№ 368
гр. Плевен, 14.06.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на четиринадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:РУМЕН П. ЛАЗАРОВ
като разгледа докладваното от РУМЕН П. ЛАЗАРОВ Частно наказателно
дело № 20224400200432 по описа за 2022 година
Производство по чл. 243, ал. 4 и следващите от НПК.
Образувано е по жалба от адвокат К.Д., процесуален представител на
пострадалите ИВ. Б. П. – лично и като законен представител на малолетната й
дъщеря Д.П.Г., Г.П.Г. и К. П. Л., подадена срещу постановление от 27.04.2022
г. на прокурор при Окръжна прокуратура-Плевен, за прекратяване на
наказателното производство по досъдебно производство № Д 169/2020 г. по
описа на Окръжна прокуратура-Плевен, проведено за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на постановлението на прокурора и в частност за
необоснованост на заключението на вещите лица от състава на тройната
съдебна автотехническа експертиза. Прави се искане за отмяна на
постановлението и за връщане на делото на прокурора със задължителни
указания относно прилагането на закона.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид оплакванията, съдържащи
се в жалбата и след като се запозна с материалите по делото, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена от легитимна страна, срещу подлежащ на
обжалване прокурорски акт и в срока по чл. 243, ал. 4 от НПК, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Прокурорът е приел, че пострадалият П.Г.П. и съпругата му ИВ. Б. П.
1
живеят в гр. Т., Плевенска област и от брака си имат малолетна дъщеря,
Д.П.Г..
На 26.08.2020 г. следобед, П.П. управлявал мотор „***“ с рег. № *** в
гр. Т., като се движел в посока от село ***, Плевенска област към центъра на
града. Движел се с висока скорост, което обстоятелство било забелязано от
свид. В.Е.С.. С. извършил обратен завой с управлявано от него МПС и също
се насочил към центъра на гр. Т., движейки се по ул. „***“. Когато излязъл от
завоя забелязал, че на улицата има спрял автомобил, тип „пикап“, а моторът
бил паднал на земята в лявото пътно платно. П.П. лежал неподвижно върху
тревния участък в лявата част на улицата. Чрез обаждане до национален
телефон 112 били уведомени органите на МВР и Бърза помощ. След
извършен оглед на местопроизшествието, тялото на П.П. било
транспортирано за аутопсия в гр. Плевен.
Прокурорът е прекратил наказателното производство на основание чл.
243, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като не е установено
да е извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, буква „в“, във връзка с чл. 342,
ал. 1 от НК.
Жалбата е неоснователна и съображенията за това са следните:
От заключението на назначената по време на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза е видно, че смъртта на П.Г.П. се дължи на
несъвместима с живота гръдна травма /прекъсване на аортата/ и практически
е настъпила веднага. Установените при извършената аутопсия увреждания са
резултат от тъпи травми в условията на настъпило ПТП. Получени са от
удари и сътресение на тялото, а също и от приплъзване върху пътната
настилка. Липсват увреждания, които да не могат да се обяснят с механизма
на ПТП.
По време на разследването е назначена и тройна съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещите лица инж. А.П.П.,
инж. В.Т.И. и инж. Е.Б.Ц. става ясно, че:
1.Липсват данни за технически неизправности по двете МПС, които да
са предпоставка за ПТП или да са били причина за неговото
непредотвратяване;
2. Произшествието се състои в сблъсък между мотоциклет „*** ***“ с
2
рег. № *** и тилната част на автомобил „***“ с рег. № ***. До сблъскването,
лекият автомобил е бил паркиран пред дом № 35 върху северния тротоар на
ул. „***“, перпендикулярно на пътното платно. От състояние на покой на
покой, водачът на този автомобил П.С.А. първоначално е осъществил
движение на заден ход с последващо закъснително движение и спиране върху
северната пътна лента на ул. „***“. Разстоянието, което автомобилът е
изминал на заден ход, до момента на спиране върху северната пътна лента е
6,2 м., а времето от момента на тръгване до момента на установяване в покой
върху северната пътна лента е 3,47 секунди. Общото време от момента на
тръгване на лекия автомобил от северния тротоар до момента на удара е не
по-малко от 6,0-6,5 секунди.
