Решение по дело №16/2023 на Административен съд - Перник

Номер на акта: 71
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Мария Петкова Христова
Дело: 20237160700016
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 71

 

Гр. Перник, 20.03.2023 година.

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд - Перник, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ХРИСТОВА

КИРИЛ ЧАКЪРОВ

 

при съдебния секретар А.М. и с участието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура - Перник, като разгледа докладваното от съдия Мария Христова КАНД № 16 по описа за 2023 година на Административен съд - Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на Н.М.Н. с ЕГН: **********,***, офис 6, подадена чрез адвокат Я.С. *** против Решение № 659 от 07.12.2022 година, постановено по АНД № 1398 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник.

С обжалваното решение е потвърден електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5493300, издаден от ОДМВР - Перник, с който е наложено на Н.М.Н. с ЕГН: **********, с адрес: *** административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.

Касаторът счита, че първоинстанционното решение е незаконосъобразно.  Посочва, че неправилно районният съд е приел, че е посочено точно мястото на извършване на нарушение. Счита, че е налице нарушение на правото на защита, доколкото в оспорения електронен фиш не е посочен вида на техническото средство, а само е отбелязан номерът на същото. Наведени са доводи, за допуснато нарушение и при попълване на Протокол приложение към чл. 10, ал. 1, водещо до самостоятелно основание за отмяна на процесния фиш. Претендира присъждане на съдебни разноски, направени пред двете съдебни инстанции.

Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не представя отговор.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Я.С. ***, която поддържа касационната жалба и пледира за отмяна на процесния електронен фиш. Претендира присъждане на направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник, прокурор Моника Любомирова дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира решението на районния съд за правилно и законосъобразно и предлага на съда, същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, в настоящия състав, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

Обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е постановено при правилно прилагане на материалния и процесуалния закон, като съображенията за това са следните:

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд - Перник е бил Електронен фиш (ЕФ), Серия К № 5493300, издаден от ОД на МВР- Перник за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, с който на Н.М.Н. на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 /четиристотин/ лева за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП за това, че на 11.12.2021 година в 11:04 часа в град Перник, ПП I-6 км. 83+000 надлез клон Мир мокра пътна настилка при ограничение на скоростта от 60 км/ч въведен с ПЗ В 26 за населено място и отчетен толеранс от 3 км/ч в полза на водача, управлява лек автомобил „***“ с рег. № РК***ВК със скорост 100 км/ч.

Електронния фиш е обжалван пред районния съд, който с Решение № 659 от 07.12.2022 година, постановено по АНД № 1398 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник го е потвърдил.

Първоинстанционният съд след установяване на фактическата обстановка и извършена служебна цялостна проверка за законосъобразност е приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на обжалвания ЕФ по отношение на условията за издаването му и изискванията към съдържанието на същия, които са предвидени в разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, като съдържанието му позволява формиране на несъмнени изводи относно правилност на дадената правна квалификация на нарушението. В тази връзка е отхвърлил доводите на жалбоподателя, като е приел, че точно е посочено и установено мястото на извършване на нарушението, превишаване на скоростта, времето на извършване на нарушението и е индивидуализирано МПС, с което същото е извършено. Въз основа на тези изводи решаващият състав е приел, че обсъдените доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна инфраструктура и скоростен режим, измерваната скорост на движение, отчетеното превишаване по отношение на разрешената максимална скорост и превозно средство, при управлението на което е извършено нарушението съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно в съответствие с материалния закон.

Решението е правилно.

При извършената касационна проверка по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, въз основа на доводите в жалбата и по реда на чл. 218, ал. 2, пр. последно от АПК – служебно за правилното прилагане на материалния закон, не се установи наличие на основанията за отмяна на съдебния акт по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, в каквато посока се прецениха доводите на жалбоподателя.

