ 12.02.2021г. на кмета на Община [област] е наредено общината да възложи изработване на ПУП-ПР с възстановяване на улична регулация от о.т. 1012а до о.т.1014 по заявлението на Р. и по заявлението на Х.. С Решение 373/8.12.21г. по адм.д. 85/21г. на АССм заповедта е отменена и преписката е върната за ново произнасяне.

Със Заповед №УТР -013/ 24.02.2021Г. на кмета на Община [област] е отказано изработване на ПУП –ПР по чл. 135 ал.3 ЗУТ с обхват УПИ XIV, XV, VI, V, КВ.68 и 69 в [населено място] по заявление на Х., С. и М. Х.. Заповедта е отменена от съда с решение №179/31 май 2021г. по адм.д. №99/21г. на АССм. С решение на ВАС № 1029/ 3.02.2022г. по адм.д. №7842/21г е обезсилено съдебното решене. При новото разглеждане на делото, с решение №134 от 19 май 2022г. по адм.д. № 35 от 2022г. на АССм, е отменена заповед №УТР -013/24.02.21Г. на кмета на община [област], с която е отказано изработване на ПУП – ПР с обхват УПИ XIV, XV, VI, V, кв.68 и 69 в [населено място]. Преписката е изпратена на кмета на общината за произнасяне по чл. 135 ЗУТ по заявлението от 29.08.2018г. на Х., Т. Т., Я. Т. и С. К.. Решението е в сила от 10.08.2022г. В мотивите си съдът сочи, че заповедта е издадена без становище на главния архитект и противно на посоченото от административния орган, заявлението отговаря на чл. 14 ал.4 ЗУТ, тъй като имотът на Х. и с лице на две улици, като едната е тупик и остава подхода от южната страна на УПИ 128. Съдът сочи, че към момента на отказа няма влязла в сила заповед за именение на ПУП, която да предвижда отпадане на уличната регулация южно от УПИ 128, а намеренията за възстановяване на уличната регулация от о.т. 1012а до о.т. 1014 не са основания за отказ.

Със 3аявления с вх.№УТ000428 от 02.03.2020 /л.46 от дело 171/22г./ год. и вх.№УТ000428-001 от 29.04.2020 год. /л.167 от дело 171/22г./ от Р. Н. Р. е поискано да се разреши изработване на изменение на ПУП, като се измени уличната и дворищна регулация за УПИ VII- 466 в кв.68 по ПУП на [населено място], като дворищните регулационни линии се поставят в съответствие с имотните на ПИ №67653.914.137 по Кадастралната карта на [населено място].ОЕСУТ при Община [област] разглежда предложението и съгласно решение №5 от Протокол №16 /л.9 от дело 171/22г./ от 13.05.2020 год. предлага на Кмета на Община [област] да издаде разрешение за изработване на ПУП на основание чл.135, ал.3 от ЗУТ. Издадена е Заповед №УТР-034/18.05.2020 год. /л.8 от адм.д. 171/22г./ на Кмета на Община [област], с която е разрешено изработването на изменение на Подробен устрайствен план в обхвата на ПИ 67653.914.137 и засегнатите от предвижданията на плана, с параметри определени в самата Заповед. Предлага се да отпадне улична регулация между О.Т.1012а и О.Т.1013, в обхвата на ПИ 67653.914.137 и вместо нея да се постави дворищна регулационна линия между УПИ VII-466/914.137 и УПИИ XIII-472 /л.50/.

С Протокол №32, т.9 от 09.09.2020 год. /л.10 от адм.д.171/22г./ на ОЕСУТ при Община [област] е разгледан проекта на Р.Р. за частично изменение на ПУП. Разгледани са постьпилите възражения от Х. /л.123/. Според Решение 9 от Протокол №32/ 09.09.2020г. /л.10/ с проекта на Р. се разширява обхвата на плана, като се включва и УПИ XIII-472 в кв.68. Предлага се да се възстанови положението на уличната регулация по плана от 1983 год.

След жалба №УТ 00428-004 от 05.02.2021 год. от Р. Н. Р. срещу мълчалив отказ за одобряване на ПУП, е продължена административната процедура по одобряване ЧИ на ПУП. С Протокол №5 от 09.02.2022 год. /лист 11/ на ОЕСУТ при Община [област] е приет проекта за изменеине на ПУП за УПИ VII-466/914.137 и УПИ XIII-472, кв.68, кв.69. Предлага се на Кмета на Община [област] да издаде Заповед за одобряване на ПУП на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ, след съгласуване на проекта със СГКК [населено място].