Към момента на реализирано движение на заден ход от лекия
автомобил „***“ от северния тротоар на ул. „***“, челната част на
мотоциклет „***“ се е намирала на разстояние 105,12-113,88 м. до мястото на
удара. Мотоциклетът се е движел със скорост 63,07 км/ч по улицата в посока
центъра на града /при нереализирано спиране от водача/, респективно със
скорост 78,37 км/ч /при реализирано спиране на мотоциклета преди мястото
на удара без отлагане на следи върху настилката/.
От момента, в който водачът на лекия автомобил е реализирал
движение на заден ход и купето на МПС е навлязло върху северната пътна
лента на ул. „***“, мотоциклетът „***“ е бил извън зоната на видимост за
водача на лекия автомобил „***“. Към този момент и двамата водачи не са
имали видимост един към друг.
Последвало е спиране на лекия автомобил върху северната пътна лента
на улицата, промяна на направлението на ходовите колела чрез завъртане на
кормилния кръг на волана в посока към центъра на Т., превключване на
предна предавка и реализиране на ускорително движение – чрез изминаване
на разстояние от 0,52 м. За времето, през което водачът на лекия автомобил е
извършвал тези действия, водачът на мотоциклета се е придвижил на
разстояние 40,11 м. до мястото на удара, възприел е присъствието на
автомобила в северната пътна лента и е отклонил мотоциклета към
насрещната пътна лента, като го е преместил напречно на разстояние 2,2 м. от
средата на полагащата му се пътна лента.
Между лекия автомобил „***“, който се е движил ускорително на
3
преден ход от състояние на покой върху северната пътна лента на улицата и
мотоциклетът, който се е движил транслационно равномерно или
закъснително без отлагане на следи върху пътната настилка, е възникнал
първоначален контакт. Контактът е бил между челната част на мотоциклета и
задната лява част от купето на лекия автомобил. Получил се е тилен кос удар
в северната пътна лента на ул. „***“.
3. Дължината на опасната зона за мотоциклета „***“ при скорост на
движение 63,07 км/ч е 41,88 м., при скорост на движение 78,37 км/ч е 58,32
м., а при скорост на движение 50 км/ч е 29,77 м.
4. Скоростта на мотоциклета „***“ към момента на първоначалния
контакт при удара е 63,07 км/ч, а при реализирано закъснително движение
/спиране от страна на мотоциклетиста/ към момента, в който той е отклонил
мотоциклета към насрещната пътна лента, без отлагане на следи върху
настилката, е 78,37 км/ч.
4. Минималното отстояние на челната част на мотоциклета „***“ /без
реализирано спиране/ до мястото на удара с лекия автомобил към момента, в
който той е тръгнал от състояние на покой от десния тротоар на улицата е
105,12-113,88 м.
Минималното отстояние на челната част на мотоциклета „***“ /при
реализирано спиране от страна на водача/, без отлагане на следи върху
пътната настилка, до мястото на удара с лекия автомобил към момента, в
който той е тръгнал от състояние на покой от десния тротоар на улицата е
130,62-141,5 м.
Минималното отстояние на челната част на мотоциклета „***“ до
мястото на удара с лекия автомобил към момента, в който водачът на
мотоциклета е реализирал промяна на направлението към насрещната пътна
лента е 40,11 м.
От изложеното дотук е възможно да се направи категоричния извод, че
водачът на мотоциклет „***“ е имал техническа възможност, при движение с
максимално разрешената скорост за съответния пътен участък /50 км/ч/ или с
по-ниска скорост, да реализира спиране и да спре до мястото на удара, с което
да предотврати ПТП.