По доводите в касационната жалба:

Неоснователен е доводът в касационната жалба, свързан с начина на индивидуализация в ЕФ на АТС, с което нарушението е установено, съответно за недоказана относимост на приложеното като доказателство по делото удостоверение за средство  от одобрен тип. Видно от съдържанието на ЕФ, в същият е посочено, че СПУКС (т.нар. стационарно преносим уред за контрол на скоростта) е насочено към гр. София, съответно вписан е фабричен номер на системата, с която нарушението е заснето и установено – 11743d0. Тези данни кореспондират както с отразеното в снимковия материал, изготвен от АТС с дата 11.12.2021 година, 11:04 часа (което по своята същност представлява веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес по аргумент от чл.189, ал. 15 от ЗДвП), така и с данните, които са отразени в съставения за използване на АТС на процесната дата протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в който посочено е използването на АТС – ARH CAM S1 с № 11743d0 и на същата дата към посочения час, а също и с приложените по делото доказателства във връзка с годността на използваната АТС – удостоверение за одобрен тип средство за измерване- преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, вписано в регистъра под № 5126, с фабричен номер 11743d0. С оглед на това посочения в ЕФ номер 11743d0 на използваната система за скорост се отнася до преносима система за контрол на скоростта на МПС, с вградено разпознаване на номер и комуникационен тип „ARH CAM S1“.

Неоснователен се явява и следващият изложен от касатора довод, че в представения от наказващия орган протокол по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 25.10.2019 година не съдържа необходимата информация, за да бъде приет като официален документ и годно доказателство, тъй като съгласно чл. 10 от Наредбата за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Протоколът се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол по време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и края на контролния участък. Споделят се напълно мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че съставеният Протокол съгласно приложение към чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за удостоверяване използването на АТС, с която процесното нарушение е установено, съдържа всички изисквани нормативно реквизити, а записите в съдържанието му, съпоставени с данните в ЕФ, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим към описаното в ЕФ нарушение. Соченият в жалбата порок на съставения протокол /попълнена графа „общо ограничение на скоростта“, като в същото време е попълнена и графата „пътен знак за ограничение“/ не съставлява така съществен порок на формата на същия, че да обоснове само по себе си извод за съществен пропуск, а на още по-малко основание за отмяната на ЕФ, още повече, че приложения снимков материал, заснет при извършване на нарушението говори за осъществения фактически състав на същото. Протоколът по чл. 10 от Наредбата има удостоверителна функция относно използването на конкретно мобилно АТС, на конкретни дата и място, за установяване на нарушения, свързани със скоростния режим, установен в ЗДвП. В тази връзка изцяло се споделят изводите на районния съд, че записите в съдържанието на съставения протокол за използването на мобилната АТСС, с която процесното нарушение е установено, съпоставени със съдържанието на процесния фиш, позволяват формиране на еднозначен извод, че протоколът е относим именно към описаното в него нарушение – че на посочените в електронния фиш място, дата и час именно с тази техническа система е установено нарушение при управление на процесното МПС, чийто законен собственик е касатора, съставляващо превишаване на допустимата скорост от 60 км/ч, валидна за населеното място.

Предвид изложеното наведените в жалбата доводи, съставляващи по съществото си твърдения за наличие на касационни основания за отмяна на решението на първата съдебна инстанция по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, са напълно неоснователни. Вмененото административно нарушение и неговото авторство е доказано по безспорен начин, съответно законосъобразно е ангажирана отговорността на касатора, каквито са изводите на районния съд, които изводи касационната инстанция възприема напълно. Решението на Районен съд - Перник е валидно и допустимо, постановено при правилно приложение на закона, поради което следва да бъде оставено в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение направеното от страна на процесуалния представител искане за присъждане на съдебни разноски в хода на двете съдебни инстанции.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Перник, касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 659 от 07.12.2022 година, постановено по АНД № 1398 по описа за 2022 година на Районен съд - Перник.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/

 

ЧЛЕНОВЕ: /п/

 

                     /п/