С обжалваната Заповед №УТ-046 от 29.04.2022 год. /л.7/ на Кмета на Община [област] е одобрен Подробен устройствен план-План за регулация в кв.68 по плана на [населено място], [жк], а именно: изменение на уличната и дворищна регулация на УПИ VII-466 за поземлен имот с идентификатор 67653.914.137 по имотни граници с отпадане на уличната регулация от О.Т.1012а до О.Т.1013.Преотрежда се УПИ VII-466 в УПИ VII -466,914.137 в кв.68 по плана на [населено място].

Според приобщената по делото СТЕ /л.89 и сл./ действащия регулационен план на [населено място], кв. Горно [област] е одобрен със Заповед №РД 1424 от 21.11.1983 год. По този план се предвижда улица между кв.68 и кв.69. Със Заповед №УТ- 092 от 30.10.2016 год. на Кмета на Община [област] е одобрено последното изменение на плана от 1983 год. за кв.68 и кв.69, УПИ XIV- 128. С тази Заповед отпада част от улична регулация в обхвата на ПИ 67653.914.128, с отреден УПИ XIV-128, като се засяга регулационната линия между ПИ 67653.914.128 и ПИ 67653.914.137. Така също се засяга ПИ 67653.914.137 по отношение на съществуващото застрояване в УПИ VII-466, което по същество е разрешавано при наличие на улична регулация, а при изменението застрояването остава на дворищната регулация с УПИ XIV-128, без нормативно определените отстояния. Според вещото лице, за ПИ 67653.914.137 действащ регулационен план се явява, този одобрен със Заповед №УТ-092 от 30.10.2016 год. на Кмета на Община [област], предвид засегнатото застрояване и изменението на уличната регулация в дворищна. Съгласно графичната и текстова част на Заповед №УТ- 092 от 30.10.2016 год. се предвижда да отпадне улична регулация, преминаваща през УПИ XIV-128 и между О.Т1013 до О.Т.1014 и да се предвиди дворищна регулация между УПИ XIV-128 и УПИ VII-466. На въпросите - предвидената по плана на [населено място] от 1983 год. улица в частта за ПИ 67653.914.137 реализирана ли е, има ли строителни книжа за нейното изграждане и въведена ли е в експлоатация с акт обр.16, както и извършено ли е отчуждаване на тази част от имота и заплатено ли е обезщетение на собственика, вещото лице отговаря по следния начин: При огледа на място е установило, че към настоящия момент съществува подход към УПИ XIV-128, преминаващ през ПИ 67653.914.137, отреден за УПИ VII-466/914.137/. Експертът установява, че улица, с нейните характеристики - пътно платно, тротоари, банкет не е изградена. При справка в Община [област] вещото лице установява, че за улица с О.Т.1009 до О.Т.1013 няма отчуждаване за улици, както по предишен план, този одобрен със Заповед №РД 1424 от 21.11.1983 год., така също и по изменението на плана, одобрено със Заповед №УТ- 092 от 30.10.2016 год. За тази отсечка, предвидена за улица няма изработени проекти, няма издавани разрешения за строеж. На въпроса дали имотните граници на ПИ 67653.914.137 съвпадат с регулационните граници на УПИ VII-466 преди изменението на ПУП с обжалваната заповед, вещото лице отговаря по следния начин: Съгласно графична част към Заповед №УТ- 092 от 30.10.2016 год. всички регулационни линии - дворищни към УПИ VI-460, УПИ VIII-465, УПИ XIV-128 съвпадат с имотните граници на ПИ 67653.914.137 и улични към улица с О.Т.1012а до О.Т.1013 съвпадат с имотните граници на ПИ 67653.914.137, към момента на одобряване на изменението на ПУП. След изменение на Кадастралната карта на ПИ 67653.914.137, съгласно Решение №71/16.02.2017 год. по Гражданско дело №778/2016 год. по описа на Районен съд [област], с което е установено, че част от имот с площ от 62 кв.м., отреден за улица е собственост на Р. Р., улична регулация между О.Т.1012а до О.Т.1013 попада в ПИ 67653.914.137. Съгласно графична част към Заповед №УТ-046 от 29.04.2022 год. на Кмета на Община [област] всички регулационни линии - дворищни и уличин съвпадат с имотните на ПИ 67653.914.137. Вещото лице уточнява, че с обжалваната Заповед №046/29.04.2022 год. на Кмета на Община [област], са изменени единствено и само уличните регулационни линии, като част от улица с О.Т.1012а до О.Т.1013 отпада и по имотните граници между УПИ VII-466/914.137 и УПИ ХIП-472 се поставя дворищна регулационна линия. Съгласно Кадастралната карта площта на ПИ 67653.914.137 е с площ от 535 кв.м. Съгласно графичната част към Заповед №046/29.04.2022 год. на Кмета на Община [област] УПИ VII-466/914.137 е с площ от 535 кв.м.