5. От техническа гледна точка причина за реализираното ПТП от една
4
страна е, движението на водача на мотоциклет „***“ със скорост по-висока от
максимално разрешената за движение в населено място, в дъга на десен завой,
а от друга, забавени действия на същия водач с органите за управление /ръчна
и крачна спирачка/ към момента, в който той е имал техническа възможност
да възприеме лекия автомобил върху асфалтовата настилка.
6. При сравнение на минималното разстояние до мястото на удара, на
което се е намирала предната част на мотоциклета „***“ към момента, в който
водачът на това МПС е предприел промяна на направлението към насрещната
пътна лента /възприемайки лекия автомобил в полагащата му се пътна лента/
- 40,11 м., с дължината на опасната зона при скорост от 50 км/ч – 29,77 м.,
може да се направи категоричен извод, че водачът на мотоциклета е
имал техническа възможност при реалната скорост на движение към
момента на първоначалния контакт при удара и при движение с
максимално разрешената скорост за съответния пътен участък от 50
км/ч или с по-ниска скорост, да реализира спиране и да спре до мястото
на удара, с което да предотврати ПТП.
7. В момента, в който водачът на лекия автомобил е реализирал
движение на заден ход от състояние на покой от десния /северен тротоар/ и
купето на МПС е навлязло върху северната пътна лента на ул. „***“,
мотоциклетът „***“ е бил извън зоната на видимост на водача на лекия
автомобил „***“. Видимостта между двете МПС е била осъществена едва
когато автомобилът е бил вече върху асфалтовата настилка на улицата, косо
разположен върху северната пътна лента /лентата за движение на
мотоциклета/.
При тези фактически положения може да се направи единствено
възможния и категоричен правен извод, че водачът на лекия автомобил „***“
не е допуснал виновно нарушение на правилата за движение, което да е в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, смъртта на П.Г.П..
Причината за ПТП е свързана с движение на П. със скорост по-висока от
максимално разрешената за движение в населено място, в дъга на десен завой,
както и със забавени действия с органите на управление на мотоциклета
/ръчна и крачна спирачка/ към момента, в който П. е имал възможност да
възприеме автомобила върху асфалтовата настилка.
Субективното несъгласие на процесуалния представител на
5
наследниците на П.Г.П., адвокат К.Д., със заключението на вещите лица от
състава на тройната съдебна автотехническа експертиза, не означава, че това
заключение е неправилно. Напротив, заключението е изготвено от вещи лица,
специалисти в съответната област на научното познание, които притежават
дългогодишен професионален опит и които при изготвянето му, освен
материалите по делото, са ползвали техническа литература и са взели предвид
техническите характеристики на лекия автомобил „***“.
Оплакванията в жалбата, както и извършените в нея технически
изчисления са декларативни и не са подкрепени с научни и технически данни.
Освен всичко останало, авторът на жалбата не притежава специални знания в
областта на науката, за да претендира, че предложените от него изчисления и
изводи са достоверни и убедителни.
Неоснователно е и искането за назначаване на повторна експертиза.
Съобразно императивната разпоредба на чл. 153 от НПК, повторна експертиза
се назначава, когато експертното заключение не е обосновано и възниква
съмнения за неговата правилност. В разглеждания случай обаче заключението
на вещите лица е пълно, ясно и обосновано и не възниква съмнения за
правилността му. В него са дадени научно обосновани, задълбочени и
убедителни отговори на всички важни за изхода на делото въпроси.
Обжалваното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като не са
налице основания за неговата отмяна или изменение.
По изложените съображения и на основание чл. 243, ал. 5, във връзка с
ал. 6, т. 1 от НПК, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление от 27.04.2022 г. на прокурор при
Окръжна прокуратура-Плевен, за прекратяване на наказателното
производство по досъдебно производство № Д 169/2020 г. по описа на
Окръжна прокуратура-Плевен, водено за престъпление по чл. 343, ал. 1, буква
„в“, във връзка с чл. 342, ал. 1 от НК.
6
Определението може да бъде обжалвано и протестирано пред
Апелативен съд-Велико Търново, в 7-дневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Съдия при Окръжен съд – Плевен: _______________________
7