Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260016

гр. Габрово 22.10.2020 год.

В  И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Габровският окръжен съд в публично заседание на тридесети септември през две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА

         ЧЛЕНОВЕ:  ИВА ДИМОВА                                                                                                                        

                                СИМОНА МИЛАНЕЗИ

 

при секретар Б. Михова и прокурора Жени Шикова, като разгледа докладваното от съдията Костова ВНОХД № 72 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Въззивното производство е образувано по  жалба на ПОДСЪДИМИЯ С.Н.Г. срещу Присъда №328/22.07.2020 г. постановена по НОХД № 328/2020 г. на РС - Габрово.

С горната присъда, Габровски районен съд  е признал подсъдимия С.Г. за виновен в това, че около 17.15 часа на 29.12.2019г. по ул.”Райчо Каролев” в гр.Габрово, управлявал МПС - лек автомобил марка „Пежо”, модел 206 с рег.№ *** с концентрация на алколо в кръвта си над 0,5 на хиляда - 2,42 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест дрегер 7510” с Инв. № ARBB-0025, след като чрез Присъда № 41 от 21.05.2010 г., постановена по НОХД № 79/2010 год. на РС - Дряново, влязла в сила на 07.06.2010 г. е бил вече осъждан за деяние по чл.343б, ал.1 от НК и на основание чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 и чл.58а, ал.1 от НК му е наложил наказание от десет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 5000.00 лева, като съдът е постановил наложеното наказание да се изтърпи при първоначален строг режим.

На  основание чл.343г във вр. с чл.343б, ал.2 и чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е лишил подсъдимия С.Г. от право да управлява МПС за срок от една година, считано от влизане на присъдата в сила.

В законният срок присъдата е обжалвана от  подсъдимия, досежно размера на наложеното наказание. Според С.Г., наложеното наказание е прекомерно голямо и прави искане обжалваната присъда да бъде изменена и  да му се намали наложеното наказание.

Подсъдимият Г. се явява лично  пред настоящата инстанция и моли да му бъде намален размера на наложеното наказание и същото да не се търпи при първоначален строг режим.

Представителят на Габровска окръжна прокуратура  оспорва  жалбата. Счита ,че присъдата на РС-Габрово по отношение размера на наложеното наказание е мотивирана и същата, като правилна и законосъобразна  следва да бъде потвърдена.

Въззивният съдебен състав, след като обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и извърши цялостна проверка на обжалваната присъда, на основание чл.314 ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Атакуваната присъда на РС - Габрово е постановена по реда на глава 27 от НПК, въз основа на искане, направено от подсъдимия и неговия защитник адв. Т. При провеждане на предварителното изслушване на  подсъдимия, съгласно чл. 371, т. 2 НПК, той признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Първоинстанционния съд е констатирал, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, след което е обявил, че съответните доказателства от досъдебното производство и направеното от подсъдимия самопризнания по чл. 371, ал. 2 от НПК ще се ползуват при постановяване на присъдата, без да се събират доказателства за същите факти.

Районният съд, като е съобразил разпоредбите на чл. 373, ал. 2 и 3 от НПК, е приел за установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се е позовал на направеното самопризнание от подсъдимия и на доказателствата, събрани на предварителното производство, които ги потвърждават и сочат на категоричния извод, че подсъдимия е  извършил престъплението за което е предаден на съд. Налице е съответствие между признатите факти и фактическите положения, изложени в мотивите с оглед изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК.

Първоинстонционният съд е извършил необходимия критичен анализ на събраните по делото доказателства, като правилно е установена фактическата обстановка, която и настоящата инстанция възприема.

 На основание приетата за установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел от правна страна, че  подсъдимия Г., както от обективна, така и от субективна страна при форма на вина пряк умисъл е осъществил състава на престъплението по чл.343б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, за което го е  признал за виновен.

Първоинстанционният съд е определил на подсъдимия Г. наказание от една година и три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 500.00 лева и съобразявайки разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК е намалил с една трета така определеното наказание лишаване от свобода, като е наложил на Г. наказание от десет месеца лишаване от свобода. При преценка на вида и размера на наложеното наказание законосъобразно РС - Габрово е отчел, като смекчаващи вината обстоятелства сравнително ниската степен на обществена опасност на дееца, който през един продължителен период от последното му осъждане с което е наложено наказание лишаване от свобода ефективно се е въздържал от противообществени прояви и е полагал обществено полезен труд, съдействието което е оказал на полицейските служители за разкриване на обективната истина, както и искреното съжаление за стореното. Правилно като отегчаващи вината обстоятелства съдът е отчел системността при Г. за осъществяване на престъпления сходни с това за което е предаден на съд по настоящото дело, както и завишената концентрация на алкохол, надхвърляща многократно минимално установената в закона за осъществяване на престъплението по чл.343б, ал.2 от НК.

Въззивният съд, преценявайки престъпната дейност на подсъдимия, тежестта на обществена опасност на конкретното деяние и на дееца, както и преценявайки наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, намира, че е налице баланс между тях, но счита, че определеното наказание на Г. от РС - Габрово при превес на смекчаващите вината обстоятелства ще постигне целите на генералната и лична превенция.

Първоинстанционния съд е съобразил разпоредбата  на чл.57 ал.1, т.2, б.”б” от ЗИНЗС, като е определил първоначален строг режим за изтърпяване на наказанието. Настоящият съдебен състав обаче намира, че в конкретния случай са налице предпоставките и на чл.57 ал.3 от ЗИНЗПС. Действително, подсъдимият е осъждан четири пъти, но за престъпления, които не се отличават с висока степен на обществена опасност. На следващо място С.Г. системно полага обществено полезен труд, което сочи, че същият полага усилия да се интегрира в обществото. Всичко това го определя като деец, който не е с висока степен на обществена опасност и въззивният съд счита, че са налице законовите предпоставки за изменение на постановената присъда в частта относно режима за изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода от строг в общ режим.

Правилно е приложен материалния закон от РС - Габрово при приложението на чл.343г от НК.

При извършената служебна проверка на присъдата, на основание чл.314 от НПК, въззивният съд не установи при постановяването й да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до нейното отменяване и същата следва да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

         Водим от гореизложеното съдът   

                                        

                                      

 Р Е Ш И   :

 

         ИЗМЕНЯ  ПРИСЪДА № 319 от 22.07.2020 г. постановена по НОХД № 328 по описа за 2020 г. на Габровски районен съд в частта относно определения режим за изтърпяване от подсъдимия С.Н.Г. на наложеното наказание лишаване от свобода от строг режим в ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, б”б” от ЗИНЗПС.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата и част.

         Решението не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

         За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.

                                                       

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      

 

                                                          

 

 ЧЛЕНОВЕ:1.

                                                                          

                                                                            

 

  2.