По делото е назначена допълнителна СТЕ /л.121 и сл./, която преповтаря част от констатациите по основната експертиза. Според в.л., действащият регулационен план на [населено място], кв. Горно [област] е одобрен със Заповед РД 1424 от 21.11.1983 год. С действащия регулационен план, одобрен със Заповед РД 1424 от 21.11.1983 год.се предвижда улица между кв.68 и кв.69 с О.Т.1009 до О.Т.1013. Със Заповед №УТ-092 от 30.10.2016 год. на Кмета на Община [област] отпада част от улица от О.Т. 1013 до О.Т.1014 /включително/, в обхвата на ПИ 67653.914.128 и ПИ 67653.914.137. Останалата улична регулация е по първоначалната Заповед РД 1424 от 21.11.1983 год. На въпроса кога е приложена уличната регулация за улица от О.Т.1009 до О.Т. 1013 между кв.68 и кв.69, вещото лице отговаря по следния начин: По смисъла на §22 , ал.1 от ЗУТ, по отношение на уличната регулация между квартал 68 и квартал 69, не са провеждани процедури по отчуждаване, както по основния план от 1983 год., така също и по измененията на плана. Със Заявление с вх.№УТР001791/29.08.2018 год. от Х. е поискано да се разреши изработване на проект за ПУП-ПР за УПИ VI, V, XV, XIV за кв.68, и кв.69 [населено място]. Това заявление и Заданието за изработване на ПУП по чл.125 от ЗУТ са приложени на л. 127 и 128 от настоящото дело. Към момента на това заявление, което е от жалбоподателите – от 29 август 2018г. и към момента на заявлението на Р., което е от 2 март 2020г., действащият регулиционен план, с който се предвижда улица от о.т. 1009 до о.т. 1013 е основният план, от 1983година, тъй като уличната регулация не се е изменяла със Заповед УТ -092 от 30.10.2016г. Според вещото лице, за ПИ 67653.914.137 действащ реryлационен план се явява, този одобрен със Заповед №УТ-092 от 30.10.2016 год. на Кмета на Община [област], по отношение на засегнатото застрояване и изменението на уличната ретулация в дворищна към ПИ 67653.914.128. При проверка в Община [област] вещото лице не открило да е започнала процедура по отчуждаване на улица в обхвата на ПИ с идент.67653.914.137. През ПИ с идент.67653.914.137, съгласно действащия регулационен план се предвижда прокарване на улица. Кадастралната карта за [населено място], кв.Горно [област] е одобрена със Заповед за одобрение на КККР № РД-18-14/10.05.2005 г. на Изпълнителен Директор наАГКК. Кадастралната карта за ПИ 67653.914.137 е изменена през 2017 год., съгласно Решение №71/16.02.2017 год., постановено по Гражданско дело №778/2016 год. по описа на Районен съд [област], като се поправя кадастрална грешка. Кадастралната карта за ПИ 67653.914.128 е изменена със Заповед за изменение на КККР № 18-9636-30.0б.2014/30.0б.2014 г. на Началник на СГКК - [област]. Според вещото лице, архитект, по действащия регулационен план за УПИ XIV-128, одобрен със 3аповед №УТ-092 от 30.10.2016 год. на Кмета на Община [област], всички улични и дворищни регулационни линии на УПИ XIV-128 съвпадат с кадастралните граници на ПИ 67653.914.128 по КККР. По действащия регулационен план за УПИ V11-466, одобрен със 3аповед РД 1424 от 21.11.1983 год., изменен със 3аповед №УТ-092 №УТ-092 от 30.10.2016 год. на Кмета на Община [област], всички дворищни регулационни линии на УПИ VII-466 съвпадат с кадастралните граници на ПИ 67653.914.137 по КККР. Уличните регулационни линии не съвпадат с имотните граници на ПИ 67653.914.137 в югоизточната част на имота, към УПИ XIII-472, минават през УПИ VII-466 /ПИ 67653.914.137/. На л.129 от делото е приложено копие от плана от 1983г. Експертът сочи, че УПИ XIII-472 има лице към улица с О.Т.1012а с дължина 8 м и 15 см, мерени графично от Кадастралната карта и отговаря на изискването на чл.14, ал.4 от 3УТ - урегулираните поземлени имоти да имат задължително лице (изход) към улица, към път или по изключение към алея в парк. Предвид, че улицата се явява задънена по отношение на УПИ XIII-472, лицето на УПИ XIII-472 се нормира съгласно чл.81, ал.3 от ЗУТ. Посочената разпоредба сочи, че УПИ с изход на задънена улица могат да имат лице към нея с размер не по-малък от нейната широчина.

Съдът кредитира основната и допълнителната експиртиза на вещото лице като обективно и компетентно изготвени.

Правни изводи.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, а именно от кмета на общината по реда на чл.129 ал.2 ЗУТ, по заяления на Р. Р. от 02 март 2020г. и от 29.04.2020 г., като собственик на имот №137 с площ 535 кв.м. Заповедта е в изискуемата от закона форма, издадена е при спазване на процесуалния и материалния закон, и е съобразена с целта на закона.

По делото се установява, че временен път в полза на жалбоподателите не е прокаран и изхода от съдебните делата сочи, че няма учредено право на преминаване в тяхна полза. Имотът участва в УПИ VII-466, а 62 кв.м. участват в улична регулация. Според СТЕ по плана от 1983г.е предвидена улица между квартали 68 и 69, като последното изменение на плана от 1983г. е със Заповед №УТ-092 от 30.10.2016Г. и с изменението отпада част от предвидената по плана улична регулация в ПИ №128 мужду ОТ 1013 и ОТ 1014., като изменението на плана е по искане на жалбоподателите, собственици на имот №128. За уличната регулация от ОТ 1009 и ОТ 1013 между двата квартала, в която част попада и процесната част от ОТ 1012а до ОТ 1013, основният план е този, одобрен през 1983г., тъй като с плана от 2016г. уличната регулация не е променяна в тази част – в този смисъл допълнителното заключение на СТЕ. Според експерта, улицата в №137 не е реализирана, няма отчуждаване. Горното доказва едно от посочените в заповедта основания, а именно това по чл. 134 ал.2 т.1 ЗУТ. Според посочената разпоредба, влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. Според пар. 70 от ПЗР ЗУТ (ДВ, бр. 61 от 2007 г., в сила от 27.07.2007 г.) сроковете по чл. 208 за започване на отчуждителните процедури на недвижими имоти, определени по действащите към датата на влизане в сила на закона подробни устройствени планове, за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, текат от 31 март 2001 г. В случая, сроковете са изтекли и това правно основание на заповедта е налице.

