Р Е Ш Е Н И Е
№1080/16.3.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Варна 16.03.2018г.
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, тридесет и първи състав в открито съдебно заседание проведено на
тринадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир
Нинов
при
секретаря Мария Минкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№7968/2017г.
и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът “И****“ ЕООД твърди, че на 28.03.2013г. е
сключил договор за кредит-овърдрафт със „С****” ЕАД по
силата на който му е бил отпуснат кредит в размер на 40 000лв. с кроен
срок на погасяване 21.03.2015г., като кредита е бил обезпечен с особен залог на
съвкупност от движими вещи в полза на банката сключен на 28.03.2013г. при
балансова стойност на същите в размер на 70 000лв. Ищецът сочи, че на
1.04.2013г. в изпълнение на задълженията си по договора е застраховал вещите по
застраховка „П**** ” при ответника „З****“ ЕАД („Х****“ АД) за срок от 8.04.2013г. до 7.04.2014г., като полицата е издаден в полза
на „С****” ЕАД, а в последствие считано от 22.04.2013г. застраховката е подновена
за още една година. Ищецът сочи, че в периода на действие на подновената
застраховка е настъпило застрахователно събитие при което на 19.06.2014г. при
пороен дъжд е имало наводнение, което е унищожило или повредило застрахованото
имущество, за което застрахователя е бил своевременно уведомен, като последния
е определил стойността на застрахователното обезщетение в размер на 554.57лв.
Търговското дружество сочи, че е възразило срещу посочения размер и е поискало
преразглеждането му, но да такова от страна на застрахователя не се е стигнало,
поради което е завело гр.д.№**** на ВРС за присъждане на по-голямо застрахователно
обезщетение, но в рамките на същото е прието, че тази претенция може да се
поддържа само от лицето в чиято полза е застраховката-„С****”АД. Ищецът счита, че след погасяване на дълга му в полза на „С****” АД за него е възникнало право да претендира от ответника сумата от
6 675.66лв. размер на дължимо застрахователно обезщетение, като счита, че
изхода от спора по горецитираното дело няма сила на
присъдено нещо спрямо него.
Моли се, да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
6 675.66лв. обезщетение за настъпило застрахователно събитие –наводнение
на 19.06.2014г. по застраховка „П**** ” №**** заедно със законната лихва от 8.07.2014г. до 15.06.2017г. определена в
размер на 1 997.40лв. и сторените по делото разноски.
Ответникът в срока по чл.131 от ГПК е подал възражение в което сочи, че
искът е недопустим поради наличие на влязло в сила съдебно решение по гр.д.№**** на ВРС и моли производството по делото да бъде прекратено, поради
наличие на произнасяне констатиращо липсата на активна материално-правна
легитимация на ищеца. Твърди се, че единствен носител на правата по
застрахователния договор е банката, като същата не ги е загубила въпреки
настъпилото изплащане на кредита, нито пък с изпратения до ищеца отговор-писмо,
че е съгласна обезщетението да му бъде изплатено, като се оспорва и
представителната власт на лицето подписало писмото от името на банката. Оспорва
се също така и реалното настъпване на увреда на
застрахованото имущество. Освен това се оспорва стойността на застрахованото
имущество и се твърди, че е на лице подзастраховане, а освен това стоките за които се твърди,
че са погинали изцяло са останали във владение на ищецът, който се е разпоредил
с тях извличайки полза предавайки ги за вторични суровини.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.199а
от КЗ(отм.)
Съдът след
запознаване с наведените от страните твърдения и събраните по делото
доказателства при условията на чл.235, ал.2 от ГПК приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По
отношение на поставения от ответника въпрос за недопустимост на настоящото
производство поради наличие на СПН с влязло в сила решение между страните
възникнала от произнасянето на съдилищата по предявен от ищеца срещу ответника
иск в рамките на гр.д.№**** на ВРС
съдът приема следното:
Представен
е договор за овърдрафт от 28.03.2013г. сключен между ищеца и „С****“ ЕАД, по силата на който банката е отпуснала
кредит на търговското дружество в размер на 70 000лв. за обезпечение на
който в нейна полза от кредитополучателя е учреден особен залог върху
съвкупност от движими вещи от
28.03.2013г. за които е сключена застраховка „П****“ от 1.04.2013г. със срок на действие от 8.04.2013г. до
7.04.2014г. подновена на 11.04.2014г. за времето от 22.04.2014г. до
21.04.2015г., като и двете полици са в полза на кредитора, но при подновяването
застрахователната сума е намалена от 70 000лв. на 39 600лв.
Представено е и заявление за щета настъпила на 19.06.2014г. При това положение
възможността за банковата институция да търси заплащане на застрахователно
обезщетение е възникнала от този момент, но страните не спорят, че всъщност
ищецът в качеството си на кредитополучател е изплатил кредита. Търговското
дружество обаче е предприело деиствия за съдебно
събиране на застрахователното обезщетени дължимо за настъпилото застрахователно
събитие като е предявило иск за същото разгледан в рамките на гр.д.№10502/14г.