По отношение на посоченото в заповедта второ правно основание - чл. 134 ал.2 т. 2 ЗУТ. Според тази разпоредба влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, при изменение на кадастрален план или при одобряване или изменение на кадастрална карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. В обяснителната записка /л.48/ е посочено, че на североизток дворищната и уличната регулация се променят по имотни граници на ПИ №137 в съответствие с правата на собственост на Р. по гр.д. №778/2016г. на РС -[област]. Посочено е, че поради непроведени отчуждителни мероприятия и нереализиране на предвидената по плана улица – тупик, след влизане в сила на Решение по гр.д. №778/16г. е налице частично несъвпадение на регулационните граници на УПИ VII-466 с ПИ №137 по КККР на [населено място]. С предложената разработка отпада предвидената за УПИ VII-466 улица в участъка за ПИ №137 с площ 62 кв.м. като дворищната регулация се променя по имотни граници.Разпоредбата на чл. 134 ал.2 т.2 ЗУТ съставлява самостоятелно основание за изменение на действащия ПУП – ПР, когато при изменение на кадастрален план, или при одобряване или изменение на кадастралната карта в урегулирана територия имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните, без да дава възможност за преценка правирността на нанасянето в КК. Този вид изменение на ПУП-ПР изисква КК да е в сила, респ.нейното изменение и да е налице разминаване на кадастралните граници с регулационните по действащия ПУП. За наличието на такова разминаване в случая са събрани доказателства, като следва да се посочи, че тази разпоредба не прави разграничение относно приложимостта си между дворищна и улична регулация. По делото се установи, че КК е одобрена през 2005г. като за имот №137 последното изменение е през 2017г. по повод съдебното решение за кадастралната грешка. Вещото лице сочи, че уличните регулационни линии не съвпадат с имотните граници ПИ №137 в югоизточната част на имота към УПИ XIII-472 /допълнителната СТЕ, т.9/. Вещото лице изрично сочи, че с процесната заповед са изменени единствено и само уличните регулационни линии, като част от улица с О.Т.1012а до О.Т. 1013 отпада и по имотните граници меджу УПИ VII – 466 /914.137/ и УПИ XIII-472 се поставя дворищна регулационна линия / точка 4 от основната СТЕ на л.92/. Според т.3 от основната СТЕ /л.92/, съгласно според графичната част към Заповед №УТР-046/29.04.2022г. всички регулационни линии – дворищни и улични съвпадат с имотните на ПИ 67653.914.137. Изложеното обуславя извод, че е налице хипотезата на чл. 134 ал.2 т.2 ЗУТ, сочена в обжалваната заповед като едно от правните основания за издаването и.

Остана недоказано твърдението на жалбоподателите, че улицата, която отпада в частта от О.Т. 1012а до О.Т.1013 е лице на техния имот и се явява единствен достъп до имота. Начинът на достъп до имота на жалбоподателите и възможностите за обслужванетому чрез по–икономичен и технически целесъобразен начин, са обстоятелства, които са неотносими към процесната устройствена процедура. Вещото лице констатира, че със Заповедта от 2016 година е одобрено последното изменение на плана от 1983г. за кв.68 и кв.69 като отпада част от предвидената по плана улична регулация в ПИ 128 (УПИ XIV-128) между ОТ 1013 и ОТ 1014. С тази заповед се прекъсва уличната регулация и отпада улицата в частта меджду ОТ 1013 и ОТ1014 /уличната регулация в УПИ на жалбоподателите/, като лицето на УПИ XIV-128 на жалбоподателите е от северозапад към ОТ 1014 /скици л.129 и л.93/. Правилото за осигуряване на достъп е спазено, което отговаря на чл. 81 ал.3 ЗУТ.

Неоснователно е възражението на жалбоподателите оспорената заповед е издадена на база незаконосъобразен акт, а именно Заповед №УТР-034/18 май 2020г., поради това, че липсва становище на главния архитект. В случая не е налице нарушение на чл. 135 ал.4 ЗУТ, доколкото тази разпоредба е приложима в производството по издаване на заповед по чл. 135 ал.3 ЗУТ, с която се разрешава или отказва изработване на проект за изменение на плана, каквато безспорно оспорената заповед не е.

Съдът счита за неоснователно възражението на особения представител на Д. Г. за ограничаване достъпа до неговия УПИ –XIII-472, тъй като такова засягане не се установява по делото. Според т.11 от допълнителната СТЕ УПИ XIII-472 /ПИ 914.138/ има лице към улица с ОТ 1012а с дължина 8м. и 15см. и отгаваря на чл. 14 ал.4 ЗУТ, тъй като улицата се явява задънена и лицето се нормира по чл.81 ал.3 ЗУТ /л.126/. В хода на административната процедура това лице не е депозирало възражения срещу проекта и заповедта. Изложеното обуславя извод, че е спазена разпоредбата на чл. 81 ал.3 ЗУТ за осигуряване на достъп до улична регулация на всички УПИ, засегнати от изменението на ПУП.

Посочените в заповедта правни основания кореспондират с доказателствата по административната преписка, приобщена по делото. При издаване на заповедта е спазен процесуалния и материалния закон, което прави жалбата неоснователна и като такава същата следва да се отхвърли.

С оглед изхода от делото жалбоподателите следва да заплатят на Община [област] разноски, както следва: 200лв. за вещо лице по адм.д. №171/22г. /л.235/, 100 лв. за юристконсулско възнаграждение по адм.д. №171/22г. по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, 100лв. за юриск. възнаграждение по адм.д.№1667/23г. на ВАС, 100лв. за юриск.възнаграждение по настоящото дело и 100лв. за вещо лице /л.118/, или общо в размер на 600лв. Делото не е с фактическа и правна сложност, и не е налице основания за присъждане на възнаграждение за юрисконсулт над минимума.

В полза на заинтересованото лице Р.Р. следва да се платят следните разноски: 900лв. за адвокатска защита по адм.д. №171/22г./л.203/, 70 лв. за ДТ по жалба /л.11 от адм.д.№1667/2023г. на ВАС/, 350лв. за адвокатска защита пред ВАС /л.65/, 650лв. за особен представител /л.71/, 1 250 лв. за адвокатски хонорар за настоящата инстанция /л.107/ и 400лв. за вещо лице /л.44/, или общо в размер на 3 620лв.

По отношение на възнаграждението за особен представител, съдът съобрази следното: Особеният представител, адв.Б. е назначена с Определение на ВАС за всички съдебни инстанции с възнаграждение по Наредба №1 за МРАВ. С Определение №531 от 29.11.2023г. /л.97/ е присъдено възнаграждение за настоящата инстнанция. Възнаграждението за особения представител следва да се различава от разноските, в който смисъл е ТР №6/1.11.2013Г. по т.д.№6/2012г.на ВКС. Затова и искането на особения представител да се платят разноски за пътни и дневни не може да бъде уважено, тъй като се присъжда само възнаграждение. Следва обаче за настоящата инстанция да се присъди на особения представител възнаграждение по чл.7 ал.9 от Наредба 1/2014г. за МРАВ за съдебно заседание на 12.01.2024г.в размер на 250лв. Според посочената разпоредба, при защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 250 лв., като в случая по делото са проведени три съдебни заседания – на 24.11.2023г., на 08.12.2023г. и на 12.01.2024г. Следва настоящата инстанция да се произнесе произнесе и по възнаграждението за особен представител, направено пред ВАС. То е в размер на 1 250 лв. по чл.8 ал.2 т.1 от Наредба №1/2014г. за МРАВ. С оглед изложеното, жалбоподателите следва да поемат отговорността за възнаграждение за особен представител, което е в размер на 1 500 лв. /250 лв. по чл. 7 ал.9 от Наредбата по адм.д. №261/23г. и 1 250 лв. по адм.д. 1667/23г. на ВАС по чл.8 ал.2 т.1 от Наредбата/. Възнаграждението по чл. 8 ал.2 т.1 от Наредбата, за настоящата инстанция, вече е платено на особения представител. Заплащането следва да се извърши по сметка на съда в 7-дневен срок, тъй като възнаграждението за особен представител не е с оглед постигнатия правен резултат от спора, то се внася авансово и е свързано с обезпечаването на съдопроизводствените действия от страните, поради което е предварително дължимо от оспорващия. /Определение №4518/27.04.2023г. по адм.д. №3302/2022г. на ВАС, Определение №11015/1.12.22г. по адм.д.6248/22г., Определение 10168/23.07.2020г. по дело 7358/2020г. на ВАС и др., както и посоченото по-горе ТР/.

Водим от горното Административен съд [област]

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х. Г. Х., [ЕГН], С. Г. Х., [ЕГН] и М. Г. Х., [ЕГН] срещу Заповед № УТ-046 от 29.04.2022Г. на кмета на Община [област].

ОСЪЖДА Х. Г. Х., [ЕГН], С. Г. Х., [ЕГН] и М. Г. Х., [ЕГН] да заплатят на Община [област] разноски в размер на 600лв., както и да заплатят разноски на Р. Н. Р., [ЕГН] в размер на 3 620лв.

ОСЪЖДА Х. Г. Х., [ЕГН], С. Г. Х., [ЕГН] и М. Г. Х., [ЕГН] да заплатят вънаграждение за особен представител в размер на 1 500лв. в 7-дневен срок от съобщението по сметка на съда.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14-дневен срок от съобщението.