на ВРС, като от съдържанието на диспозитива на
постановеното по делото решение №1639/6.04.2015г. е видно, че искът за
заплащане на сумата от 14 678.50лв., търсена като неизплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховане на имущество, сключен с
комбинирана застрахователна полица №0065702/11.04.2014г. „Пожар, природни
бедствия и щети на имущество“ в резултата на настъпило на 19.06.2014г.
застрахователно събитие – наводнение е отхвърлен. При предявяването на
настоящата претенция ищецът сочи, че предявява иск в качеството си на лице
встъпило в правата на удовлетворения кредитор на ответника, като съдът приема,
че е на лице хипотезата на чл.74 от ЗЗД, а именно. Търговското дружество е
изпълнило задълженията си към банката, от която е взело кредита си и в чиято
полза е било сключило застраховка върху обезпечението на кредита – учредения
особен залог, като по този начин дружеството е встъпило в правата на банката
като кредитор по застрахователната полица в чието действие е настъпило
застрахователното събитие. Иначе казано в рамките на разгледания спор по
гр.д.№10502/14г. на ВРС търговското дружество е твърдяло свой права за
заплащане на застрахователно обезщетени, докато в настоящото производство то
упражнява правата на трето лице в чиято полза е била застраховката и които са
напълно различни от твърдените като негови права в приключилото дело.
По
изложените съображения решаващия състав намира, че предявения иск е допустим и
следва да бъде разгледан по същество.
Страните не
спорят и са представили доказателства установяващи следната фактическа
обстановка:
Ищецът е
сключил с третото неучастващо в производството лице „С****“ ЕАД договор за банков кредит от 28.03.2013г. за сумата от
40 000лв., като за обезпечение на кредита в полза на банката е учреден
особен залог на съвкупност от вещи и с цел гарантиране на обезпечението на
кредита е сключена с ответника застраховка на заложеното имущество в полза на
кредитора. Липсва спори относно това настъпило ли е застрахователно събитие
което да е създало права в полза на кредитора-„С****“ ЕАД
Спори се
относно това каква част от заложеното имущество е погинало и на каква стойност
е била тя.
Решаващия
състав намира, че ищецът не е активно материално правно легитимиран по спора,
тъй като обезпечението учредено в полза на кредитора има за цел да гарантира
изпълнението от страна на длъжника по договора за заем в случай, че кредитора
преустанови плащанията. При настоящия случай липсва спор, че длъжникът не е
преустановявал плащанията за погасяване на кредита. Иначе казано за кредитора
не е възниквала нужда да търси удовлетворяване на вземането си чрез учредения в
негова полза особен залог. При това положение е без значение погинало ли е
заложеното имущество или не, щеше да е обратното ако ищецът в качеството си на
длъжник по договора за кредит бе изпаднал в невъзможност да изпълнява
задължението си и кредитора би потърсил удовлетворяване на вземането си от
заложеното имущество. По отношение на ищеца би съществувало право да търси
стойността на соченото от него като погинало имущество само ако го бе
застраховал в своя полза, но твърдения в тази насока и доказателства към тях по
делото липсват. Това е видно от чл.6.3 на договора за кредит-овърдрафт и чл.23
от ОУ на договора за кредит.
Гореизложеното
обезсмисля всяко обсъждане на останалите по делото доказателства-кореспонденция
по щета, ССчЕ и др. Същите доказват, че ответника е
бил уведомен от ищеца за настъпило застрахователно събитие – заявление за щета
от 19.06.2014г, като по него е определена щета в размер на 554.57лв. съгласно
представено писмо на застрахователя от 16.07.2014г. Най-вероятно безпричинната
готовност на застрахователя да изплати посочената сума е факта въвел в
заблуждение ищцовата страна за последствията от
застраховката.
Воден от
горните съображения решаващия състав приема, че предявения иск следва да бъде
отхвърлен, като се осъди ищеца да заплати в полза на ответника сумата от
750.19лв. разноски.
Ето защо,
съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от „И**** ЕООД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** срещу „З****“ ЕАД, ЕИК**** със седалище и адрес на управление *** за заплащане на сумата
от 6 675.66лв. обезщетение за настъпило застрахователно
обезщетение-наводнение установено на 19.06.2014г. по покрит риск от учредена в
полза на „С****“ ЕАД
застраховка „П**** и
1 997.40лв. лихва за времето от 8.07.2014г. до 15.06.2017г., предявен от търговското дружество в качеството му на
встъпило в правата на „С****“ ЕАД след извършено погасяване на
договор за кредит-овърдрафт, на осн. чл.199а от КЗ(отм.) вр. чл.74 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „И**** със седалище и адрес на управление *** да заплати на „З**** *** да заплати на сумата от 750.19лв. разноски.
Решението
подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от датата на уведомяване на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: